Освен това, едно е да знаеш, че Дряново е родното място на Колю Фичето, и съвсем друго – да се разхождаш по уличките, където той е израснал, да разгледаш отблизо строежите му, музея, посветен на живота и делото му, и да вдишваш с пълни дробове кристалния балкански въздух.

Но Дряново не е само споменът за Майстора. Градчето е синоним на идеалната почивка далеч от стреса, сивото ежедневие и масовия туризъм. За жалост, градчето остава в сянката на по-популярните си съседи – Велико Търново и Габрово. Макар че забележителностите в Дряново са също толкова интересни и определено си струва да им отделите време !! И още нещо – тук наистина историята е жива. И не само по улиците, но и горе, в планината, и по-точно в една близка пещера, придобила световна известност с находки на 45 хиляди години. А какво да кажем за Дряновския манастир, който посреща повече посетители от самото Дряново !

ВИЖТЕ видео репортажа

Предпочитате да гледате, вместо да четете?
Опитах се да събера цялото това пътешествие, срещите ми с местните хора и всички онези емоции, които не могат да се опишат с думи , в едно специално кратко филмче. 

В следващите редове предлагам идеи как да организирате вашия  незабравим уикенд в Дряново, въз основа на личния ми опит от есента на 2026 г.. Прегледайте интерактивното съдържанието за бърза навигация по-долу . Така лесно ще намерите най-любопитните спирки в Дряново и околностите:

Съдържание

• Как да стигнете до Дряново – с кола или с влак
• Къде да отседнете в Дряново – хотели и къщи за гости
• Назад в миналото – духът на Възраждането още витае в Дряново
• Топ забележителности в Дряново за един уикенд
  • Музеят, посветен на Колю Фичето
  • Трите обекта на Колю Фичето в Дряново
  • Църквата “Св. Никола”
  • Мостът на Дряново
  • Икономовата къща
  • Лафчиевата къща
  • Църквата “Св. Троица”
• Идеи за разходки около Дряново
  • Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“
  • Пещерата “Бачо Киро”
  • Пейката на любовта
  • Есенен маршрут “В царството на дивите циклами”

Как да стигнете до Дряново – с кола или с влак

Дряново се намира на 21 км северозападно от Габрово и на 28 км от Велико Търново. Градът отстои на малко повече от 200 км. от София – стигнахме за около 3 часа с автомобил по магистрала „Хемус“. За съжаление, до Дряново няма директни автобусни линии от столицата – алтернативата е или с прекачване от Велико Търново, или с влак.

И още: директен влак от София до Дряново няма. Но на ж.п. гарата му спира влакът който се движи по линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора. Ако пътувате от София удобен, макар и ужасно бавен вариант, е да вземете влака от Централна гара до Горна Оряховица и оттам да се прекачите за Дряново. Вижте разписанието на БДЖ

Къде да отседнете в Дряново – хотели и къщи за гости

Ако планирате уикенд в Дряново, ще останете приятно изненадани. Въпреки че е малък град с едва 5 500 постоянни жители, възможностите за настаняване са неочаквано много. Дряново разполага с 4-5 градски хотела с добри условия. Ние отседнахме в 4-звезден бутиков хотел с басейн, зона за релакс и чудесен ресторант. Другият вариант е да изберете къща за гости – такива ще откриете не само в града, но и в някои близки селца. Повечето предлагат автентична атмосфера и вкусна домашна храна.
Вижте най-добрите хотели в Дряново 
А тук ще намерите адресите на къщите за гости в района на Дряново

Назад в миналото – духът на Възраждането още витае в Дряново

Оказва се, че в миналото Дряново е имал прекрасна стара архитектура, но голяма част от нея е изчезнала безвъзвратно. Причината? Индустриализацията. След Освобождението градът преживява истински бум. Тук изниква голяма тютюнева фабрика, по-късно и първата вагонна фабрика в България и т.н. За да освободят място за нови предприятия и жилищни сгради, местните събарят старите типични за Дряново дървени постройки и на тяхно място издигат нови уж по-функционални тухлени сгради и заводи.

Тъжен пример за това е съдбата на родния дом на Колю Фичето. Къщата му била малка и скромна като самия него. Ала през 1934 година и тя последвала участта на нейните посестрими в града. Била разрушена, за да се построи на нейно място сапунена фабрика, чийто собственик по-късно се разкаял с думите : “Ако знаех, че Фичето ще стане толкова известен, нямаше да я събарям !”. Въпреки всичко, в града са оцелели немалко възрожденски къщи. Нашият уикенд в Дряново  започна от кв. „Гилей“, запазил автентичната си атмосфера от средата на XIX век, и по-точно от площад “Колю Фичето” със скулптурата на майстора и специалния музей, посветен на него.

Топ забележителности в Дряново за един уикенд

Музеят, посветен на Колю Фичето

Сградата е специално проектирана, за да представи живота и делото на гениалния майстор. Но най-интересни са изложените макети на част от строежите му.

С любопитство разгледах умалените копия на църквата „Св.св. Константин и Елена“, хана на Хаджи Николи , катедралата „Рождество Богородично“ във Велико Търново , църквата „Света Троица“ в Свищов, макетите на прочутите му мостове – Беленския, Севлиевския, Покритият мост в Ловеч и други  емблематични обекти на Майстора, разпръснати из цяла България.

Интересното е, че Фичето бил самоук, той никога не е посещавал архитектурно училище. Усвоил занаята като чиракувал от 10-годишен при опитни майстори. И една интересна подробност – Майсторът е бил работлив и скромен човек. Затова приживе той няма нито една снимка. Единственият негов кадър е от погребението му във Велико Търново през 1881 г.

Именно от погребалната снимка, която е изложена в музея на Дряново , по-късно български художници възстановяват образа на Колю Фичето в платната си.

И още нещо, което научих в музея. Колю Фичето имал 7 деца, но нито едно от тях не наследява занаята и строителния му гений. Днес потомците му наброяват над 200 души. Сред тях има художници, генерали и литератори.

Знаете ли, че…

… съществува легенда, според която Колю Фичето спасил катедралата „Нотр Дам“ в Париж? През 1866 г., храмът започнал да се руши. По това време управител на Русе бил Митхад паша – френски възпитаник с топли връзки във Франция. И пашата изпратил именно Фичето на помощ. Нашият майстор тутакси открил причината – подпочвени води. Извел ги и така стабилизирал пропукващите се стени. Ала колкото и да го увещавали французите да остане във Франция, той отказвал и се върнал, за да довърши Беленския мост. Красиво предание, нали?

Трите обекта на Колю Фичето в Дряново

Майсторът е оставил над 50 обекта из цяла България, но само три от тях са в Дряново. Тези уникални образци на строителния му гений са достатъчна причина да планирате вашия уикенд в Дряново, разбира се има и други !

Църквата “Св. Никола”

Това е един от първите му самостоятелни строежи. Именно тук Фичето за първи път ясно показва собствения си архитектурен почерк.

Най-разпознаваемият елемент в нея е т.нар. „двойната фичева кобилица“ – вълнообразният фронтон, който се превръща в негова запазена марка и по-късно се появява и в други негови сгради.

Заради църквата “Св. Никола” самоукият дряновец получава официално званието „Майстор“.

Вътрешността се отличава с плавната извивка на двуетажния балкон. Така пространството изглежда ефирно и елегантно. Заради тези плавни линии и органични извивки някои наричат Фичето „българския Гауди“ – въпреки че нашият майстор твори десетилетия преди каталунския архитект.

Освен това,  в “Св. Никола” Фичето за първи път интегрира камбанарията директно в самата сграда на църквата, а не като самостоятелна вътшна постройка, което е също негова отличителна черта. И докато повечето майстори по онова време работели по чертежи или по спомени, Фичето сглобявал макети от восък и пръчици, преди да започне строежа.

Мостът на Дряново

Това е единственият мост на Колю Фичето, запазен в оригиналния си автентичен вид до днес. Всички останали негови мостове (като Беленския, например) са били ремонтирани, преправяни или разрушавани през годините.

Мостът в Дряново обаче е непокътнат – точно такъв, какъвто Майсторът го е построил. И не е мръднал оттогава. Разказват, че след като завършил моста през 1861 година,  Фичето демонстрирал  неговата здравина, като застанал под свода заедно с помощниците си, и наредил отгоре да  преминат тежко натоварени каруци.

Икономовата къща

В центъра на Дряново попадаме на още един шедьовър на самоукия строител – Икономовата къща. От улицата изглежда съвсем обикновено, но ако искате да се докоснете до истинската й красота, влезте в двора и вдигнете поглед нагоре към тройно огънатия й еркер .

Това е единствената добре запазена къща на Фичето, заедно с “Къщата с маймунките” във Велико Търново. Отвътре е необичайно просторна и с красиви дърворезби. В наши дни тук се помещава експозицията „Възрожденско църковно изкуство“ – с над 150 икони, дърворезби и стенописи от Дряновския край.

А в подземието на Икономовата къща разгледахме много интересна експозиция. Тук са подредени спасените от унищожение и реставрирани стенописи от църквата „Св. Йоан Предтеча“ в дряновското село Каломен, което в наши дни наброява около 10 жители.

Какво още да видите в Дряново 

Ако обичате архитектурата, ето още забележителности в Дряново, които се намират непосредствено до Икономовата къща. От двора й се вижда Часовниковата кула от 1778 г. – една от най-старите в България.

А отсреща разглеждаме и първата релефна карта на България – дело на местна учителка по География и нейните ученици. Направена е през 1962 г. от цимент, а по релефните й реки й е течала истинска вода, която се вливала в Черно море.

Лафчиевата къща

Красивата триетажна дървена сграда, в кв. Гилей, е известна още като “Къщата без пирони” и е призната за истински архитектурен шедьовър. Майстор Колю Гайдарджията я създава през 1840 г., влагайки цялото си умение, за да докаже, че може да издигне здрава масивна постройка без да използва нито един пирон или желязна скоба.

За целта е прибегнал към дървени дипли и дюбели. Днес къщата е превърната в музей. Вътре се запознаваме с бита на едно типично заможно семейство в Дряново през Възраждането. Представена е и интересна колекция от местни носии, в които са вплетени елементи от средновековната болярска украса. Защо болярска ли ? Защото след падането под османско иго в района се заселват аристократични семейства. Влиянието им си личи и до днес в богатите обеци, пафти и други орнаменти в женските одежди.

И една приятна изненада. На приземния етаж на Лафчиевата къща е изложено малко съкровище – богата сбирка от минерали. Тя представя безценни експонати не само от България, но и от далечни и екзотични дестинации като Бразилия, Мадагаскар, Мозамбик, Сирия, Китай и т.н. Експозицията е дарение от Венцислав Панев – местен пещерняк, който събира тези природни красоти в продължение на 20 години. Това е една от най-новите и интересни забележителности в Дряново, която си струва да видите.

Църквата “Св. Троица”

Дряново има три църкви.  Най-старата е „Св. Троица“, издигната в периода 1845–1847 г. на мястото на предишен храм. А най-любопитното в нея е невероятният й дърворезбен таван с красивия мотив „слънце“. Оказва се, че резбата е почти идентична с тази в Даскаловата къща в Трявна. И това не е случайно – и двете са дело на един и същ майстор -Иван Денев Митев от дряновското село Бучуковци.

Реших да разгледам и килийното училище в двора на църквата. Тук туристите се задържат най-дълго. Всеки иска да седне на автентичните дървени чинове, да разлисти старите учебници, да се снима с мастилниците и отново да се почувства дете!

Идеи за разходки около Дряново

След като разгледахме основните забележителности в Дряново, дойде време да поемем по пътеките на Дряновския Балкан. В околностите има много възможности за маршрути, а повечето от тях започват от Дряновския манастир, който се намира на около 6 км. от града.

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“

Това всъщност е най-оживеното място наоколо и през повечето време тук е пълно с хора. Интересното е, че повечето туристи идват само заради манастира и често подминават самото градче.  А истината е, че един пълноценен уикенд в Дряново задължително трябва да включва и двете – и святата обител, и очарованието на старите улички на града.

Манастирът е основан по времето на цар Калоян (1197–1207 г.) и е бил опожарявана три пъти. Костницата на манастира пази тленните останки на четниците, загинали през 1876-а по време на продължилата 9 дни Дряновска епопея. А в съседната музейна зала са подредени черепите на част от тях. Разглеждаме с голям интерес археологическата сбирка с хилядолетни находки от крепостите и пещерите наоколо и с нетърпение се насочваме към голямата знаменитост на Дряново и района:

Пещерата “Бачо Киро”

Само на 300 метра от манастира, по приятен сенчест път, се стига до световно известната пещера. В нея на всеки кръгъл час се влиза с екскурзовод. Има къс маршрут – от половин час и дълъг, който продължава един час. Ние избрахме дългия. Пещерата “Бачо Киро” представлява четириетажен лабиринт от галерии с обща дължина над 3 600 метра. Температурата вътре е постоянна – около 13 градуса. Така че си вземете задължително връхна дреха, дори през лятото.

Преди години тук бяха открити следи от Хомо сапиенс. Изследователи се спуснали на 3,5 метра надолу и попаднали на парчета от човешки черепи и един кътник. Останките били изпратени в Германия, където ДНК анализът доказъл, че са на разумен човек. Един от индивидите е на около 35 000 години, а останалите – на около 45 800 години. Това са най-старите кости на Хомо сапиенс, откривани в Европа!

Предполага се, че древните й обитатели са сред първите заселници, дошли от Африка на нашия континент. Те са използвали пещерата като естествено убежище заради постоянните 13 градуса вътре. И един любопитен факт – находките са още едно доказателство, че Неандерталци и Хомо сапиенс са живели рамо до рамо по едно и също време. Днес всеки от нас носи около 2% неандерталска ДНК – следа от съвместното ни съжителство на Балканите.

Пейката на любовта

Изплувахме от мрака на пещерата и потеглихме нагоре, по стръмната пътечка, разположена до самия вход на пещерата. След около 15-20 минути изкачване стигнахме до „Пейка на любовта“ – може би едно от най-романтичните кътчета в България ! Разположено е на скалите точно над Дряновския манастир, а гледката е … зашеметяваща. Вижте я !!!

Дори да не си влюбен, ще се влюбиш тутакси – в панорамата. Дълго  съзерцавах манастира, сгушен в далечината като малък макет на Фичето (не, не е негово дело!!) сред безбрежното зелено море и величествените каньони. Прекрасно преживяване!!!

И един есенен маршрут – “В царството на дивите циклами”

Ако искате да прекарате активен уикенд в Дряново, пролетта и есента са най-удачното време! Всеки октомври община Дряново и планински клуб „Лудите мечки“ организират поход, който съвпада със сезона на дивите циклами. Тази година към инициативата се присъединих и аз. Докато се изкачвах нагоре по чукари и живописни урви, лилавите главички на цветчетата ми правеха компания почти през цялото време. Голяма красота! Групата ни наброяваше към 80 ентусиасти – не само от Дряново, но и от съседни населени места.

Дължината на прехода е  около 15 км. Изминахме го за около 6 часа. Тръгнахме от центъра на Дряново, минахме покрай къмпинг „Стринава“ и сигнахме до Дряновския манастир. Оттам започна стръмният участък. Пътеката е добре обозначена в синьо и бяло и отвежда към Кръста, издигнат високо над околните каньони и реки – уникално красиво място с една от най-хубавите панорами към сгушения в краката ни манастир. След това по билото стигнахме до местността “Чуката”, откъдето в далечината съзряхме Паметникът на Шипка и чинията на Бузлуджа.

Маршрутът е със средна степен на трудност, но има един по-стръмен участък. Необходима е добра екипировка. И понеже аз не съм опитна планинарка, малко се поизморих. Но пък гледките и досега с природата на Балкана ме изпълниха с позитивна енергия за седмици напред.

