Image default

10 чудни идеи за разходки край Дунав – от Видин до Никопол

Разходката край Дунав в отсечката между Видин и Никопол предлага невероятно разнообразие от гледки и преживявания,за които дори не сте подозирали!

От стари селища, разпръснати по стръмния бряг, скални църкви и антични крепости, до потънали в зеленина острови и закътани пясъчни плажове – българското поречие на Дунав е идеалната дестинация за хора с приключенски дух и „широко отворени очи“.

В края на лятото решихме да прекараме 3 незабравими дни, като пропътувахме отрязъка от Видин до Никопол следвайки пътя край Дунав.

Няколко любопитни щриха за тихия бял Дунав

Траките нарекли реката Истрос /предполага се, че произхожда от глагола „струя“/. Древните гърци пък вярвали, че е брат на Нил.  Дунав – втората по дължина река в Европа  /след Волга/ пресича 9 държави и 4 столици. Разстоянието , което тя изминава на територията на България от устието на р. Тимок до град Силистра, е 471 км. Тези плодородни земи са били заселени от дълбока древност.

В античността т.нар. Дунавски лимес е очертавал външната граница на Римската империя. Затова днес цялото ни поречие е осеяно със следи от фортификационни съоръжения. Част от тях са били използвани от българската държава през средновековието, а по- късно и от османския нашественик. Така че целият район изобилства с исторически паметници от различни епохи, както и със следи от решителни за съдбините ни битки.

Видин – дунавски град с европейски облик

Резервирах нощувка в малък хотел край Дунав в центъра на Видин . Останахме очаровани от града.  Излъсканият център с приятната пешеходна алея, която стига до реката,  множеството ретро фенери, зелената крайбрежна градина, приятните заведения, чистотата и усмихнатите лица на хората, промениха представите ми за бедния северозападен град, захвърлен накрая на Европа. Нищо подобно !

Явно през последните години Видин е направил огромна крачка напред с помощта на еврофондове, в което лошо няма! А туристите определено има как да се забавляват и какво да видят тук. Струва си да разгледате градските музеи, крепостната порта Пазар капия в центъра, къщата с куклите и руините на  Синагогата. В града се организират полети с балон, разходки с лодки по поречието и пр. Освен това оттук минава трансевропейския маршрут ЕвроВело 6 , т.е. има добри възможности и за велопреходи.
Разбира се, и ние отделихме специално внимание на емблемата на Видин –

крепостта Баба Вида

Един от най-добре запазените ни средновековни замъци е издигнат на най-големия завой на р. Дунав на мястото на  римската крепост Бонония. Настоящият й облик е от времето на цар Иван Срацимир през 14 век. В наши дни Баба Вида е сцена на зрелищни възстановки. Тук има летен театър, изложбена площ, а отскоро крепостта е домакин и на исторически куест игри. Да не говорим за приятната гледка към реката!

Античният град-крепост Рациария край село Арчар

Не очаквайте указателни табелки за културно-историческите обекти в тази част на поречието. Всичко става с питане. Така стигнахме и до Рациария.  Някога тук се издигала  бляскавата столица на римската провинция Крайбрежна Дакия. Днес руините й са разпилени в околностите на село Арчар. Основан е през I – ви век като пристанищен град. През  V век градът е превзет и опожарен от хуните, но през 5 век е построен отново.

В развалините археолози попадат на уникална находка – съкровище със златни накити с изящна изработка от III до V век.  Градът край Дунав продължава да се проучва, като  част от находките му са консервирани, т.е. опаковани в найлони. Въпреки това иманярите от години върлуват тук, ровейки като термити сред руините му . И една любопитна подробност : според експерти до 90 процента от античните монети, продавани по аукционите в света, са от България, а почти половината от тях са изровени от руините на  Рациария. Жалко!

Корабът „Радецки“ ви очаква на козлодуйския бряг

Той  достолепно се клатушка на козлодуйския бряг, където на 17 май 1876 г. акостира отвлеченият от Ботев австрийски параход. Развълнувани, бунтовниците коленичат, целуват българската земя и се отправят към Врачанския балкан, а „Радецки“ се превръща в символ на гордия български дух. Само че днешният кораб не е автентичният параход, влезнал в аналите на историята ни, а неговото копие.

През 60-те години на 20 век с даренията на над 1 милион български дечица, се построява възстановка на „Радецки“. Днес, в салона първа класа, се съхраняват някои ценни реликви от Ботев. Понякога корабът прави кратки преходи до близките населени места за развлечение на туристите.

Но да си призная … не успях да усетя полъха от миналото. Днешният „Радецки“  с нищо не се отличава на съвременните туристически увеселителни корабчета, липсва ми патината на времето… Иначе около копието на „Радецки“ е обособен чуден просторен крайречен парк с възможности за пикник и разходки.

