Париж извън клишетата далеч от тълпите – възможно е !

В тази статия ви кания на разходка из Париж извън клишетата – там, където туристическите тълпи отстъпват място на бохемския дух, тихите квартали и зелените градски паркове.

Париж е необятен град, пропит с красота, история и онова „je ne sais quoi“ (в превод незнайно какво) или специфичен дух, който не можеш да уловиш с поредното селфи пред Нотр Дам, с билет за Айфеловата кула или разходка по Шанз елизе. Струва си да загърбиш тълпата, да забавиш крачка, да отвориш широко очи и сетива и … да се гмурнеш без предубеждения под повърхността на  туристическата суетня.

Затова ви предлагам едно по-различно пътуване – в Париж извън клишетата. Няма да се спирам подробно на добре известните забележителности, които влизат задължително в маршрутите на милиони туристи от цял свят. Да, разбира се, че си струва да посетите Пантеона, Градините на Люксембург, Лувъра и пр., да се докоснете до невероятното богатство от произведения на изкуството в десетките музеи и галерии, да седнете на припек в типичните парижки кафенета и да се разходите по мостовете на Сена с гледки към града. Но Париж има и друго лице. Посещавала съм го не веднъж или дваж и всеки път ми се разкрива в коренно различна светлина в зависимост от моментното ми настроение и периода от живота ми .

Париж може да бъде шумен, хаотичен, мръсен и неуютен, подобно на всеки мегаполис. През зимата е мрачен, често вали, хората са намръщени, а влагата от Сена буквално пронизва костите ви. През топлите месеци пък прелива от туристи, пред музеите се вият безкрайни опашки, метрото е претъпкано, а цените – главозамайващи.

Да не забравяме жегите и повсеместната липса на климатици. Но има и друг Париж, стига да сте по-любознателни,  да разполагате с повечко време и да не се опитвате на всяка цена да отмятате трескаво списъците с популярни обекти.

 Прочетете за най-честите грешки в Париж и как да ползвате обществения транспорт“! 

 Бохемски квартали и арт пространства без опашки и навалица

Истинският бохемски живот на Париж се усеща в страничните улички. В миналото емблематични писатели и художници са се разхождали по тях. Те са се срещали  в кафенетата, спорели са и са създавали литература и изкуство, които ни вдъхновяват и до днес.

Монмартър

Ако искате да уловите носталгичното лице на френската столица от началото на миналия век, преди да бъде превзета от туристите,  разходете се рано сутрин из артистичния хълм на Париж, увенчан от базиликата Sacré-Cœur. Това е и моментът, когато художници и портретисти приготват стативите си на площад „Тертър“ и е сравнително спокойно.

През останалото време знаковият парижки квартал се  превръща в огромен мравуняк от хора и е трудно човек да се потопи пълноценно в миналото му, когато тук са живяли и работили творци Огюст Реноар, Винсент ван Гог,  Пикасо, Салвадор Дали и други.

Докато се шляете безцелно сред лабиринта от улички ще попаднете на Le Clos Montmartre – последното работещо лозе в пределите на съвременния мегаполис, където до ден днешен се отглеждат близо 20 различни сорта грозде.

А от панорамната площадка в подножието на базиликата се разкрива една от най-фотогеничните гледки. На залез тук се събират хиляди туристи за да съзерцават как слънцето бавно гасне над парижките покриви. И за самата базилика Sacré-Cœur – ако решите да влезете вътре, се въоръжете с търпение докато чакате на досадно дългата опашка.

Улицата на художниците Едгар Кине и улицата на театрите rue de la Gaîté

Улица Едгар Кине (Edgar Quinet ), разположена в подножието на небостъргача Монпарнас, е известна със своята „галерия под открито небе“. Всяка неделя утвърдени местни художници и фотографи излагат тук своите творби. Сред тях е и българската художничка Валентина Савова, която от години гради успешна творческа кариера в Париж.

Така че ако възнамерявате да купите качествена картина за спомен, това е мястото. А и е спокойно, тук се разхождат предимно парижани, ценители на изкуството, колекционери и хора, които искат да се докоснат до Париж извън клишетата.