Вместо заключение

Дряново се оказа истинско откритие – градче, което не крещи с реклами, но остави в мен незабравима следа. Така че ако търсите бягство от суматохата, ако търсите история, духовност и красива природа, един уикенд в Дряново е точно това, от което се нуждаете. Отидете и се оставете да бъдете изненадани!

На 20-на км. южно от Дряново можете да се разходите в  Боженци – село с дух и история  

Статията е изготвена със съдействието на община Дряново и Дестинация Дряново.
Впечатленията от града и околностите, обаче са си лично мои!

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България . Последвайте линка @VenetaNikolova

The post Уикенд в Дряново и забележителностите, които ще ви накарат да се върнете appeared first on Пътешествия без край.

В следващите редове предлагам да подходим по-нестандартно, като загърбим тълпата и забавим крачка, за да се „гмурнем“ без предубеждения в потайностите на Париж. Защото Градът край Сена има друго, по-замечтано и интимно лице. Посещавала съм го не веднъж или дваж и всеки път ми се разкрива в коренно различна светлина в зависимост от моментното ми настроение и сезоните. Затова ви предлагам едно по-различно пътуване.

Събрах тези полезни съвети за Париж в едно подробно ръководство. Прегледайте интерактивното съдържанието за бърза навигация по-долу . Така лесно ще намерите най-любопитните спирки , както и точните опции как да стигнете с градския транспорт до тях.

Съдържание:

• Бохемски квартали и арт пространства без опашки и навалица
  • Монмартър
  • Улицата на художниците Eдгар Кине и улицата на театрите rue de la Gaîté
  • Кафенетата на Сартър и екзистенциалистите в Saint-Germain-des-Prés
  • Книжарницата „Шекспир и приятели“ (Shakespeare and Company) в Латинския квартал
  • Букинистите край Сена
  • Овер-сюр-Оаз (Auvers-sur-Oise) – Градчето на Ван Гог край Париж
• Зелените оазиси – съвети за Париж как да избягате от тълпите
  • Парк Монсури (Parc Montsouris)
  • Парк Ла Вилет (Parc de la Villette)
  • Паркът на замъка Со (Château de Sceaux)
  • Парк „Боа дьо Венсен“ и Palais de la Porte Dorée (Bois de Vincennes)
• Алтернативни квартали и архитетурни съкровища
  • La Butte-aux-Cailles: La Petite Alsace и La Petite Russie
  • Международният студентски град (La Cité Universitaire)
  • Ла Дефанс (La Défense)
• Панорами, пазари и безплатни изживявания – още съвети за Париж извън клишетата
  • Разходка с метролиния 6 (надземното метро)
  • Пешеходна разходка по левия бряг на Сена
  • Galeries Lafayette – Панорамната тераса под купола
  • Битака на Porte de Vanves (Marché aux puces de Porte de Vanves)
  • Безплатни съкровища: Petit Palais и Grand Palais

Париж може да бъде шумен, хаотичен, мръсен и неуютен, подобно на всеки мегаполис. През зимата е мрачен, често вали, хората са намръщени, а влагата от Сена буквално пронизва костите ви. През топлите месеци пък прелива от туристи, пред музеите се вият безкрайни опашки, метрото е претъпкано, а цените – главозамайващи.

Да не забравяме жегите и повсеместната липса на климатици. Но има и друг Париж, стига да сте по-любознателни,  да разполагате с повечко време и да не се опитвате на всяка цена да отмятате трескаво списъците с популярни обекти.

 Още практични съвети за Париж, обществения транспорт и най-честите грешки, които не трябва да допускате ще откриете ТУК ! 

 Бохемски квартали и арт пространства без опашки и навалица

Истинският бохемски живот на Париж се усеща в страничните улички. В миналото емблематични писатели и художници са се разхождали по тях. Те са се срещали  в кафенетата, спорели са и са създавали литература и изкуство, които ни вдъхновяват и до днес.

Монмартър

Ако искате да уловите носталгичното лице на френската столица от началото на миналия век, преди да бъде превзета от туристите ето един от най-ценните съвети за Париж, който е валиден за всички забележителности на града. Просто се разходете рано сутрин когато мястото е още тихо и спокойно. Това е и моментът, когато артистичният хълм на Париж, увенчан от базиликата Sacré-Cœur  постепенно се оживява, а художниците портретистите започват да приготват стативите си на площад „Тертър“.

През останалото време знаковият парижки квартал се  превръща в огромен мравуняк от хора и е трудно човек да се потопи пълноценно в миналото му, когато тук са живяли и работили творци Огюст Реноар, Винсент ван Гог,  Пикасо, Салвадор Дали и други.

Докато се шляете безцелно сред лабиринта от улички ще попаднете на Le Clos Montmartre – последното работещо лозе в пределите на съвременния мегаполис, където до ден днешен се отглеждат близо 20 различни сорта грозде.

А от панорамната площадка в подножието на базиликата се разкрива една от най-фотогеничните гледки. На залез тук се събират хиляди туристи за да съзерцават как слънцето бавно гасне над парижките покриви. И за самата базилика Sacré-Cœur – ако решите да влезете вътре, се въоръжете с търпение докато чакате на досадно дългата опашка.

Как да стигнете: Монмартр се намира в 18-и арондисман, а най-удобният начин да стигнете е с метро линия 2 (станция Anvers) или линия 12 (станция Abbesses).

Улицата на художниците Едгар Кине и улицата на театрите rue de la Gaîté

Улица Едгар Кине (Edgar Quinet ), разположена в подножието на небостъргача Монпарнас, е известна със своята „галерия под открито небе“. Всяка неделя утвърдени местни художници и фотографи излагат тук своите творби. Сред тях е и българската художничка Валентина Савова, която от години гради успешна творческа кариера в Париж.

Така че ако възнамерявате да купите качествена картина за спомен, това е мястото. А и е спокойно, тук се разхождат предимно парижани, ценители на изкуството, колекционери и хора, които искат да се докоснат до Париж извън клишетата.

В съседство се намира улицата на театрите , известна като Rue de la Gaîté. (Рю дьо ла Гете в превод означава “ улицата на веселието“) . В миналото тук са се намирали поредица от кабарета, театри и места за забавление. Днес мястото е запазило духа на малките сцени от началото на XX век. Това е едно от най-оживените кътчета с непринудена атмосфера с безброй кафенета  и ресторантчета.

Как да стигнете: Улиците се намират в 14-и арондисман и се стига лесно с метро линия 6 (станция Edgar Quinet) или с линии 4, 6, 12 и 13 до голямото кръстовище Montparnasse-Bienvenüe.

Кафенетата на Сартър и екзистенциалистите в Saint-Germain-des-Prés

Който казва Париж, казва бохемски живот, казва импресионисти, писатели, художници… Мнозина от тях навремето се подвизавали в знаковия квартал Сен Жермен де пре . Те прекарвали дни наред в местните задимени кафенета, подобни на “ Les deux magots“. Там те пушели цигари, пиели коктейли, Абсинт или горещ шоколад (Chocolat chaud à l’ancienne) – специалитета на заведението, и спорели до безкрай за изкуство, литература и философия. Именно в тези кафенета се поставят основите на екзистенциализма, – философско течение което проповядва свобода и лична отговорност.

В наши дни заведения като Café de Flore или Les Deux Magots са се превърнали в истински легенди, което прави почти невъзможно човек да се докопа до свободна маса в тях. Е, не успяхме да седнем на масата на Жан -Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, но пък се разходихме по шикозните квартални улички с кокетни бутици и ароматни сладкарници и пекарни.

Как да стигнете: Кварталът  Сен Жермен де пре e  разположен в 6-и арондисман, а най-пряката спирка е метростанция Saint-Germain-des-Prés на линия 4. Наблизо се намира и Jardins de Luxembourg.

Книжарницата „Шекспир и приятели“ (Shakespeare and Company) в Латинския квартал

Едно от любимите ми места е Латинският квартал – академичното средище на Париж, където се намират Сорбоната и Пантеона. Тесни средновековни улици, безброй бистра и кафенета, антикварни магазинчета, художествени галерии, кина, малки площади със скулптури – тук историята наднича зад всеки ъгъл.

В квартала се намира и прословутата англоезична книжарница „Шекспир и приятели“ с романтичен ореол и славно минало. Някога тя била средище на американски и британски писатели от т.нар. „Изгубено поколение“, като Хемингуей, Франсис Скот Фицджералд, Джеймс Джойс и пр.. Но понеже някои от тях нямали пари, собственичката ги оставяла редовно да нощуват в книжарницата и дори издавала книгите им.

По-късно пък сред прашните й рафтове  се подвизават авторите от „Бийт поколението“ като Алън Гинзбърг, Уилям Бъроуз и т.н. Отвътре попадате в лабиринт от рафтове за книги, дървени стълби и тайни ъгълчета за четене, в т.ч. и сгъваемите легла, на които спали писатели и поети. Снимките в книжарницата са абсолютно забранени, за да не безпокоите четящите посетители, а и да не се накърни усещането за убежище от модерния свят. Входът е безплатен, а опашките – големи.

Как да стигнете: Книжарницата се намира в 5-и арондисман недалеч от Нотр Дам и на броени крачки от метростанция Saint-Michel – Notre-Dame (линия 4, RER A и B)

Букинистите край Сена 

Знаете ли, че в историческото сърце на Париж се намира най-голямата книжарница на открито в света, а крайбрежните алеи са обявени за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Щандове те на букинистите – известните зелени метални кутии – се простират на над 3 километра по двата бряга на Сена.

От тях можете да си купите антикварни книги, стари географски карти, класически парижки постери и винтидж картички. Първите търговци на книги край Сена се появяват още през XVI век. А според една известна френска поговорка „Сена е единствената река в света, която тече между две полици с книги.“

Овер сюр Оаз (Auvers-sur-Oise) – Градчето на Ван Гог край Париж

С обществения транспорт можете бързо и евтино да стигнете до приказно красиви кътчета в околностите на Париж. Едно от тези места е Овер-сюр-Оаз. Тук Ван Гог прекарва последните 70 дни от живота си и създава някои от най-знаковите си шедьоври.

Докато се изкачвахме и спускахме из стръмните му улички с каменни къщи от 19 век, имах чувството че влизам директно в платната на Ван Гог! Веднага разпознах църквата от известната му картина „Църквата на Овер“ с кобалтово синьото небе, сградата на кметството, ширналото се в околностите житно поле, което той увековечил в цяла художествена поредица  и т.н.

Художникът е погребан в местното гробище. Няколко месеца по-късно до него е погребан и брат му Тео, който цял живот го е спонсорирал. А странноприемницата Auberge Ravoux, където Ван Гог прекарва последните си дни, е превърната в музей.

В наши дни Овер-сюр-Оаз е истинска галерия под открито небе. На местата, където художникът е поставял статива си, са монтирани информационни табла с репродукции на картините му.

Как да стигнете: Овер сюр Оаз се намира на около 30 км северозападно от Париж. Дотам се стига с обществен транспорт – вземете влака Transilien линия H от гара Gare du Nord и се прекачете на Valmondois до гара Auvers-sur-Oise (през уикендите от април до октомври има и директни влакове).

Зелените оазиси – съвети за Париж когато търсите спокойствие

Париж си няма Витоша или други планини наоколо. Няма да попаднете на езера, язовири или красиви природни обекти наблизо, където да бродите с километри сред зеленина и да се наслаждавате на кристален въздух, тишина и недокосната природа. Но пък си има паркове. За разлика от нашите, където дивото избуява на воля, тук природата е напълно овладяна от човека. Векове наред ландшафтни майстори са окастряли, оформяли и подреждали дървета и цветни лехи в стройни редици.

Но пък тази геометрична „дресировка“ на природата, създава усещане за хармония –  глътка въздух и спокойствие насред забързания град. И въпреки че някои от тези градски зелени зони са пренаселени, всяка си има своя чар и характер. Ето кои са любимите ми зелени кътчета в Париж:

Парк Монсури (Parc Montsouris)

Докато повечето туристи се тълпят в Люксембургската градина, парк Монсури предлага истинско бягство и е перфектен пример за Париж извън клишетата .

За разлика от строго геометричните френски градини, Монсури е създаден в т.нар. английски стил – с плавни хълмчета, неокастрени вековни дървета и криволичещи сенчести алеи. Има си и езеро с чапли и патици, които не изпитват никакъв страх от хората – можеш да ги погалиш, ако решиш. Понеже се намира близо до студентския град, тук е пълно с млади хора, които работят на лаптопите си, четат или си правят пикник.

И една любопитна подробност – паркът е създаден през XIX век по заповед на Наполеон III върху изоставени кариери и част от парижките катакомби. Ала в деня на officialното откриване изкуственото езеро внезапно пресъхнало за броени часове, защото водата пробила в подземните катакомби, а отговорният главен инженер не издържал от срам и се самоубил !!!

Как да стигнете: Парк Монсури се намира 14-и арондисман. До него се стига директно с влака RER B или с трамвай T3a. Слизате на спирка Cité Universitaire.

Парк дьо Ла Вилет (Parc de la Villette)

За пръв път попадам във футуристичен парк. Разположен е в 19-ти арондисман до любимия на парижани канал Сен Мартен и съчетава широки зелени площи с причудливи мостове и всякакви стоманени конструкции, които служат за кафенета и детски работилници. Чудесен пример за опознаването на Париж извън клишетата.

В парка e монтирана гигантска огледална сфера от полирани стоманени триъгълници, в която се помещава IMAX кино. Наблизо пък е паркирана военна подводница от 50-те години, която е обиколила Земята повече от 10 пъти и отворена за посещение.

На територията на парка се намира и La Cité des Sciences et de l’Industrie – най-големият музей на науката в Европа, както и Парижката филхармония и т.н. С други думи – прекрасно авангардно кътче за отдих, изкуство и наука.

Как да стигнете: Паркът Ла Вилет се намира в 19-и арондисман. До него пътувахме с метро линия 5 (слиза се на станция Porte de Pantin), може и с линия 7 (слиза се на станция Porte de la Villette).

Паркът на замъка Со (Château de Sceaux)

Ако не успеете да се вредите за билети за Версай или просто не ви се чака на поредната безкрайна опашка, за да напредвате с миши стъпки в претъпканите зали, притиснати от хора отвсякъде, имате чудесна и не по-малко привлекателна алтернатива. И то с огромния плюс, че не ви трябва никаква предварителна резервация, защото масовият турист не е чувал  за това място. Освен това се намира на не повече от 10-на км. от центъра на Париж и е  лесно достъпен с градския транспорт.

Става дума за прекрасния замък Со и неговия красив парк, дело на Андре Льо Нотър (André Le Nôtre) – същият кралския градинар, който създал през 17 век и градините на Версай. Идеалната разходка за всеки, който търси Париж извън клишетата. Паркът се пресича от гигантски, дълъг над един километър изкуствен канал с няколко притока и внушителна каскада от фонтани, украсени с каменни скулптури, малки езерца, дървени мостове, сенчести беседки и горичка с японски вишни. Истински рай, в който можеш да се усамотиш далеч от трафика и тълпата!

На малко възвишение се очертава аристократичният силует на самия замък Со. Това обаче не е оригиналната сграда от 17 век, която била разрушена по време на Революцията ! Днешният елегантен замък е изграден отново през 1856 г. върху основите на стария палат. В него се съхранява богата колекция от картини, порцелан, мебели и исторически артефакти от района около Париж. Но не успях да го разгледам, защото през топлите месеци замъкът е отворен за посещения само следобед.

Как да стигнете: Замъкът Со и паркът му са извън пределите на Париж, но всъщност са лесно достъпни с градския транспорт. До него се стига с влака RER B – слиза се на спирка Bourg-la-Reine (която е по-близо до парка, но се влиза от задната му част) или на сп. Parc de Sceaux.

