Сърнена Средна гора е мека, гостоприемна планина, осеяна с непретенциозни, запазили някогашния си облик селца. А най-живописната й част се намира в района на селата Турия, Розовец и Свежен. В околностите, скрити сред чукарите или потънали в растителност,  са се притаили няколко древни мегалитни съоръжения, които разпалват фантазията не само на изследователи, но и на хора с приключенски дух. За една от тях ви разказах в статията : Мистерия в Средна гора – Кутелът и как да го откриете

Загадъчните структури в Сърнена Средна гора все още не са добре изследвани от науката. Въпреки това до някои от тях са прокарани туристически пътеки, така че всеки да може да им се възхити.

Тази пролет решихме да се разходим до Люляковото светилище. Както името му подсказва, то се намира в сенчеста люлякова горичка, която добавя лилави щрихи към пейзажа, да не говорим за приятния аромат. В края на месец май, люляците бяха прецъфтели, но това не ни попречи да се насладим на разходката по ненатоварващата пътека и спиращите дъха гледки от светилището към долината и близките „сърнени“ хребети.

Как да стигнете до Люляковото светилище

Мегалитът се намира в община Брезово на 190 км. от София, между селата Свежен и Бабек. Лесно ще се ориентирате от информационните табели, поставени от дясната страна на шосето, където има и паркинг. Спирате автомобила и потегляте нагоре по маркираната пътека. Оттам разстоянието до обекта е не повече от километър. Минава се през сенчеста горичка и няма как да се изгубите.

Освен светилището, култовият комплекс включва още няколко малки мегалита, обозначени с табели. Мястото става все по-популярно, така че през лятото ще срещнете доста други туристи, които сноват нагоре надолу ,следвайки стрелките в търсене на обраслите в шубраци древни камъни. /Вижте картата в края на статията/

Какво знаем за мегалитната структура

Отговорът е – почти нищо. Засега всички твърдения, свързани с него са само хипотези. Предполага се, че тази част на Сърнена Средна гора е била един от политическите и религиозни центрове на Одриското царство.

Като доказателство траколозите изтъкват наличието на останки от много древна крепост, известна като Градището, както и на разпилени в подножието й култови съоръжения. До скоро въпросните мегалити били известни само на краеведите. Ала през последните години, благодарение на организираните от проф. Валерия Фол експедиции, тези свидетелства от един изгубен свят излязоха от анонимност. Сред тях е и Люляковото светилище.

В гранитните каменни скупчвания, надвесени над живописна долина, са били издълбани улеи, жертвеници, седалка-трон и кръгъл олтар, напомнящ на шарапана.

Каменната стела с формата на пламък

Но това което прави най-силно впечатление е т.нар. стела – единствена по рода си по нашите земи.Стела означава каменна плоча, която се е използвала като териториален маркер за разграничаване на поземлени владения.

Въпросният издялан гранит е около 2 м. висок. Той е с формата на пламък и е издигнат в специално оформено в скалата легло. Мегалитната стела, гледа на Юг,  обърната с лице към т.нар. Пловдивско поле. Според проф. Фол някога хората струпвали в основите на стелата плодове, билки и цветя с идеята да омилостивят боговете. Така че гранитната скала с форма на пламък е била нещо като жертвеник.

Малкият казан с необятната гледка към долината

Близо до скалния комплекс попаднахме на още няколко облагородени,  издялани от нечия древна ръка скали. Поехме по тясна пътечка, която ни отведе до друга забележителност наблизо –  т.нар. Малкия казан.

Кръглата щерна, издълбана върху гранитната плоча е винаги пълна с вода, а в миналото  сигурно и с вино. Вероятно и тук древните са правили възлияния, съпроводени с техни си тайнствени ритуали. Мястото е подбрано не случайно. Оттук се открива безбрежна гледка към долината, небето и  морето от нагънатите планински хребети.

