Image default

Габарево свети или идилията на едно подбалканско село

В очите ми небето е синьо.

Сълзите ми вече не текат.

В сърцето ми евзи не пукат.

Оттук е минал Апостолът…

И Габарево свети.

Стефан Фурнаджиев- български поет,  роден в село Габарево

DSC06095 (2)Има места, които по необясним начин те привличат, а когато ги напуснеш дълго обсебват мислите ти и те теглят обратно към себе си.

Такова място е Габарево. За разлика от други нашенски села, то не блести със запазена възрожденска архитектура, със спретнати семейни хотели и уютни ресторанти, пъстри магазинчета за сувенири и други консуматорски, отклоняващи вниманието ни „примамки” .DSC_0503 (2)Затова пък Габарево предлага нещо по- ценно – възможността да почиваш по едно и също време в равнина, на планина, край река, близо до язовир и най–вече далеч от туристическите орди, способни да обезличат и най-самобитното кътче на Земята.DSC_0929 (2)Няма как да не го видиш и неволно да го подминеш! Движейки се по подбалканския път, свързващ София с южното ни Черноморие, преминаваме през долина с обширни насаждения от маслодайна роза, лавандула и овощни дървета.

Засетите площи се разпростират като пъстри килими и стигат до подножието на Стара планина и Средна гора , разположени от двете страни на пътя. Малко преди завоя за курортния град Павел Баня кривваме надясно, за да се озовем след минута в центъра на Габарево.DSC_0103 (2)Скупчени на селския площад ни посрещат наскоро ремонтираните сгради на кметството, увенчано с часовникова кула, на украсеното с импозантни римски колони читалище, на прясно боядисаната поща и голямото училище.  Издържани в нетипичен и твърде претенциозен стил за едно малко подбалканско селище, тези сгради навяват усещането, че си попаднал по–скоро в градска среда.

DSC09271 (2)Габаревци винаги са имали високо самочувствие и са гледали с насмешка на гражданите от съседния гр.Павел баня.

Причината е, че в началото на 20–ти век селото е било културно средище, което привличало като магнит интелектуалци и видни общественици, а габаревки диктували модата в цялата околия.

DSC_0004 (2)В миналото Габарево се гордеело с пищните си театрални спектакли и с разточителните празненства и карнавали.

Цялото население се готвело за тях месеци наред. В наши дни центърът на културния живот се е пренесъл в т.нар. Джананова къща, превърната в музей на Васил Левски.DSC_0078Тук през 1869 г. Дяконът основава габаревския таен революционен комитет. Пред камата, библията и пищова се заклеват около 36 човека. В последствие къщата е превърната в етнографски музей и е отворена целогодишно за посетители. В нея си дават среща поети, писатели, художници от цялата община. Правят се изложби, литературни четения. Така, че духът на това място е още жив!DSC_0245Самото име Габарево не е случайно. Идва от дървото габър. Навремето старото селище било близо до Балкана в местността „Гъбрака“, осеяна с огромни габъри. Не щеш ли веднъж апокалиптичен смръч се развихрил и изкоренил всичко, заедно с горичката от габърови дървета.

Габарево е известно и като селото със 100–те чучура

Тук на всяка крачка има чешма, от която струи бистра ледена вода от Балкана. Отпивам няколко глътки от чучура в двора на Джанановата къща и се отправям към каменната църква „Св. Георги Победоносец” в центъра на селото. През 1877 г. храмът  е бил опожарен от турците, но в последствие е отново издигнат.

DSC_0327

Една от местните забележителности е „Валера“ – битовата механа с чудесна сенчеста градина. По всяко време ще те нагостят с агнешка супа, пилешки дробчета и други селски радости за небцето срещу прилични цени.

Туристи отсядат в уютната хотелска част към ресторанта. В селото живеят българи , роми, както и компактна каракачанска общност, която продължава да пази живи традициите и фолклора си.

DSC_0290Решаваме да се разходим край бреговете на Тунджа, която се вие близо до селото

Минаваме през сенчести горички и изпъстрените с цветя ливади. След едно голямо наводнение мостът на реката беше дълги години разрушен. За да преминат на отсрещния бряг, стадата трябваше да преджапват през буйните води на реката.

Но мостът е възстановен и вече всеки може спокойно да отскочи отсреща и да си направи разходка по  поречието.  Друг вариант е да поеме по горските пътеки на Средна гора, за да се наслади на девствена природа и кристален въздух.

DSC09182 (4)Габарево се намира в сърцето на Розовата долина

В края на май цъфти маслодайната роза и над насажденията се понася божествен аромат. През юни пък е сезонът на черешобера. Тогава в селото се провежда т.нар. „Празник на черешата” с песни, танци, възстановки на стари обичаи, както и полети с делтапланери над долината. А от високите части на планината се открива спираща дъха гледка към призрачните води на близкия язовир Копринка, на чието дъно лежат останките от тракийски град Севтополис.DSC09234 (2)Този благословен от природата кът е обвеян с мистерия и легенди. И до днес се носят слухове, че тук в пълна анонимност и забвение, е живяла последната руска княгиня Анастасия Романова, която се е представяла като графиня Елеонора Крюгер.

Старите хора от Габарево още си спомнят за загадъчната г–жа Нора

Младата жэена се установява в селото през 20–те години на ХХ–ти век. Младата аристократка владеела няколко езика, свирела на пиано и употребявала опиум. На границата между шията и дясната буза имала белег от огнестрелно оръжие. Умира през 1954 г. и е погребана в старото селско гробище, отнасяйки своята тайна със себе си.

Но поредица от улики и странни съвпадения  със самоличността на принцеса Анастасия превръщат мистериозната дама от Габарево в легенда. Тя и до днес витае над изгубеното сред дебрите на Розовата долина селище. Вижте публикацията:За тайната на загадъчната Нора

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

Мандрица – албанското село на края на България

Veneta Nikolova

Храм-кладенецът при село Гърло – една загадка на над 3000 години

Veneta Nikolova

Белоградчишките скали били място за отдих още през 14 век

Veneta Nikolova