Чуриловският манастир е едно от най-магнетичните духовни кътчета в района на Петрич.
Огражден планина се простира южно от Петрич и навлиза на територията на Северна Македония, където е най-високата й част. В гънките си масивът крие недокоснати от времето и масовия туризъм местенца. Тук хората все още живеят в 20-ти век и държат на старите си ценности, някои от които се коренят назад в езическите времена.
В края на месец юни решихме да се разходим до китното село Гега и местната гордост – Чуриловския манастир „Свети Георги“, известен още като Манастира с дяволите.
Вижте 7:25 минутното ми филмче за манастира :
Как стигнахме до село Гега и до Чуриловския манастир
Светата обител отстои на 203 км. от София и на около 27 км. западно от град Петрич съвсем близо до границата ни със Северна Македония. Манастирът е разположен на 2 км. от селцето.
Пътят е изпъстрен с красиви гледки. В момента в който автомобилът ни започна да се изкачва нагоре по изненадващо високата Огражден планина, пред нас се занареждаха чудни картини. В далечината, по стръмните склонове бяха разпръснати стари махали. Пътят се виеше около планината и пресичаше притихнали в снагата й селца с по няколко жители. И ето че се озовахме пред село Гега, което посреща гостите си така :
Спряхме да питаме един човек как да стигнем до манастира и се оказа, че се е запътил именно натам. Качихме го в колата а той занарежда. Разбрахме, че манастирът е в средата на пътя между селата Гега и Чурилово, че наскоро са ремонтирали шосето и сега обителта е достъпна и с автомобил. Разказа ни и за отец Кирил, който прихождал с кончето си на всеки 3 дни от съседното село Кукурахцево, за да се грижи за манастира. Разходката ни до Гега съвпадна с Петровден и половината народ се беше изнесъл в Чуриловския манастир, за да присъства на службата и на раздаването на курбана. В обителта се отслужва служба само три пъти в годината – по Коледа, на Гергьовден, когато е патронният й празник, и на Петровден. Е, извадихме късмет ! Иначе как щяхме да го разгледаме целия и да се запознаем с колоритния отец Кирил !
Чуриловският манастир или нагледен урок за доброто и злото
В миналото неправедните и грешниците настръхвали от ужас, когато посещавали църквичката на Чуриловския манастир. Защо ли? Защото целият открит притвор грее подобно на детски комикс с наивистични изображения от „Страшния съд“. Затова го наричат – манастирът с дяволите. Според отец Кирил идеята е хората да се подсещат какво ги очаква ако нарушат 10-те божи заповеди.
Така например на Страшния съд мелничарят, който лъже, дяволът му увисва воденичен камък на врата, а на лъжливия овчар му връзва овцата, за да му тежи и да не му дава мира на съвестта. Изобразен е пророк Исай, който много злословил срещу властите. За назидание дяволът наредил на го нарежат с трион.
Друга картинка показва как жена води детето си на врачка-лечителка. Но църквата отрича тези практики. Затова дяволът се … изхожда в съда с лекарството на нещастното дете. И т.н. и т.н.
Какво знаем за Манастира с дяволите ?
Не много освен че в сегашния си вид датира от 1854 г. Църквата е построена на мястото на много стар храм от 14 век. Според местните той е бил разрушен от турците, защото бил издигнат на върха на хълма. Но след това на негово място изникнал днешният Чуриловски манастир. В миналото Чуриловският манастир е бил духовно и просветно средище. В килийното училище се обучавали децата от цялата околия.
Първият светски учител – някой си Стоян Гълъбов, бил изпратен на разноски на селото чак в Цариград, за да получи качествено образование и да предаде познанията си на децата от околните села. В тези тесни стаички на четмо и писмо се е учил и самият отец Кирил. В наши дни сградата, в която се помещават двете класни стаи и магерницата, са ремонтирани. Възстановени са също църквата и камбанарията. Местните твърдят, че баба Ванга често посещавала Чуриловския манастир. Мястото е пропито с енергия.
Огледалото – творение на дявола
Чуриловският манастир си има църква за чудо и приказ! Покритите с ярки цветове колони, детайлите по дърворезбите, трептящото сияние на свещите.. Тук всичко навява усещане за святост. На втория етаж е женското отделение.
За да няма нечисти помисли в божия храм е монтиран висок парапет, който не позволявал на момите да кокетничат с мъжката част долу.
В полумрака попадам на избледняло изображение. Млада жена се оглежда в огледало. И познайте кой й го поднася? Лукавият, естествено ! Някога стенописът бил придружен с надпис „Мома, която много се гизди и кичи, дяволът й държи огледалото“.
Жертвените агънца и вкусният курбан
Тази празнична утрин отец Кирил имаше много работа. След като отслужи литургията, той се зае с важен ритуал – освещаване на жертвените агнета. За целта животинките се вкарват една по една в църквата, за да бъдат осветени лично от божия служител в присъствието на благоговеещите стопани. Ритуалът ми напомня на бебешко кръщене.
По традиция на Петровден се освещават ябълки или кокошки. Но явно агнето тук е на почит.! Горкинките! Оказва се, че след освещаването им, животинките се разпродавали на търг. И чак тогава минават под ножа.
Но ето че дойде време за раздаване на курбана. Народът се скупчи в сградата на килийното училище с магерницата и търпеливо зачака да му сервират вкусната супа и второто ястие – агнешко с картофи.
По масите един до друг бяха насядали само местни отрудени хора – едри мъже с мазолести ръце, жени с басмени рокли и забрадки, деца дошли през лятото на гости на баба… На този фон ние изпъквахме като единствените чужденци, предизвиквайки добронамерено любопитство. Докато не ни нахраниха с вкусния курбан и „второто“ не ни оставиха да си тръгнем.
Светът от камбанарията
Преди да поемем обратно към Петрич, се изкачихме по скърцащите стълби на камбанарията. Оттук се разгръща величествена гледка към Огражден и Беласица. Долу, се е сгушил манастирът. И църквата с дяволите, които злорадстват, мъчат и изкушават изтерзаните човешки души.
Но тук, от висините на камбанарията, по-близо до небето и планинските първенци, времето е спряло. Обзема те покой … и безразличие към вихрещите се долу човешки страсти и дяволски хитрини. Защото красотата лекува. А в Чуриловския манастир край село Гега тя е навсякъде.
Посетете още едно свято място в Югозападна България – Златолист или вярата, която лекува