По стъпките на траките

Още няколко пътечки криволичат в гората и отвеждат до облагородени от предците ни камъни. Но ако местни доброволци не бяха ги обозначили с табелки и стрелки, едва ли неподготвеното око би различило въпросните улеи, стъпала, символи и т.н. сред избуялата растителност. Въпреки това търсенето на тези обекти, разпръснати из гората, си е истинско приключение и носи усещането, че се движиш по стъпките на древните траки.

Всеки от тези мегалити е белязан с тайнство и мистика. А панорамата от върха на светилището си е направо космическа. Оттук като на длан се виждат околните била на Сърнена Средна гора, които се оглеждат в малко езерце, а в далечината са разпръснати руините на древната крепост Градище. Отсреща едва забележимо се очертават гънките на Родопите, а  долу, недалеч от езерцето, се е скрило т.нар. Змейово яйце – още един загадъчен мегалит, обвеян от хилядолетията.  Но за него в някоя друга публикация.

Вместо заключение:

Всяка година около Еньовден на Люляковото светилище се събира шумно многолюдие – предимно местни хора и туристи.  Те твърдят, че искат да се пречистят със силата на слънцето, подобно на траките.  За целта се обличат в разноцветни „тракийски“ одежди и даряват боговете с билки, плодове и зеленчуци.  Лее се вино, свирят гайди и се вият ентусиазирани хора край древния мегалит.

Но аз бих ви препоръчала да опознаете това свещено място извън активния туристическия сезон, когато тук цари тишина и безвремие. Достатъчно е да се усамотите на върха на светилището и да зареете поглед в безкрайността, за да потърсите път към себе си и непреходните истини на вселената.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте в краткото видео и други загадъчни хилядолетни структури, скрити в гънките на Сърнена Средна гора:

The post Сърнена Средна гора пази тайната на Люляковото светилище appeared first on Пътешествия без край.

Други датират находката от по-късен период – 9 век. Версиите са много. Но никой не знае каква е истинската възраст на  Кутела, нито за какво е служел. Едно е сигурно – находката е уникална за Европа и има само няколко аналога по света.

Вижте краткото видео от последната ми разходка до Кутела и до други скрити в сърцето на Сърнена Средна гора загадъчни структури:

Какво представлява Кутела 

Названието Кутела идва от думата „котел“ –  голям домашен съд за затопляне на вода с разширено дъно и дръжка за пренасяне. Кутел означава също и вид ханаванче, в което с помощта на чукало нашите баби  счуквали сухи растения, които ставали на подправки.  Дали във въпросния съд  са се съхранявали билки или някаква течност, като вода, вино или жертвена кръв, не е ясно. Но това което ненадейно изникна пред изумения ми поглед напомня на илюстрация от „Алиса в страната на чудесата“ – имах чувството, че съм попаднала в паралелен свят.  Сюрреалистичната чаена чаша, изгубена в храсталаците на вековната гора, е съвършено изработена и сякаш очаква всеки момент притежателят й, я някой гигантски заек или горски дух, да дойде да си я прибере.

Чашата на Боговете – така наричат още мегалита, висок 1,5 метра и дълбок към метър. Стените му са с дебелина около 40 см. Имал е дръжки, както и похлупак. Ала типично по нашенски, още през 19 в. жител от съседното село Розовец, откъртил огромния воденичен камък, служещ за капак, за да го вгради в дворната си настилка от чисто естетически подбуди.

Какво знаем за гигантската чаша

Първата научна публикация за Кутела е на братя Шкорпил от 1898 г. В нея те разказват как в землището на село Розовец , край развалините на средновековния манастир „Свети Никола“, попаднали на  „жертвен кутел“. Братята изследователи били силно впечатлени от находката. Те описали огромния съд като „един от най-любопитните жертвени камъни на територията на страната“.

Интересното е, че  края на 19 в., когато чешките археолози го видели за първи път, Кутелът бил счупен на части.  Но през 70-те години на 20 век уникалният артефакт  бил възстановен и днес лесно могат да се различат слепените парчета. Учените са смаяни от съвършенството на изработката му . Тя далеч надминава всички изсичания от този род в Източните Родопи, осеяни с мегалити и трапецовидни скални ниши. Чашата в Сърнена Средна гора е изваяна така, сякаш с нож се реже стиропор или торта.