В съседство се намира улицата на театрите , известна като Rue de la Gaîté. (Рю дьо ла Гете в превод означава “ улицата на веселието“) . В миналото тук са се намирали поредица от кабарета, театри и места за забавление. Днес мястото е запазило духа на малките сцени от началото на XX век. Това е едно от най-оживените кътчета с непринудена атмосфера с безброй кафенета  и ресторантчета.

Кафенетата на Сартър и екзистенциалистите в Saint-Germain-des-Prés

Който казва Париж, казва бохемски живот, казва импресионисти, писатели, художници… Мнозина от тях навремето се подвизавали в знаковия квартал Сен Жермен де пре . Те прекарвали дни наред в местните задимени кафенета, подобни на “ Les deux magots“. Там те пушели цигари, пиели коктейли, Абсинт или горещ шоколад (Chocolat chaud à l’ancienne) – специалитета на заведението, и спорели до безкрай за изкуство, литература и философия. Именно в тези кафенета се поставят основите на екзистенциализма, – философско течение което проповядва свобода и лична отговорност.

В наши дни заведения като Café de Flore или Les Deux Magots са се превърнали в истински легенди, което прави почти невъзможно човек да се докопа до свободна маса в тях. Е, не успяхме да седнем на масата на Жан -Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, но пък се разходихме по шикозните квартални улички с кокетни бутици и ароматни сладкарници и пекарни.

Книжарницата „Шекспир и приятели“ (Shakespeare and Company) в Латинския квартал

Едно от любимите ми места е Латинският квартал – академичното средище на Париж, където се намират Сорбоната и Пантеона. Тесни средновековни улици, безброй бистра и кафенета, антикварни магазинчета, художествени галерии, кина, малки площади със скулптури – тук историята наднича зад всеки ъгъл.

В квартала се намира и прословутата англоезична книжарница „Шекспир и приятели“ с романтичен ореол и славно минало. Някога тя била средище на американски и британски писатели от т.нар. „Изгубено поколение“, като Хемингуей, Франсис Скот Фицджералд, Джеймс Джойс и пр.. Но понеже някои от тях нямали пари, собственичката ги оставяла редовно да нощуват в книжарницата и дори издавала книгите им.

По-късно пък сред прашните й рафтове  се подвизават авторите от „Бийт поколението“ като Алън Гинзбърг, Уилям Бъроуз и т.н. Отвътре попадате в лабиринт от рафтове за книги, дървени стълби и тайни ъгълчета за четене, в т.ч. и сгъваемите легла, на които спали писатели и поети. Снимките в книжарницата са абсолютно забранени, за да не безпокоите четящите посетители, а и да не се накърни усещането за убежище от модерния свят. Входът е безплатен, а опашките – големи.

Букинистите край Сена 

Знаете ли, че в историческото сърце на Париж се намира най-голямата книжарница на открито в света, а крайбрежните алеи са обявени за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Щандове те на букинистите – известните зелени метални кутии – се простират на над 3 километра по двата бряга на Сена.

От тях можете да си купите антикварни книги, стари географски карти, класически парижки постери и винтидж картички. Първите търговци на книги край Сена се появяват още през XVI век. А според една известна френска поговорка „Сена е единствената река в света, която тече между две полици с книги.“

Овер сюр Оаз (Auvers-sur-Oise) – Градчето на Ван Гог край Париж

С обществения транспорт можете бързо и евтино да стигнете до приказно красиви кътчета в околностите на Париж. Едно от тези места е Овер-сюр-Оаз. Тук Ван Гог прекарва последните 70 дни от живота си и създава някои от най-знаковите си шедьоври.

Докато се изкачвахме и спускахме из стръмните му улички с каменни къщи от 19 век, имах чувството че влизам директно в платната на Ван Гог! Веднага разпознах църквата от известната му картина „Църквата на Овер“ с кобалтово синьото небе, сградата на кметството, ширналото се в околностите житно поле, което той увековечил в цяла художествена поредица  и т.н.

