Какво да видите в Мароко – държава, която не прилича на никоя друга

Мароко е една от най-екзотичните държави, които съм посещавала някога ! Няма как човек да остане равнодушен към необятните пространства на Сахара и заснежените върхове на Атласките планини. Или към дълбоките каньони, издълбани от речни потоци, плантациите с финикови палми насред пустошта и потъналите в зеленина оазиси с глинени къщи.

А какво да кажем за колоритните берберски тъкани и хаоса на медините, където нищо не се променя от векове ? Мароко е всичко това. Но не само! Ако се чудите какво да видите в Мароко, ще се окаже, че списъкът е доста дълъг и се разминава с разпространените клишета за африканската държава. Накратко – Мароко е олицетворение на Ориента и на представите ми за екзотика.

В Мароко най-силно впечатление ми направиха контрастите от гледки и преживявания. В един и същи ден зъзнах от студ в подножието на заснежените Атлази, после се движих сред горещите простори на пустинята, а вечерта спах в оазис и се радвах на обсипания със звезди небосвод.  Всъщност пустинята бе основната причина да посетя Мароко. Исках да се рея сред пясъчната пустош, като малка песъчинка във Вселената ! А също – да се пренеса в декора на някои от любимите ми романи (няма да ги изреждам тук) далеч от нашия непредвидим 21 век.

Оказва се, че за нас, българите, Мароко вече не е далечна, скъпа и труднодостъпна дестинация. Благодарение на нискобюджетните полети, всеки може сам да организира пътешествието си до екзотичната държава, за да се потопи в един коренно различен свят, отстоящ на светлинни години от нашия.

 

Самостоятелно или с туроператор в Мароко

Полетът София – Маракеш продължава около 4 часа, а летището е на по-малко от половин час от града. Можете предварително да букнете трансфер от летището до хотела . Също така можете спокойно да си резервирате местен хотел или риад и да използвате града като изходен пункт към някои от най-красивите кътчета в страната. Така сами ще решавате какво да видите в Мароко и колко време да отделите на всяко място. Най-често туристите избират екскурзиите на местни агенции и остават доволни или на GetYourGuide (Вижте тук колко би ви струва примерна екскурзия от Маракеш)

В повечето случаи ви взимат от хотела и вечерта ви връщат обратно там. Така може да ви излезе по-изгодно, отколкото ако си закупите туристически пакет от България.  А и ще сте свободни да опознаете страната със своя собствен ритъм.

Общественият транспорт в Мароко не е така организиран като в Европа, тъй че по-добре да не рискувате. За местните услуги на rent-a-car нямам информация, но пък пътната им мрежа е в добро състояние, въпреки че повечето им табели са на арабски. Лично аз, като сама пътуваща жена в арабска държава, избрах сигурността пред авантюристичните преходи, и посетих Мароко с български туроператор, което имаше своите плюсове и минуси. Тук обаче няма да се разпростирам върху тях. Само ще кажа, че планирам второ пътешествие до тази вълшебна държава – но този път самоорганизирано, тъй като останаха много интересни градчета и природни забележителности, до които не стигнахме.

Визи и документи

Българските граждани не се нуждаят от виза за туристически пътувания до Мароко стига да не надвишават 90 дни в рамките на една година. Важното е паспортът ви да е валиден поне половин година след датата на влизане.  Уверете се, че са ви били печат на влизане в случай че ви го поискат на излизане.

Кога да посетите Мароко

Ако се чудите какво да видите в Мароко, има значение и кога ще пътувате. Климатът е мек през зимата и парещо жарък през лятото – това е Африка все пак! Златният сезон за пътешествия е ранната пролет от февруари до април и есента от септември до ноември. Тогава температурите са приятни – между 20 и 28 градуса – идеалното време за преходи в Сахара. Но ако сте фен на градския туризъм, си струва да посетите Мароко и през зимата, когато температурите се движат между 18 и 20 градуса и във всички случаи е по-слънчево от Европа.

