Видео
На гости на казаците в село Казашко
Село Церово и неговите природни съкровища (Искърското дефиле)
Старата църква на село Калотина – мистична, самотна, забравена
Глухите камъни или безмълвният шепот на времето
Моето пътешествие край Дунав - от Видин до Никопол
Разбоишкият манастир не е място за разбойници
-
На гости на казаците в село Казашко
Това е историята на село Казашко и неговите жители – етнически руснаци, потомци на дългобрадите старообрядци, установили се тук, на брега на варненското езеро, преди повече от век. Те наричат себе си казаци. Дедите им бягат от Русия поради религиозни причини, прокудени от опитите на Петър Първи да реформира и модернизира страната. През 17 век десетки хиляди старообрядци напускат родината и се разпръсват по света. Голяма руска общност се установява в Румъния, а оттам, в началото на 20 век, малка част пристига в България и се заселва край Дунав в района на Силистра, като създава своето селище Татарица. Няколко фамилии се установяват на Варненското езеро, където откриват своето щастие и съдба. Днес казаците от село Казашко пазят жива родовата памет и предаваните през поколения традиции. Дългогодишната кметица Гергана Петкова е единствената жена атаман в България /предводител на казаци/ и с вдъхновение разказва за своята общност и превратната й история. -
Село Церово и неговите природни съкровища (Искърското дефиле)
В това видео ще ви разкажа за село Церово - едно от любимите ми места за разходки в края на седмицата. Причината ? Намира се в най-зрелищната част на Искърското дефиле на около час път с автомобил от София и предлага фантастични гледки към Балкана с виещите се в нозете му меандри на Искър. Сред местните забележителности са Джуглата, Подмола и водопада Варовитица. Да не говорим за различните пешеходни маршрути в околностите. -
Старата църква на село Калотина – мистична, самотна, забравена
Пътуваме към село Калотина и по-точно към Дивина махала. Искаме да разгледаме една реликва от миналото - църквата „Свети Николай“. Както обикновено при средновековните ни храмове, ценното са стенописите, не архитектурата. А тук стенописите са на почти 700 години. Именно в този храм, според легендата, е била венчавката на Иван Александър с втората му съпруга и неговата голяма любов - красивата еврейка Сара - Теодора. Но днес тази светиня е оставена да се руши. -
Глухите камъни или безмълвният шепот на времето
Вижте видеоразходката ни до Глухите камъни от миналото лято, когато в най-големите августовски жеги, потънахме в прохладната прегръдка омагьосаната праисторическа гора и дори успяхме да се изгубим. Това е един от най-големите скално-култови комплекси в Източните Родопи. Глухите камъни се намират недалеч от Свиленград и са лесно откриваеми и достъпни по всяко време на годината. Траките обожавали да дълбаят в скалите загадъчните си символи и да дялат щерни, улеи, стъпала и какво ли още не! От изсечените в камънаците светилища те отправяли своите молитви към боговете, като възливали вино и от време на време им поднасяли някое друго жертвоприношение /нищо чудно и човешко/. Такива мисли ме занимаваха докато крачехме бодро по сенчестия двукилометров път, отвеждащ до началото на Глухите камъни. -
Моето пътешествие край Дунав - от Видин до Никопол
Последвайте ме в моето пътешествие край Дунав. Отсечката между Видин и Никопол предлага невероятно разнообразие от гледки и преживявания, за които дори не сте подозирали! От стари селища, разпръснати по стръмния бряг, скални църкви и антични крепости, до потънали в зеленина острови и закътани пясъчни плажове - българското поречие на Дунав е идеалната дестинация за хора с приключенски дух и "широко отворени очи". -
Разбоишкият манастир не е място за разбойници
В една есенна неделя решаваме да се разходим до Разбоишкия манастир близо до Сръбската граница край град Годеч. Църквата на манастира "Въведение Богордично" е една от двете единствени действащи скални църкви у нас. Твърди се, че в скалните ниши край църквата, Дяконът и Матей Преображенски приготвяли барута за опълчението от 1876 г. Но веднъж се случила авария – гръмнал барутът, пострадали няколко монаси. А пещерата и до днес се чернее от взрива. От тези размирни времена идва и името на манастира - Разбоишки. А комитите – монаси в черни раса и с пищови на кръста, били наричани от турците „черните разбойници”. За жалост стенописите на църквата са изцяло унищожени от истински разбойници.