Как да стигнете до Кутела

От години прекарваме пролетната си ваканция в района на гр. Павел Баня, но едва преди няколко месеца разбрахме, че наблизо се намира това уникално човешко творение. Разклонението, което води към археологическата забележителност се намира между пътя, свързващ красивото средногорско селце Розовец със село Турия – родното място на Чудомир.

Ако се движите от с. Розовец в посока Павел баня, разклонението се пада вляво от пътя на около 1 км. след една крайпътна чешма. Ние, разбира се, се изгубихме, както винаги !  Открихме мегалита с помощта на един местен човек, който предложи да ни заведе до въпросния разклон. Паркирахме автомобила в началото на черния път, който се вие в планината и отвежда до хижа Братан. Потеглихме нагоре пеша и след около 1 км. попаднахме на указателна табела с надпис “ Кутела „. Гигантската чаша се пада вляво от черния път. Вижте картата в най-долу в края на публикацията!

Теории и хипотези за произхода на древната чаша

Тракийска шарапана за направа на вино на 3000 години, „чаша на Дионис“ – използвана в ритуалите на Дионисиевите мистерии, съд за мелене на зърно, урна, щерна за вода, огнище, силоз и какви ли не още предположения се свързват със загадъчния археологически обект, притаен сред диплите на Сърнена Средна гора. Една от най-разпространените теории е, че датира от 9 век и в него се кръщавали християни. Някои изследователи твърдят, че през средновековието Кутела  бил използван от шамани за техни тайни и доста зловещи обреди. Те набутвали жертвата в чашата, вътре я разсичали на парченца и после я сварявали, за да й осигурят безпрепятствен път към отвъдния свят и т.н. и т.н.

Най-ексцентричната хипотеза свързва паметника с цивилизация, много по-древна от тракийската, която обаче била далеч по-развита в технологично отношение от нас.  А някои  дори са убедени, че Кутела е артефакт от извънземна цивилизация.

Кутела има други аналози по света

Да, признавам, Кутела разпали фантазията ми. Не може нашенската чаша да е единствената в света.  Вероятно тя е дело на  цивилизация,  свързана по някакъв начин с други древни култури.

Ето на какво попаднах в мрежата:

Подобни гигантски съдове са открити сред останките на Угарит, известен още като Рас-Шамра. Угарит бил процъфтяващ космополитен град в древна Сирия през второто хилядолетие пр. н.е. . Една от теориите е, че тези големи каменни чаши служели за ритуално производство на бира.

Долината на гърнетата в Лаос е осеяна с хиляди огромни каменни съдове, които напомнят на Кутела край Розовец.  Древните делви са високи от 1 до 3 м. Никой не знае защо и от кого са създадени. Според една хипотеза те служели за погребални урни преди хиляди години. Според друга – в тях се складирало огромно количество вино.

Вместо заключение

Сърнена Средна гора е земя свещена и мистична, осеяна с десетки мегалитни съоръжения, разпръснати сред най-потайните й части. Тези обвеяни със загадки обекти все още не са достатъчно добре проучени и затова, когато човек успее да стигне до тях, се чувства като откривател. В списъка ми има още поне 3 местни мегалита, които възнамерявам да открия за себе си в най-скоро време. Очаквайте в следващи публикации.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

В района на Кутела можете да посетите още  :

• Габарево свети или идилията на едно подбалканско село
• Мегалитът край Бузовград или врата към отвъдното
• Да попаднеш в пъстрия свят на Чудомир – село Турия
• Павел баня – съчетайте полезното с приятното

Вижте къде се намира Кутела и как да стигнете до него

The post Мистерия в Средна гора – Кутела и как да го откриете appeared first on Пътешествия без край.