Да не забравяме, че Мароко е най-посещаваната държава в Африка и вече сериозно страда от свръхтуризъм. През 2025 г. кралството счупи рекордите, посрещайки близо 20 милиона туристи!  Така че ако искате да избегнете тълпите посетете страната извън пиковия сезон, за да усетите истинския й дух .

Хотел или риад – къде да отседнете в Мароко

Златното правило при избор на хотел тук е просто – всеки път наум изваждайте по една звезда от категорията. Примерно ако пише че хотелът е 4- звезден, очаквайте 3 звезди, а 5-звездният  реално си е четиризвезден. Просто техните представи за чистота и комфорт са малко по-различни от нашите. Затова се насочете поне към 4 звезди, за да сте спокойни. Разбира се няма 100% гаранция и тогава, че всичко ще е наред.

Мароко е прочуто със своите риади – това са традиционни къщи с вътрешни дворове, с фонтани и типичната ориенталска подредба. Да отседнеш в риад е невероятно изживяване. Но внимание ! Някои от тези риади  са доста захабени и мърляви. В това отношение хотелът често е по-сигурната опция.  И преди да резервирате, задължително прегледайте отзивите на гостите.

Интернет в Мароко: как да не платите излишно

Най-лесният начин да си осигурите интернет по време на престоя ви в кралството е да си закупите  местна физическа SIM карта още при кацане на летище Маракеш. Гишетата на основните им оператори Maroc Telecom (IAM), Orange Maroc или inwi са на изхода на терминала. Служителите на място ви инсталират картата. По принцип това е най-нискобюджетната опция, защото има възможност да закупите малки и евтини пакети, които да ползвате по време на краткия си престой. Но внимание ! Местните ловко се възползват от суматохата и от объркването на току що кацналите пътници, за да им пробутат най-скъпите пакети. Обикновено ти обясняват, че има само една опция – най-скъпата. Така се озовах с  неограничен достъп до интернет за един месец на стойност 20 евро, което в крайна сметка не беше толкова зле, нито чак толкова скъпо.

Другата опция е да се снабдите предварително с eSIM (виртуална SIM карта) от платформи като Airalo, Holafly, Ubigi .
Роумингът е най-скъпият и неудачен вариант за Мароко и определено не го препоръчвам.

Дирхами – как да обмените парите си

Относно дирхамите – можете да си обмените марокански пари още от България или на чейндж бюрото на Терминала на летището в Маракеш.  Добре е да знаете , че нямате право да изнасяте големи количества дирхами от Мароко. Затова си ги изхарчете на място с чиста съвест. Другата опция е на тръгване да обмените  останалите ви дирхами в чейндж бюрото на терминала на летище Маракеш .

8 важни „НЕ“-та в Мароко

Какво да видите в Мароко – местата, които ме впечатлиха най-много

Както споменах в началото , исках максимално или доколкото е възможно с организирана група, да се отдалеча от пренаселените градове и да опозная по-малките и колоритни кътчета на Мароко.  Разбира се, това далеч не е пълен списък на всички забележителности в страната. Но това са местата, които аз успях да посетя и които оставиха най-силен отпечатък у мен.

От хаоса на Маракеш до ледените върхове на Атлас

В Маракеш прекарахме два дни – предостатъчно за да опознаем екзотичната африканска перла. (Подробна информация и впечатления от първо лице за Червения град ще откриете в статията ми ТУК ).След което поехме с автобус на Югоизток към старинното селище Айт Бен Хадду.

Пред очите ни пейзажът постепенно се промени – от зелени долини (през март още избуяват разни храсти и стръкове в пустинята) към  гола, безжизнена пустош.

Асфалтовата лента криволичи все по-нагоре и нагоре по гръбнака на Атласките планини, пресичайки Тизи н’Тичка – най-високият проход в цяла Северна Африка ( 2 260 м. н. височина), разкривайки зрелищни панорами. Леден вятър пронизваше тънките ни якета, докато снимахме възторжено отсрещните заснежени върхове, докато нашият марокански гид подробно ни обясняваше, как съвсем наблизо се извисява 4167 метровият Тубкал – вторият по височина връх в цяла Африка след Килиманджаро.

