Image default

Какво знаем за староверците от силистренското село Татарица?

by Veneta Nikolova
Отговорът е – почти нищо!! Много хора у нас дори не подозират за съществуването им.Наричат ги староверци, старообрядци или липованци. Това са представителите на най-малобройната етническа група в България. Крепи се на вярата в Бог, но и на спомена за превратното си минало, белязано от жестоки гонения и насилие.

Вижте документалния филм за  силистренското село Татарица и неговите жители. Филмът е от 2014 година, но спомените ми от това докоснато от безвремието място са все така ярки.

По – долу следва и разказ за съдбата на тази малка общност, която се бори отчаяно, за да съхрани своята идентичност.

 

Староверците от село Татарица 

Татарица е част от Айдемир край гр. Силистра. Но със своите стари, бедни, схлупени къщурки в типичен руски стил се отличава коренно от съседните села и махали. Разположено е на километър от р.Дунав. В миналото населението му се е прехранвало предимно с риболов.
 

Твърди се че староверците, заселили се у нас, са потомци на донски казаци.
Хората в Татарица обаче отричат казашките си корени и предпочитат да се определят като руснаци. От селското гробище се вижда Дунава

Повечето, най-вече възрастните, са религиозни и спазват стриктно каноните на старото православие. А то е изпълнено с табута и непонятни забрани. Напътствията за това как да живеят и какво да правят всеки ден от годината подробно са описани в свещените книги, съхранявани в селската църква, която е също в типично руски архитектурен стил

 В нея се пазят и много стари икони, оставени от собствениците им, които са напуснали селото. Староверците са убедени, че Дяволът е на всяка крачка и ги дебне с изкушения. За да се преборят с него те се придържат към странни ритуали и се кръстят по 100 пъти на ден.
Усещането, че са различни и застрашени от изчезване сплотява тези хора и ги дистанцира от останалия свят.

Въпреки това местните с готовност застанаха пред камерите ни и говориха откровено за живота и за вярата си. В миналото тук всяка къща била пълна с малчугани, а мъжете ходели да си търсят булки в отсрещното старообрядско село в Румъния. Допреди години смесените бракове били табу. В наши дни Татарица се обезлюдява, младите късат с традициите, признават, че бедността и безпътицата ги карат да посягат към чашката.

Вижте краткото филмче от последното ми посещение на Татарица през тази пролет и срещата ми с 20 – годишния Константин, който води службите в църквата:

 Повечето напускат, за да търсят препитание другаде и се връщат само по религиозните празници, за да присъстват на службата в селската църква. А празничните им литургии продължават по цели нощи.
 

Надеждите на малкото оцелели староверци в селото са в децата. Тук все още има малчугани, които поназнайват руски, ходят редовно на църква, обучават се да четат църковните книги, написани на старославянски и да извисяват кристални гласчета в църквата, по време на безкрайните служби.

Но кои са староверците, откъде са дошли?

Преди повече от 300 години  по времето на Петър Велики в Русия настъпват религиозни реформи. Предприемат се мерки за бързата европеизация на страната. Привържениците на старото православие обаче се противопоставят на промените. Те обявяват реформаторите за еретици, а себе си – за последните християни на Земята.
Всичко свързано с „новата” вяра, с напредъка и цивилизацията се възприема от тях, като дело на Дявола.Убедени, че настъпва ерата на Антихриста и че краят на света наближава, между 1666 г. и 1668г. / шестицата е числото на дявола/
хората отказвали да обработват земите си, обличали се в погребални дрехи и нощно време се стичали към гробищата, за да пеят химни в очакване на Апокалипсиса.

Други пък предпочитали да се самозапалят в домовете си. Надявали се така  да се прочистят в огъня и да се присъединят към Царството небесно преди настъпването на Деня на Страшния съд.  Но и много староверци били преследвани и хвърляни на клада от тогавашните власти.

Предполага се, че в периода между 1672 – 1691 по този начин загинали 20 хиляди привърженици на древното православие. Затова руснаците, запазили старата си вяра започнали масово да напускат Русия.
Староверците се разпръснали по целия свят

В наши дни големи общности има в САЩ, Австралия, в Украйна, както и по  делтата на Дунав на територията на Румъния, където и до днес откриваме много руски старообрядски селища

В България се заселили две малки групи. Едната се установила край Варна – в с. Казашко, което вече отдавна се е превърнало в изтъркана туристическа атракция за руските летовници. А няколкото все още живи дългобради старообрядци са  се капсулирали в своята старост, отказвайки да комуникират с външния свят.

Другата група староверци се установява в силистренското село Татарица. Тук традициите са все още живи, но не за дълго! Затова филмът ми „ В прегръдката на дявола и Бога“ фокусира вниманието именно върху тази малка, самобитна  общност преди и тя да се е разтворила в глобалния океан.

За филма „В прегръдката на дявола и Бога“

Как живеят представителите на най-малката етническа група в най-бедния регион на Европа? Какъв спомен са запазили за трагичната си история, как съвместяват миналото с настоящето и какво е останало от някогашните табута и забрани?

Един непретенциозен опит да надникнем в душите на тези хора, запазили непокътната своята вяра, чистота и непорочност насред един бързо променящ се и непонятен за тях свят. Филмът се излъчва периодично по Телевизия туризъм.

Вижте още : 10 чудни идеи за разходки край Дунав – от Видин до Никопол

Вижте още : трейлъра на документалния филм „В прегръдката на дявола и Бога“

Други статии

10 причини да изберем Банско извън ски сезона

Veneta Nikolova

Стани майстор за един ден!

Veneta Nikolova

Топ забележителности на Лондон или какво да видите за краткия си престой

Veneta Nikolova
@2018 - Пътешествия без край.