Художникът е погребан в местното гробище. Няколко месеца по-късно до него е погребан и брат му Тео, който цял живот го е спонсорирал. А странноприемницата Auberge Ravoux, където Ван Гог прекарва последните си дни, е превърната в музей.

В наши дни Овер-сюр-Оаз е истинска галерия под открито небе. На местата, където художникът е поставял статива си, са монтирани информационни табла с репродукции на картините му.

Зелените оазиси – къде парижани отдъхват на спокойствие

Париж си няма Витоша или други планини наоколо. Няма да попаднете на езера, язовири или красиви природни обекти наблизо, където да бродите с километри сред зеленина и да се наслаждавате на кристален въздух, тишина и недокосната природа. Но пък си има паркове. За разлика от нашите, където дивото избуява на воля, тук природата е напълно овладяна от човека. Векове наред ландшафтни майстори са окастряли, оформяли и подреждали дървета и цветни лехи в стройни редици.

Но пък тази геометрична „дресировка“ на природата, създава усещане за хармония –  глътка въздух и спокойствие насред забързания град. И въпреки че някои от тези градски зелени зони са пренаселени, всяка си има своя чар и характер. Ето кои са любимите ми зелени кътчета в Париж:

Парк Монсури (Parc Montsouris)

Докато повечето туристи се тълпят в Люксембургската градина, парк Монсури предлага истинско бягство и е перфектен пример за Париж извън клишетата .

За разлика от строго геометричните френски градини, Монсури е създаден в т.нар. английски стил – с плавни хълмчета, неокастрени вековни дървета и криволичещи сенчести алеи. Има си и езеро с чапли и патици, които не изпитват никакъв страх от хората – можеш да ги погалиш, ако решиш. Понеже се намира близо до студентския град, тук е пълно с млади хора, които работят на лаптопите си, четат или си правят пикник.

И една любопитна подробност – паркът е създаден през XIX век по заповед на Наполеон III върху изоставени кариери и част от парижките катакомби. Ала в деня на officialното откриване изкуственото езеро внезапно пресъхнало за броени часове, защото водата пробила в подземните катакомби, а отговорният главен инженер не издържал от срам и се самоубил !!!

Парк дьо Ла Вилет (Parc de la Villette)

За пръв път попадам във футуристичен парк. Разположен е в 19-ти арондисман до любимия на парижани канал Сен Мартен и съчетава широки зелени площи с причудливи мостове и всякакви стоманени конструкции, които служат за кафенета и детски работилници. Чудесен пример за опознаването на Париж извън клишетата.

В парка e монтирана гигантска огледална сфера от полирани стоманени триъгълници, в която се помещава IMAX кино. Наблизо пък е паркирана военна подводница от 50-те години, която е обиколила Земята повече от 10 пъти и отворена за посещение.

На територията на парка се намира и La Cité des Sciences et de l’Industrie – най-големият музей на науката в Европа, както и Парижката филхармония и т.н. С други думи – прекрасно авангардно кътче за отдих, изкуство и наука.

Паркът на замъка Со (Château de Sceaux)

Ако не успеете да се вредите за билети за Версай или просто не ви се чака на поредната безкрайна опашка, за да напредвате с миши стъпки в претъпканите зали, притиснати от хора отвсякъде, имате чудесна и не по-малко привлекателна алтернатива. И то с огромния плюс, че не ви трябва никаква предварителна резервация, защото масовият турист не е чувал  за това място. Освен това се намира на не повече от 10-на км. от центъра на Париж и е  лесно достъпен с градския транспорт.

Става дума за прекрасния замък Со и неговия красив парк, дело на Андре Льо Нотър (André Le Nôtre) – същият кралския градинар, който създал през 17 век и градините на Версай. Идеалната разходка за всеки, който търси Париж извън клишетата. Паркът се пресича от гигантски, дълъг над един километра изкуствен канал с няколко притока и внушителна каскада от фонтани, украсени с каменни скулптури, малки езерца, дървени мостове, сенчести беседки и горичка с японски вишни. Истински рай, в който можеш да се усамотиш далеч от трафика и тълпата!

