Бари е столицата на област Пулия, известна с белите си градове – всеки със своя дух, архитектурен стил, кухня и традиции, отличаващ се коренно от съседа си. Това не е най – лъскавата туристическа дестинация в Италия, но пък крие безброй изненади. Градът е стъпил на морския бряг с лице към своя побратим Дубровник на отсрещната страна на Адриатика.
Решихме да посетим Бари в края на месец януари извън активния туристически сезон. Искахме да избегнем шума, стреса и туристическите тълпи, способни да обезличат и най-райското кътче на Земята.
Резервирахме билети за low cost полет, а чрез Airbnb си намерихме изгодно студио за чудо и приказ на пъпа на града и на хвърлей от стария му център и от ж.п. гарата. Идеята беше за 4 дни да опознаем Бари и област Пулия, разчитайки най-вече на обществения транспорт и на предварителната ни подготовка от интернет и пътеводители.
Ето 7 причини да посетите Бари – столицата на област Пулия
1. Разходете се по Lungomare – живописната крайбрежна алея на Бари
Това е едно от най-приятните места на града. Алеята е много добре поддържана и свързва новата със старата му част. Навсякъде са разположени пейки и беседки за отдих. През лятото тук гъмжи от народ. А сред атракциите е 55-метровото панорамно колело с 28 кабинки – считано е за едно от най-големите в Европа. От колелото се открива спираща дъха гледка към града и към безбрежната морска синева. Лунгомарето отвежда и до старото пристанище на Бари, както и до сградата на Teatro Margherita – бившия театър, който в момента се реставрира и ще бъде превърнат в Музей на съвременното изкуство.
2. Изгубете се в лабиринта на стария Бари
Надникнете в малките закътани дворове с неотменните саксии с палми или с целогодишно цъфнали цветя. Обърнете внимание на опънатите над главите ви простори с веещото се разноцветно пране! Чаршафи, покривки, дрехи, бельо – за местните е въпрос на чест да поддържат имиджа си на артистично небрежни южняци.
Заслушайте се в неразбираемия им говор. Жителите на Пулия използват непонятен за останалия свят диалект, напомнящ ми на смесица между португалски и арабски. А какво да кажем за друга местна особеност – дълбоката религиозност. Навсякъде из старата и новата част на Бари ще откриете изрядно поддържани улични иконостаси с изображения на светци.
Всеки който минава покрай тях не пропуска да се кръсти, без значение дали е зад волана, кара колело, или е натоварен с пликове с продукти. Не пропускайте да влезете в някое местно магазинче. Оттук може да купите сувенир или красив предмет за подарък или спомен на достъпни цена.
3 . Запалете свещ пред мощите на Свети Николай Чудотворец
Огромната базилика „Сан Никола“ пази мощите на Св. Николай Чудотворец. Разположена е в стария град и е най-известната забележителност на Бари. Това е едно от малкото свещени места в Европа, които се почитат както от източноправославни, така и от римокатолици. Класическата базилика в романски стил е построена в края на 11 век, за да подслони останките на светеца.
Предполага се, че по време на Кръстоносните походи, когато започнал разпадът на Византийската империя, група италианци откраднали мощите на светеца от Мира / днешна Турция/ и ги занесли в Бари с идеята да ги спасят от турците. „Сан Никола“ е разположен в стара цитадела. Преди построяването на крайбрежната алея, през 30-те години на 20 век, вълните на Адриатическото море се разбивали чак до външните стени на комплекса.
4. Пренесете се хилядолетия назад в подземния музей на катедралата „Сан Сабино“
Въпреки, че не е толкова популярна като „Сан Никола“, катедралата „Сан Сабино“ е главният храм на града. Издигнат е в края на 12-и век върху руините на по-ранна византийска църква. След като се насладите на великолепните мраморни колони и пищната украса, посетете подземния музей на катедралата / вход: 1:50 евро/! Тук се съхраняват останките от : римска обществена сграда, раннохристиянска базилика и византийска църква. Но това, което ме впечатли е римската мозайка с изображения на цветя, странни животни, риби и дори калмари!
5. Разгледайте замъка на Бари, запознайте се с интересни археологически артефакти… и с житието и битието на дядо Коледа
Замъкът на Бари /Castello Normanno – Svevo/представлява масивна крепост, издигната през 1131 г.. Днес той е превърнат в изложбено пространство. В просторните му зали са представени различни експозиции. Тук ще се запознаете с някои от най-ценните археологически находки в област Пулия. А специално крило в замъка е посветено на… дядо Коледа. Всъщност оказва се, че прототипът на добрия старец е Свети Николай Чудотворец, който пък е патронът на Бари и т.н.
6. Отдайте се на кулинарно приключение – яжте улична храна
Можете да се запознаете с невероятните вкусове на Бари и област Пулия докато се скитате из тесните улички на стария Бари. На открито, без да влизате в ресторант, ще вкусите храна, която е част от културата и духа на хората, които я създават и предлагат. Бари е известен със своята улична храна. Ето какво ядохме ние:
– Който казва Бари, казва орекиете /orecchiette = малки ушички/. А който казва orecchiette, казва улица Arco Basso, известна още като „улицата на орекиетите“. Пред домовете си в стария град, местните жени изнасят маси, на които изработват и продават орекиете – вид паста с формата на … ушички. През лятото тук гъмжи от кулинарни сергии и туристи.
Ветровитият януарски ден обаче беше прогонил част от продавачките. Но не и Анджела.
Тя ни покани да влезем в нейната кухня на приземния етаж и ни демонстрира кулинарните си умения, срещу обещанието да купим поне килце от нейните тестени шедьоври.