Глиненото селище Айт Бен Хаду 

Намира са на около 200 км. от Маракеш. До него стигнахме за около 4 часа с автобус от Маракеш. Укрепеното берберско селище (или ксар) е възникнало още през 11 век, но в настоящия си вид датира от 17 век. и е под егидата на ЮНЕСКО.  Глинените къщи на Айт Бен Хаду са накацали по скалисто възвишение насред палми и десетки малки дюкянчета , занаятчийски работилници и сергии с местни сувенири и вездесъщите в тази част на Мароко берберски шалове.

Въпреки туристическото нашествие, селището е запазило автентичния си чар и е придобило статут на емблематична филмова локация.  Тук са заснети „Гладиатор“, „Мумията“ и „Игра на тронове“ и още цяла плеяда любими филми.

Уарзазат – Холивуд обожава това място

Градчето Уарзазат отстои на около 30-на км. от Айт Бен Хаду и е известно с това, че е дом на „Атлас студиос“ – едно от най-големите филмови студиа в света. Нищо чудно че тук са заснети едни от най- известните холивудски продукции – от исторически и приключенски филми до научно-фантастични заглавия. Вижте колко би ви струвала полудневна екскурзия от Маракеш до Уарзазат, Атлас студиос и близкото Айт Бен Хаду.  

Нямахме време да посетим студиото, но се разходихме набързо в старата част на Уарзазат. Градът наброява 71 хиляди жители, но си има недокосната от цивилизацията казба.

Казба е старинен укрепен квартал с типичните къщи от глина и слама, с тесни улички и малки магазинчета, където животът не се е променил от 300 години.

 

Каньонът Тодра – природно чудо в Атласките планини

Докато пресичахме Атлазите в Източната част на Мароко се натъкнахме на невероятно природно явление – дълбок каньон, издълбан в розовия гранит от пълноводна река. Скалите от двете й страни достигат до 150-200 метра височина, а най-тесният участък между тях е широк не повече от 10-на метра.

Най-хубавото е че това място е лесно достъпно с автомобил или автобус, благодарение на което се е наложило като любимо кътче за разходки, скално катерене и разхлаждане в студените води на река Тодра.

Но ако се чудите какво да видите в Мароко, ако разполагате с ограничено време, бих ви препоръчала да не пропускате пътешествие в пустинята.

 

Мерзуга и Ерг Шеби – сред пясъците на Сахара

Недалеч от границата с Алжир, попадаме в оазиса Мерзуга. Селището е изходен пункт за джип сафарита и преходи на гърба на камила сред просторите на Ерг Шеби – така наричат тази част на Сахара. Мястото се радва на голяма популярност сред туристите. Настаниха ни в прекрасен хотел насред пустинята.

Привечер се качихме на джипове и направихме екстремен дрифтинг по най-стръмните сахарски възвишения, докато денят линееше, а пясъците наоколо се обагряха в циклама. След което посетихме нещо като импровизиран туристически берберски лагер и пихме чай от мента в типична шатра. Местните разчитат на туризма ,за да свържат двата края, а подобни атракции са печеливша индустрия за целия регион.

На сутринта станахме още в 5 часа , за да посрещнем изгрева. През нощта беше преваляло, духаше леден вятър, а камилите проснати в пясъка, търпеливо ни чакаха в сумрака досами хотела. И друг път съм се качвала на камила и бях подготвена за изпитанието. Номерът е да изпънеш ръце и да се хванеш много здраво за юздите, тъй като животното първо се изправя на задните си крака и ти увисваш почти с главата надолу.

Ураганният вятър, мракът и нестабилното клатушкане докато животните се изкачваха и слизаха по дюните определено повишава адреналина, а изгревът над пясъчната шир е незабравима гледка, навяваща  меланхолия и философски размисли . Вижте колко би ви струвало 3- дневно пътешествие в пустинята Ерг Шеби от Маракеш .

Ерфуд – градът на фурмите и кирпичените къщи

Това е последната спирка преди големите дюни на Сахара. Селището е заобиколено от обширни гори с финикови палми . Пазарите му преливат от специализирани магазинчета за фурми. Неслучайно наричат Ерфуд  „Столицата на фурмите“. В района се отглеждат над 80 вида и навсякъде ни примамваха с безплатни дегустации, за да направим покупка.