Парк „Боа дьо Венсен“ и Palais de la Porte Dorée (Bois de Vincennes)

Езера с лодки, средновековен замък, олимпийски колодрум, ботаническа градина, зоопарк, будиски храм и пагода, а също и музей с аквариум. Сигурно Боа дьо Венсен (Bois de Vincennes ) има и други атракции, но той е толкова обширен, че не е възможно да се запознаеш с всичките за един ден. Това е най-големият зелен оазис на Париж – почти три пъти по-голям е от Сентръл Парк в Ню Йорк и четири пъти по-голям от Хайд Парк в Лондон. А колко е красив ! Четирите му езера са свързани помежду им с канали. Най-известното разполага с два острова, които са достъпни с мостове. На единия остров има ротонда и романтична изкуствена пещера с водопад. Уникално място!

А точно до парка се откроява впечатляващата сграда на Двореца на златната порта или Palais de la Porte Dorée – истински архитектурен шедьовър в стил Арт Деко от 30-те години на 20-ти век. Фасадата е украсена с гигантски барелефи, пресъздаващи екзотичната флора, фауна и моментиот живот във френски колонии. В сградата се помещават Националният музей по история на имиграцията и тропически аквариум.

Как да стигнете: Боа дьо Венсен се намира  в източния край на 12-и арондисман. До  него се стига с метро линия 1 (станция Château de Vincennes), метро линия 8 или трамвай T3a  (спирка Porte Dorée за езерото Доменил и зоопарка), както и с RER A (гара Vincennes).

Алтернативни квартали и архитетурни съкровища

Преди 1860 г. Париж е бил много по-малък, а места като Бют-о-Кай и Монмартър са били независими селца и предградия. Но през 19 век Наполеон III и знаменитият градоустроител на Париж барон Осман присъединили 11 съседни общини към столицата. Така те станали част от днешния град. И докато Осман започнал трескаво да модернизира централната част на града с широки булеварди и елегантни сгради с балкони от ковано желязо, тези селски квартали останали встрани от вниманието му. Затова един от най-ценните ми съвети за Париж е да потърсите именно техния провинциален дух.

La Butte-aux-Cailles: La Petite Alsace и La Petite Russie

Навремето този квартал бил малко хълмисто село . Но през през 1860 г. то било присъединено към Париж като част от 13-ти арондисман. Кварталът Ла-бют-о кай е запазил някогашния си облик на френско село с калдъръмени улички, ниски къщички, липса на широки булеварди, на туристически сергии и на музеи, което го прави непокътнат от масовия туризъм и отговаря изцяло на представите ми за Париж извън клишетата.

Тук се намира La petite Alsace или Малкият Алзас – комплекс от къщички обрамчени с дървени рамки и със стръмни покриви в баварски стил, построени в началото на 20-ти век. Прилича на малко селце от миналото, прелетяло през времето и пространството, за да кацне в Париж.

А от двора на La petite Alzace се виждат островърхите покриви на съседното микросело – La Petite Russie (Малката Русия). През 20-те години на миналия век върху покрива на голям гараж за таксита, били изградени къщички в руски стил, които да приютят таксиметровите шофьори. Повечето от обитателите им били белогвардейци, които търсели убежище от Червената армия във Франция. Затова нарекли мястото Малката Русия.

• 

  Как да стигнете: Кварталът Ла бют о кай се намира в 13-и арондисман. Най-близките метростанции са Place d’Italie (линии 5, 6, 7), Corvisart (линия 6) и Tolbiac (линия 7). От всяка от тях се стига за около 5 минути пеша.

Международният студентски град (La Cité Universitaire)

В любимия ми 14 арондисман попадаме на истинска архитектурна „Вавилонска кула“! Това е град в града с над 40 национални сгради-общежития. Всяка е проектирана в модернистичен или в традиционния архитектурен стил на съответната държава (напр. Японската къща, Аржентинската къща, Мароканската къща и пр. Но Българска къща няма да откриете. ). Някои от тези сгради са дело на световно известни архитекти.

В сърцето на студентското градче се издига т.нар. Централна сграда, чийто облик е вдъхновен от двореца Фонтенбло край Париж. (на снимката по-горе). Построена е с дарение от Джон Д. Рокфелер -младши през 1936 г. . Около националните павилиони се простира огромен зелен парк, който е достъпен и за външни посетители и е превърнат в див екологично чист зелен оазис , благодарение на строга забрана за химикали и пестициди.

В кампуса живеят студенти, изследователи и художници от 150 държави. Горещо препоръчвам да опознаете това алтернативно градче с разнороден облик, събрало на едно място невероятни архитектурни  шедьоври и млади представители на почти всички националности по света.

Как да стигнете: До Международния студентски град се стига най-удобно влакчето RER B или с трамвай T3a  до станция Cité Universitaire.

Ла Дефанс (La Défense)

И ако представите ви за Париж се свеждат до елегантни фасади в стил барок или Бел епок, уютни кафененца, обрамчени с дървета булеварди край Сена, старинни квартали с калдъръмени улички и ухание на току-що извадени от фурната на баба кроасани, квартал Ла Дефанс ще ви дойде като леден душ. Тук класическият френски чар отстъпва пред … стоманата и стъклото. Добре дошли в Ню Йорк или в Токио – само че в покрайнините на Париж ! Ла Дефанс е финансовото сърце на Франция и най-големият специално проектиран бизнес център в Европа! В района живеят постоянно не повече от 25 хиляди души, но всеки ден в местните офиси и банкови клонове работят над 180 хиляди служители.

Хубавото че в квартала пешеходецът е господар. Всички автомобилни пътища, паркинги, метролинии и жп гари са скрити дълбоко под огромна бетонна плоча. А хората сноват като  мушички на фона на колосалните небостъргачи с причудливи силуети. Най-високата сграда е 231-метровата Tour First. Между стържещи небесата кули са разположени десетки произведения на модерното изкуство.И сред цялата тази изумително футуристична джунгла от стъкло, бетон и стомана, се откроява La Grande Arche( Голямата Арка) .

Представете си почти съвършен куб с височина 110 м. Във вътрешния му празен отвор може да поберете цялата „Нотр Дам“. Най-удивителното е, че въпросната Арка е построена така, че да се подреди в права линия с Триумфалната арка, с Айфеловата кула и Лувъра и по този начин се оформя т.нар. „Историческа ос“ (Axe historique) на Париж.  Уникално творение на човешкия архитектурен гений !!! Така че Ла Дефанс разкрива един коренно различен, авангарен Париж извън клишетата.

Как да стигнете: Ла Дефанс се намира се западно от Париж. Вземете метро линия 1, RER A, трамвай T2 или влак Transilien (L/U) и слезте на голямата подземна станция La Défense – Grande Arche.

Панорами, пазари и безплатни изживявания – изпитани съвети за Париж

Най-впечатляващите парижки гледки и приятни емоции могат да се окажат напълно безплатни – стига да знаете къде да ги потърсите или да проявите малко въображение.

Разходка с метролиния 6 (надземното метро)

Ако търсите бюджетни съвети за Париж, ето как на цената на най-обикновен билет за метрото можете да се възхищавате на красиви гледки над Сена. За целта просто се качете на метролиния 6. Половината от трасето преминава на открито.

Влакът пресича Сена по знаковия двуетажен мост Pont de Bir-Hakeim изграден в стил сецесон и разкрива култова гледка към Айфеловата кула. И една любопитна подробност : Вагончетата на линия 6 са снабдени с гумени гуми , за по-тихо и меко пътуване.

Пешеходна разходка на левия бряг на Сена

Този пешеходен маршрут покрай реката ме преведе през спокойни, озеленени крайбрежни алеи и под знакови парижки мостове. Началната точка е  Pont de Garigliano – последната спирка на трамвай T3a , а крайната – Айфеловата кула. Чудесен начин да опознаеш Париж извън клишетата.

Дължината на маршрута е около 3.5 км, което ми отне към един час спокойно ходене. По пътя се откриват перфектни ъгли за снимки към реката, към мостовете над Сена и Айфеловата кула без обичайните  тълпи и дъндания. При моста Pont de Grenelle, видях умаленото копие на Статуята на свободата, обърната с лице към Ню Йорк.

Освен това, по протежение на кея, са закотвени десетки традиционни корабчета, превърнати в постоянни жилища или бутикови хотели . Някои от тях са свързани с градската електрическа мрежа и с централния водопровод. Цената на подобна плаваща къщат, както и разрешителното за акостиране, надхвърлят стойността на апартамент в центъра на Париж.

Galeries Lafayette – Панорамната тераса под купола

За да се насладите на града отвисоко, не е задължително да давате пари или да чакате на дълги опашки. Един от любимите ми съвети за Париж е да посетете един магазин с над 100-годишна история  – още една забележителност на Париж извън клишетата на масовия туризъм.

Galeries Lafayette (Галери Лафайет) е един от първите универсални магазини във Франция, основан през 1893 г. Обявен е за архитектурен паметник заради легендарния му 33-метров стъклен купол в стил Арт Нуво. Проектантите му се вдъхновили от византийските базилики. И една любопитна подробност: За да бъде предпазен от унищожение от бомбардировките по време на Втората световна война, куполът бил изцяло демонтиран стъкло по стъкло. Парчетата били номерирани и скрити в замък в южната Франция. Сглобен е отново едва през 1951 г.

Покривът на  Галери Лафайет е идеалното място за снимки, благодарение на безупречната 360-градусова гледка към близката Опера Гарние, Айфеловата кула, базиликата Сакре Кьор и покривите на Париж. И внимание – достъпът до терасата е напълно безплатен !

Как да стигнете: Galeries Lafayette се намира в 9-и арондисман. Ползвайте метро линии 7 и 9 до станция Chaussée d’Antin – La Fayette, метро линии 3, 7 и 8 до станция Opéra или RER A до станция Auber.

Битака на Porte de Vanves (Marché aux puces de Porte de Vanves)

Вместо трескаво да обикаляте известните забележителности на Париж по списък, защо не си дадете отбой и не прекарате една мързелива съботна или неделна сутрин на някой битак. Това е един от най-ценните съвети за Париж, които съм получавала. Французите са известни със своите marchés aux puces, където често можете да попаднете на уникални находки. Marché aux puces de Porte de Vanves (Порт дьо Ванв) е един от последните автентични винтидж базари в пределите на днешен Париж.

Тук ще намерите абсолютно всичко – старинни бижута, грамофонни плочи, сребърни прибори, стари пощенски картички, ретро плакати, ленени покривки с ръчна бродерия, порцеланови предмети от 19 в. и пр.. Атмосферата е спокойна, без туристически наплив.

Как да стигнете: Битакът  Porte de Vanves се намира в 14-и арондисман. Вземете метро линия 13 до станция Porte de Vanves или трамвай T3a до същата спирка.

Съвети за Париж – безплатните съкровища: Petit Palais и Grand Palais

Докато повечето туристи надлежно чакат реда си с часове пред Лувъра, за да зърнат Мона Лиза през гора от селфи стикове, вие бихте могли по друг начин да уплътните времето си. Точно срещу любимия ми  мост „Александър III“ и недалеч от Шан-з-Елизе се открояваят две истински архитектни бижута. Те предлагат имперски разкош без вездесъщата навалица – това са Grand Palais и Petit Palais. Двата пищни двореца са построени за Световното изложение през 1900 г. с идеята да демонстрират технологичния триумф на Франция в началото на новия век. И до ден днешен те изумяват със своята елегантност и разкош.

А най-хубавото е, че постоянната експозиция на Музея за изящни изкуства в Petit Palais е напълно безплатна за посещение. Същото важи и за прекрасния му вътрешен тропически двор с приятно кафене под сянката на палмите. Отсреща в цялото си великолепие, грее фасадата на Grand Palais – изложбено пространство и място за мащабни събития, известно с феноменалния си стъклен купол. Това е най-големият стъклен покрив в Европа, а за рамката му е използвана повече стомана, отколкото за цялата Айфелова кула.

През зимата пространството под купола се превръща във вълшебна ледена пързалка – най-голямата закрита в света. Достъпът до голямото приемно фоайе, от където се вижда и стъкленият купол е напълно безплатен. За експозициите е необходим входен билет и висене на опашка.

Как да стигнете: Двата двореца се намират в 8-и арондисман. Най-удобно ще стигнете до тях с метро линии 1 и 13 до станция Champs-Élysées – Clemenceau или метро линии 1 и 9 до станция Franklin D. Roosevelt.

Вместо заключение :

За да опознаете Париж извън клишетата, не ви трябва дебел портфейл, а любопитство, въображение и време за импровизации. Но преди това, се осведомете как да заобиколите обичайните туристически капани. Оставете телефона в джоба си и се потопете в ритъма на един от най-романтичните и аристократични градове в света. Надявам тези лични съвети за Париж да са ви били от полза .

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Съвети за Париж без тълпи – различни маршрути за ценители appeared first on Пътешествия без край.

Мароко е една от най-екзотичните държави, които съм посещавала някога ! Няма как човек да остане равнодушен към необятните пространства на Сахара и заснежените върхове на Атласките планини. Нито към дълбоките каньони, издълбани от речни потоци, плантациите с финикови палми насред пустошта и потъналите в зеленина оазиси с глинени къщи.

А какво да кажем за колоритните берберски тъкани и хаоса на медините, където нищо не се променя от векове ? Мароко е всичко това. Но не само! Ако се чудите какво да видите в Мароко, ще се окаже, че списъкът е доста дълъг и се разминава с разпространените клишета за африканската държава. Накратко – Мароко е олицетворение на Ориента и на представите ми за екзотика.

Гледайте видео репортажа

Последвайте ме на едно екзотично пътешествие от Маракеш и Фес до Атласките планини и знойните пясъци на Сахара – мистика, ориенталски хаос и изненади

<

Най-силно впечатление ми направиха контрастите от гледки и преживявания. В един и същи ден зъзнах от студ в подножието на заснежените Атлази, после се движих сред горещите простори на пустинята, а вечерта спах в оазис и се радвах на обсипания със звезди небосвод.  Всъщност пустинята бе основната причина да посетя Мароко. Исках да се рея сред пясъчната пустош, като малка песъчинка във Вселената ! А също – да се пренеса в декора на някои от любимите ми романи (няма да ги изреждам тук) далеч от нашия непредвидим 21 век.

Оказва се, че за нас, българите, Мароко вече не е далечна, скъпа и труднодостъпна дестинация. Благодарение на нискобюджетните полети, всеки може сам да организира пътешествието си до екзотичната държава, за да се потопи в един коренно различен свят, отстоящ на светлинни години от нашия.

Съдържание

• Самостоятелно или с туроператор в Мароко
• Визи и документи
• Кога да посетите Мароко
• Хотел или риад – къде да отседнете в Мароко
• Интернет в Мароко: как да не платите излишно
• Дирхами – как да обмените парите си
• 8 важни „НЕ“-та в Мароко
• Мароко в цифри и любопитни факти 
• Какво да видите в Мароко – местата, които ме впечатлиха най-много
  • От хаоса на Маракеш до ледените върхове на Атлас
  • Айт Бен Хаду – пустинен мираж от миналото
  • Уарзазат – Холивуд обожава това място
  • Каньонът Тодра- природното чудо на Атлазките планини
  • Мерзуга и Ерг Шеби – сред пясъците на Сахара
  • Ерфуд – градът на фурмите и кирпичените къщи
  • Маймуни в снега – неочаквана среща в Средните Атлази
  • Ифран или „Мароканската Швейцария“
  • Фес – в лабиринта на времето
  • Рабат и бившата пиратска република

Как да организирате пътуване до Мароко- самостоятелно или с туроператор

Полетът София – Маракеш продължава около 4 часа, а летището е на по-малко от половин час от града. Можете предварително да букнете трансфер от летището до хотела . Също така можете спокойно да си резервирате местен хотел или риад и да използвате града като изходен пункт към някои от най-красивите кътчета в страната. Така сами ще решавате какво да видите в Мароко и колко време да отделите на всяко място. Най-често туристите избират екскурзиите на местни агенции и остават доволни или на GetYourGuide (Вижте тук колко би ви струва примерна екскурзия от Маракеш)

В повечето случаи ви взимат от хотела и вечерта ви връщат обратно там. Така може да ви излезе по-изгодно, отколкото ако си закупите туристически пакет от България.  А и ще сте свободни да опознаете страната със своя собствен ритъм.