– Згалиоце /sgagliozze/ – Представлява предварително сварен царевичен грис, нарязан на правоъгълни филийки и изпържен на силен огън. Порциите съдържат по 6 приятно посолени филийки за 1 евро. А най-добрата майсторка на згалиоце в Бари е синьора Мария. Възрастната жена приготвя специалитета направо пред дома си, превръщайки се в местната знаменитост. За нея пишат Гардиън и TripAdviser. Но за разлика от сърдечната Анджела, Мария никак не ни се зарадва, когато дружелюбно се опитахме да я заговорим. Всъщност това беше единственият намусен персонаж, когото срещнахме в цял Бари!
– попице popizze – своего рода тестени понички , изпържени на силен огън, подобно на гореспоменатите згалиоце. Понякога имат някакъв пълнеж /например домати и моцарела/.
Да отидеш в Бари и да не опиташ фокача ала барезе/ focaccia alla barese / e като да живееш в България и да не си опитвал баница.
Представлява разновидност на пицата, но по-сочна, с малко по-дебел тестен блат, гарнирана с домати и подправки, понякога и с маслини или други прищевки на домакинята. Това е една от най-популярните храни в Бари. Предлага се в ресторанти или на улицата. Яде се на крак или на маса по всяко време от мало и голямо !
7. Пътувайте, бъдете любопитни, опознайте красотите на Пулия
Бари е изходен пункт за туризъм и приключенски турове до забележителностите на Пулия. Ето градчетата, които успяхме да посетим по време на краткия ни престой в италианския юг.
Алберобело – царството на трулите
Градчето е истинска феерия, пейзаж от детските приказки, декор на фантастична холивудска продукция. Това е столицата на трулите – кръгли варосани каменни къщички със сиви конусовидни покриви. Очакваш всеки момент от тях да изскочи я джуджето Боско, я любопитен смърф или някой хобит.
Всъщност тези странни постройки са много стари – датират от 15 – 16 век. Построени са от камък, но без хоросан или някаква спойваща смазка. Благодарение на това, трулите лесно и бързо се сглобяват и разглобяват. Така че народът, като чуел, че се задават данъчни от Неапол, тутакси разтурвал малките си къщички и имуществото изчезвало яко дим . Така си спестявал тежкото данъчно бреме.
Алберобело се намира в долината Итрия, осеяна цялата с трули, на около 55 км. от Бари. До симпатичното трулско царство има редовна ж.п. линия от Централна ж.п. гара Бари.
За този необичаен кът на Пулия вижте публикацията : Алберобело-да се изгубиш в царството на трулите
Бароковият бисер Мартина Франка
Ние съчетахме разходката до Алберобело с посещение на съседното градче Мартина Франка, което ни посрещна измито от януарския дъжд, блестящо от чистота и достолепие. Градът е основан през 10 век. Историческият му център е разположен на около 30 мин. пеша от ж.п. гарата.
Мартина Франка е истински шедьовър на бароковата архитектура. А белите му сгради с изящни орнаменти, подобни на каменни дантели, вдъхват респект пред италианския творчески гений. Старата част на Мартина Франка представлява лабиринт от каменни улички, отвеждащи до малки закътани площади с красиви скулптури.
И разбира се, символът на Мартина Франка е издигнатата в края на 18 век базилика „Сан Мартино“, посветена на Свети Мартин – патрон на града. Друга забележителност е Palazzo Ducale /Херцогския дворец/ на главния площад Roma. Импозантното палацо е построено през 1668 от фамилията Карачиоло и съдържа 380 помещения.
Днес част от сградата е превърната в музей и в изложбено пространство. Входът е свободен и всеки може да се наслади на изложбите и на красивите зали. Тук се помещават кметството и туристическият център на града.
Матера – градът на камъните и скалните църкви
„Градът на камъните“ се намира на около 70 км. от крайбрежния град Бари в областта Базиликата, която граничи с Пулия. Известен в миналото като „срамът на Италия“, днес Матера гордо носи титлата Европейска столица на културата 2019. Сухият, негостоприемен пейзаж, наподобяващ древен кошер, те кара да притаиш дъх пред способността на човека да оцелява на всяка цена и в най-екстремните условия!
Някои от пещерите на Матера са били превърнати в скални църкви, други – в кладенци или в примитивни жилища, свързани помежду им с подземни тунели. В наши дни част от тези първобитни домове са благоустроени като ресторанти, магазини за сувенири и уютни хотели.
Още за Матера вижте в статията:. Матера – какво да видите за един ден
Полиняно а маре или любов от пръв поглед
Това е едно от онези места, които трябва да посетите поне веднъж в живота си! За въпросното хипнотично кътче на Пулия само бях чувала! Попадала бях на снимки на суровите скалисти брегове, надвесени над синевата и на известния ресторант, разположен в пещера с невероятна гледка.
Качихме се на влака от централната ж.п. гара на Бари. 30 минути по-късно бяхме вече в Полиняно а маре. Въздъхнах с облекчение ! Да, реалността не отстъпваше с нищо пред обработените с фотошоп кадри, широко разпространявани в Интернет. Градчето е синтезираната есенция на Пулия – бели къщи, лабиринт от каменни улички, красиви морски пейзажи, усещане за безвремие.
Още за Полиняно а маре и неговите забележителности вижте в статията : Полиняно а маре или любов от пръв поглед
Заключение :
Четири дни не ни стигнаха, за да опознаем всички забележителности на Бари и област Пулия. За целта си струва човек да отдели поне седмица, през която да отсяда в различни градчета още по-на юг. Все пак успяхме да се докоснем до автентичната красота на Бари и околностите и да се заредим с впечатления и красиви гледки, които да ни крепят до следващото пътешествие… някъде на юг.
Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да отседнете в района на град Бари. Използвайте филтъра на търсачката за по-изгодни оферти!