Разгърнете някоя  туристическа диплянка за България и навсякъде ще видите кадри от  красиви девойки в носии, накичени с венци от рози, които пълнят преливащи от рози кошници в ранна пролетна утрин. Но това клише определено не изчерпва всичко което ще научите и преживеете ако си подарите няколко дни в  Розовата долина.

Гледайте видео репортажа

Околностите на Павел баня са идеална дестинация за любителите на селския туризъм и хора с откривателски дух. Представям ви някои от по-неизвестните места, където човек на спокойствие да съзерцава природата, встрани от туристическите орди.

Долина с дъх на дамасцена и какво знаем за крехкото растение

Розовата долина се простира от двете страни на Подбалканския път между Средна гора и Стара планина. Ако се движите по шосето от София, ще видите, че първите розови масиви се появяват малко преди село Розино, а последните – малко след град Казанлък.

Долината е идеалното място за отглеждане на маслодайната роза, или сорт Дамасцена. Капчици масло от българска роза влизат в състава на най-реномираните парфюмерийни марки по света. Цената му е изключително висока. Един килограм българско розово масло се търгува между 4 и 5 хиляди евро на международните пазари. Производството на т. нар. „течно злато” се е превърнало в доходоносен поминък за местните хора, както и в търсена туристическа атракция.

1. На розобер в ранни доби

В края на май и началото на юни обширните розови насаждения избуяват в бледо цикламено и са истинска радост за окото. За хората от общините Казанлък, Павел баня,  Калофер, Брезово, Стрелча  и прочие това е най-натовареният период в годината. Тогава започва розоберът. Още в ранни зори към насажденията се стичат розоберачи от близките села. Най-доброто време за бране е от 5 и половина до 10 часа сутринта, или преди слънчевите лъчи да изпарят съдържащото се в цветчетата розово масло. Самото събиране на розовия цвят представлява истински ритуал, който не се е променил съществено през последните 200 години.

Ако по това време попаднете тук, вероятно ще ви връчат найлонов чувал или кошница и ще ви подканят да „нагазите” в ароматното море от полюшващи се на вятъра рози, за да си наберете от тях.   За целта си осигурете гумени ботуши и леко яке , защото утрините тук са хладни.

В местните розоварни се добива „течното злато“ на България

Сезонът на розобера е „звездният миг“ за десетките модерни и по-примитивни розоварни в долината, които работят на пълни обороти .   Сега е моментът да се запознаете с процеса на добив на розовото масло, известно още като „течното злато“ на България. Част от тези обекти посрещат туристи срещу предварителна заявка и минимална входна такса.

На територията на община Павел баня , например, има над 6 хиляди дка розови насаждения и 10 действащи розоварни. Една от тях се намира в село Търничене.  Тя е сред най – старите в района и дори си има малък музей.

Етнографският комплекс в село Скобелево край Павел баня също съдържа малка розоварна и прилежаща към нея музейна сбирка, уютна механа, селскостопански двор, както и великолепна розова градина, в която можете да поседнете на сянка под розовите храсти и да вдишвате до насита пропития с божественото ухание въздух! Наблизо има и ферма за щрауси с широко отворени врати за туристи. С  традициите в розопроизводството можете да се запознаете в Етнографски комплекс „Кулата“ и Музея на розата в град Казанлък и на много други места в района.

2. Усетете полъха на хилядолетията – тракийски гробници и светилища

Розовата долина е осеяна с тайнствени могили, в които бяха открити древни светилища и погребения на тракийски владетели. Така този райски кът от българската природа стана известен и като Долината на тракийските царе.

Около 10-на гробници в района  посрещат туристи, привлечени от митовете, свързани с разцвета на тракийската цивилизация по нашите земи. Най-известната и посещавана е т.нар. Казанлъшка гробница от края на V и началото на  IV век пр. н.е. Въпросният обект се намира в самия центъра на гр. Казанлък, но  е копие на автентичната тракийска гробница, която  е запечатана с цел консервация.

На широка популярност се радва т.нар. Голямата Косматка или гробницата на  Севт III – тракийският владетел  на Одриското царство. Сред гробниците, достъпни за туристите са Оструша, Грифоните, Светицата, Хелвеция и др. Всички те са разпръснати в района на град Казанлък на територията на Розовата долина или т.нар. Долината на тракийските царе.Уникални артефакти открити в околностите са изложени в Историческия музей „Искра“ в Казанлък. Наистина си струва да му отделите поне час, за да обогатите представите си за живота на древните ни предци.

Още за Тракийското наследство в долината вижте в  „Потайностите на Долината на тракийските царе“.