Общественият транспорт в Мароко не е така организиран като в Европа, тъй че по-добре да не рискувате. За местните услуги на rent-a-car нямам информация, но пък пътната им мрежа е в добро състояние, въпреки че повечето им табели са на арабски. Лично аз, като сама пътуваща жена в арабска държава, избрах сигурността пред авантюристичните преходи, и посетих Мароко с български туроператор, което имаше своите плюсове и минуси. Тук обаче няма да се разпростирам върху тях. Само ще кажа, че планирам второ пътешествие до тази вълшебна държава – но този път самоорганизирано, тъй като останаха много интересни градчета и природни забележителности, до които не стигнахме.

Визи и документи

Българските граждани не се нуждаят от виза за туристически пътувания до Мароко стига да не надвишават 90 дни в рамките на една година. Важното е паспортът ви да е валиден поне половин година след датата на влизане.  Уверете се, че са ви били печат на влизане в случай че ви го поискат на излизане.

Кога е най-доброто време за пътуване до Мароко?

Ако се чудите какво да видите в Мароко, има значение и кога ще пътувате. Климатът е мек през зимата и парещо жарък през лятото – това е Африка все пак! Златният сезон за пътешествия е ранната пролет от февруари до април и есента от септември до ноември. Тогава температурите са приятни – между 20 и 28 градуса – идеалното време за преходи в Сахара. Но ако сте фен на градския туризъм, си струва да посетите Мароко и през зимата, когато температурите се движат между 18 и 20 градуса и във всички случаи е по-слънчево от Европа.

Да не забравяме, че Мароко е най-посещаваната държава в Африка и вече сериозно страда от свръхтуризъм. През 2025 г. кралството счупи рекордите, посрещайки близо 20 милиона туристи!  Така че ако искате да избегнете тълпите посетете страната извън пиковия сезон, за да усетите истинския й дух .

Къде да отседнете в Мароко – хотел или традиционен риад

Златното правило при избор на хотел тук е просто – всеки път наум изваждайте по една звезда от категорията. Примерно ако пише че хотелът е 4- звезден, очаквайте 3 звезди, а 5-звездният  реално си е четиризвезден. Просто техните представи за чистота и комфорт са малко по-различни от нашите. Затова се насочете поне към 4 звезди, за да сте спокойни. Разбира се няма 100% гаранция и тогава, че всичко ще е наред.

Мароко е прочуто със своите риади – това са традиционни къщи с вътрешни дворове, с фонтани и типичната ориенталска подредба. Да отседнеш в риад е невероятно изживяване. Но внимание ! Някои от тези риади  са доста захабени и мърляви. В това отношение хотелът често е по-сигурната опция.  И преди да резервирате, задължително прегледайте отзивите на гостите.

Интернет и SIM карта в Мароко: Как да спестите пари

Най-лесният начин да си осигурите интернет по време на престоя ви в кралството е да си закупите  местна физическа SIM карта още при кацане на летище Маракеш. Гишетата на основните им оператори Maroc Telecom (IAM), Orange Maroc или inwi са на изхода на терминала. Служителите на място ви инсталират картата. По принцип това е най-нискобюджетната опция, защото има възможност да закупите малки и евтини пакети, които да ползвате по време на краткия си престой. Но внимание ! Местните ловко се възползват от суматохата и от объркването на току що кацналите пътници, за да им пробутат най-скъпите пакети. Обикновено ти обясняват, че има само една опция – най-скъпата. Така се озовах с  неограничен достъп до интернет за един месец на стойност 20 евро, което в крайна сметка не беше толкова зле, нито чак толкова скъпо.

Другата опция е да се снабдите предварително с eSIM (виртуална SIM карта) от платформи като Airalo, Holafly, Ubigi .
Роумингът е най-скъпият и неудачен вариант за Мароко и определено не го препоръчвам.

Пари и валута в Мароко: Как и къде да обмените дирхами

Относно дирхамите – можете да си обмените марокански пари още от България или на чейндж бюрото на Терминала на летището в Маракеш.  Добре е да знаете , че нямате право да изнасяте големи количества дирхами от Мароко. Затова си ги изхарчете на място с чиста съвест. Другата опция е на тръгване да обмените  останалите ви дирхами в чейндж бюрото на терминала на летище Маракеш .

8 важни „НЕ“-та в Мароко

Туристически капан – коронният номер в медините на Маракеш и на Фес е да ви излъжат, че дадена улица е затворена и да ви се предложат за гид, за да ви заведат в магазин на техен познат. В измамата често участват и дечица.

Таксита – избягвайте „туристическите таксита“ на летището и пред хотелите. Те разчитат на заблудени чужденци, за да завишат цените. По-добре отидете до най-близката улица и спрете някое такси. Преди да се качите, уговорете цената и поискайте брояч.

Дронове – вносът и употребата им в Мароко са абсолютно забранени. Ако носите дрон, със сигурност ще ви го конфискуват още на летището, а може и да ви глобят солено.

Мароканците се дразнят, когато ги снимате. За целта е добре предварително да им поискате разрешение. Няма да ви откажат ако им дадете и някой дирхан.

Консумацията на алкохол е забранена на публични места, с изключение на туристическите заведения.

Не пийте вода от чешмата и не си мийте зъбите с нея. Внимавайте с уличната храна – стомашното разстройство в Мароко е на една ръка разстояние.

Джамиите не са туристически атракции в Мароко – с някои малки изключения немюсюлмани не са добре дошли в тях.

Избягвайте да се прегръщате и целувате на публични места. За мароканците това не е социално приемливо и може някой да се заяде с вас.

❖ ✦ ❖

☽ ✧ ☾

Интересни факти и полезни подробности за Мароко

✧ ── ❖ ── ✧

Мароко е конституционна монархия. Държавен глава е многообичаният Крал Мохамед VI, възкачил се на трона през 1999 г. и възприеман като баща на народа.

Населението на африканската държава е около 38,4 милиона души. 99% от местните са мюсюлмани – суннити. Арабският и берберският са официалните езици, а френският също е много разпространен.

Местната валута е мароканският дирхам (MAD). 1 MAD = 0,93 евро (към август 2026 г.). Ние го изчислявахме, като закръгляхме леко нагоре за улеснение – 10 дирхама се равняват на около 1 евро.

Столицата на Мароко НЕ е Казабланка. Тя е най-големият град в кралството с близо 4 млн. население. Столицата е малкият и приветлив Рабат с едва 580–600 хиляди жители.

Мароко е с 2 часа назад спрямо България.

Кралството отстои на ~3 100 км по въздух от България. И едва 14 км го делят от Европа, и по-точно от Испания, през Гибралтарския проток – най-тясната точка между двата континента.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Мароко се е удвоил през последните 20 години. В същото време абсолютната бедност в африканското кралство е намаляла – от 15,3% през 2001 г. до едва 1,7% през 2019 г. Това обаче е официалната статистика, която не отразява реалността. Истината е, че тежките икономически условия са основната причина за неудържимите мигрантски вълни от Мароко към Европа. Но това е друга тема.

Факт е, че основните им градове са чисти, спретнати и с широки булеварди. Бедняците, просяците и престъпниците са прибрани на тъмно или скрити далеч от блуждаещия туристически поглед.

Мароко е най-големият производител на автомобили в Африка. Очаква се през 2026 г. кралството да произведе един милион превозни средства – предимно Dacia, Renault, Citroën, Peugeot и т.н. Износът им ще генерира близо 20 милиарда щ.д., прогнозират властите.

✧ ── ❖ ── ✧

☾ ❖ ✦ ❖ ☽

Какво да видите в Мароко – местата, които ме впечатлиха най-много

Както споменах в началото , исках максимално или доколкото е възможно с организирана група, да се отдалеча от пренаселените градове и да опозная по-малките и колоритни кътчета на Мароко.  Разбира се, това далеч не е пълен списък на всички забележителности в страната. Но това са местата, които аз успях да посетя и които оставиха най-силен отпечатък у мен.

От хаоса на Маракеш до ледените върхове на Атлас

В Маракеш прекарахме два дни – предостатъчно за да опознаем екзотичната африканска перла. (Подробна информация и впечатления от първо лице за Червения град ще откриете в статията ми ТУК ).След което поехме с автобус на Югоизток към старинното селище Айт Бен Хадду.

Пред очите ни пейзажът постепенно се промени – от зелени долини (през март още избуяват разни храсти и стръкове в пустинята) към  гола, безжизнена пустош.

Асфалтовата лента криволичи все по-нагоре и нагоре по гръбнака на Атласките планини, пресичайки Тизи н’Тичка – най-високият проход в цяла Северна Африка ( 2 260 м. н. височина), разкривайки зрелищни панорами. Леден вятър пронизваше тънките ни якета, докато снимахме възторжено отсрещните заснежени върхове. През това време нашият марокански гид подробно ни обясняваше, как съвсем наблизо се извисява 4167 метровият Тубкал – вторият по височина връх в цяла Африка след Килиманджаро.

Глиненото селище Айт Бен Хаду 

Следващата точка на нашия маршрут беше Айт Бен Хаду. Намира са на около 200 км. от Маракеш. До него стигнахме за около 4 часа с автобус от Маракеш. Укрепеното берберско селище (или ксар) е възникнало още през 11 век, но в настоящия си вид датира от 17 век. и е под егидата на ЮНЕСКО.  Глинените къщи на Айт Бен Хаду са накацали по скалисто възвишение насред палми и десетки малки дюкянчета , занаятчийски работилници и сергии с местни сувенири и вездесъщите в тази част на Мароко берберски шалове.

Въпреки туристическото нашествие, селището е запазило автентичния си чар и е придобило статут на емблематична филмова локация.  Тук са заснети „Гладиатор“, „Мумията“ и „Игра на тронове“ и още цяла плеяда любими филми.

Уарзазат – Холивуд обожава това място

Градчето Уарзазат отстои на около 30-на км. от Айт Бен Хаду и е известно с това, че е дом на „Атлас студиос“ – едно от най-големите филмови студиа в света. Нищо чудно че тук са заснети едни от най- известните холивудски продукции – от исторически и приключенски филми до научнофантастични заглавия. Вижте колко би ви струвала полудневна екскурзия от Маракеш до Уарзазат, Атлас студиос и близкото Айт Бен Хаду.  

Нямахме време да посетим студиото, но се разходихме набързо в старата част на Уарзазат. Градът наброява 71 хиляди жители, но си има недокосната от цивилизацията казба.

Казба е старинен укрепен квартал с типичните къщи от глина и слама, с тесни улички и малки магазинчета, където животът не се е променил от 300 години.

Каньонът Тодра – природно чудо в Атласките планини

Докато пресичахме Атлазите в Източната част на Мароко се натъкнахме на невероятно природно явление – дълбок каньон, издълбан в розовия гранит от пълноводна река. Скалите от двете й страни достигат до 150-200 метра височина, а най-тесният участък между тях е широк не повече от 10-на метра.

Най-хубавото е че това място е лесно достъпно с автомобил или автобус, благодарение на което се е наложило като любимо кътче за разходки, скално катерене и разхлаждане в студените води на река Тодра.

Но ако се чудите какво да видите в Мароко и разполагате с ограничено време, бих ви препоръчала да не пропускате пътешествие в пустинята.

Мерзуга и Ерг Шеби – сред пясъците на Сахара

Недалеч от границата с Алжир, попадаме в оазиса Мерзуга. Селището е изходен пункт за джип сафарита и преходи на гърба на камила сред просторите на Ерг Шеби – така наричат тази част на Сахара. Мястото се радва на голяма популярност сред туристите. Настаниха ни в прекрасен хотел насред пустинята.

Привечер се качихме на джипове и направихме екстремен дрифтинг по най-стръмните сахарски възвишения, докато денят линееше, а пясъците наоколо се обагряха в циклама. След което посетихме нещо като импровизиран туристически берберски лагер и пихме чай от мента в типична шатра. Местните разчитат на туризма ,за да свържат двата края, а подобни атракции са печеливша индустрия за целия регион.

На сутринта станахме още в 5 часа , за да посрещнем изгрева. През нощта беше преваляло, духаше леден вятър, а камилите проснати в пясъка, търпеливо ни чакаха в сумрака досами хотела. И друг път съм се качвала на камила и бях подготвена за изпитанието. Номерът е да изпънеш ръце и да се хванеш много здраво за юздите, тъй като животното първо се изправя на задните си крака и ти увисваш почти с главата надолу.

Ураганният вятър, мракът и нестабилното клатушкане докато животните се изкачваха и слизаха по дюните определено повишава адреналина, а изгревът над пясъчната шир е незабравима гледка, навяваща  меланхолия и философски размисли . Вижте колко би ви струвало 3- дневно пътешествие в пустинята Ерг Шеби от Маракеш .

Ерфуд – градът на фурмите и кирпичените къщи

Това е последната спирка на туристическите маршрути преди големите дюни на Сахара. Селището е заобиколено от обширни гори с финикови палми . Пазарите му преливат от специализирани магазинчета за фурми. Неслучайно наричат Ерфуд  „Столицата на фурмите“. В района се отглеждат над 80 вида и навсякъде ни примамваха с безплатни дегустации, за да направим покупка.

Но лично мен ме впечатли повече старата част на градчето с типичните постройки от кирпич, с тесните улички и усещането че си попаднал в паралелен свят. Малко преди да дойдем селището претърпяло бедствие . За първи път от много години ги сполетяла буря с обилен дъжд. Голямо наводнение разрушило част от къщите и улиците . Докато бяхме там течеше реконструкция.

Буквално на метри от последните къщи започва горичка с финикови палми. Местните се прехранват като събират фурми и ги продават на туристите. Тук животът е семпъл и предвидим от десетки поколения назад.

Маймуни в снега – неочакваната среща в Средните Атлази

Във високите части на Средните Атлази зимата идва по-рано и си тръгва по-късно.  Заскрежени долини, сняг, лед и студ –  не съм очаквала това от Африка!  Докато пъплехме с автобуса  нагоре по склоновете, сухата пустинна пустош отстъпваше пред някаква неопределена растителност – анемични храсти, бодили, стръкове трева и рехави дръвчета, а пясъкът се превръщаше в … сняг.  Изкачихме се във високата част на планината и пред нас се ширнаха заснежени кедрови гори.

И ненадейно, на фона на снега и дърветата, се откроиха пухкави и бързо подвижни същества  – колония берберски макаци. Маймунките са свикнали с туристите и обикновено ги изчакват край пътя, за да си изпросят я някой банан или солета.

Въпросните макаци са застрашен вид – останали са не повече от 8 хил. индивида, а кедровите гори в тази част на Мароко са едно от последните им убежища. Мъжките се грижат за малките, защото женските са твърде заети да се чифтосват с когото им падне в групата. Никой не знае кое маймунче на кой баща е , тъй че всички бебета са ообща грижа на мъжете. От Фес организират еднодневни разходки до Средните Атласи, маймунките и Ифран

Ифран или „Мароканската Швейцария“

Това беше една от най-големите ми изненади в Мароко . Оказва се, че държава която  сме свикнали да свързваме предимно с пустиня и знойни жеги, си има ски курорт за чудо и приказ. Намира се в Средните Атлази на 1665 н.м. височина. Когато за първи път видиш потъналите в сняг островърхи хижи и хотели тип швейцарско шале, се питаш „В Мароко ли съм или … в Боровец ? „.

Бил е построен от французите през 1929 година с идеята да предоставя убежище на колонизаторите от непоносимите марокански жеги. В наши дни Ифран разполага с 5 ски писти и три лифта и посреща предимно мароканския хай лайф. А също и много туристи, които недоумяват как само на час и нещо от нажежените пясъци могат да зъзнат от студ и да се замерят със снежни топки.