 Оряхово – най-високият бряг на българското поречие и крепостта „Камъка“

За разлика от румънския бряг, нашият е висок, а част от селищата ни са разположени амфитеатрално на 100 – 150 м. над тихите речни води. В района на град Оряхово брегът достига най-високата си точка – 226 м. Самият град, с разпилените по склоновете къщи и виещите се нагоре-надолу улички, предлага чудни гледки към синята лента на Дунава. Централният площад е наскоро ремонтиран, а някои от къщите по нещо ми напомнят на … Португалия.

Основната туристическа забележителност на Оряхово, обаче е неговата стара крепост „Камъка“, увенчала едно от възвишенията край Дунав. Строена е през 9 век, като част от отбранителната система на Първата българска държава. Била е разрушена от турците, после – възстановена, а през 1395 е временно превзета не от кого да е, а от небезизвестния граф Влад Цепеш, прототипът на Дракула !!!!  В непосредствена близост се намират още едни руини – тези на ресторант от соца, от който са останали само скелето и бетонените отливки.

От „Камъка“ се открива километрична панорама към Дунава и към един остров, който не е ясно как се казва…

 Селски туризъм в село Гиген

Исках да отседна в някое селце на брега на Дунав, но се оказа, че в района семейните хотели са рядкост. Дълго се рових в интернет докато накрая открих някаква къща в невзрачно село, за което не бях и чувала. Село Гиген се намира близо до устието на река Искър. Пътят е ремонтиран, а повечето къщи са добре поддържани, навсякъде е чисто и спретнато. Селцето дори си има 2 магазина за хранителни стоки, та и ресторант дори!

А къщата за гости ? Тя се оказа приказно кътче за почивка!  С потъналия в цветя селски двор под сянката на асмата, зеленчуковата градина, курника с кокошки и гъски, работилничката със инструменти от преди 100 години. Собственикът, чичко Величко, обича все нещо да майстори. Сега се е захванал с някаква над 100 годишна рибарска лодка – иска да я поправи, за да я показва на гостите си.

Гордостта на чичко Величко е частният етнографски музей, който е заформил в двора на къщата си. В продължение на години той събира стари носии, бакърени съдове, шевни машини, тъкани и всякакви предмети от бита от близките дунавски села. Сега тези реликви оживяват в пъстра експозиция.

Да хапнеш вкусни домашни гозби на чист въздух с домашна ракийка и после да заспиш като къпано бебе в уютната селска къща. На сутринта не ни се тръгваше от Гиген !

 Улпия Ескус, великолепният !

Гиген си има уникална забележителност, с която се гордее – Улпия Ескус или градът на Улпий Траян на Искър – Ескус.

Основан през I век, той процъфтява с внушителните си сгради, украсени целите със зелен мрамор, докаран чак от Бреша /на територията на днешна Италия/ и с бели изваяни колони. Днес руините му са разпилени на по-малко от 2 км. от Гиген, близо до устието на р. Искър и далеч от туристическите погледи.

Според археолозите 85 процента от оригиналните камъни на повечето сгради са тук и могат да бъдат възстановени. Дори имало такава идея, но едва ли скоро ще се осъществи. Докато се разхождахме сред останките бяхме силно впечатлени от тяхната мащабност и от изящните архитектурни фрагменти.

Разхвърлените от времето и земетресенията конзоли и капители свидетелстват за пищната украса на сградите. Това било един от най-красивите и богати градове на римската провинция Мизия. По времето на император Константин Велики /4 век/ тук бил построен и удобен мост през Дунава. Ала в края на 6 в. авари и славяни превземат Улпия Ескус и напълно го сриват до земята.

 Да посрещнеш залеза в село Байкал

Дунав предлага закътани местенца с изглед към тихите му води и дивия румънски бряг отсреща. Като например село Байкал, кацнало върху плавните крайбрежни възвишения. Няколко рибарски лодки се клатушкаха на селското пристанище,  докато денят бавно се оттегляше зад равнините на отсрещна Румъния.

Изведнъж всичко притихна, речните води пламнаха в охра и червено. Докато тичах нагоре надолу с фотоапарата, в стремежа  да уловя най-красивия миг, стигнах до т.нар. паметник на Септемврийци, кацнал на малко възвишение.  Чудесно местенце да изпратиш наситения с красиви спомени ден!

Село Байкал си има рибарска хижа-ресторант в тиролски архитектурен стил, 2-3 туристически бунгала, които ми се сториха сносни, както и нелеп хотел, строен – недостроен и залостен, курдисан до самото пристанище. С други думи – тук местните яко са решили туризъм да развиват.

Най-панорамната гледка – село Сомовит

Нашият домакин в село Гиген ни посъветва да се отбием в близкото село Сомовит, от което се открива 180 – градусова гледка към Дунав. Речено сторено.  На влизане в селото попитахме един местен как да стигнем до най-високата панорамна точка. „Вървете след мен, ще ви заведа“ , каза той и яхна моторетката си. Слез 3 минути се озовахме на малко възвишение край пътя, от където пред нас, като на длан, се ширна Дунав, обрамчен от пустеещите брегове, от едната страна, и българския хълмист терен с накацалите по него къщурки – от другата.

