Какво знаем за староверците от силистренското село Татарица?

Отговорът е – почти нищо!! Много хора у нас дори не подозират за съществуването им.Наричат ги староверци, старообрядци или липованци. Това са представителите на най-малобройната етническа група в България. Крепи се на вярата в Бог, но и на спомена за превратното си минало, белязано от жестоки гонения и насилие.

Татарица е част от Айдемир край гр. Силистра. Но със своите стари, бедни, схлупени къщурки в типичен руски стил се отличава коренно от съседните села и махали. Разположено е на километър от р.Дунав. В миналото населението му се е прехранвало предимно с риболов.

Хората в Татарица обаче отричат казашките си корени и предпочитат да се определят като руснаци. От селското гробище се вижда Дунава

Повечето, най-вече възрастните, са религиозни и спазват стриктно каноните на старото православие. А то е изпълнено с табута и непонятни забрани. Напътствията за това как да живеят и какво да правят всеки ден от годината подробно са описани в свещените книги, съхранявани в селската църква, която е също в типично руски архитектурен стил

 В нея се пазят и много стари икони, оставени от собствениците им, които са напуснали селото. Староверците са убедени, че Дяволът е на всяка крачка и ги дебне с изкушения. За да се преборят с него те се придържат към странни ритуали и се кръстят по 100 пъти на ден.

Въпреки това местните с готовност застанаха пред камерите ни и говориха откровено за живота и за вярата си. В миналото тук всяка къща била пълна с малчугани, а мъжете ходели да си търсят булки в отсрещното старообрядско село в Румъния. Допреди години смесените бракове били табу. В наши дни Татарица се обезлюдява, младите късат с традициите, признават, че бедността и безпътицата ги карат да посягат към чашката.

 Повечето напускат, за да търсят препитание другаде и се връщат само по религиозните празници, за да присъстват на службата в селската църква. А празничните им литургии продължават по цели нощи.

 Надеждите на малкото оцелели староверци в селото са в децата. Тук все още има малчугани, които поназнайват руски, ходят редовно на църква, обучават се да четат църковните книги, написани на старославянски и да извисяват кристални гласчета в църквата, по време на безкрайните служби.

Преди повече от 300 години  по времето на Петър Велики в Русия настъпват религиозни реформи. Предприемат се мерки за бързата европеизация на страната. Привържениците на старото православие обаче се противопоставят на промените. Те обявяват реформаторите за еретици, а себе си – за последните християни на Земята.

Всичко свързано с „новата” вяра, с напредъка и цивилизацията се възприема от тях, като дело на Дявола.Убедени, че настъпва ерата на Антихриста и че краят на света наближава, между 1666 г. и 1668г. / шестицата е числото на дявола/

Други пък предпочитали да се самозапалят в домовете си. Надявали се така  да се прочистят в огъня и да се присъединят към Царството небесно преди настъпването на Деня на Страшния съд.  Но и много староверци били преследвани и хвърляни на клада от тогавашните власти.

Предполага се, че в периода между 1672 – 1691 по този начин загинали 20 хиляди привърженици на древното православие. Затова руснаците, запазили старата си вяра започнали масово да напускат Русия.

В наши дни големи общности има в САЩ, Австралия, в Украйна, както и по  делтата на Дунав на територията на Румъния, където и до днес откриваме много руски старообрядски селища

В България се заселили две малки групи. Едната се установила край Варна – в с. Казашко, което вече отдавна се е превърнало в изтъркана туристическа атракция за руските летовници. А няколкото все още живи дългобради старообрядци са  се капсулирали в своята старост, отказвайки да комуникират с външния свят.

Другата група староверци се установява в силистренското село Татарица. Тук традициите са все още живи, но не за дълго! Затова филмът ми „ В прегръдката на дявола и Бога“ фокусира вниманието именно върху тази малка, самобитна  общност преди и тя да се е разтворила в глобалния океан.

 Как живеят представителите на най-малката етническа група в най-бедния регион на Европа? Какъв спомен са запазили за трагичната си история, как съвместяват миналото с настоящето и какво е останало от някогашните табута и забрани?

Един непретенциозен опит да надникнем в душите на тези хора, запазили непокътната своята вяра, чистота и непорочност насред един бързо променящ се и непонятен за тях свят. Филмът се излъчва периодично по Телевизия туризъм.

Вижте още : 10 чудни идеи за разходки край Дунав – от Видин до Никопол

Вижте още : трейлъра на документалния филм „В прегръдката на дявола и Бога“