Когато планирате какво да видите в Мароко, Фес задължително трябва да бъде сред първите места в списъка ви.

Фес – в лабиринта на времето

 Най-старият от четирите имперски градове на Мароко заслужава да му отделите специално внимание. Заради типичния ориенталски хаос, тесните дюкянчета, целия взрив от цветове, аромати, шумове, кирпичените сгради по на няколко века и усещането че си попаднал в машина на времето. Тук се намира най-старият университет в света – Ал-Карауин, основан още през 859 г.. Както и най-голямата в света запазена медина  – Медината Фес  ел-Бали датираща от 11 век. Представлява главозамайващ лабиринт от над 9 000 клаустрофобично тесни улички. Тук нищо не се е променило от хилядолетие . Освен че са тесни, повечето от улиците са като подземни тунели и не се вижда небе.

Медина извън времето и пространството

Зоната е недостъпна за автомобили, стоките се пренасят само с магарета или от яки, прегърбени мъже с набръчкани от слънцето лица, способни да пренесат на плещите си огромни товари. Тук има от пиле мляко –  стоки, които са се предлагали преди близо 1000 години та до наши дни. Почти не видях китайски артикули и пластмасови изделия. Иначе по куките в месарските дюкяни висят трупове на кози и камили в облак от жужащи мухи. Видях и цели овчи и камилски глави, от които все още капе кръв. Сигурно приготвят някакви ястия от тях …

Ковачи чукат и ваят истински дантели върху предмети от бита, тъкачи плетат на станове, подобни на нашите по селата, търговци крещят с цяло гърло… По едно време изпаднах в паника, че съм изостанала от групата и съм се изгубила. Всъщност, не препоръчвам на никого сам да се разхожда из медината. Малкото чужденци които видях бяха придружени от местен гид. Впрочем това е един от най-честите съвети за Мароко, които чух.

 Chouara Tannery – палитрата на Фес

И  разбира се – задължителна спирка е най-старата фабриката за кожи в света – Chouara Tannery , превърнала се във визитната картичка на Фес. И това не е възстановка щото да радва туриста, а традиция с 1000 годишна история, която не е прекъсвала и до днес. 

Погледнати от терасите отгоре, множеството каменни кладенци пълни с багрила, приличат на пъстър калеидоскоп или палитра на художник. До ден днешен местните използват природни бои. Целият процес се осъществява на ръка, и е мръсен и миризлив. Кожите се обработват по технологии от средновековието.

И понеже смрадта която се носи навред е доста неприятна, на входа ни връчиха по стрък прясна мента, в който тутакси забих носа си. Жалко че екскурзоводката ни пришпори бързо да се изнасяме, защото въпреки лошите изпарения, мястото е уникално и ми се искаше да направя хубави снимки, но не би! Ако се притеснявате, че можете да се изгубите докато се лутате сами в медината, вижте тук: 

Но какво да видите в Мароко, ако искате да надникнете и в по-модерното лице на страната?

Рабат и бившата пиратска република

Столицата на Мароко е разположена на Атлантическия бряг и е един от четирите имперски града на кралството. За разлика от Маракеш или Фес, Рабат изглежда доста по-лъскав, подреден и дори с европейски дух. В началото на 20-ти век французите го превърнали в административен център на протектората и оттогава е останал столица на Мароко.

Първото нещо което бие на очи е кулата „Мохамед VI“ – 55 етажна сграда, която стърчи в небето над града и се вижда от 50 км.. Небостъргачът е вторият по височина в Африка и е обявен за инженерно чудо.Отсреща се откроява още един архитектурен шедьовър – сградата на операта, замислена като застинала вълна. Наричат я  „африканската сестра на операта в Сидни“. Тук от край време  всичко се прави със замах и стратегия.

Като например Кулата Хасан – недовършено 44-метрово минаре от XII век. То е трябвало да бъде част от най-голямата джамия в Северна Африка. Но строежът бил прекратен при смъртта на султана. Отсреща се намира друг свещен за мароканците обект – Мавзолеят на Мохамед V. Там са погребани дядото и бащата на сегашния крал. Нестандартна идея за опознаване на забележителностите на Рабат с т.нар.tuk-tuk 

Касба Удайя – бялата лястовица край океана

Но най-романтичното място в Рабат е старият квартал Касба Удайя. Той е кацнал като бяла лястовица на брега на океана. Представлява ефирна плетеница от тесни улички, преливащи с екзотични цветя. Навсякъде се редуват бели стени и сини врати.

През XVII век те били част от една от най-необичайните държави в историята – Пиратската република Сале. Нейните поданици тероризирали корабите в тази част на океана и всявали ужас навред.

Финални съвети за вашето пътуване до Мароко

Мароко е много повече от клишираните ни представи, свързани с арабския свят, Исляма, бедност, пустиня, изпепеляващи жеги и неудържими мигрантски вълни. Това е една от най-колоритните и богати африкански държави ! Мароко притежава невероятно културно-историческо наследство, красива природа и неповторим ориенталски чар. В крайна сметка какво да видите в Мароко зависи от това какво търсите.

Дали предпочитате древни градове, пустинни пейзажи, планини, оазиси или просто искате да избягате от сивото си ежедневие в по – екзотична реалност. В Мароко или се влюбваш от пръв поглед или ти се иска тутакси да избягаш от този донякъде непонятен за нас свят. Но на мен именно това ми допада. От хаоса на  медините и до безмълвието на Ерг Шеби – Мароко ме спечели завинаги. Надявам се този пътеводител да ви бъде полезен при планирането на вашето пътуване!

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Какво да видите в Мароко: маршрути, забележителности и съвети appeared first on Пътешествия без край.

Някои грешки в Париж могат да ви развалят мечтаната ваканция ако не внимавате.

Париж – Градът на светлините, на изкуствата, на елегантните сгради в стил бел епок, на романтичните разходки край Сена, тесните кафенета с аромат на прясно изпечени кроасани… Кой не мечтае да посети поне веднъж в живота си френската столица, превърнала се в синоним на любов, мода, култура и гастрономия! Но зад блясъка дебнат капани – невъзможни опашки пред музеите, скъп транспорт, човешка гмеж,  лято без климатик, съмнителни квартали с джебчии и агресивни клошари.

Има хора (най-често от Азия и САЩ) при които суровата парижка реалност брутално се разминава с романтичните им представи от Инстаграм, като сблъсъкът  завършва с психическо разстройство, известно в психиатрията като „парижки синдром“. Засегнатите изпадат в тежък шок, придружен с „букет“ от симптоми като тревожност, делюзии, халюцинации, тахикардия…  но спирам дотук!    Защото  ние, българите сме обръгнали на всякакви изпитания и знаем 2 и 200, така че подобна опасност не ни грози.

И все пак е добре да сте наясно с някои разминавания, които ви очакват. В тази статия споделям 10 грешки в Париж , които да избегнете без особени усилия.

 Посещавате Париж през лятото 

Това е най-туристическият град на планетата ! През 2025 Париж е посрещнал 18 милиона чужди гости. За справка – 20-те му района (arrondissements) наброяват към 2 милиона постоянни жители, т.е. туристите са девет пъти повече от местните. Тълпите са навсякъде, на практика рядко ще срещнете „истински французи“. Въпреки това, местните са приветливи и любезни, готови винаги да упътят объркания пришълец и да помогнат с каквото могат.

Лично аз избирам да посетя подобни свръхтуристически дестинации извън сезона – или през зимата или в ранната пролет. Март и април в Париж са идеални – тогава времето започва да се затопля, тревата става яркозелена, а туристите все още не са нахлули масово. Още повече, че в тези географски ширини пролетта идва малко по-рано, денят е с около 20 минути по-дълъг, но за сметка на това често вали. Затова винаги носете чадър и не пропускайте един лек шал против влагата край Сена.

За последно посетих френската столица в средата на април 2026 – по улиците имаше приятно, ненатрапчиво оживление. Останах до края на май и вече тълпите щурмуваха площади и улици, точеха се на безкрайни опашки пред музеите и дори пред ресторантите, а в метрото не можеше да се диша от хора. Обиковено пикът е през месеците юни ,юли и август, когато живакът рязко скача и става мъчително да се опитваш да се движиш из града.

И още едно неудобство през лятото,

способно да отблъсне и най-ентусиазирания почитател на Града на любовта – липсата на климатици. Да, повечето сгради в Париж и голяма част от хотелите , по ред причини, НЯМАТ климатици !!!  А летата тук, сред широките булеварди, бетона и красивите каменни фасади, са доста жарки.

Препускате „като за Световно“ 

 Искате да изръшкате максимално много забележителности в Париж за краткия си престой. Разбираемо – времето ви е ограничено, а желанието да видите всичко е огромно. Но така рискувате да хлътнете в капана на масовия туризъм. Когато човек разполага с 2-3 дни  и препуска от локация на локация, няма как да не се плъзне по повърхността и да изпусне най-същественото – истинската душа на града. Това ми се е случвало неведнъж и после винаги съм съжалявала. Съветът ми е – разгледайте по-малко места, но по-обстойно. Така ще научите и запомните повече .

Ако искате да намалите темпото и да се разходите без бързане, вижте моите идеи за Париж извън клишетата, където споделям как да усетите истинския град далеч от тълпите

Спестявате от хотела и после се разкайвате 

Почти никога не съм резервирала хотел в Париж – най-често съм отсядала при близки. Затова няма да ви препоръчвам хотели от първа ръка. Но мога да ви кажа кои райони да избягвате . Това са зоните около гарите Гар дю Нор (Gare du Nord)  и Гар дьо л’ Ест (Gare de l’Est ), разположени в 10-и район, както и северните квартали – Порт дьо ла Шапел (Porte de la Chapelle) и Порт дьо Клинянкур (Porte de Clignancourt ) в 18- и район. Там вечер е доста напрегнато – дребни престъпления, агресивни клошари … т.е. не е ОК да се прибирате по тъмно в хотела си оттам. Една от честите грешки в Париж е да отседнете в тези квартали, само защото са по-евтини. Просто не си струва –  сигурността няма цена.

А моите любими райони са 13-и и 14-и. Защо ли? Защото са добре свързани с центъра.  С метрото или с RER влакчето стигах за нула време навсякъде, а същевременно си почивах далеч от туристическата дандания.  И има зеленина – там се намира любимият ми парк „Монсури“  , наоколо е пълно с красиви улички, местни кафенета, без тълпи от снимащи туристи. За мен това е истинският Париж – спокоен, автентичен и лесно достъпен.

 Купувате си билетче за метрото … и после още едно и още едно…

Тук бързам да подчертая, че транспортът в Париж е перфектно организиран, но е скъп, много скъп !!  Еднократният еднопосочен билет (от 2026 г. вече е електронен) струва  2,55 евро за метрото и RER (регионалния влак). За автобуса или трамвая билетът струва 2,05 евро (или 2,50 евро ако го закупите в самото превозното средство). А ако решите да се придвижвате с градския транспорт от или до летищата – Аéroport Charles de Gaulle (CDG) и Aéroport Paris-Orly, ще трябва да броите 14 евро.  Така че една от скъпите грешки в Париж е да купувате всеки път билети.

Другото решение е да си вземете еднодневна карта на Navigo от 12,30 евро. Но ако сте отседнали за повече от 3 дни в Париж , по-добрата  опция е да се снабдите със седмична карта Navigo Découverte. Тя дава достъп до неограничени пътувания с всички обществени превозни средства във всички зони на града. Струва 32,40 евро към юни 2026 г.. С нея можете да стигнете чак до Версай, в т.ч. и до някои близки до Париж градчета чрез бързите влакчета RER.

Но внимание, има уловка! Картата Navigo важи от понеделник до неделя. Ако примерно пристигнете в сряда – тя ще важи само до края на седмицата. И ако пребивавате да речем до другата сряда – ще трябва още една карта да закупите. Но хубавото е, че с нея можете да стигнете от и до летищата.

Като бюджетен турист за мен Hop-on Hop-off автобусите никога не са били опция . И понеже последния път отседнах в Cite Universitaire в 14 район, с удоволствие ползвах автобусна линия 21. Тя преминава през почти всички основно парижки забележителности и никога не е претъпкана с народ.

Движите се под земята и изпускате истинския Париж

 Париж е голям град и макар че значителна част от забележителностите му са съсредоточени в центъра, много от по-интересните обекти са разпръснати в по-отдалечените райони. И всички те са леснодостъпни с градския транспорт. Но не превръщайте метрото, колкото и да е удобно, в единствения ви начин на придвижване. Градът е много удобен за пешеходците. Единствено така ще успеете да откриете скрити кътчета, само за вас.

Ползвайте обществения транспорт, но за дълги разстояния. Ако разстоянието обаче е на три спирки – просто вървете пеш и ще стигнете. И не забравяйте – носете си здрави и удобни обувки, по възможност два чифта ! И още нещо – французите обожават да стачкуват, в резултат на което транспортът им, наземен или въздушен, е непредвидим! Никога не знаеш кой синдикат защо и кога ще стачкува. Затова се информирайте добре за ситуацията преди полет или при по-далечен преход с метрото.

Качвате се на колело под наем и попадате в хаоса

Някои ентусиасти правят опити да се придвижват с колела под наем, подмамени от наличието на велоалеи. Градската управа се хвали че е изградила над 1000 км трасета за велосипедисти. Но повечето са обособени „на парче“ и са лишени от всякаква логика – започват и свършват в нищото. Внезапно велоалеята изчезва и неориентираният турист се озовава ошашавен и беззащитен насред градския трафик – една от онези грешки в Париж, за които никой не ги е предупредил.

 Настроили сте се за селфи, но се сблъсквате с …

 … грозна гледка ! Да, защото в Париж непрекъснато текат ремонти и реконструкции. Все нещо е недостъпно за туристите, оградено е с козирки или е скрито зад скелета. Това е неизбежно ! За разлика от нас, французите не щадят средства и усилия, за да поддържат уникалното си културно-историческо наследство. Но не е приятно, когато неочаквано пред теб изниква покритата с платно фасада на Опера Гарние.

Или пък най-атрактивната част на Гран Пале е затворена, защото от началото на годината реставрират стъкления му покрив. Е, най-сетне отвориха Нотр Дам след опустошителния пожар през 2019-а. Но пък Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“ в сърцето на Париж от месеци се обновява. А  210 – метровата кула Монпарнас от която се открива уникална гледка, бе затворена за посетители още през март т.г. и ремонтът и ще продължи чак до 2030 г. и т.н. и т.н.

 Не проверявате кога музеите са затворени 

Много музеи във Франция са затворени или в понеделник, или във вторник. Задължително проверете, за да не загубите безценно време и да не се изправите пред затворена врата – горчив опит, който не е за подценяване. Всъщност това е класическа грешка в Париж – да не проверяваш работното време на музеите и галериите предварително.

Препоръчително е също така, да си купите билетите онлайн. В Париж има над 100 музея, а опашките пред тях са скандално дълги. И докато чакате с часове под дъжда или в жегата, за да влезете, край вас ще се прокрадват самодоволни туристи с дигитален билет и с право за незабавен достъп. И една добра новина ! Повечето музеи в Париж са безплатни в първата неделя на месеца. Но имайте предвид, че за тях се изисква предварителна онлайн резервация.

Поръчвате си вода в бутилка като турист

 Когато седнете в кафене или ресторант, не правете една от типичните туристически грешки в Париж – да си поискате вода в бутилка. Освен че ще ви струва солено (6-8 евро), нищо не го налага. По закон френските заведения са длъжни да ви предоставят безплатна чешмяна вода. За целта  просто кажете „une carafe d’eau, s’il vous plaît“ и ще ви донесат тутакси кана с вода. Дори и да не си поръчате нищо друго в заведението, те пак са длъжни да ви напоят безвъзмездно с чешмяна вода.