3. Фотосесии в циклама и червено

С цвят на  дамасцена

От края на месец май до средата на юни  Розовата долина се обагря в циклама и всичко ухае на нежното цвете. То  се разстила на ароматни килими с десетки  километри край подбалканския път. И не само. Накъдето и да свиете от шосето, по черни пътища или край малки подбалкански селца, ще бъдете обиколени от розови храсти.  А това е предизвикателство за всеки фотограф.

Оказва се обаче, че е трудно да направиш оригинална снимка на розови масиви на фона на Балкана без да влезеш в капана на изтърканото клише от рекламните брошури.  Лично аз никога не съм доволна от опитите си. Но се надявам, че все някога ще направя мечтаната снимка. Може да откъснете шепа розов цвят /без да прекалявате с количествата, все пак/ и да ги поставите в гардероба, за да ви ухае дълго време на дамасцена…

Макови полета на прицел

Сезонът на розите съвпада с цъфтежа на маковете – това изумително деликатно, любимо мое цвете!! Тогава човек може до безкрай да експериментира със светлината, вятъра и плавно полюшващите се опиумни цветчета в опит да улови в кадър, макар и частица от омайната им красота.

Възможностите за фото импровизации са безкрайни. От безбрежни червени макови полета, разгърнати в полите на Балкана, до отделни усамотени червени островчета в близост до стари, порутени църкви, езерца и рекички и т.н.  Може да си изплетете венец от макове/стъблата им са малко чупливи, но е възможно/ и да направите фотосесия на фона на изпъстрени с диви полски цветя полянки и т.н. и т.н.

Друга опция за фотоемоции са разходките сред обширните лавандулови полета на Розовата долина. Но за нея ще ви разкажа в някоя от следващите ми публикации. ..

4. Тайнствени мегалити в прегръдката на долината

Част от Розовата долина се разгръща в полите на Сърнена Средна гора, която пък е осеяна с забравени от времето  мегалити, кой от кой по-древни и неразгадаеми. А откриването им е истинско приключение. Някои от тях са скрити в гората и са трудно достъпни, други са по-известни и напоследък започват да привличат туристи. Повечето все още не са достатъчно добре проучени.

Най-посещаваният подобен обект е мегалитът край казанлъшкото село Бузовград. В гигантските, струпани на ръба на пропастта каменни структури покойният траколог проф. Александър Фол съзира трон, жертвеник и урва, които били използвани за религиозни ритуали.  До загадъчната структура има чудесна екопътека. Целият маршрут се преминава за около 2 часа и половина и включва и други исторически и природни забележителности.
Вижте още:  Мегалитът край Бузовград или врата към отвъдното.

Друго пропито с мистерия място се е притаило в гората на няколко километра от село Розовец, чийто околности, както подсказва името му, са осеяни с маслодайна роза. Става дума за Кутела . Въпросният обект представлява гигантска чаша. Никой не знае кой, кога и с каква цел е изваял това великанско творение. Предположенията са много.
Вижте още:  Мистерия в Средна гора – Кутелът и как да го откриете.

Люляковото светилище, Правите камъни, долменът Плочата и яйцето на Змейцата и още няколко хилядолетни структури са осеяли склоновете на Средна гора в района на гр. Брезово.

 5. Да се гмурнеш в синевата на язовир Копринка

Докато бродим сред розовите масиви, плетем макови венци, изследваме хилядолетни гробници и катерим чукарите по следите на тайнствени мегалити в Средна гора,  денят неусетно се изнизва.  А любимото ми място за изпращането му е язовир Копринка.

Тук залезите са винаги зрелищни и всеки път различни. Бреговете на язовира предлагат прекрасни възможности за почивка и за риболов. През лятото над копринените му води се организират полети с балон. На северния бряг се намира къмпинг с десетки каравани и палатки. Приятно е да се разхождаш по язовирната стена.
От едната ти страна се разгръща синевата на Копринка, от другата – великолепна гледка към долината и белеещия се в далечината град Казанлък.  Оттук се вижда и значителна част от веригата на Стара планина, заедно с емблематичните върхове Ботев, Шипка и Бузлуджа.  Обиколката на язовира завършва с вкусна вечеря в един от местните ресторанти, предлагащи пържен шаран и уклей.

Западният бряг, т.е. долната част на язовир Копринка е не по-малко живописен и фотогеничен.

 6. Потопената църква „Свети Анастасий“ или последното късче от един изгубен свят

Това е едно от най-красивите, пропити с меланхолия и мистика кътчета на Розовата долина. За разлика от потопения храм на язовир Жребчево, който се превърна в туристическа атракция и в момента се ремонтира, потопената църква на язовир Копринка тъне в самота и забвение.