На малко възвишение се очертава аристократичният силует на самия замък Со. Това обаче не е оригиналната сграда от 17 век, която била разрушена по време на Революцията ! Днешният елегантен замък е изграден отново през 1856 г. върху основите на стария палат. В него се съхранява богата колекция от картини, порцелан, мебели и исторически артефакти от района около Париж. Но не успях да го разгледам, защото през топлите месеци замъкът е отворен за посещения само следобед.

Парк „Боа дьо Венсен“ и Palais de la Porte Dorée (Bois de Vincennes)

Езера с лодки, средновековен замък, олимпийски колодрум, ботаническа градина, зоопарк, будиски храм и пагода, а също и музей с аквариум. Сигурно Боа дьо Венсен (Bois de Vincennes ) има и други атракции, но той е толкова обширен, че не е възможно да се запознаеш с всичките за един ден. Това е най-големият зелен оазис на Париж – почти три пъти по-голям е от Сентръл Парк в Ню Йорк и четири пъти по-голям от Хайд Парк в Лондон. А колко е красив ! Четирите му езера са свързани помежду им с канали. Най-известното разполага с два острова, които са достъпни с мостове. На единия остров има ротонда и романтична изкуствена пещера с водопад. Уникално място!

А точно до парка се откроява впечатляващата сграда на Двореца на златната порта или Palais de la Porte Dorée – истински архитектурен шедьовър в стил Арт Деко от 30-те години на 20-ти век. Фасадата е украсена с гигантски барелефи, пресъздаващи екзотичната флора, фауна и моментиот живот във френски колонии. В сградата се помещават Националният музей по история на имиграцията и тропически аквариум.

Алтернативни квартали и архитетурни съкровища

Преди 1860 г. Париж е бил много по-малък, а места като Бют-о-Кай и Монмартър са били независими селца и предградия. Но през 19 век Наполеон III и знаменитият градоустроител на Париж барон Осман присъединили 11 съседни общини към столицата. Така те станали част от днешния град. И докато Осман започнал трескаво да модернизира централната част на града с широки булеварди и елегантни сгради с балкони от ковано желязо, тези селски квартали останали встрани от вниманието му, благодарение на което и до днес пазят своя провинциален дух.

La Butte-aux-Cailles: La Petite Alsace и La Petite Russie

Навремето този квартал бил малко хълмисто село . Но през през 1860 г. то било присъединено към Париж като част от 13-ти арондисман. Кварталът Ла-бют-о кай е запазил някогашния си облик на френско село с калдъръмени улички, ниски къщички, липса на широки булеварди, на туристически сергии и на музеи, което го прави непокътнат от масовия туризъм и отговаря изцяло на представите ми за Париж извън клишетата.

Тук се намира La petite Alsace или Малкият Алзас – комплекс от къщички обрамчени с дървени рамки и със стръмни покриви в баварски стил, построени в началото на 20-ти век. Прилича на малко селце от миналото, прелетяло през времето и пространството, за да кацне в сърцето на Париж.

А от двора на La petite Alzace се виждат островърхите покриви на съседното микросело – La Petite Russie (Малката Русия). През 20-те години на миналия век върху покрива на голям гараж за таксита, били изградени къщички в руски стил, които да приютят таксиметровите шофьори. Повечето от обитателите им били белогвардейци, които търсели убежище от Червената армия във Франция. Затова нарекли мястото Малката Русия.

• 🚇

  Как да стигнете: Кварталът Ла бют о кай се намира в 13-и арондисман. Най-близките метростанции са Place d’Italie (линии 5, 6, 7), Corvisart (линия 6) и Tolbiac (линия 7). От всяка от тях се стига за около 5 минути пеша.

Международният студентски град (La Cité Universitaire)

В любимия ми 14 арондисман попадаме на истинска архитектурна „Вавилонска кула“! Това е град в града с над 40 национални сгради-общежития. Всяка е проектирана в модернистичен или в традиционния архитектурен стил на съответната държава (напр. Японската къща, Аржентинската къща, Мароканската къща и пр). Някои от тези сгради са дело на световно известни архитекти.