Но лично мен ме впечатли повече старата част на градчето с типичните постройки от кирпич, с тесните улички и усещането че си попаднал в паралелен свят. Малко преди да дойдем селището претърпяло бедствие . За първи път от много години ги сполетяла буря с обилен дъжд. Голямо наводнение разрушило част от къщите и улиците . Докато бяхме там течеше реконструкция.

Буквално на метри от последните къщи започва горичка с финикови палми. Местните се прехранват като събират фурми и ги продават на туристите. Тук животът е семпъл и предвидим от десетки поколения назад.

Маймуни в снега – неочакваната среща в Средните Атлази

Във високите части на Средните Атлази зимата идва по-рано и си тръгва по-късно.  Заскрежени долини, сняг, лед и студ –  не съм очаквала това от Африка!  Докато пъплехме с автобуса  нагоре по склоновете, сухата пустинна пустош отстъпваше пред някаква неопределена растителност – анемични храсти, бодили, стръкове трева и рехави дръвчета, а пясъкът се превръщаше в … сняг.  Изкачихме се във високата част на планината и пред нас се ширнаха заснежени кедрови гори.

И ненадейно, на фона на снега и дърветата, се откроиха пухкави и бързо подвижни същества  – колония берберски макаци. Маймунките са свикнали с туристите и обикновено ги изчакват край пътя, за да си изпросят я някой банан или солета.

Въпросните макаци са застрашен вид – останали са не повече от 8 хил. индивида, а кедровите гори в тази част на Мароко са едно от последните им убежища. Мъжките се грижат за малките, защото женските са твърде заети да се чифтосват с когото им падне в групата. Никой не знае кое маймунче на кой баща е , тъй че всички бебета са ообща грижа на мъжете. От Фес организират еднодневни разходки до Средните Атласи, маймунките и Ифран

Ифран или „Мароканската Швейцария“

Това беше една от най-големите ми изненади в Мароко . Оказва се, че държава която  сме свикнали да свързваме предимно с пустиня и знойни жеги, си има ски курорт за чудо и приказ. Намира се в Средните Атлази на 1665 н.м. височина. Когато за първи път видиш потъналите в сняг островърхи хижи и хотели тип швейцарско шале, се питаш „В Мароко ли съм или … в Боровец ? „.

Бил е построен от французите през 1929 година с идеята да предоставя убежище на колонизаторите от непоносимите марокански жеги. В наши дни Ифран разполага с 5 ски писти и три лифта и посреща предимно мароканския хай лайф. А също и много туристи, които недоумяват как само на час и нещо от нажежените пясъци могат да зъзнат от студ и да се замерят със снежни топки.

Когато планирате какво да видите в Мароко, Фес задължително трябва да бъде сред първите места в списъка ви.

Фес – в лабиринта на времето

 Най-старият от четирите имперски градове на Мароко заслужава да му отделите специално внимание. Заради типичния ориенталски хаос, тесните дюкянчета, целия взрив от цветове, аромати, шумове, кирпичените сгради по на няколко века и усещането че си попаднал в машина на времето. Тук се намира най-старият университет в света – Ал-Карауин, основан още през 859 г.. Както и най-голямата в света запазена медина  – Медината Фес  ел-Бали датираща от 11 век. Представлява главозамайващ лабиринт от над 9 000 клаустрофобично тесни улички. Тук нищо не се е променило от хилядолетие . Освен че са тесни, повечето от улиците са като подземни тунели и не се вижда небе.

Медина извън времето и пространството

Зоната е недостъпна за автомобили, стоките се пренасят само с магарета или от яки, прегърбени мъже с набръчкани от слънцето лица, способни да пренесат на плещите си огромни товари. Тук има от пиле мляко –  стоки, които са се предлагали преди близо 1000 години та до наши дни. Почти не видях китайски артикули и пластмасови изделия. Иначе по куките в месарските дюкяни висят трупове на кози и камили в облак от жужащи мухи. Видях и цели овчи и камилски глави, от които все още капе кръв. Сигурно приготвят някакви ястия от тях …

Ковачи чукат и ваят истински дантели върху предмети от бита, тъкачи плетат на станове, подобни на нашите по селата, търговци крещят с цяло гърло… По едно време изпаднах в паника, че съм изостанала от групата и съм се изгубила. Всъщност, не препоръчвам на никого сам да се разхожда из медината. Малкото чужденци които видях бяха придружени от местен гид.