Мегалит и църква, замръзнали в прегръдка. Самотни, непоклатими, обвеяни от ветрове и тайнство. Място, заредено с необяснима енергия, известно от векове с лечебната си сила.  Беше в края на зноен съботен ден. Обикаляхме района на Кюстендил и преди да потеглим обратно към София решихме да се отбием тук. На върха на баира, смълчани под нажеженото августовско небе,  като в приказка пред нас изплуваха скалите и старият храм.

Провиралката край село Лиляч е била част от древно скално светилище

Предполага се, че култовото място е възникнало още в енеолита (V – IV хил. пр. Хр.), а по-късно е било използвано от траките. Бях чела някъде, че каменните арки на този голям скален комплекс са били допълнително обработени от човешка ръка, най-вероятно от племето пеони, населявало тези земи.

На върха на скалата открихме  жертвена яма, издълбана във форма на стъпка. Предполага се, че тя била пълнена с вино или с дъждовна вода / а може би с жертвена кръв ? / и така жреците гадаели бъдещето. Наблизо открихме и други причудливи скали с издълбани в тях улеи. Според някои учени мегалитът край село Лиляч е бил посветен на култа към слънцето. Лъчите му се промъквали през издълбания тунел, което символизирало проникването в утробата на Богинята-майка.

В центъра на съоръжението попаднахме на тясна цепнатина – това е провиралката.

Да минеш през иглени уши

Провиралката край село Лиляч удивително наподобява заоблените форми на женски задни части. Няма как да я подминете. Обозначена е с малка табелка, както и с … икона на Богородица, закована кой знае защо, точно над въпросните задни часи.

Магическият процеп е разположен под тежащ около 5 тона каменен блок. Височината на отвора е  30 см., а дължината му е около метър и нещо. Скалата под процепа е излъскана цялата от хилядите тела, които в течение на вековете са се промушвали оттук. Ала за да има  ефект провирането трябвало да се извършва преди изгрев и по възможност през пролетта, когато Богинята-майка е най-фертилна и благосклонна.

Така че ако не страдате от клаустрофобия, бихте могли да се промъкнете през игления отвор за здраве и пречистване. Но не само! Преминаването през тясната пролука под формата на женски задни части наподобява символична родилна дейност. Веднъж озовали се от другата страна на дупето, хората имат чувството, че са се родили отново и са пречистени от греховете си…. И в това няма нищо случайно !

Провиралката край село Лиляч лекува безплодие

За чудотворните свойства на местността и най-вече за „вълшебната“ пролука в мегалита се знае от векове. Тук , според преданието, император Юстиниан I /527-565 г./ довел жена си Теодора, която не можела да зачене.  Императрицата минала през тясната цепнатина и тутакси се сдобила с отроче. Според една хипотеза въпросният владетел бил роден в околностите  /може би и той благодарение на провиралката ? /, а според друга – резиденцията му се намирала край съседното село Таваличево.

През вековете местността привличала като магнит бездетни семейства та чак до наши дни. Провиралката  действа безотказно – твърдят семейства , сдобили се с рожба след посещение на мегалита и църквата. Затова тук всяка година на Гергьовден местните правят курбан за здраве и берекет. А невести от цяла България пристигат, за да благодарят на Богинята-майка или на Богородица за чудото, което ги е сполетяло. Не случайно

 през 1925 г. край мегалита изниква храмът „Свети Георги Победоносец“.

Построен е на мястото на някогашно оброчище, което също било посветено на Св. Георги. Църквичката, кацнала на върха на баира, се вижда от цялото околие. За жалост, подобно на толкова много значими културни паметници от миналото, и тя е оставена да се руши на произвола на ветровете и вековете. Храмът ни посрещна самотен и заключен. Но пък има надежда – защото на полянката бяха струпани строителни материали, което ще рече че в близко време предстои ремонт.

В един от процепите на мегалита, точно под църквата, е изграден малък параклис, за който се предполага, че е доста по-стар от църквата. Тук, след като се промушат през провиралката, хората палят свещичка и отправят молитвите си към Свети Георги за плодовитост, здраве и късмет.  Едно предание гласи, че в далечното минало на това свято място е имало манастир, затова районът носи името „Манастирище“.