Намира се на западния бряг на Копринка, там където  са изпускателите на язовира, в района на село Виден – квартал на Павел баня. Преди време семейство щъркели гнездяха на изоставената й камбанария, но гръмотевична буря отнесе гнездото. Някога тук е имало село, в което кънтял детски смях, имало и църква за чудо и приказ. Днес от тези идилични времена са останали само нащърбените сред полето руини
. Още за потопената църква на язовир Копринка вижте тук!

7. Съчетай полезното с приятното в Павел баня

Противно на очакванията не Казанлък, а Павел баня е общината с най-много розови насаждения в България. Така че и тук всяка година се провежда зрелищен празник на розата, предвождан от Царица на розата и Цар на минералната вода. Защото наред със своите  цикламени плантации, подбалканското градче се гордее и с лековитата си минерална вода.  Запазена марка в тукашните балнеосанаториуми е  т.нар. Павелбанска методика за подводна екстензия, която успешно отстранява болежките на дискова херния и т.н.

Градът разполага с безброй квартири, малки семейни хотели и по-луксозни комплекси с модерни спа центрове, плувни басейни, ресторанти и пр. И въпреки строителството на нови почивни бази и увеличаващия се туристически приток, Павел баня все още не е изгубил нищо от някогашния си чар на тихо, провинциално градче.

Още за забележителностите и условията за почивка в него вижте тук

8. Село Габарево и легендата за принцеса Анастасия

Подбалканското селце предлага нещо уникално – възможността да почиваш по едно и също време  в равнина, на планина, край река , близо до язовир и най-вече далеч от туристическите орди . Намира се на 5 км. от Павел баня и е известно още като селото на 100-те чучура , защото тук на всяка крчка има чешма, от която струи бистра ледена вода от Балкана.

Селото си има музей – това е Джанановата къща. Тук през 1869 г. Левски основава габаревския таен революционен комитет . В околностите, покрай сенчести черешови горички , розови и лаваднулови насаждения и изпъстрени с полски цветя ливади, си провира път река Тунджа.  Имаш чувството ,че си попаднал в Райската градина.  Габарево си има и две къщи за гости.
Вижте още : Габарево свети или идилията на едно подбалканско село

В Габарево и до днес се носят упорити слухове, че тук, в пълна анонимност и забвение е живяла последната руска княгиня Анастасия Романова, която се е представяла като графиня Елеонора Крюгер. Старите хора още си спомнят за загадъчната г-ца Нора .

Младата жена се установява в селото през 20–те години на ХХ–ти век. Владеела няколко езика, свирела на пиано и употребявала опиум. На границата между шията и дясната буза имала белег от огнестрелно оръжие. Умира през 1954 г. и е погребана в старото селско гробище, отнасяйки своята тайна със себе си.

Но поредица от улики и странни съвпадения  със самоличността на принцеса Анастасия превръщат мистериозната дама от Габарево в легенда.

Вижте и публикацията :За тайната на загадъчната Нора

9. Да попаднеш пъстрия свят на Чудомир в село Турия

Турия е малко село, притихнало сред меките склонове на Средна Гора, далеч от динамичното ни съвремие и хорската суета. Селцето е чисто, спретнато и кокетно със запазените си възрожденски къщи и кривите си улички. Непременно се разходете по малката уличка край река Турийска и се насладете на стария каменен мост, огънат над нея като пролетна дъга. Твърди се, че е още от римско време. А под него реката е оформила малък водопад. Местните го наричат „Скока“.

Селото си има и къщи за гости, предлагаща уют и романтика сред живописната природа на Средна гора. Турия е известно  най-вече като родното място на Димитър Чорбаджийски – Чудомир /1890 -1967 г./, в чийто творчество оживява пъстрият свят на средногорци от началото на XX век. Най-голямата забележителност на литературното село е родната къща на Чудомир. Тя представя бита на средногорци от края на XIX началото на XX век. А прилежащата към къщата картинна галерия ще ви срещне с неповторимите персонажи, населили пъстрия Чудомиров свят.

Още за Чудомировото село Турия вижте тук.

The post Розовата долина или 9 идеи за разходки в райската градина appeared first on Пътешествия без край.

Сълзите ми вече не текат.

В сърцето ми евзи не пукат.

Оттук е минал Апостолът…

И Габарево свети.

Стефан Фурнаджиев- български поет,  роден в село Габарево

Има места, които по необясним начин те привличат, а когато ги напуснеш дълго обсебват мислите ти и те теглят обратно към себе си.

