Image default

Мегалити, менхири, долмени, змейови дупки …

Според някои това са светилища на езически богове, според други – древни астрономически обсерватории, трети са убедени, че става дума за гробищни съоръжения. Нашите земи са осеяни с тях !   Мегалити, долмени, кромлеци , менхири , змейови дупкии пр.. Тези свидетелства за древни култури  привличат интереса на изследователи и на пътешественици.

Може и да не ги забележиш, докато се разхождаш из гората или полето, но тези древни структури, неподвластни на времето, обвеяни от ветрове и легенди, са там от хиляди години. В България са картотекирани стотици подобни конструкции. Но се предполага, че броят им е значително по-голям.

Никой не знае почти нищо за тях. Забитите в земята монолитни скални блокове, групирани или сглобявани в странни съоръжения, са били изграждани от предците ни в продължение на близо четири хилядолетия.

Подобни грамади, подредени от човешка ръка, има само в Европа и Азия.

Най-старите мегалити са от ІV хилядолетие преди Хр. и се намират в Северозападна Европа. “Нашите мегалити са изграждани са между XII и V век пр. Хр. Затова пък са със сравнително по-сложни конструкции”-  твърди Любомир Цонев от БАН, който от години изследва загадъчните паметници.

Мегалити село Бузовград
Мегалитът над село Бузовград ,известен още като “Вратата на Богинята

Да си спомним симпатичния комикс герой Астерикс и верният му другар Обеликс, който мъкне навсякъде любимия си менхир, представляващ грубо издялкан каменен блок.В действителност

менхирите са непоклатимо забити в земята хилядолетни камъни.

Понякога са по-високи от човешки бой, друг път групирани един до друг. У нас се срещат и стотици долмени – съоръжения от каменни плочи, закрепени с помощта на някаква скална опора. Получава се нещо като къщичка, понякога с 2 или 3 помещения.

„Ние не знаем кой ги е създал! Говорим за траките, но тези обекти са по-стари от тях и не са споменати дори от гръцките летописци” – твърди Любомир Цонев.

В Североизточна България са разпръснати развалините на Плиска – първата българска столица, основана през VII век. А в околностите й попадаме на а стотици великолепни менхири, подобни на тези във Франция или Белгия, които са много добре запазени. Никой не може да каже за какво са направени, но загадката е пред очите ни.  Някои са метър и нещо, други са над човешки бой и стърчат забити в полята. Менхирите могат да са забити и в окръжност. Тогава ги наричаме кромлех

Стоунхендж има елементи на кромлех.  В България се оказа, че има две такива конструкции
Мегалити -Кромлехът село Долни Главнак
Кромлехът край родопското село Долни Главнак

Едната е открита в Източните Родопи край село Долни Главанак, близо до язовирите по поречието на Арда. Това по принцип е чудесно туристическо направление. Всичко е организирано много добре, има паркинг, информационно табло. Попадаме на  около 15 такива скални отломъка, забити в кръг с диаметър 8 метра.

Кромлехът край село Старо Железаре
Кромлехът край село Старо Железаре преди да бъде унищожен. Снимка: Google

Другият кромлех по нашите земи е бил открит от покойния археолог д-р Георги Китов в района на село Старосел, недалеч от Четиньова могила. На 30-ина километра от тракийския храм от края на V и IV век пр. Хр., се намира село Старо Железаре. В южния му край, на една много равна ливада през 2002 г. екипът на д-р Китов разкопава тракийска могила и попада на втория кромлех по нашите земи. Представлява около 20-ина камъка с различна височина, подредени в окръжност.

 

“Странното е, че никъде по света тези конструкции не са били заравяни по този начин.

Но тракит, са обичали да покриват с могили всичко, правили са дори фалшиви могили. Покрили са го и него!”- разказва Любомир Цонев. За жалост кромлехът край Старо Железале е поредната жертва на нехайство и безхаберие. Малко след като е открит, уникалният исторически паметник е оставен да се руши от природните стихии. В наши дни не е оцеляло  почти нищо от него.

Планините Странджа и Сакар в Югоизточна България изобилстват с долмени

Вековните им гори са осеяни с тях!  Интересното е, че някои от тези мегалитни структури са ориентирани към старинни върхове, увенчани от древно светилище. В миналото хората от Сакар са вярвали, че хилядолетните камъни са обитавани от духове, а нощем от тях излизал огън.

Край село Хлябово, близо до Тополовград, са най-големите и запазени долмени в Българи.  Местните хора наричат тези обекти „хамбарчета”, или „змейови къщи”. Това са структури, които имитират къщичка. Създадени са от огромни монолитни плочи.

Понякога най-простите имат само една камера – 4 стени и капак, има и по-сложни с повече „помещения”. Ако става въпрос за най-големите, красиви и представителни, те са около десет на брой. Има и с по-малък размер – около 20-30, а най-малките – по-ниски от човешки ръст, са т.нар. долменни могилки.

Някога  цялата Сакар планина е била гола и тези “къщички” са били лесно разпознаваеми. Но в наши дни, след залесяването на района, тези обекти са трудно различими сред гъстата растителност. В централната част на Странджа край селата Граничар, Кирово, Горно и Долно Ябълково има чудесни долмени. Както и в местността Маслен нос край Приморско, близо до скалното светилище Бегликташ.

Пътешествия без край . Венета Николова

Booking.com

Други статии

Потопената църква на язовир Жребчево

Veneta Nikolova

Храмът на с. Беренде пази 7-вековна тайна

Veneta Nikolova

Омагьосаното село Пирин

Veneta Nikolova