В сърцето на студентското градче се издига т.нар. Централна сграда, чийто облик е вдъхновен от двореца Фонтенбло край Париж. (на снимката по-горе). Построена е с дарение от Джон Д. Рокфелер -младши през 1936 г. . Около националните павилиони се простира огромен зелен парк, който е достъпен и за външни посетители и е превърнат в див екологично чист зелен оазис , благодарение на строга забрана за химикали и пестициди.

В кампуса живеят студенти, изследователи и художници от 150 държави. Горещо препоръчвам да опознаете това алтернативно градче с пъстър облик, събрало на едно място невероятни архитектурни  шедьоври и млади представители на почти всички националности по света.

Ла Дефанс (La Défense)

И ако представите ви за Париж се свеждат до елегантни фасади в стил барок или Бел епок, уютни кафененца, обрамчени с дървета булеварди край Сена, старинни квартали с калдъръмени улички и ухание на току-що извадени от фурната на баба кроасани, квартал Ла Дефанс ще ви дойде като леден душ. Тук класическият френски чар отстъпва пред … стоманата и стъклото. Добре дошли в Ню Йорк или в Токио – само че в покрайнините на Париж ! Ла Дефанс е финансовото сърце на Франция и най-големият специално проектиран бизнес център в Европа! В района живеят постоянно не повече от 25 хиляди души, но всеки ден в местните офиси и банкови клонове работят над 180 хиляди служители.

Хубавото че в квартала пешеходецът е господар. Всички автомобилни пътища, паркинги, метролинии и жп гари са скрити дълбоко под огромна бетонна плоча. А хората сноват като  мушички на фона на колосалните небостъргачи с причудливи силуети. Най-високата сграда е 231-метровата Tour First. Между стържещи небесата кули са разположени десетки произведения на модерното изкуство.И сред цялата тази изумително футуристична джунгла от стъкло, бетон и стомана, се откроява La Grande Arche( Голямата Арка) .

Представете си почти съвършен куб с височина 110 м. Във вътрешния му празен отвор може да поберете цялата „Нотр Дам“. Най-удивителното е, че въпросната Арка е построена така, че да се подреди в права линия с Триумфалната арка, с Айфеловата кула и Лувъра и по този начин се оформя т.нар. „Историческа ос“ (Axe historique) на Париж.  Уникално творение на човешкия архитектурен гений !!! Така че Ла Дефанс разкрива един коренно различен, авангарен Париж извън клишетата.

Панорами, пазари и безплатни изживявания

Най-впечатляващите парижки гледки и приятни емоции могат да се окажат напълно безплатни – стига да знаете къде да ги потърсите или да проявите малко въображение.

Разходка с метролиния 6 (надземното метро)

Ето как на цената на най-обикновен билет за метрото можете да се възхищавате на красиви гледки над Сена. За целта просто се качете на метролиния 6. Половината от трасето преминава на открито.

Влакът пресича Сена по знаковия двуетажен мост Pont de Bir-Hakeim изграден в стил сецесон и разкрива култова гледка към Айфеловата кула. И една любопитна подробност : Вагончетата на линия 6 са снабдени с гумени гуми , за по-тихо и меко пътуване.

Пешеходна разходка на левия бряг на Сена

Този пешеходен маршрут покрай реката ме преведе през спокойни, озеленени крайбрежни алеи и под знакови парижки мостове. Началната точка е  Pont de Garigliano – последната спирка на трамвай T3a , а крайната – Айфеловата кула. Чудесен начин да опознаеш Париж извън клишетата.

Дължината на маршрута е около 3.5 км, което ми отне към един час спокойно ходене. По пътя се откриват перфектни ъгли за снимки към реката, мостовете над Сена и Айфеловата кулата без тълпи и дъндания. При моста Pont de Grenelle, видях умаленото копие на Статуята на свободата, обърната с лице към Ню Йорк.