 Chouara Tannery – палитрата на Фес

И  разбира се – задължителна спирка е най-старата фабриката за кожи в света – Chouara Tannery , превърнала се във визитната картичка на Фес. И това не е възстановка щото да радва туриста, а традиция с 1000 годишна история, която не е прекъсвала и до днес. 

Погледнати от терасите отгоре, множеството каменни кладенци пълни с багрила, приличат на пъстър калеидоскоп или палитра на художник. До ден днешен местните използват природни бои. Целият процес се осъществява на ръка, и е мръсен и миризлив. Кожите се обработват по технологии от средновековието.

 

И понеже смрадта която се носи навред е доста неприятна, на входа ни връчиха по стрък прясна мента, в който тутакси забих носа си. Жалко че екскурзоводката ни пришпори бързо да се изнасяме, защото въпреки лошите изпарения, мястото е уникално и ми се искаше да направя хубави снимки, но не би! Ако се притеснявате, че можете да се изгубите докато се лутате сами в медината, вижте тук: 

Но какво да видите в Мароко, ако искате да надникнете и в по-модерното лице на страната?

Рабат и бившата пиратска република

Столицата на Мароко е разположена на Атлантическия бряг и е един от четирите имперски града на кралството. За разлика от Маракеш или Фес, Рабат изглежда доста по-лъскав, подреден и дори с европейски дух. В началото на 20-ти век французите го превърнали в административен център на протектората и оттогава е останал столица на Мароко.

Първото нещо което бие на очи е кулата „Мохамед VI“ – 55 етажна сграда, която стърчи в небето над града и се вижда от 50 км.. Небостъргачът е вторият по височина в Африка и е обявен за инженерно чудо.Отсреща се откроява още един архитектурен шедьовър – сградата на операта, замислена като застинала вълна. Наричат я  „африканската сестра на операта в Сидни“. Тук от край време  всичко се прави със замах и стратегия.

Като например Кулата Хасан – недовършено 44-метрово минаре от XII век. То е трябвало да бъде част от най-голямата джамия в Северна Африка. Но строежът бил прекратен при смъртта на султана. Отсреща се намира друг свещен за мароканците обект – Мавзолеят на Мохамед V. Там са погребани дядото и бащата на сегашния крал. Нестандартна идея за опознаване на забележителностите на Рабат с т.нар.tuk-tuk 

Касба Удайя – бялата лястовица край океана

Но най-романтичното място в Рабат е старият квартал Касба Удайя. Той е кацнал като бяла лястовица на брега на океана. Представлява ефирна плетеница от тесни улички, преливащи с екзотични цветя. Навсякъде се редуват бели стени и сини врати.

През XVII век те били част от една от най-необичайните държави в историята – Пиратската република Сале. Нейните поданици тероризирали корабите в тази част на океана и всявали ужас навред.

Вместо заключение 

Мароко е много повече от клишираните ни представи, свързани с арабския свят, Исляма, бедност, пустиня, изпепеляващи жеги и неудържими мигрантски вълни. Това е една от най-колоритните и богати африкански държави ! Мароко притежава невероятно културно-историческо наследство, красива природа и неповторим ориенталски чар. В крайна сметка какво да видите в Мароко зависи от това какво търсите.

Дали предпочитате древни градове, пустинни пейзажи, планини, оазиси или просто искате да избягате от сивото си ежедневие в по – екзотична реалност. В Мароко или се влюбваш от пръв поглед или ти се иска тутакси да избягаш от този донякъде непонятен за нас свят. Но на мен именно това ми допада. От хаоса на  медините и до безмълвието на Ерг Шеби – Мароко ме спечели завинаги.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova