Планинските села на Тасос – от другата страна на Родопа
Veneta Nikolova
Тасос – кътче от рая на хвърлей от дома. Китният остров, искрящ с цветовете на вездесъщите си олеанри, в който се завръщам всяко лято и който никога не се променя… Или почти! Защото напоследък се появяват нови хотели на любимите ми диви места. И все повече туристи окупират малките заливи, закътани сред свежа зеленина. Ала залисан в сувенирни магазинчета, таверни, гироси и сувлакита , народът рядко отправя поглед нагоре към сухите планински чукари с бродещите по тях козички. Именно там се намират истинската съкровища на Тасос!
Смълчани между чукарите и небето, са накацали живописни селища, съхранили старинния си дух, които удивително напомнят на нашите родопски селца. Защо ли? Защото планинският остров е част от най-южните разклонения на Рило-Родопския масив. Нищо чудно, че тук българите се чувстваме като у дома !
Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Още за магнетичния Тасос и скритите в пазвите му села вижте във фоторазказа по-долу.
Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия и да прочетете коментарите !
Повечето са разположени в западния дял на острова с лице към континенталната част на Гърция. Гледка от село Рахони към крайморския му близнак Скала РахониТук теренът не е толкова стръмен, но пък е предимно каменист и сух. Макар, че срещаме навсякъде вековни маслинени горички и иглолистни дръвчета, осигуряващи живителна сянка в кошмарните летни горещини. Край с. МариесТова е село Сотирос. Разположено е в западната част на острова на 300 м. надморска височина, обърнато изцяло с лице към морето. А това е гледката от моето легло в малкото студио, което наехме това лято. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е средновековна, но е ремонтирана в 1840 година. Сотирос има 24 постоянни жители, но през лятото тук става малко по-оживено, особено в селската таверна, която е сърцето и душата на селото. Някога населението на Тасос е живеело в малки махали високо в планината, за да се предпази от набезите на пирати и всякакви разбойници, чийто кораби акостирали в заливите в търсене на лесна плячка и жени. Днес повечето планински села си имат и пристанищна част, която се е превърнала в туристически курорт. Лете тасовци слизат долу на брега, за да посрещат туристи в своите студиа и малки едноетажни хотелчета, пък и за да наглеждат маслинените си плантации. А зиме се качват горе в планината – у дома, където времето е спряло. Някои от местните къщи посрещат туристи – … …. предимно Холандци и германци , които бягат от хаоса и човешката гмеж, която се тъпче долу в курортите.Село Калираки е сгушено в подножието на планината на малко повече от 2 км от Скала Калираки. През 18 век то било опустошено от пирати, а доста от жителите му – зверски избити. В последствие било построено на друго място. Така старото място било наречено Какираки (лош хребет), а новото – Калираки (добър хребет). Но защо ли тасовските села ни напомнят толкова на нашите? Ами защото освен че Тасос споделя донякъде историческата ни съдба, като дълго е бил под османски ботуш, островът заема най-южната точка на Рило-родопския масив. Т.е. това е другото, непознатото лице на нашата Родопа. А и отстои твърде близо до нашите граници – някакви си 150 км. Да не говорим, че Тасос е бил българска територия през Втората световна война между 1941 и 1944 г. Но да не съжаляваме, че сме го изгубили. Защото нашите „държавници“ щяха тутакси да разположат на него съветски военни бази с идеята да осигурят на братския Съветски съюз единствения излаз към Средиземноморието. Докато се разхождам по тесните сокаци на тукашните селца и вдишвам въздуха, пропит с аромата на бор и смокини ме обзема чувството, че съм си у нас, в Родопите. С тази разлика, че тези села не са така занемарени и тъжни. Личи си грижата, усета за красота, вниманието в детайла. Всеки е варосвал къщата си, пребоядисвал е оградата в синьо или е изрисувал външната си стена с цветя, подредил е джуджета, щъркели и зайчета в градината. ..Има настроенние, животТук-там откриваме обезлюдени къщи с изтърбушени покриви. Видях и изоставена детска градина. Народът бяга в града или в чужбина. Остават най-вече старите. Докато жените се грижат за дома, мъжете нищят политиката на чаша кафе или на узо. Типична балканска рапсодия. Но е по-чисто, спретнато и малко по- … богато. Казавити /или Принос/ е може би най-живописното село в Тасос. Получило било името си от комбинацията на двете латински думи: каза – къща и витус – вино. Странно, защото аз лозя не видях в района. Твърде сухо еТа селото е разделено на две – Микро Принос и Мегало Принос. . Като добавим и пристанището му Скала Принос и съседното, малко по-вдадено в сушата село Принос ……стават общо четири Приноса – близнаци.Край Мегало Принос се промушва рекичка с останки от старинна мелница. А ако продължите по стръмния път нагоре в планината ще се дивите на безбрежна гледка към Егейско море. На върха е манастира „Свети Пантелеймон“ . Рахони е още едно сладко планинско село в северозападната част на Тасос……, което отстои на 4 км от крайбрежния си близнак Скала РахониВ края на селото се намира каменната църква „Успение Богородично”, от 19 век. В двора й блика бистроструен извор с ледена питейна водица – истинска благодат през ужасните тасовски жеги.А Мариес е едно от най-старите села на о-в Тасос, основано през Византийската епоха.Отстои на 15 км. от морския бряг в сърцето на острова. Известно е най-вече с разположеното край него единствено езерце с микро водопад на Тасос. Уви, въпросната природна забележителност се оказа рекламна химера. Но си струва разходката, защото в околностите на Мариес се простират златисти маслинени гори с вековни дървета, свидетели на пиратски набези, войни, суши, чумни епидемии и други бедствия, връхлитали острова.Скрито дълбоко в планината се намира Теологос – старата столица на Тасос. Името му означава „думата на Бога”. Предполага се, че е основано от бежанци през ХVІ в. след падането на Константинопол. Бяло каменно селище, озарено от неотменно синьото небе.Село Кастро носи името на древна крепост, която някога се издигала тук. Селото няма постоянни жители, тъй като е било изоставено още през 20-ти век, но някои къщи са ремонтирани и се използват като летни вилиТези и още няколко старинни селца радват окото и топлят душата на пътешественикажелаещ да се наслади на запазена архитектура……маслинени дръвчета и красива природа горе, в планината, където времето е спряло.
С вашето съгласие измерваме как се ползва сайтът (Google Analytics), за да го правим по-добър. Без съгласие не се записват бисквитки за статистика. Повече информация