Освен това, по протежение на кея, са закотвени десетки традиционни корабчета, превърнати в постоянни жилища или бутикови хотели . Някои от тях са свързани с градската електрическа мрежа и с централния водопровод. Цената на подобна плаваща къщат, както и разрешителното за акостиране, надхвърлят стойността на апартамент в центъра на Париж.

Galeries Lafayette – Панорамната тераса под купола

За да се насладите на града отвисоко, не е задължително да давате пари или да чакате на дълги опашки. За целта ви препоръчвам да посетете един магазин с над 100-годишна история  – още една забележителност на Париж извън клишетата на масовия туризъм.

Galeries Lafayette (Галери Лафайет) е един от първите универсални магазини във Франция, основан през 1893 г. Обявен е за архитектурен паметник заради легендарния му 33-метров стъклен купол в стил Арт Нуво. Проектантите му се вдъхновили от византийските базилики. И една любопитна подробност: За да бъде предпазен от унищожение от бомбардировките по време на Втората световна война, куполът бил изцяло демонтиран стъкло по стъкло. Парчетата били номерирани и скрити в замък в южната Франция. Сглобен е отново едва през 1951 г.

Покривът му е идеалното място за снимки, благодарение на безупречната 360-градусова гледка към близката Опера Гарние, Айфеловата кула, базиликата Сакре Кьор и покривите на Париж. И внимание – достъпът до терасата е напълно безплатен !

Битака на Porte de Vanves (Marché aux puces de Porte de Vanves)

Вместо трескаво да обикаляте известните забележителности на Париж по списък, защо не си дадете отбой и не прекарате една мързелива съботна или неделна сутрин на някой битак. Французите са известни със своите marchés aux puces, където често можете да попаднете на уникални находки. Marché aux puces de Porte de Vanves (Порт дьо Ванв) е един от последните автентични винтидж базари в пределите на днешен Париж.

Тук ще намерите абсолютно всичко – старинни парижки бижута, грамофонни плочи, сребърни прибори, стари пощенски картички, живописни плакати, ленени покривки с ръчна бродерия, порцеланови предмети от 19 в. и пр.. Атмосферата е спокойна, без туристически наплив. Между сергиите свирят улични музиканти, а жителите от квартала съчетават покупките със сутрешното си кафе и франзела в съседните кафенета.

Безплатни съкровища: Petit Palais и Grand Palais

Докато повечето туристи надлежно чакат реда си с часове пред Лувъра, за да зърнат Мона Лиза през гора от селфи стикове, вие бихте могли по друг начин да уплътните времето си. Точно срещу любимия ми  мост „Александър III“ и недалеч от Шан-з-Елизе се открояваят две истински архитектни бижута. Те предлагат имперски разкош без вездесъщата навалица – това са Grand Palais и Petit Palais. Двата пищни двореца са построени за Световното изложение през 1900 г. с идеята да демонстрират технологичния триумф на Франция в началото на новия век. И до ден днешен те изумяват със своята елегантност и разкош.

А най-хубавото е, че постоянната експозиция на Музея за изящни изкуства в Petit Palais е напълно безплатна за посещение. Същото важи и за прекрасния му вътрешен тропически двор с приятно кафене под сянката на палмите. Отсреща в цялото си великолепие, грее фасадата на Grand Palais – изложбено пространство и място за мащабни събития, известно с феноменалния си стъклен купол. Това е най-големият стъклен покрив в Европа, а за рамката му е използвана повече стомана, отколкото за цялата Айфелова кула.

През зимата пространството под купола се превръща във вълшебна ледена пързалка – най-голямата закрита в света. Достъпът до голямото приемно фоайе, от където се вижда и стъкленият купол е напълно безплатен. За експозициите е необходим входен билет и висене на опашка.

Вместо заключение :

За да опознаете Париж извън клишетата, не ви трябва дебел портфейл ! Нужни са ви по-скоро любопитство, време и желание да забавите крачка. Оставете телефона в джоба си и се оставете на случайността да ви води. Защото истинският Париж определено се разминава с налаганите от социалните медии представи ! А най-хубавите моменти, доброто настроение и вдъхновението са напълно безплатни ! Надявам се препоръките ми да са ви били полезни.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova