Разгледай галерия от фотоприключение по българското крайбрежие на Дунав
Това е едно от най-слабо урбанизираните кътчета на Стария континент, както и един от най-бедните и изостанали райони в рамките на ЕС.Прави впечатление, че румънският бряг е по-нисък и равен. Тук реката приижда до 20 км навътре към сушата, оформяйки на места пустеещи блатисти местности. Затова пък цяла поредица отдалечени от брега градчета очакват посетителите си с широките си булеварди и със старите, захабени сгради във виенски стил. Те се открояват на фона на сивия градски пейзаж от пост-социалистически панелки. Любопитство будят и едноетажните схлупени къщурки с клаустрофобично тесни дворове, приклещени плътно една до друга край автомобилния път. |
Една от най-големите забележителности в тази част на поречието е проломът „Железни врата”.Тук, на границата между Румъния и Сърбия, последните възвишения на Карпатите плавно се спускат към равнината, за да се срещнат с водите на Дунав и да образуват най-голямата клисура в Европа. Следващата спирка на любопитния турист е Крайова – един от най-големите румънски градове с университет, в който се преподава българска филология, с летище и великолепен център с красиви над 100-годишни сгради, недокоснати от социалистическия архитектурен замах на Чаушеско. В град Калафат маршрутът преминава на българска територия през Дунав мост 2 и отвежда право в град Видин. |
Нашият бряг е по-висок, хълмист и потънал в зеленина.
В района на Белоградчишките скали има добри условия за велопреходи сред красивите скални образувания. |
И наистина, крайдунавската част на Северозападна България е пълна с изненади.
Катедралният храм „Св. Троица” в Свищов |
В Никопол непременно се качи в местността Калето, където са останките от Шишмановата крепост.
Но може би най-живописното кътче по поречието на Дунав е каньонът на река Русенски Лом
Приятна изненада е и Тутракан.Намира се сякаш на края на света, крайбрежният градец е запазил някогашния си дух на рибарско селище.
„90 вида птици гнездят постоянно в този резерват, 90 вида създават и отглеждат малките си птичета, а общо 220 вида са регистрирани тук,
Басарбовският скален манастир |