Пътят към провиралката минава през село Невестино и „Кадин мост“

Село Лиляч се намира в района на град Кюстендил на  100 км. южно от София близо до село Невестино с прочутия „Кадин мост“, огънат над река Струма. Чудесен повод  да съчетаем посещението на провиралката с разглеждането на прословутия мост.

Според надпис на турски върху гранитна плоча, поставена в единия му край, мостът е изграден по нареждане на някой си Исак Паша през 1470 г. А името „Кадин мост“ идва от турското „Кадън кюпраси“ или „Невестин мост“ и е свързано с легенда. Според нея в основите на моста била зазидана  нищо неподозиращата невеста на майстор Манол. Целта на строителния ритуал била да се осигури стабилност и надеждност на конструкцията.  Наблизо има приятен сенчест парк, през който минава р. Струма.

Лиляч се намира на около 5 км. от моста. Завихме с автомобила по добре обозначеното разклонение и стигнахме в селото. Прекосихме го и продължихме по черен път край сините води на микро язовир с тръстикови брегове. След малко пред нас се разкри красива гледка към възвишенията на Коньовска планина. А горе на хълма, недокоснати от времето и хорската суета, се намират мегалитът и кацналата като бял гълъб до него църквица.

Още за мегалитите по българските земи в статията Мегалити, менхири, долмени, змейови дупки

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде се намира Провиралката на село Лиляч и как да стегнете до нея.
руши на произвола на ветровете и вековете. Храмът ни посрещна самотен и заключен. Но пък има надежда – защото на полянката бяха струпани строителни материали, което ще рече че в близко време предстои ремонт.

В един от процепите на мегалита, точно под църквата, е изграден малък параклис, за който се предполага, че е доста по-стар от църквата. Тук, след като се промушат през провиралката, хората палят свещичка и отправят молитвите си към Свети Георги за плодовитост, здраве и късмет.  Едно предание гласи, че в далечното минало на това свято място е имало манастир, затова районът носи името „Манастирище“.

Пътят към провиралката минава през село Невестино и „Кадин мост“

Село Лиляч се намира в района на град Кюстендил на  100 км. южно от София близо до село Невестино с прочутия „Кадин мост“, огънат над река Струма. Чудесен повод  да съчетаем посещението на провиралката с разглеждането на прословутия мост.

Според надпис на турски върху гранитна плоча, поставена в единия му край, мостът е изграден по нареждане на някой си Исак Паша през 1470 г. А името „Кадин мост“ идва от турското „Кадън кюпраси“ или „Невестин мост“ и е свързано с легенда. Според нея в основите на моста била зазидана  нищо неподозиращата невеста на майстор Манол. Целта на строителния ритуал била да се осигури стабилност и надеждност на конструкцията.  Наблизо има приятен сенчест парк, през който минава р. Струма.

Лиляч се намира на около 5 км. от моста. Завихме с автомобила по добре обозначеното разклонение и стигнахме в селото. Прекосихме го и продължихме по черен път край сините води на микро язовир с тръстикови брегове. След малко пред нас се разкри красива гледка към възвишенията на Коньовска планина. А горе на хълма, недокоснати от времето и хорската суета, се намират мегалитът и кацналата като бял гълъб до него църквица.

Още за мегалитите по българските земи в статията Мегалити, менхири, долмени, змейови дупки

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде се намира Провиралката на село Лиляч и как да стегнете до нея.

The post Провиралката край село Лиляч или да се родиш отново appeared first on Пътешествия без край.

Кой е сътворил това изумително струпване на колосални скални късове на ръба на пропастта?

Възможно ли е природните стихии да са сглобили  тази съвършена конструкция с правоъгълен отвор в средата, или е дело на незнайни човешки умения в древността ?

Сега, емблематичният паметник стъпил на стръмна скала над Розовата долина,  е вече много по-достъпен за туристите, заедно с още няколко исторически и природни забележителности в района благодарение на екопътека,  която отвежда до потайностите на Сърнена Средна гора. Вижте как да стигнете до мегалита от картата, качена в края на публикацията.