За тоалетните обаче са непреклонни – пускат само ако си клиент на заведението. А ако ожаднеете на улицата нямате проблем – Париж разполага с над 1200 обществени чешми с прекрасна питейна вода . Има и около 15 чешми с газирана вода. В  някои метростанции също има чешми с питейна вода, така че проблемът с водата през жегите въобще не е на дневен ред!.

 Държите се намусено по „стар български обичай“

Париж е мултиетничен град – невероятен калеидоскоп от националности, раси и култури. Но въпреки това разнообразие, хората изцяло са възприели френския пиетет към добрите маниери –  всички са възпитани и държат на обноските. Поздравът и благодарността тук са механично ежедневие, неписан закон.  Когато пътник се качва в автобус от предната врата, обикновено поздравява шофьора с „Bonjour“, а той му отвръща любезно. Същото е и при слизане – чува се „merci, au revoir Monsieur“.

Млади и стари, бели и черни – всички поздравяват. Ако на касата в магазина не кажете „Bonjour“, следва леко отдръпване и свъсени вежди. Случвало ми се е да забравя, по български модел, и да срещна възмутени погледи. Затова – винаги „Bonjour/ Bonsoir Madame“ или „Bonjour /Bonsoir Monsieur“ при влизане, и „Merci, bonne journée“ при излизане. За нас българите, това е една от най-честите грешки в Париж и после коментираме, че французите били надменни.

 Робувате на клишета и слушате другите вместо душата си

Приятелите настояват – „Непременно се качи на Айфеловата кула“, „Трябва да посетиш Лувъра и да видиш Джокондата“, „Отиди във  Версай“, “ Яж в еди-кой-си ресторант“, „Снимай се еди-къде си“… Но какво налага всичко това ?

Вие сте в Париж, по дяволите ! Ще правите когато и каквото си искате, а не онова, което познати и социални мрежи ви натякват.

Щом ненавиждате тълпите или големите височини – пропуснете Айфеловата кула. Прекарайте деня в скитане из тихия квартал Butte-aux-Cailles, например . Ако пък изкуството не ви докосва – не сте длъжни да висите с часове на опашка пред Лувъра само защото „трябва“. Вместо това посетете някой от колоритните парижки битпазари или си купете сандвич и вино, направете си пикник край Сена и се насладете на живота. Другото може да почака !!!

Има спомени, които не можеш да затвориш в куфар –  те остават в сърцето и в …  снимките.  Вижте един мой фоторепортаж от Париж от едно по-далечно и носталгично минало. Надявам се да ви отведе там, където бях аз. Кликнете върху иконката

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 10 грешки в Париж – как да НЕ преживеете „парижкия синдром“ appeared first on Пътешествия без край.

Далеч от тълпите и бетона на големите курорти, мястото е пропито с мирис на сол и с … история. Препоръчвам да го посетите в ранната пролет или наесен – сезонът на смокините, когато ще се потопите изцяло в автентичния му дух.

СЛУШАЙТЕ ПОДКАСТА

В този епизод на подкаста „Пътешествия без край“ ви отвеждам до едно от най-автентичните кътчета по нашето Черноморие — рибарското селище Кария. Заедно с кмета на община Шабла, Мариан Жечев, който е дългогодишен познавач на района, ви разказваме за магията на дивия Северен бряг. Ако не ви се слуша, продължете да четете надолу.

Още за Шабленския фар и за неговата тайна вижте ТУК

Какво да очаквате, когато посетите рибарското селище Кария

Морето, старото пристанище, рибарите с колоритните им хижи, тесните улички, ароматните смокинови дръвчета на фона на вълните и разбира се – вкусната рибена чорба и пресните морски продукти – Кария е райско кътче извън времето и пространството!! А аз се влюбих в това място от пръв поглед. И всеки път се заричам да остана за няколко дни тук, далеч от стреса и сивотата, но все не успявам …

Още повече, че в селцето се отдават под наем вили и стаи за настаняване, където човек може да прекара няколко дни със семейството или с приятели и да заживее с бита на местните и плисъка на вълните , а сутрин да се буди от запалването на корабните мотори и оживлението около първия улов на пресен калкан.

В разговора ни за Шабла, кметът Мариан Жечев ми сподели, че районът се налага все повече като предпочитана туристическа дестинация. И още :“ Няма как да се отделите от шума на лодката в 6 сутринта. Емблематични са тези шумове – леката вълна, викът на чайките и пърпорещата лодка. Има възможност да наемете лодка или някои от местните рибари да ви разведе на риболов или да ви покаже района. А край Шабла има какво да се види, особено в по-южната част, където започват скалните формирования, които продължават до Калиакра със съответните пещерни образувания. Красиво е, заслужава си да се види „.

Къде да хапнем в рибарското селище Кария

А какво да кажем за изкушенията на небцето? В Кария има две рибни ресторантчета, които предлагат автентична морска кухня. Тук рибата от мрежите направо „цопва“ в чинията – прясна, вкусна и приготвена по стари рецепти, уверява ме Мариан Жечев. За жалост, съм посещавала  Кария само извън сезона, така че не съм опитвала на място морските им изкушения.

Емблемата тук е калканът. Предлагат се и попчета,  сафрид, лефтер, чернокоп… Шабленските рибари били експерти в улова на черноморска акула. Има възможност и за риболов от езерата наблизо, така че понякога се предлага и сладководна риба. Тя също е прясна и много добра като качество, както и всички останали продукти, свързани с рибата, като хайвер или пък характерните за района миди.  И разбира се, задължителни за всяко едно рибно ястие, са т.нар. саламурика или подлютени подправки, научавам от кмета на Шабла.

Минерални бани край морето – уникално изживяване

Рибарското селище Кария крие и друга изненада – собствен извор с минерална вода, която притежава безспорни лечебни свойства. Природният феномен е свързан с геоложките особености на региона, известен с находищата на нефт. Оказва се, че първият български нефт е бил открит в близкото Тюленово. Така че в околностите има доста сондажи, свързани не само с нефт, а въобще с изследване на морските дълбини. И един от тях функционира именно в Кария. Минералната му вода е с постоянен дебит в около 20 литра в секунда. Температурата е перфектна за къпане – 37 градуса и целогодично функционира. Водата е с високо съдържание на сяра. Местните я препоръчват за лечение на кожни болести, в т.ч. и псориазис.

И малко история за рибарското селище Кария

Районът е населяван от хилядолетия, за което говорят редица археологически останки.Първото селище, което дава името на сегашното място датира от първото хилядолетие пр. н.е. . Основано е от древните карийци, които обитавали Мала Азия и имали градове и колонии на западния бряг на Черно море. Една от тези колонии била Кария, отбелязана в картите като Порт-Оскария или днешното селце Кария.

А селцето Кария, каквото го знаем днес, се появява чак в края на 19 век. С времето тукашните рибари се организирали в кооперация. Те ловяли както в морето, така и в близкото сладководно шабленско езеро. След 9 септември кооперацията им се присъединява към бившите ТКЗС. А по-късно всеки започва да лови самостоятелно с малки лодки с по двама-трима в екипаж.

Именно по това време селцето придобива днешния си облик – с типичните  рибарски колиби и малките хижи. Всъщност някои от най-старите рибарски колиби в Кария са на половин век.

А накрая, съвет от мен:

Кария се намира до Шабленския фар. Всяка година в Деня на морските фарове – 18 август, съоръжението отваря врати за посетители. А между фара и селицето попадаме на зелена площ и интересни конструкции с неизвестно предназначение. В момента се довършва кеят, замислен като туристическа атракция, защото хората ще могат да се разходят по него и от друга гледна точка да разгледат Кария и фара. Кеят ще бъде най-най- източната точка на България, вдадена дълбоко навътре в морската синева.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Рибарското селище Кария край Шабла – чорба, калкан и минерални бани appeared first on Пътешествия без край.

В тази статия споделям личните си впечатления от пътуването ми през март 2026. И макар че не успях да разгледам всички забележителности на Маракеш по време на краткия си престой, градът ме грабна още в момента, когато стъпих на централния му площад с маймунките, змиите, акробатите, музикантите и… джебчиите. Но преди да посетите северноафриканската дестинация е добре да имате предвид следното:

Кога да посетите Маракеш?

За да се насладите пълноценно на забележителностите на Маракеш, изберете периода февруари – юни. Това е активният сезон, когато температурите са нормални. Ние бяхме в началото на месец март – беше слънчево, приятно, градусите стигаха до 18-20. Тогава градът е залят от туристи – предимно англичани, французи и италианци. Ще чуете доста често и българска реч. Информацията е актуална към март 2026 г.

През лятото е ужасна жега, която продължава до края на септември. Следва октомври, който е мек и приветлив и се препоръчва за посещения, но веднага след това иде ноември – считан за най-дъждовния месец в Мароко. А след него настъпва африканската зима – това е слабият им сезон, хладничко е (6 – 8 градуса), мрачно е, а и част от хотелите им не се отопляват зиме.

Гледайте видео репортажа

Понякога думите не достигат, за да опишат хаоса и красотата на Маракеш. Преди да продължим с подробностите, ви каня на една кратка визуална разходка из тесните улици на Медината до синьото спокойствие на градините „Мажорел“.

Колко време ви е нужно в Маракеш?

Един дълъг уикенд е напълно достатъчен, за да опознаете града и да попиете от атмосферата му. Моят съвет обаче е да останете поне за 4-5 дни. Така ще имате време да посетите и околните малки градчета, пустинята или величествените Атласки планини. А напоследък много българи си резервират хотел за 7 дни и обикалят с организирани на място екскурзии.

Лично аз, като сама пътуваща жена, реших че е прекалено рисковано да бродя самоорганизирано из пустинята и посетих Мароко с български туроператор за 7 дни. В Маракеш бяхме само два дни, след което потеглихме към мистичните и притихнали сред пясъците на Сахара оазиси (за тях ще ви разкажа в отделна статия), като нощувахме почти всяка вечер на различно място. Добрата новина е, че много от тези кътчета могат да се посетят и чрез еднодневни или тридневни турове директно от Маракеш, като повечето компании дори ще ви вземат и върнат до вратата на вашия хотел.

Ако разполагате с повече време и искате да съчетаете Маракеш с Фес и пустинята Сахара разгледайте моя списък с маршрути в Мароко за да сглобите перфектния си маршрут!

НЕ правете тези неща!

Пъстро, шумно и вълшебно – моите топ забележителности на Маракеш

Площадът Джемаа ел Фна – той не се описва, а се преживява!

Всички пътеводители ще ви изпратят първо тук — на площад Джемаа Ел Фна – пулсиращото сърце на Маракеш. Това е най-оживеното и откачено място в града!  Населено е с всякакви персонажи – от дресьори на маймунки, укротители на змии, лечители, музиканти и акробати, до майсторки на рисунки с къна, джебчии и мошеници всякакви. Отваряйте си очите на четири!! Носете раницата си отпред, внимавайте с кого се заговаряте.

Снимка с маймунка или змия може да ви излезе 20 евро. На мен ми беше жал за опърпаните стресирани животинчета. Особена напаст са жените с къна – те са царици на измамата. Докато се разхождате, някоя от тях ще се хвърли да ви дърпа ръката, за да ви рисува „само за проба“. И после ще се опита да ви измъкне тройно по-висока сума от договорената. Много от тях използват т.нар. черна къна с вредни химикали.

И една любопитна подробност – „Джемаа Ел Фна“ в превод означава „Събрание на мъртвите“ . Векове наред тук са се извършвали публичните екзекуции, а отсечените глави са се излагали на показ като предупреждение. Днес площадът е запазил тази особена първичност и неукротимост.

Неслучайно е под егидата на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.  Това е едно от малкото места в света, където средновековните традиции са живи и до днес. Тук ще видите и легендарните марокански разказвачи на приказки (hekayati), които пренасят фолклора от поколение на поколение само чрез думи и жестове. От близо 1000 години площадът е истински културен котел от присъствия и влияния всякакви. Лично аз много се забавлявах.

Джамията Кутубия – пътеводната звезда на Маракеш

И докато чешити всякакви сновяха сред туристите на Джемаа ел Фнаа в опит да изкрънкат пари, над ниските червеникави постройки и тесните улички се понесе напевният глас на мюезина от джамията Кутубия – гордостта на местните . Въпросната сграда, построена през 12 век,   безспорно е сред най-разпознаваемите забележителности на Маракеш. Това е и най-добрият ви ориентир в града.  Нейното 77-метрово минаре се вижда от километри, тъй като местните закони забраняват строежа на по-високи сгради.

Тук бързам да вметна, че джамиите в Мароко не са достъпни за туристически посещения. Така че ние подробно я разгледахме, но отвън. Името й означава „джамия на книжарите“, защото на това място в средновековието е имало пазар за ръкописи. Има и интересни легенди. Според една от тях трите топки на върха са направени от претопеното злато на съпругата на султан Якуб ал-Мансур – за наказание, че нарушила поста по време на Рамазан. Според друго предание в хоросана на минарето били смесени огромни количества мускус, за да може сградата да ухае под горещото слънце. Е, аз не усетих чак такива аромати да се носят, но може би защото слънцето през март не е толкоз жарко?

Медината на Маракеш – лабиринтът, в който си струва да се изгубиш

Двадесет километра охрени стени, издигнати преди повече от хиляда години, ограждат един от най-добре запазените средновековни градове в света. А вътре попаднахме на изумителен лабиринт от над 3 000 тесни улички, пазари, джамии, хамами и занаятчийски работилници, непроменени от векове. Тук GPS-ът умира и вероятността тутакси да се изгубите е голяма. Уличките са тесни, шумни, пренаселени, хвърчат мотори, покрай сергиите се промушват натоварени магарета и т.н.

Струва си човек да отдели повече време на Медината и дори да се изгуби – все някак си ще се ориентирате по Кутубията как да излезете!  Защото Медината на Маракеш е като портал към миналото – тук нищо не се е променило от последните 1000 години. За жалост ние трябваше да се движим бързичко под строй, защото, както споменах, пътувах организирано с група и екскурзовод. (За полезни инструкции как да оцелеете в Медината върнете се в отдел .“НЕ правете тези неща“).

Дворецът Бахия – дантели от кедрово дърво и изящни мозайки

Това е една от най-посещаваните забележителности на Маракеш. Намира се в рамките на еврейския квартал в Медината, близо до колоритния пазар на подправките. Самият дворец е построен през 19 век на принципа на риадите – с поредица от вътрешни дворове-градини, застлани с италиански мрамор и обградени от фини колонади и портокалови дръвчета. Таваните са като дантели, изваяни от кедрово дърво и нито една мозайка в общо над 150-те стаи не се повтаря. „Бахия“ означава блясък и е името на любимата жена на везира, който общо имал 4 съпруги и 24 наложници.

Всяка от тях се ширела в своя собствен суперлуксозна апартамент, заедно с многобройната челяд. Дворецът е едноетажен, защото везирът бил прекалено дебел, за да се качва по стълби. А когато сдал Богу духа, жените му били сред първите, които разграбили двореца. За жалост и тук свръхтуризмът си казва думата – в двореца кънти човешка гмеж и всеки се бута селфи да си прави, където ли не. В резултат на което не успях да се пренеса назад във времето и да се потопя в атмосферата на 1001 нощ!

Цени: Входът е около 10 евро. Елате възможно най-рано сутринта — за по-малко туристи, по-добра светлина за снимки.
Можете да закупите предварително онлайн билети от официалния им сайт ТУК

Градините на Мажорел – вашата синя мечта насред Червения град

Едно от  най-сниманите и най-фотогеничните места не само в Маракеш, но и в цяло Мароко! Истинска визуална изненада, от която лъха и неочаквана прохлада. Попадате в екзотична ароматна градина с над 300 вида цветя, дървета и кактуси, огласена от птича песен на 15 вида пернати. Градината е създадена от френския художник Жак Мажорел през 1920 г..

