Според някои това са светилища на езически богове, според други – древни астрономически обсерватории, трети са убедени, че става дума за гробищни съоръжения. Нашите земи са осеяни с тях ! Мегалити, долмени, кромлеци , менхири , змейови дупкии пр.. Тези свидетелства за древни култури привличат интереса на изследователи и на пътешественици.
Може и да не ги забележиш, докато се разхождаш из гората или полето, но тези древни структури, неподвластни на времето, обвеяни от ветрове и легенди, са там от хиляди години. В България са картотекирани стотици подобни конструкции. Но се предполага, че броят им е значително по-голям.
Никой не знае почти нищо за тях. Забитите в земята монолитни скални блокове, групирани или сглобявани в странни съоръжения, са били изграждани от предците ни в продължение на близо четири хилядолетия.
Подобни грамади, подредени от човешка ръка, има само в Европа и Азия.
Най-старите мегалити са от ІV хилядолетие преди Хр. и се намират в Северозападна Европа. „Нашите мегалити са изграждани са между XII и V век пр. Хр. Затова пък са със сравнително по-сложни конструкции“- твърди Любомир Цонев от БАН, който от години изследва загадъчните паметници.
Да си спомним симпатичния комикс герой Астерикс и верният му другар Обеликс, който мъкне навсякъде любимия си менхир, представляващ грубо издялкан каменен блок.В действителност
менхирите са непоклатимо забити в земята хилядолетни камъни.
Понякога са по-високи от човешки бой, друг път групирани един до друг. У нас се срещат и стотици долмени – съоръжения от каменни плочи, закрепени с помощта на някаква скална опора. Получава се нещо като къщичка, понякога с 2 или 3 помещения.
„Ние не знаем кой ги е създал! Говорим за траките, но тези обекти са по-стари от тях и не са споменати дори от гръцките летописци” – твърди Любомир Цонев.
В Североизточна България са разпръснати развалините на Плиска – първата българска столица, основана през VII век. А в околностите й попадаме на а стотици великолепни менхири, подобни на тези във Франция или Белгия, които са много добре запазени. Никой не може да каже за какво са направени, но загадката е пред очите ни. Някои са метър и нещо, други са над човешки бой и стърчат забити в полята. Менхирите могат да са забити и в окръжност. Тогава ги наричаме кромлех
Стоунхендж има елементи на кромлех. В България се оказа, че има две такива конструкции
Едната е открита в Източните Родопи край село Долни Главанак, близо до язовирите по поречието на Арда. Това по принцип е чудесно туристическо направление. Всичко е организирано много добре, има паркинг, информационно табло. Попадаме на около 15 такива скални отломъка, забити в кръг с диаметър 8 метра.
Другият кромлех по нашите земи е бил открит от покойния археолог д-р Георги Китов в района на село Старосел, недалеч от Четиньова могила. На 30-ина километра от тракийския храм от края на V и IV век пр. Хр., се намира село Старо Железаре. В южния му край, на една много равна ливада през 2002 г. екипът на д-р Китов разкопава тракийска могила и попада на втория кромлех по нашите земи. Представлява около 20-ина камъка с различна височина, подредени в окръжност.
„Странното е, че никъде по света тези конструкции не са били заравяни по този начин.
Но тракит, са обичали да покриват с могили всичко, правили са дори фалшиви могили. Покрили са го и него!”- разказва Любомир Цонев. За жалост кромлехът край Старо Железале е поредната жертва на нехайство и безхаберие. Малко след като е открит, уникалният исторически паметник е оставен да се руши от природните стихии. В наши дни не е оцеляло почти нищо от него.
Планините Странджа и Сакар в Югоизточна България изобилстват с долмени
Вековните им гори са осеяни с тях! Интересното е, че някои от тези мегалитни структури са ориентирани към старинни върхове, увенчани от древно светилище. В миналото хората от Сакар са вярвали, че хилядолетните камъни са обитавани от духове, а нощем от тях излизал огън.
Край село Хлябово, близо до Тополовград, са най-големите и запазени долмени в Българи. Местните хора наричат тези обекти „хамбарчета”, или „змейови къщи”. Това са структури, които имитират къщичка. Създадени са от огромни монолитни плочи.
Понякога най-простите имат само една камера – 4 стени и капак, има и по-сложни с повече „помещения”. Ако става въпрос за най-големите, красиви и представителни, те са около десет на брой. Има и с по-малък размер – около 20-30, а най-малките – по-ниски от човешки ръст, са т.нар. долменни могилки.
Някога цялата Сакар планина е била гола и тези „къщички“ са били лесно разпознаваеми. Но в наши дни, след залесяването на района, тези обекти са трудно различими сред гъстата растителност. В централната част на Странджа край селата Граничар, Кирово, Горно и Долно Ябълково има чудесни долмени. Както и в местността Маслен нос край Приморско, близо до скалното светилище Бегликташ.
Пътешествия без край . Венета Николова