Такова място е Габарево. За разлика от други нашенски села, то не блести със запазена възрожденска архитектура, със спретнати семейни хотели и уютни ресторанти, пъстри магазинчета за сувенири и други консуматорски, отклоняващи вниманието ни „примамки” .

Затова пък Габарево предлага нещо по- ценно – възможността да почиваш по едно и също време в равнина, на планина, край река, близо до язовир и най–вече далеч от туристическите орди, способни да обезличат и най-самобитното кътче на Земята.

Вижте видеото ми за забележителностите на Габарево, на село Турия и Павел баня. Този райски кът е идеалната дестинация за любителите на селския туризъм и хора с откривателски дух. Представям ви някои от по-неизвестните места в района, където човек на спокойствие да съзерцава природата, встрани от туристическите орди:

Габарево е идеално за семейна почивка на село

Няма как да не го видиш и неволно да го подминеш! Движейки се по подбалканския път, свързващ София с южното ни Черноморие, преминаваме през долина с обширни насаждения от маслодайна роза, лавандула и овощни дървета.

Засетите площи се разпростират като пъстри килими и стигат до подножието на Стара планина и Средна гора , разположени от двете страни на пътя. Малко преди завоя за курортния град Павел Баня кривваме надясно, за да се озовем след минута в центъра на Габарево.Скупчени на селския площад ни посрещат наскоро ремонтираните сгради на кметството, увенчано с часовникова кула, на украсеното с импозантни римски колони читалище, на прясно боядисаната поща и голямото училище.  Издържани в нетипичен и твърде претенциозен стил за едно малко подбалканско селище, тези сгради навяват усещането, че си попаднал по–скоро в градска среда.

Габаревци винаги са имали високо самочувствие и са гледали с насмешка на гражданите от съседния гр.Павел баня.

Причината е, че в началото на 20–ти век селото е било културно средище, което привличало като магнит интелектуалци и видни общественици, а габаревки диктували модата в цялата околия.

В миналото Габарево се гордеело с пищните си театрални спектакли и с разточителните празненства и карнавали.

Цялото население се готвело за тях месеци наред. В наши дни центърът на културния живот се е пренесъл в т.нар. Джананова къща, превърната в музей на Васил Левски.Тук през 1869 г. Дяконът основава габаревския таен революционен комитет. Пред камата, библията и пищова се заклеват около 36 човека. В последствие къщата е превърната в етнографски музей и е отворена целогодишно за посетители. В нея си дават среща поети, писатели, художници от цялата община. Правят се изложби, литературни четения. Така, че духът на това място е още жив!Самото име Габарево не е случайно. Идва от дървото габър. Навремето старото селище било близо до Балкана в местността „Гъбрака“, осеяна с огромни габъри. Не щеш ли веднъж апокалиптичен смръч се развихрил и изкоренил всичко, заедно с горичката от габърови дървета.

Габарево е известно и като селото със 100–те чучура

Тук на всяка крачка има чешма, от която струи бистра ледена вода от Балкана. Отпивам няколко глътки от чучура в двора на Джанановата къща и се отправям към каменната църква „Св. Георги Победоносец” в центъра на селото. През 1877 г. храмът  е бил опожарен от турците, но в последствие е отново издигнат.

Една от местните забележителности е „Валера“ – битовата механа с чудесна сенчеста градина. По всяко време ще те нагостят с агнешка супа, пилешки дробчета и други селски радости за небцето срещу прилични цени.

Туристи отсядат в уютната хотелска част към ресторанта. В селото живеят българи , роми, както и компактна каракачанска общност, която продължава да пази живи традициите и фолклора си.

Решаваме да се разходим край бреговете на Тунджа, която се вие близо до селото

Минаваме през сенчести горички и изпъстрените с цветя ливади. След едно голямо наводнение мостът на реката беше дълги години разрушен. За да преминат на отсрещния бряг, стадата трябваше да преджапват през буйните води на реката.

Но мостът е възстановен и вече всеки може спокойно да отскочи отсреща и да си направи разходка по  поречието.  Друг вариант е да поеме по горските пътеки на Средна гора, за да се наслади на девствена природа и кристален въздух.

Габарево се намира в сърцето на Розовата долина

В края на май цъфти маслодайната роза и над насажденията се понася божествен аромат. През юни пък е сезонът на черешобера. Тогава в селото се провежда т.нар. „Празник на черешата” с песни, танци, възстановки на стари обичаи, както и полети с делтапланери над долината. А от високите части на планината се открива спираща дъха гледка към призрачните води на близкия язовир Копринка, на чието дъно лежат останките от тракийски град Севтополис.Този благословен от природата кът е обвеян с мистерия и легенди. И до днес се носят слухове, че тук в пълна анонимност и забвение, е живяла последната руска княгиня Анастасия Романова, която се е представяла като графиня Елеонора Крюгер.