След смъртта му,  мястото е спасено от разруха и възстановено от самия Ив Сен Лоран. На фона на тропическата растителност се откроява специфичното, наситено кобалтово синьо – виждаме го по беседки, саксии, мозайки и пр. Цветът е създаден и патентован от Жак Мажорел и носи неговото име bleu Majorelle. В центъра на градината се намира сградата на някогашното му ателие – и тя сияе в синьо Мажорел. В наши дни тук се помещава Музеят на берберското изкуство.

Цени: Билетите се закупуват предварително само от официалния сайт на градините. Не купувайте билети от други източници, защото там цените са завишени. Към март 2026 комбинираният билет за Градините (в т.ч. и за Музея на берберското изкуство) и Музея на Ив Сен Лоран в съседство струва 17 евро. Можете да закупите билети ТУК

Изберете възможно най-ранния час, за да не снимате гърбовете на туристите и да се редите на опашка за всяка алея и беседка.

Музеят на Ив Сен Лоран— мода, страст и елегантност

Точно срещу градините Мажорел се намира — Musée Yves Saint Laurent Marrakech. Открит е през 2017 г. и е посветен на творчеството на един от най-влиятелните модни дизайнери на 20-ти век. Той обожавал Маракеш и пожелал след смъртта му да разпръснат праха му именно тук, в Градините, където днес е издигнат и неговият мемориал. Музеят на Ив Сен Лоран проследява неговия живот и творчество, представени са и някои от най-известните му колекции.

За мен това беше приятна изненада. Маракеш, с неговите багри, екзотика, подправки,  с геометрията на мозайките и пр. е оставил дълбоки следи в творчеството на френския дизайнер, което е видимо  от експонатите в музея. Горещо го препоръчвам.

Посещение на традиционните аптеки – кое е течното злато на Мароко

Тези старинни аптеки са сред търсените забележителности на Маракеш. Причината – освен че предлагат всякакви местни мазила и етерични масла, ви правят забавна демонстрация на техните продукти, черпят ви с чай, предлагат ви бързи масажи на място за 1-2 евро и ви запознават с интересни практики от мароканската традиционна медицина и козметика.

А звездата на тези старинни аптеки е аргановото масло – предлага се във всякакви разфасовки и комбинации. Защото Мароко произвежда над 95% от световното му количество. Извличането на маслото е изцяло ръчен процес, извършва се от жените на берберски племена. Един литър масло отнема около 15 часа труд. Можете да се сдобиете с прекрасно арганово масло и от местните пазари и сукове на многократно по-ниска цена, което и направих! И не съжалих, защото съм много доволна от качеството.

Кои забележителности на Маракеш останаха за следващия път

Вместо заключение:

Маракеш е учудващо чист и спретнат град – никъде не видяхме разпилени боклуци. Като изключим тесните хаотични улички на Медината, в останалата част на града цари спокойствие и ред. Автомобилите се движат по широки булеварди, обрамчени изцяло със симетрично подстригани дръвчета. И почти не видяхме светофари — разчита се на кръгово движение с посредата малки спретнати градинки, нямаше и задръствания. Неслучайно наричат Мароко Швейцария на Африка! А до началото на XX век в много езици (в т.ч. персийски и арабски) държавата е била известна просто като Кралство Маракеш.

Причината – градът е бил столица на велики империи и е олицетворявал цялата власт в очите на чуждоземците. Твърди се, че и името „Мароко“ е латинизираната версия на „Маракеш“.  Испанските и португалските мореплаватели пренесли името на града върху цялата територия (Marrakech -> Morocco). И в наши дни градът продължава да е точно това – място, където историята не е в музеите, а по улиците, пренаселените площади и гъмжащата като пчелен кошер медина.  Със сигурност ще се завърна!

Питат ме често  Мароко или Тунис?    Макар че посетих Тунис преди време, спомените ми са все така живи. Докато сте на вълна арабска екзотика, вижте какво ме впечатли в тази магична страна от Северна Африка  

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post ТОП забележителности на Маракеш и грешките, които ще ви струват скъпо appeared first on Пътешествия без край.

Read in English | Lire en Français

Няма посетител, който да не ахне пред чара на недокоснатото от времето кътче на Родопите. Само че през летните уикенди и по празници тук става прекалено оживено.

Кога да посетите Ковачевица на спокойствие

За да усетите магията на селото без шума на големите групи, моята гореща препоръка е:

• През делнични дни: Ако имате възможност, посетете Ковачевица от вторник до четвъртък. Тогава калдъръмът е само за вас, а тишината е почти осезаема. А и нощувките са по евтини.
• Късна есен или ранна пролет: Когато мъглите се спускат над тиклените покриви, а туристическата гмеж секне, селцето разкрива истинското си, малко меланхолично лице.
• Зимата: Посещавала съм го и през зимата, когато селцето е притихнало под белия си юрган – пушещи комини, сняг върху каменните дувари, топлина и уют край камината на чаша вино. Какво друго му трябва на човека !
  

  

  Атмосферата на архитектурния резерват

Още с първите стъпки по стръмните калдъръмени улички усещате как градският шум отстъпва място на тишината. Тук-там изникват самотни рушащи се дувари, но повечето къщи са възстановени с  любов и почит към миналото. Обявяването на селото за архитектурен резерват го е спасило от бетона и масовия кич, превръщайки го в артистично средище за ценители.

Днес е престижно да имаш къща в Ковачевица. Режисьори, общественици и интелектуалци превърнаха старите сгради в домове, където вечер край камината пекат агнета и си разказват истории. Но въпреки, че се е превърнало в магнит за „хайлайфа“, селото не е станало снобско. То остава недокоснато и уютно.

Къде да отседнете и какво да хапнете

В Ковачевица няма да намерите огромни хотелски комплекси, за разлика от съседното Лещен. Има едва няколко къщи за гости и семейни хотели, но отвън те изглеждат по нищо не се отличават от съседите си от XVIII век. Вътре обаче няма да ви липсва нищо – санитарни възли, Wi-Fi и сателитна телевизия са стандарт.

Мебелите обикновено са дървени, масивни, както навремето. Собствениците се надпреварват кой ще подреди по-автентични тъкани, по-стари ракли, по-интересни предмети от бита. Тук няма лукс в лъскавия смисъл на думата, но има уют. А какво да кажем за храната? Родопските ястия са неустоими, а в  селото има 2  ресторанта, където можете да опитате автентичен качамак, боб в гърне и вкусни домашни суджуци.

Слушайте подкаста

В този епизод на подкаста „Пътешествия без край“ ще чуете разговора ми с младия уредник на Музея на Ковачевица Тома Желев за съхраняването на архитектурния резерват, за традициите, които се предават през поколенията, и защо селото е запазило духа си непроменен и до днес.

 

Топ преживявания в Ковачевица

• Архитектурна магия – Потопете се в атмосферата на високите каменни къщи, устояли на времето повече от 200 години.
• Църквата „Св. Никола“ –  Впечатляващият храм, увенчан с уникална камбанария, е съхранил вярата на селото през вековете.
• По стъпките на филмовите легенди – Разходете се по тесните улички, послужили за декор на едни от най-обичаните български филми като „Мера според мера“, „Мъжки времена“, „За къде пътувате“ и т.н
• Боровинково вълшебство – Опитайте автентично домашно сладко от боровинки и ароматни билкови чайове, събрани от околните  родопски поляни .
• Съвършена тишина – Насладете се на рядко срещаното планинско спокойствие, далеч от хаоса и стреса на 21 век.

Отбийте се в Музея на селото

В началото на Ковачевица се намира някогашното училище, построено през 1892 г. от дарителя Йордже Димитров. Днес сградата е реставрирана и превърната в музей, а на първия етаж са подредени творби на съвременни български художници. Вътре са запазени оригиналните чинове, черната дъска и основните греди. Има цяла класна стая с мастилници, перодръжки, тетрадки, учебници, пергели, триъгълници, карти. В отделна стая е представен битът на хората от онова време, както и тъкаческа стая със стан на около 200 години.

Музеят пази също и експозиция, свързана с Македоно-одринското революционно движение, включително сбирка от стари оръжия. С други думи това е среща с паметта на  Ковачевица – село, оцеляло  през превратностите на историята и запазило достойнството си.

500 години безотказна инфраструктура – къщите-крепости на Ковачевица

Основана още през XV век от християнски преселници от днешна Албания (т.нар. арнаути), село Ковачевица е растяло и просперирало благодарение на своите майстори, които се славели навред  като легендарни строители. През лятото мъжете ходели на гурбет в Италия, Испания и Франция, а през  зимата се прибирали у дома и строели къщи – напук на виелиците и студа.

Резултатът? Масивни, високи постройки на три и четири етажа, които сякаш са накацали една над друга. Най-впечатляващото е, че още преди столетия всяка къща е имала сложна инфраструктура с вътрешна тоалетна, мивка („водник“) и пещ. Представете си – тази 500-годишна канализация работи безотказно и до днес!

Покривите, направени от тежки каменни тикли (тежащи по 30 тона!), пазят зидария от камък, кал и дърво, която е устояла на вековете.  В Ковачевица не е имало османска власт, защото местните били много заможни.

През 1877-ма, една година след Баташкото клане , турците затварят цялото мъжко население на Ковачевица в църквата „Св. Никола“, която и до днес функционира, и по същия начин, като в Батак, се готвели да ги избият. Тогава останалата част от жителите на Ковачевица събира пари и ги дава на владетеля на Неврокопския окръг и той издава заповед хората да бъдат пощадени

Как да стигнете до Ковачевица

• Маршрут от София: Пътува се по магистрала „Струма“, след което се отбива към Банско и Гоце Делчев.

• Време за пътуване: Около 3 часа и 30 минути (приблизително 210 км).

• Пътят и гледките: Пътят е поддържан и изключително живописен. Преди да стигнете до финалната цел, ще преминете край минералните извори на Огняново и приказното село Лещен. Спрете за кратко, за да се насладите на панорамите към Пирин и Родопите.Важно: Последните километри след Гърмен са по-тесни и със завои, затова шофирайте внимателно.

• Важно: Последните километри след Гърмен са по-тесни и със завои, затова шофирайте внимателно.

• 

  Разгледайте наблизо : 9 забележителности около село Огняново – среща с миналото в югозападните Родопи

  Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България.  Последвайте линка    @VenetaNikolova

  И една галерия с носталгични снимки от една моя разходка в приказното селце, но преди много, много години ….

The post Ковачевица без тълпи – наръчник за автентично преживяване appeared first on Пътешествия без край.

Тези кротки и топлолюбиви животни, характерни за субтропическите райони, се чувствали превъзходно сред сухия и мек климат на Източните Родопи и Сакар планина, а стопаните им развили доходен бизнес.

СЛУШАЙТЕ ПОДКАСТА

В този епизод на подкаста „Пътешествия без край“ ще чуете разговора ми с Веселин Кълвачев, директор на Историческия музей в Тополовград, който разказва за тези златни години. Ако не ви се слуша продължете надолу.

Пътешествия без край ·

Планирайте вашето пътуване до Сакар

^{Ако решите да отскочите до Тополовград и региона, за да разгледате музея с архивите за камиларите или самия район на Сакар планина, ето малко практическа информация:}

^{Какво да видите в района}

• ^{Общински исторически музей: Мястото с уникалните снимки на емблематичните камилари в Сакар.}

• ^{Църква „Св. Богородица“: Внушителен храм, изграден с помощта на камилските кервани.}

• ^{Мегалити и вино: Сакар е известен с долмените си и превъзходните винарски изби.
  Вижте още за  Долмените на Сакар Тук}

^{Къде да отседнете Районът на Тополовград предлага автентично гостоприемство, макар че повечето опции са в околните населени места.}  

^{Как да стигнете до Тополовград}

• ^{С автомобил: Градът е достъпен по път 76 (през Харманли или Елхово). Пътищата са живописни и в добро състояние.}

• ^{С обществен транспорт: Ежедневни автобуси от Хасково, Ямбол и София. Автогарата е в самия център.}

Бежанците от Тракия и превръщането на камиларството в поминък

 Камилите пристигат в Кавакли (днешен Тополовград) от Беломорска и Източна Тракия заедно със стопаните си – тракийските българи, прокудени от родните им села след Ньойския договор.

Така през 1923-1925 година успешното камиларство в Сакар пуска корени, превръщайки се в печеливш поминък. По това време местните камилари били известни като „„джевджии“ или „деведжии“ – поминък, който се ползвал с огромен престиж и висок социален статус в обществото. Над 1000 камили кръстосвали региона, а местните камилари в Сакар работели също толкова безотказно, колкото днешните спедиторски фирми.

Дори през 30-те години, когато в България навлиза машинният транспорт, камилата запазва предимството си да достига места без никакви пътища. Издръжливите животни разнасяли хляб, дървени въглища, сол и строителни материали. Любопитен факт е, че те участвали активно в градежа на църквата „Св. Богородица“, Халите и Тютюневия монопол в Тополовград.

Животът на последните камилари в Сакар: От строителни обекти до борби с животни

Една здрава камила е можела да носи между 300 и 400 килограма пясък, камъни или цимент. Животните били впрегнати дори в обработката на земята, а от тях не се изхвърляло нищо – вълната им била ценена за изключително топли одеяла и черги, а торта им била незаменима за местните тютюнопроизводители.

В бита на града камилите били и източник на зрелища. Старите хора още помнят борбите между мъжки животни с намордници, които се хвърляли в епични битки под ритъма на тъпаните. През 1934 г. в Тополовград е имало над 300 камили, но Втората световна война и новите пътища постепенно ги изместили. Опитните камилари в Сакар започнали масово да разпродават животните си. Тъжният край на керваните идва през 1974 година, когато последните 40 камили, пренасяли руда в Маджарово, били продадени на …. касапи в Хасково.

Камилите като артисти и туристическа атракция

Когато работата им приключила, започнала тяхната „артистична“ кариера. Тополовградските камили били наети за снимките на филма „Хитър Петър“ през 1960 г., а по-късно се включили в туристическата индустрия. Последните легендарни камилари в Сакар – Кръстьо Карпезанов и Димитър Гадаков – всяко лято разкарвали животните си из курортите Несебър, Созопол и Свети Влас, където летовниците се снимали с тях за спомен.

Приказката приключва окончателно през 1980 г., когато дядо Димитър продава последните си животни на зоопарка в Кюстендил. Но и до ден днешен камилата остава емблема на Тополовград, а споменът за нея се пази в Историческия музей и в стария прякор на местните жители, които навсякъде наричали просто „камиларите“.

Снимки:  Общински исторически музей в Тополовград

The post Камилари в Сакар – когато Тополовград беше екзотичен като Сахара appeared first on Пътешествия без край.

В района на Тополовград има особено голяма концентрация на съоръжения, които датират от зората на човечеството. Сред тях преобладават т.нар. долмени – каменни плочи, тежащи по няколко тона, закрепени хоризонтално над земята върху каменни опори или скали. Тези монолитни „къщички“ са били подредени с необяснима лекота от човешка ръка. Гробници, астрономически обсерватории, светилища… Не се знае със сигурност за какво са служили.

СЛУШАЙТЕ ПОДКАСТА

В този епизод на подкаста „Пътешествия без край“ разговарям с Веселин Кълвачев, директор на музея в Тополовград, за мегалитните загадки на Сакар. Ще чуете неговата  теория за произхода на долмените и защо те вълнуват въображението ни и до днес. Ако не ви се слуша, продължете надолу в текста!

По-известни долмени в района на Тополовград :

Начови чаири

Този долмен впечатлява не само с размера си, но и с начина, по който са подредени камъните – всичко е почти перфектно. Достъпът до него е лесен – на около 2 км. западно от село Хлябово, по пътя за село Българска поляна. Има отбивка с малък паркинг и табела, която те насочва към пътечка настлана с каменни блокове и с парапети – удобна дори за хора с физически затруднения.

