|
|
Средните Родопи притежават особен чар, който те обгръща още щом поемеш нагоре по възвишения им, осеяна с ухаещи на борова смола гори, дълбоки пропасти и тайнствени светилища от времето на траките.
За традиционната кухня на Средните Родопи Тук
На юг към границата ни с Гърция, пътят се стеснява и започва да криволичи край просторни пасища и канари. Сред тях си провират път водите на р. Арда. За радост на ценителите на дивата природа крайграничният район е все още terra incognita за масовия туризъм.
Предпочитат го заради спокойствието, кристалния въздух, запазения бит на хората, както и възможността да изживеят една необикновена ваканция, встрани от добре утъпканите туристически пътеки.
Няколко стари села край бреговете на река Арда предлагат пътешествие във времето.
Могилица, Смилян, Арда и Горна Арда, разположени на няколко километра от граничния кльон със съседна Гърция, заеха полагаемото им се място на туристическата карта на България.
Типична гледка в този край са стадата овце из живописната речна долина и накацалите по хребетите стари махали със схлупени къщурки. Над тиклените покриви обикновено се извисяват камбанарията на селската църкви и неотменното минаре на местната джамия.
От векове християни и мюсюлмани съжителстват тук в мир и разбирателство, споделяйки радост и тревоги, превръщайки се в чудесен пример за толерантност и сговорчивост.
Това взаимодействие между религии и култури се е отразило и върху местните традиции и фолклор. Те са се запазили непокътнати до наши дни. Достатъчно е да посетиш постоянната етнографска сбирка в село Смилян, за да се убедиш в това.
В нея са изложени различни тъкани, изработвани от родопчанките, включително и терлиците, характерни за този край.
Специфично за майсторките шивачки тук е, че не работят по готови модели – всеки терлик е уникален, не се повтаря.
Представени са и типичния мъжки и женски родопски костюм, както и традиционния родопски козяк. В миналото животновъдството било един от основните поминъци в района. Добиваната от животните вълна била използвана за изработка на облекло и домашни постели.
 |
По домовете все още се съхраняват стари станове и хурки. По долапи и скринове отлежават ръчно тъкани черги, престилки и ленени ризи, покрити с пъстри шевици. Отдавна излезли от употреба селскостопански и строителни инструменти пък тънат в прах по мазета и тавани.
Собствениците на една такава стара родопска къща в с. Арда решават да извадят от забвение наследените от дедите им вещи и да им вдъхнат нов живот.
 |
Така се ражда един от малкото частни музеи в България – т. нар. Маджарова къща.
Тя ни връща в края на XIX век. Интериорът й е типичен за онова време с големите дървени греди, с 200-годишния каменен под и скърцащите стълби. Предмети от ежедневието на някогашните й обитатели като бръснарски принадлежности, пособия за тютюн, дамски украшения и пр. изпълват всяко кътче на къщата.
Интересна е старата баня, разположена в една от нишите, където домакините са се радвали на истински за онези времена лукс – течаща вода в дома.
Старинна атмосфера, обвеяна с романтика и носталгия по отминали времена, ще откриеш и в къщите за гости в селата Могилица, Смилян, Арда и Горна Арда. Но там заедно с автентичния интериор ще ти предложат и всички съвременни удобства, включително и безжичен интернет.
Жителите на тези селца от години развиват селски туризъм. Те разчитат не толкова на шумните туристически тълпи, колкото на отбрано малцинство истински ценители на запазения родопски бит и природа.
Иначе атракции в този райски кът не липсват. Като се започне с вкусните домашни ястия, с които домакините постоянно ще и.те изкушават, и се стигне до излетите на открито сред идиличните родопски пейзажи.
Популярни напоследък са преходите с джипове или бъгита по черните пътища на планината, които отвеждат до изворите на река Арда, в непосредствена близост до граничния кльон. Има 12 маркирани маршрута , както и обучени водачи, които развеждат гостите из околностите. В с. Арда пък може да се наемат ездитни коне за преходи в планината. Ще откриеш и чудесни условия за спортен риболов, както и за т. нар. „крайречен плаж” на брега на река Арда.
Венета Николова . Пътешествия без край