Древните вярвали, че  изгревът символизира раждането и съзиданието. А залезът – смъртта и прехода в царството на мъртвите. Нашите предци изграждали свои астрономически обсерватории и скални светилища, откъдето посрещали и изпращали слънцето, отправяйки молитви към боговете.  Предполага се, че мегалитът край Бузовград е имал именно това предназначение.

Чрез струпване на каменни блокове,  в централната част на съоръжението е обособен правоъгълен  „прозорец“, така че в деня на лятното слънцестоене,  последните слънчеви лъчи да пронизват с перфектна прецизност скалния отвор. Затова местните наричат мегалита „Вратата на Богинята“.  Всяка година, на 21 юни, те се събират тук,  за да дочакат вписването на слънчевия диск във „вратата“. Но не всички учени са единодушни, че става дума за древно светилище.

Покойният траколог проф. Александър Фол съзира, сред каменните струпвания,  трон,  жертвеник и урва,  които били използвани за религиозни ритуали.

Мегалитът, според него,  попада на един от върховете на триъгълник.  На отсрещните му ъгли са разположени могилата Голяма Косматка и Севтополис – погълнатата от яз. Копринка столица на тракийското племе одриси

Районът е уникален –  целият е осеян с тракийски могили и светилища. Маршрутът се преминава за около два часа и половина и включва още няколко  исторически и природни забележителности.  Като например следите от късноантичната крепост Бузово кале , изградена през 5-6 век .

Твърдината е охранявала северните подстъпи на Средна гора, откъдето хората са наблюдавали  цялата Долина и проходите в отсрещната Стара планина. Укреплението е със сложен план, изнесено е по стръмния склон,  който пък отвежда до водоизточник в подножието. Много красива панорамна гледка се открива оттам.

В района са разположени и следите от т.нар. Черковища

Това са късноантични християнски храмове с базикален план от 4-6 в. сл. Хр. Предполага се, че са обслужвали  населението на селищата в подножието на Средна гора и гарнизонът който охранявал и работил в крепостта .

Пътеката  отвежда и до тракийската гробница с т.нар. есхари или култови  огнища. Състои се от коридор и от  погребална камера, изградена от гранитни блокове. Преходът е много приятен и разкрива чудни гледки към Долината.

Великанските каменни късове, нахвърлени  като детски играчки, сред Средна гора, разпалват въображението. Загледаш ли се в тях, съзираш фигури на животни, лица на хора и дори … човешки органи. Такъв е случаят с т.нар. Мъжки камък, до който води специален 20-минутен разклон на маршрута.

Подобна природна конструкция, наподобяваща мъжки член, откриваме и в непосредствена близост до мегалита.  Местните я наричат „Бащин камък“. А траките, по всяка вероятност, са я използвали за свои ритуали, свързани с плодовитост и сила. Но това са само предположения. Съмнения будят и теориите, че издълбаните в южната страна на „Вратата на Богинята“  улеи, са дело на предците ни. Местни твърдят, че са по-скоро резултат от по-съвременна човешка намеса.

Отбийте се в този докоснат от мистерията кът на залез слънце.

Изкачете се по големите скални блокове и надникнете през отвора към хоризонта. Ще усетите смразяващия полъх на вечността.  Дали това не е наистина път към друго измерение?  „ Оттук премина в отвъдното проф. Александър Фол 1933-2006, откривател на мегалита „-  гласи паметна плоча, закована върху хилядолетното съоръжение.  А може би професорът е прозрял тайни, недостъпни за нас, останалите ? Едва ли някога ще разберем истината, но нищо не ни пречи  да пофантазираме!

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте още : Потайностите на Долината на тракийските царе

В това кратко видео представям и други скрити в Средна гора хилядолетни структури, подобни на мегалита край Бузовград!

Вижте къде се намира мегалитът край Бузовград и как да стигнете до него.

The post Мегалитът край Бузовград или врата към отвъдното appeared first on Пътешествия без край.