Долменът има две камери, като в него били открити следи от погребален ритуал и части от скелет. Сред находките има бронзов пръстен, фрагменти от бронзова гривна, части от обеци и керамика. Първоначално целият долмен бил покрит със земен насип, така че днес гледката разкрива само част от древната му магия.

Царският долмен

За него се твърди че е един от най-големите и най-добре запазените. Датира от ранножелязната епоха (XII–VI в. пр. Хр.) и впечатлява с масивните каменни плочи и ясно оформената си камера.

Намира се сред красива дъбова гора, на около 4 км южно от село Хлябово и 9 км югозападно от Тополовград. До него се стига по черен път от Хлябово, който е проходим с лек автомобил при сухо време, след което има кратък пешеходен преход. Пътеката не е маркирана, теренът е пресечен и без ориентири, така че най-сигурно е да се свържете с местен човек, който добре познава района.

Гайдаров долап ( Гайдарова пещера)

Този двукамерен долмен е сред по-малко известните древни съоръжения на Сакар. Покривните му камъни вече липсват, но остава впечатлението за добре конструирана и стабилна структура. Нямам лични впечатления от него, но местните ми обясниха, че теренът наоколо е леко пресечен, и е по- достъпен от Царския долмен, така че може да се достигне по -лесно.

Има  още  десетки  по-малко известни долмени, притаени сред чукарите на Сакар. Струва си човек да отдели поне един уикенд за да се докосне до мистиката на тези древни загадки и да се почувства като откривател на един изгубен свят. Още инфо за тези обекти и как да стигнете до тях ще откриете тук  

Долмените на Сакар като енергийни центрове ?

Директорът на Общинския исторически музей в Тополовград Веселин Кълвачев има своя теория за произхода им. Той твърди, че  това са енергийни центрове. Предците ни са ги издигали тук заради огромните залежи от гранитен плутон и най-вече заради кварцовите жили, които излъчват топлинна енергия.

Археолози, които проучват долмените, казват, че това са най-ранните монументални сгради и че са били гробници на траките, твърди Кърпачев. Според него траките са използвали част от тях за погребални камери, но това е станало в по-късен етап. Преди това най-вероятно долмените са били използвани за медитация, за астрономически наблюдения. Най-разпространената теза е, че долмените в Сакар датират от 12-6 век пр. н.е. Всъщност, от този период са откритите в тях артефакти от тракийски погребения. Но дали самите обекти са строени тогава или по-рано от друга, по-стара цивилизация, никой не може да каже, твърди събеседникът ми.

Долмените като „змейови дупки“ или „змейови къщи“

Някога хората вярвали, че в тях живеели змейове, които олицетворявали мъжката сила. В Сакар има много песни и легенди за кражби на девойки от змейове със златни криле, които обитавали тези каменни къщи. Според едно местно поверие, долмените притежават лечебни сили, затова жените, които не можели да заченат, минавали през отвора на каменните дупки с надеждата, че ще се сдобият с рожба.

Някога хората са усещали земната енергия, те са разбирали силата на Космоса . Усещали са силата на природните дадености на гранита, кварца и са ги използвали, смята Веселин Кълвачев. В тези мегалитни структури предшествениците ни  са медитирали, лекували са се там. И са търсили връзка с боговете. Това са изключително древни, неразгадани конструкции, които притежават много голяма и полезна сила.

Долмени и орли: Сакар отвътре

Районът е златна мина за любителите на еко туризма. Малко хора знаят, че Сакар е земята на царския орел – емблематичен вид с много здрава популация, свързана с фермерския начин на живот. Наблюдението на тази достолепна птица е незабравимо изживяване. Но за целта се изискват гидове с познания и опит.

Чуйте разговора ми с Михаела Кирчева, собственик на туристическа база на язовир „Студен кладенец“,  участва с огромна енергия и отдаденост в развитието на района като дестинация за приключенски и екотуризъм:

Засега две фирми предлагат такива наблюдения. Те ще ви намерят птицата, ще ви покаже откъде може да се наблюдава и как да не я притеснявате. Това не е просто разходка, а среща с едно от най-редките същества в българската природа. 

В района няма масов поток от хора, няма големи курорти. Но има нещо по-ценно – усещане за пространство, за тишина, за история. Както и възможности за активна почивка – излети сред природата по следите на тайнствените долмени, вело преходи до недокоснати от бетона кътчета и разбира се, приключения за небцето, тъй като Сакар планина е известна със неустоимата си гастрономия.

Вижте още : Мегалити, менхири, долмени, змейови дупки
 Глухите камъни или безмълвният шепот на времето

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Долмени в Сакар – пътуване сред камъни и легенди appeared first on Пътешествия без край.

На картата на съвременен Китай Пекин е като една Москва – суровият, организиран център на властта, намиращ се на североизток. А Кунмин, обратно, е като една Сицилия – южен, топъл, цветен и артистичен, с темпо, което като че ли диша по-леко в противоположния югозападен край. Кунмин е красивата столица на Юнан, който пък е една от най бързо развиващите се китайски провинции, най-вече в областта на туризма и земеделието. Този азиатски мегаполис наброява над 8,5 милиона души – тоест повече от цяла България, събрана на едно място.

Гледайте видео репортажа

Потопете се в атмосферата на Китай чрез кадрите, които заснех по време на моето пътуване. Видеото ще ви покаже мащабите на Кунмин и екзотиката на провинция Юнан от първо лице.

И да, Китай е необятна, многолика и в много отношения непонятна за нас, европейците, държава. Но когато имаш шанса да посетиш този азиатски мегаполис – на около четири часа полет от Пекин, в почти противоположния й край – можеш да добиеш поне бегла представа за нейните мащаби и огромните различия. Стига да пътуваш с широко отворени очи и без предубеждения.

Кунмин – цветната столица на провинция Юнан

Китайците обичат поетичните метафори затова кръстили слънчевата югозападна провинция – Юнан или в превод  „На юг от облаците“.  Районът граничи с Виетнам, Лаос и Мианмар и се слави с уникалното си етническото многообразие и пъстри носии. А столицата Кунмин е известна сред китайците като „Градът на вечната пролет“ . Определян е и като „Швейцарията на Китай“. Това е един от най екологичните градове на Китай. Заради липсата на тежка индустрия и близостта на планината, тук въздухът е чист, водата – бистра, почти на всяка крачка природата, макар и опитомена, напомня за себе си.

Още първия ден, докато пътувахме от летището по широките булеварди, заобиколени от внушителни небостъргачи, цялата тази зеленина ме удиви. На фона на високите до небесата стъклени сгради се открояват екзотични дървета  – палми, камфор, южни магнолии и пр. които хвърлят мека зелена сянка. Между тях надничат всякакви цветя, подредени в стройни редици, като орхидеи, гербери…

Да не говорим за градските кръстовища, превърнати в градинки с езерца, лотоси и по някоя друга интересна скулптура. А най красивата част е т.нар. “ Зеленото езеро“ в центъра на Кунмин с прозрачна вода и с островчета, свързани с дървени мостчета и цъфтящи лотоси. Истинска идилия!

Камерите — невидимите стопани на Кунмин

Посетих Кунмин не като турист, а като участник в медиен семинар, организиран от Института за проучване и изследване на Китайското радио и телевизия. Нашите домакини ни настаниха в един от най елитните градски 5-звездни хотели в центъра на града в супер луксозни условия.

Около нас беше пълно с ресторанти, магазини и гигантски лъскави молове, които бъкаха от народ – предимно млади семейства с деца и тийнейджъри. Улиците и булевардите са широки и без дупки. Всичко е подредено, чисто, спокойно. Западни туристи почти не видях. Местните сноват между  кафенетата и футуристичните небостъргачи, усмихнати и приветливи, готови да ти помогнат ако се изгубиш, ала безуспешно. Причината – тук никой не говори английски, въпреки че уж езикът се изучавал в училище.

Но над това привидно спокойствие бди  невидима армия от камери. На всяко градско кръстовище, във всеки подлез, в моловете, по улиците – Big Brother и по-точно  Китайската комунистическа партия ( ККП) те наблюдава и дори не се крие. И точно това създава усещане за пълна сигурност. Няма кражби, няма улични ексцесии, няма бездомници, няма хаос.

Нощем се разхождах сама в квартала около хотела, дори по неосветените улички без да ми мигне окото. Защото всичко е под контрол. Буквално. Имаш правила, имаш ред, имаш безопасност – но нямаш свобода в западния смисъл.  В какво обаче се изразяват нашите представи за свобода и разминават ли се те с техните е друга тема…

Сърцето на държавната медийна машина

В Кунмин посетихме Радио-телевизионния център на провинция Юнан. Както може да се очаква, въпросният супер технологичен медиен комплекс работи под пълен контрол на ККП. Оказа се, че всяка китайска провинция има абсолютно същия тип централен държавен телевизионен център със студиа, оборудвани по последния писък на технологиите.

Идеята е всичко да е уеднаквено, идеално организирано и под контрол. Китайските медии са официалният говорител на партията – основният канал и инструмент за оформяне на общественото мнение. В Кунмин работят осем радио станции, осем телевизионни канала, онлайн радио и  телевизия, собствен вестник и дори има Музей на радиото и телевизията.

Успяхме да влезем в информационния бюлетин на местните медии. Това са кадри от репортажи на Юнанската телевизия, посветени на посещението на групата ни в провинция Юнан. Нямам си представа какво гласят надписите на екрана. Ако някой може да ги разчете, да пише!  

Юнанската сателитна телевизия, излъчвана от Кунмин покрива над 1.255 милиардна аудитория и има 100% присъствие в националната IPTV мрежа (цифрова телевизия през интернет ). В чужбина я гледат над 1 милион души. Ползвателите на техния IPTV само в провинция Юнан надхвърлят 11 милиона. Имат и международен канал за страните от региона – Тайланд, Лаос, Камбоджа и Мианмар – който достига до над 45 милиона души. А приложението им „Colorful Cloud“ е сваляно повече от 47 милиона пъти. Мащаби, които трудно се побират в нашите български представи за медийно развитие.

Пъстър  хаос с китайска ефективност

Благодарение на южняшкия си климат, Кунмин и по-точно провинция Юнан, се слави с невероятно красивата си природа и плодородните почви. Неслучайно е провъзгласен за световен първенец по отглеждане на цветя, билки и плодове.

В града се намира вторият по големина пазар на цветя в света след Холандия. А цветната борса в Доунан е не просто тържище, а гигантска индустрия, обединяваща логистика, онлайн търговия и селекция в реално време. Докато хиляди търговци и брокери преговарят чрез дигитални платформи, милиони рози, гербери, орхидеи и прочие потеглят към различни точки на Азия.

Цветята от борсата в Кунмин се изнасят за над 40 държави, в т.ч. Южна Корея, Япония, Сингапур, та чак в Русия! Като провинция Юнан предлага уникални условия за отглеждането им през цялата година.

Държавната компания, която управлява въпросната борса, разработва над 3 000 собствени сорта и съхранява целия им генетичен материал, разделен в 40 основни категории. Част от това богатство е представено в малка експозиционна сбирка на предприятието.

Какво да хапнете в Кунмин

Като столицата на провинция Юнан, която се слави с етническото си многообразие и развито земеделие, Кунмин се е утвърдил като водеща кулинарна дестинация, съчетаваща китайските кулинарни традиции плюс каквото готвят етническите групи в райожна. Затова и кухнята им е шарена и трудно може да се определи. Често наблягат на лютото, на почит са и гъбите. Освен това, местните с удоволствие добавят в ястията всякакви водорасли и дори цветя. Да не говорим, че никак не се притесняват да хапват насекоми, най вече пържени – които не се осмелих да пробвам.

Твърди се, че китайската кухня няма нищо общо с тази, която се предлага у нас. Но понеже не съм кой знае какъв познавач, лично аз не успях да усетя разликата. Честно казано през цялото време ми липсваха  млечните продукти. Оказва се, че повечето китайци нямат нужните ензими, за да разграждат лактозата, поради което млякото и производните му им създават непоносимост. Наблягат на ориза, зеленчуците и месото – по възможност пърженко. И не си падат особено по сладкото. А ако случайно попаднеш на някой десерт се оказва, че в него почти липсва захар. За шоколада да не говорим –  само в супермаркетите и то само една вносна марка, щото да радва чужденците (не че ги има много…).!

Също се твърди, че имат хубава бира, но тези, които опитах бяха почти като безалкохолни напитки. Въпреки това, храната им беше вкусни и се прибрах в България с две – три килца отгоре но без капка угризения.

Ин и Ян между билките и секса

На около половин час с кола от центъра на Кунмин, в Yunnan University of Traditional Chinese Medicine, попаднахме на Музея на традиционната китайска медицина. Разположен е в красива градина с типичния китайски ландшафт и пагоди.

С любопитство разгледахме всякакви колекции – от сушени корени и странни треволяци до рецепти, гравирани върху бамбук на 500 години и някаква трева, която дъвчели по време на ковида и били доволни от ефекта. А едно от най големите постижения на китайската традиционна медицина е акупунктурата, която се прилага и до днес.

Екскурзоводите подробно ни разказаха как първите форми на акупунктура започнали преди хиляди години с остри камъни и кости, използвани  от китайците за убождания и натиск върху определени точки на тялото, така че да облекчат болката и да подпомогнат възстановяването.

Но китайската медицина не лекува само болестите, а цели хармония и баланс между Ин и Ян, които пък се свързват с мъжкото и женското начало. Затова тяхната култура отдава голямо значение на секса, като му приписва безспорни лечебни свойства. В този контекст, музеят включва атрактивна секция, посветена на секса – или по-точно, как той се използва за хармонизиране на ин и ян-а между мъжа и жената.

Каменната гора, където природата се прави на скулптор

Китай може да се похвали с невероятно красива, разнообразна и добре запазена природа. Едно такова докоснато от свише кътче, където времето е спряло е Каменната гора, която е част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

На около 100-на км. югоизточно от Кунмин посетихме причудлив карстов ландшафт. Варовиковите образувания наподобяват вкаменени дървета и се простират на 350 кв. км. , като едни своеобразни Белоградчишки скали, макар и в далеч по големи мащаби.

Подобно на нашите скали, и тези в провинция Юнан си имат легенда за някоя си девойка на име Ашима, вкаменена заради невъзможна любов и т.н., която е на особена почит сред местните.

В началото на парка погледът ни се спира на  огромна скала с надпис на китайски „Шилин“, което пък означава „каменна гора“. В природния парк са начертани три пешеходни  маршрута, като един от тях стига до красива пещера. Но понеже нямахме време, ни разведоха набързо с туристическо влакче сред скалите.

Пътуване в Китай сред багрите на 24 етноса

Китайската държава признава 56 официални етноса. 24 от тях са представени в разположеното в околностите на Кунмин т.нар. Yunnan Ethnic Village. Комплексът е нещо като мини етноверсия на провинция Юнан. Изградени са възстановки на малки селца, където можеш да гостуваш на различните етнически групи в района.

Годишно селището посреща 5 млн туристи, твърдят организаторите. Всяка група  демонстира своите традиции, танци, музика и занаяти. Цял следобед не ни стигна, за да обиколим всичко . Навсякъде ни посрещаха облечени в традиционни носии китайци с различен цвят на кожата.

Накрая ни изнесоха зрелищен спектакъл с пищни костюми в стил американско вечерно ТВ шоу. Беше интересно!

Вместо заключение :

От древната медицина до модерните небостъргачи, от невидимия Big Brother до хармоничните ин и ян, от езерните лотоси до мегамоловете … в Кунмин осъзнаваш колко относително е всичко и че светът живее най-добре в своите противоречия и парадокси.

Полезна информация за Китай ще откриете в : Пътуване в Китай – Пекин, парадокси и пъзел от впечатления

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Кунмин в Китай – между небостъргачи, лотоси и строг контрол appeared first on Пътешествия без край.