А що се отнася до името на село Сомовит, с него е свързано следното предание.  В миналото местните обичали да ловят риба в река Вит /която се влива в Дунав край селото/. И се прославили с улова си на огромни сомове, които продавали из цялата страна. От там произлязло и името на село Сомовит. Иначе, подобно на всички населени места край Дунав, и Сомовит е с древна история. Според археолозите има свидетелства за човешко присъствие още от 3-4 в. пр. Хр.

Никопол или началото на края

В ранната септемврийска утрин посетихме захвърления на ръба на България невзрачен градец.  Докато се шляехме безцелно и разпитвахме как да стигнем до Калето, жена на средна възраст плахо се доближи с думите: „Благодаря ви, че се интересувате от нас! “.  Че то явно Никопол отдавна е забравен от света, а май и от… Бога! За някогашния процъвтяващ град, разположен амфитеатрално край Дунав, рядко се споменава в медиите ни, а и туристите го заобикалят. Напълно неоснователно ! Защото Никопол е град с богата история, освен това притежава някакъв … меланхоличен чар.

Най-малкият ни крайдунавски град е със славно минало и … тъжно настояще. Основан е още от римляните, а през 1059 г. получава името Никополис – град на победите. По време на т.нар. Османско владичество е един от най-важните военно-административни центрове по течението на Дунав. При соца е активен пристанищен град с бурен културен и икономически живот. Ала в наши дни няма и помен от всичко това…

Отправихме се към емблемата му – Никополската крепост

В края на 14 век тя се превръща в сцена на отчаяната и храбра съпротива срещу османските завоеватели. Тук цар Иван Шишман прекарва последните си дни преди да бъде заловен и посечен от турците. Всъщност Никополската крепост е последното късче свободна българска земя, преди България окончателно да падне под турски ботуш. Днес тази светиня е забравена. От нея са оцелели няколко буренясали камъка, реставрирани с помощта на еврофондове. Най-добре запазената част от крепостта е огромната старинна порта, но тя е от по-късен период. Крепостта е затворена за туристите, но ние успяхме да избутаме тежката порта и да се изкачим на върха, от който се вижда отсрещния румънски град Ту̀рну Мъгурѐле.

 Скалната църква „Свети Стефан“ – най-добре пазената тайна на дунавското ни поречие

Има още една причина да посетите град Никопол. Това е скалната църква „Свети Стефан“, разположена край Дунав едва на километър  от града. И това място е забравено дори от местните хора. Църквата е изсечена в отвесните варовикови скали високо над брега.

Движейки се между скалните отвеси и водата  изведнъж в спомените ми изплува последната сцена от филма „Планетата на маймуните“ /1968г./, където главните герои, подгонени от горилите, попаднаха в затрупаните от атомен взрив останки на Ню Йорк на брега на океана. Същото апокалиптично усещане те обзема,  докато се шляеш по пустеещия бряг с индустриалните структури на румънския град отсреща…

До самите скални ниши стигнахме по стръмна, хлъзгава и необезопасена пътека. Но си струваше усилията и риска. Отгоре, през скалните отвори, ни посрещна синята усмивка на Дунав. Предполага се, че църквата е от 3-4 век – това са първите векове на християнството. Според преданията апостол Андрей, един от Христовите ученици, е служил в тази скална църква по пътя си към Черно море.

През 10 – 11 век „Свети Стефан“ става част от голям манастирски комплекс,  но от него нищо не е останало. И въобще – почти нищо не се знае за това място. Жалко!

 Вместо заключение:

През цялото време докато се движехме край Дунав по пътя, свързващ Видин с Никопол , си задавах един въпрос. Защо ние българите не умеем да ценим своите богатства ? Хилядолетия наред реката е била търговски коридор и проводник на различни културни влияния от Запада. Целият ни бряг е осеян със следи от антични крепости и разкошни римски градове, пропит е с история и предания, природата и гледките към реката са смайващи ! Да не говорим за ремонтирания асфалтов път, свързващ населените места. Само на няколко места попаднахме на разбита пътна настилка.  Красивата архитектура на старите сгради, военните паметници, чистосърдечността на хората, местната кухня … всичко това придава особен колорит на този недокоснат от масовия туризъм край – чудесна дестинация за приключенци и хора в търсене на автентични преживявания.

Вижте още : Пътешествия по бреговете на Дунав 


Booking.com

Други статии

Старо Стефаново – непокътнато от времето

Veneta Nikolova

Непознатата Странджа

Veneta Nikolova

Село Бръшлян – сън или реалност

Veneta Nikolova
error: Content is protected !!