Не е за вярване, но в най-затънтения край на българския Северозапад се е скрило удивително природно творение, което би могло да привлича хиляди туристи, а местните да късат билетчета на входа му и да просперират. Става дума за Пропадалото . Феноменът е достъпен благодарение на т.нар. екопътека Тектонски гребен Калето. Вероятно не сте чували за него. Едва напоследък в някои травъл блогове се появи по-обстойна информация за фантастичните каменни грамади, разхвърлени като великански кубчета за игра в района на село Реселец.
Какво знаем за Пропадалото
Въпросното чудо представлява каменна долина, образувана преди 40 млн. години от потънала земна кора между два тектонични разлома. Наричат го Пропадалото, защото е пропаднало с около 60 м. и отвсякъде е обградено с отвесни скали.
Някои от тях достигат главозамайващи височини. Това своебразно каменно срутище е дълго не повече от километър, но е наситено с причудливи фигури. Въобще целият район около Червен бряг и Карлуково изобилства с карстови образувания. Тук са открити над 400 пещери, а в една от тях археолозите попадат на фосили от динозавър!
Как да стигнете до Тектонски гребен калето
Пропадалото се намира на около 130 км. от София. Отминахме Червен бряг и след 6 км. бяхме вече в Реселец. Пресякохме живописното селце, продължихме около 2 км. на запад и стигнахме до началото на екопътеката, която отвежда до въпросния феномен. /Вижте картата в края на статията/
А веднъж попаднал тук човек може да се изгуби в гора от каменни кули, нащърбени скали, гигантски блокове, прорязани от дълбоки цепнатини и пещери. Да не говорим за невероятното разнообразие от птици, които гнездят в каменните ниши.
И най-хубавото е, че това природно съкровище още не е залято от масовия туризъм, така че човек може спокойно да се наслади на неопетнената му красота.
Екопътеката Тектонски гребен „Калето“
Въпросната пътека е леснодостъпна. Тя е обходна /т.е. кръгова/. Общата й дължина 6 км. и обхваща както Пропадалото, така и местността „Калето“ с красивата панорамна площадка. Част от пътеката минава по древен римски път. Ала за жалост маршрутът и забележителностите по него не са маркирани.
Изходният пункт е в околностите на село Реселец в приятна местност, облагородена с полянка, паркинг и беседка. На широката поляна е паркирана каравана с няколко маси, където хапнахме бързо, вкусно и евтино. Самата пътека към Пропадалото започва с дървени стълби близо до асфалтираната алея. Тук е поставена информационна табела, в която нищо не се споменава за самия маршрут. Пресякохме сенчеста горичка и след около 10-на мин. се озовахме в каменната гора, заобиколени отвсякъде от скални късове, обрасли в треволяци. Пътеката криволичи край варовиковите грамади, а ние се спирахме на всяка крачка, за да съзерцаваме надвесените над нас фигури и да щракаме с фотоапарата.
Пещерата „Темната дупка“ на Пропадалото
Малко разклонение вляво от пътеката ни отведе до входа на зловеща цепнатина. Тук скалата се е пропукала, образувайки невероятен, около 60-метров процеп, от който струи ледено дихание. Това разбира се, не ни попречи да се промушим в него. Клаустрофобичната пролука отвежда 15 м. навътре, но не стигнахме до “търбуха“ на пещерата.
Според местни пещернячи в една от залите има два отвора към небето. Местните ги наричали „Очите“ по подобие на тези в близката пещера „Проходна“. Вътре имало две разклонения, едно от тях отвеждало до дълбока пропаст. Така че не е желателно да се влиза навътре.
Няма как да не ви направят впечатление два великански каменни късове, изправени един срещу друг на фона на небето. Заприличаха ми на оцелели от атомен взрив небостъргачи сред руините на опустошен град.
Отсечената скала
Докато обикаляхме в подножието на скалните гиганти, свихме по малко стръмно разклонение и се озовахме на закътана полянка, от която се открива гледка към част от каньона. Пред нас изникна около 30 – метрова каменна стена, висока колкото 10-етажен блок, разсечена на две от огромна цепнатина.