Старите хора от Габарево още си спомнят за загадъчната г–жа Нора

Младата жэена се установява в селото през 20–те години на ХХ–ти век. Младата аристократка владеела няколко езика, свирела на пиано и употребявала опиум. На границата между шията и дясната буза имала белег от огнестрелно оръжие. Умира през 1954 г. и е погребана в старото селско гробище, отнасяйки своята тайна със себе си.

Но поредица от улики и странни съвпадения  със самоличността на принцеса Анастасия превръщат мистериозната дама от Габарево в легенда. Тя и до днес витае над изгубеното сред дебрите на Розовата долина селище. Вижте публикацията:За тайната на загадъчната Нора

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде се намира село Габарево

The post Габарево свети или идилията на едно подбалканско село appeared first on Пътешествия без край.

През годините десетки мними Анастасии и Алексеевци по света безуспешно са се опитвали да се представят като преки наследници на Николай ІІ–ри.

Докато фалшификаторите шумно са оповестявали “знатния” си произход, двама души, чиито личности удивително съвпадат с тези на царските деца, тихо и спокойно са дочакали края на дните си в разположеното недалеч от гр. Казанлък селце.

 

Старите хора от Габарево още си спомнят за загадъчните руснаци, които се установяват там около 1922-23 г. По това време,  незнайно откъде, пристига млада жена с аристократична осанка, представяща се като графиня Елеонора Албертова Крюгер, наричана от всички Нора.

 

 

 

Тя заживява заедно с появилия се месец преди това руски лекар, за когото впоследствие се омъжва. Бракът им обаче е фиктивен, а взаимоотношенията им са като между господарка и слуга – твърдят техните съвременници.

Близо година по-късно в дома им се настанява висок, болнав младеж, вписан в общината като Георги Жудин, известен повече като Жорж.

Покрай тях в Габарево се установяват и други руснаци. Общото между всички е, че никога не споменават за миналото си, за своя произход или защо са тук. Жорж не общува с никого, движи се сампо улиците, облечен в  прилепнала плътно до тялото военна куртка. Умира през 1930 година. Хората говорят, че Нора и Жорж са брат и сестра и са от царско коляно.

Младата жена има изискани маниери, владее няколко езика, свири на пиано, бродира бяла и цветна руска бродерия. Чете много и пуши непрекъснато. Употребява опиум. На границата между шията и дясната буза има белег от огнестрелна рана. Ранявана е и в гърдите.

Умира  на 20.7.1954 г. на 55 години, отнасяйки своята тайна със себе си. Погребана е в старите селски гробища от лявата страна на Жорж. Според следователя Благой Емануилов

Много от данните, които са известни за живота на Анастасия, съвпадат с живота на Нора в Габарево

Към края на живота си тя самата споменава, че била къпана в златно корито, ресана и обличана от слуги. Говори за собствена царска стая и за рисунки, които е рисувала в нея. Има и други улики.

“Нора ни преподаваше уроци по френски, английски, латински, рисуваше декорите на театралните ни постановки, беше гримьорка, включително и суфльорка, въпреки че куршумът бе засегнал гласните й струни и имаше приглушен, гъгнив глас.” –  спомняше  си Кръстина Чомакова от Габарево. Според нея с появата си младата  аристократка изцяло преобразила живота на изгубеното сред дебрите на Балканите селце.

Всички шушукали, че е руска принцеса.

“В далечната 1930г., когато още не  знаехме какво е балет,  по нейна идея представихме балетен спектакъл в селското училище – разказваше Кръстина. – За целта Нора уши  от разтегателна хартия фантастични разноцветни костюми. Успехът беше огромен! На другата година представихме оперетата “Балът на цветята”. Напролет в кръчмарския салон на селото тя организираше тържество, което прерастваше в голям дворцов бал, с много изработени от нея костюми на ескимоси, африканци и всякакви странни неща, за които не бяхме и чували.“

През 1995 г. костите на Нора и Жорж са изровени от старото селско гробище в присъствието на съдебен лекар и антрополог. В гроба на Жорж е намерена  ладанка  –  иконка на Христос, с която се погребвали  само представители на най-висшите слоеве на руската аристокрация.

The post Елеонора Крюгер от Габарево или принцеса Анастасия от Екатеринбург? appeared first on Пътешествия без край.