Местните хора разказват легендата за безумно красивата девойка Ресела, която се хвърлила от върха й, защото не искала да смени вярата си. От мъка скалата се разцепила и т.н.
Когато изгубиш чувство за ориентация
За по-малко от час успяхме да обиколим каменната долина. Докато скитахме насам натам, питайки се как да стигнем до „Калето“ и до панорамната площадка, срещнахме и други туристи. И те като нас се чудеха колко е дълъг маршрутът и къде отвежда. Излязохме от каньона и влязохме в сенчеста борова гора. Продължихме надолу към река Ръчене. Надявахме се, че пътеката ще ни изведе към паркинга, но в даден момент тя просто … изчезна.
Жалко, че точно в такива моменти интернет покритието ми пропада, заедно с Google maps. Признавам си, че чувството за ориентация редовно ми убягва, затова разчитам най-вече на навигацията и предварителната подготовка от интернет. Но не би! Явно пак се изгубихме. Решихме да се върнем обратно, благодарение на което още веднъж го разгледахме и открихме нови дупки и цепнатини.
Впоследствие ни казаха, че е трябвало да продължим нагоре между стените на естествен каменен коридор, който се пада вдясно от пътеката и отвежда до равна полянка. Оттам по една пътечка се стигало до въпросното Кале! По пътя се откривала приятна гледка към каньона.
Местността „Калето“ и панорамната площадка
Но ние се върнахме в изходната точка на маршрута на паркинга и поляната. Оттам поехме по асфалтовата алея вляво от дървените стълби. Вървяхме около 15-на мин. и стигнахме до някогашната хижа „Момина сълза“, оставена на произвола на природните стихии.
Оттам продължихме нагоре към наблюдателната площадка на местността „Калето“ по стръмна пътека, облагородена с 200 дървени стъпала. Минахме край разхвърлени сред шубраците камънаци на заличена от времето римска крепост. И не след дълго се озовахме на въпросния пункт за съзерцание на каньона.
Е, гледката докато се разхождаш долу в полите на колосите, е по-впечатляваща. Оттук се вижда „Коминът“ – върхът на цепнатината на Отсечената скала. Има и живописна беседка с красива изглед към отсрещните не по-малко импозантни скални дантели. Освен това в далечината се се очертава и халката на скалния феномен „Провъртеника“.
Реселешките кукли – една от най-добре пазените тайни на Северозапада
Който посещава Реселец и Пропадалото получава в бонус Куклите. За целта обаче трябва да поемете по пътя между Реселец и село Бресте. Вляво от шосето, пред възхитените ви погледи, ще изникне гора от островърхи скални качулки. Цялата долина от двете страни на река Ръчене е осеяна с тях.
За съжаление няма трасиран път между въпросните качулести формирования, но много хора използват козите пътечки край коритото на река Ръчене, която лятно време е напълно проходима, за да се възхитят отблизо на това чудо на природата. Наблизо има и водопад. Въобще – още една чудесна дестинация за разходка . Но за Реселешките кукли – някой друг път. ?
Вместо заключение
Районът на село Реселец е истинска природна съкровищница, която е малко известна на пътешествениците. А това може само да радва хората, които обичат да търсят и да откриват красиви, недокоснати от цивилизацията бисери. И все пак, въпреки усилията на община Червен бряг за облагородяването на района, местните биха могли да проявят повечко съобразителност ако искат да посрещат туристи. Колко му е да обозначиш маршрутите с няколко дървени табелки или поне да нарисуваш с боя върху скалите няколко стрелки ? Така любителите на приключенията ще могат пълноценно да опознаят дивата природа на реселешкия край. А той с нищо не отстъпва на близкото Карлуково с неговата гордост Геопарка „Искър-Панега“ – оазис на дивата природа
и Eмблематичната пещера Проходна, известна още като „Очите на Бога“
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да отседнете в района. За по-изгодни оферти, използвайте филтъра на търсачката!
Booking.com
Вижте къде се намира Пропадалото и как да стигнете до него!