Провиралката край село Лиляч е поредният пример за хармонично съжителство между християнство и езичество по нашите земи
Мегалит и църква, замръзнали в прегръдка. Самотни, непоклатими, обвеяни от ветрове и тайнство. Място, заредено с необяснима енергия, известно от векове с лечебната си сила. Беше в края на зноен съботен ден. Обикаляхме района на Кюстендил и преди да потеглим обратно към София решихме да се отбием тук. На върха на баира, смълчани под нажеженото августовско небе, като в приказка пред нас изплуваха скалите и старият храм.
Провиралката край село Лиляч е била част от древно скално светилище
Предполага се, че култовото място е възникнало още в енеолита (V – IV хил. пр. Хр.), а по-късно е било използвано от траките. Бях чела някъде, че каменните арки на този голям скален комплекс са били допълнително обработени от човешка ръка, най-вероятно от племето пеони, населявало тези земи.
На върха на скалата открихме жертвена яма, издълбана във форма на стъпка. Предполага се, че тя била пълнена с вино или с дъждовна вода / а може би с жертвена кръв ? / и така жреците гадаели бъдещето. Наблизо открихме и други причудливи скали с издълбани в тях улеи. Според някои учени мегалитът край село Лиляч е бил посветен на култа към слънцето. Лъчите му се промъквали през издълбания тунел, което символизирало проникването в утробата на Богинята-майка.
В центъра на съоръжението попаднахме на тясна цепнатина – това е провиралката.
Да минеш през иглени уши
Провиралката край село Лиляч удивително наподобява заоблените форми на женски задни части. Няма как да я подминете. Обозначена е с малка табелка, както и с … икона на Богородица, закована кой знае защо, точно над въпросните задни часи.
Магическият процеп е разположен под тежащ около 5 тона каменен блок. Височината на отвора е 30 см., а дължината му е около метър и нещо. Скалата под процепа е излъскана цялата от хилядите тела, които в течение на вековете са се промушвали оттук. Ала за да има ефект провирането трябвало да се извършва преди изгрев и по възможност през пролетта, когато Богинята-майка е най-фертилна и благосклонна.
Така че ако не страдате от клаустрофобия, бихте могли да се промъкнете през игления отвор за здраве и пречистване. Но не само! Преминаването през тясната пролука под формата на женски задни части наподобява символична родилна дейност. Веднъж озовали се от другата страна на дупето, хората имат чувството, че са се родили отново и са пречистени от греховете си…. И в това няма нищо случайно !
Провиралката край село Лиляч лекува безплодие
За чудотворните свойства на местността и най-вече за „вълшебната“ пролука в мегалита се знае от векове. Тук , според преданието, император Юстиниан I /527-565 г./ довел жена си Теодора, която не можела да зачене. Императрицата минала през тясната цепнатина и тутакси се сдобила с отроче. Според една хипотеза въпросният владетел бил роден в околностите /може би и той благодарение на провиралката ? /, а според друга – резиденцията му се намирала край съседното село Таваличево.
През вековете местността привличала като магнит бездетни семейства та чак до наши дни. Провиралката действа безотказно – твърдят семейства , сдобили се с рожба след посещение на мегалита и църквата. Затова тук всяка година на Гергьовден местните правят курбан за здраве и берекет. А невести от цяла България пристигат, за да благодарят на Богинята-майка или на Богородица за чудото, което ги е сполетяло. Не случайно
през 1925 г. край мегалита изниква храмът „Свети Георги Победоносец“.
Построен е на мястото на някогашно оброчище, което също било посветено на Св. Георги. Църквичката, кацнала на върха на баира, се вижда от цялото околие. За жалост, подобно на толкова много значими културни паметници от миналото, и тя е оставена да се руши на произвола на ветровете и вековете. Храмът ни посрещна самотен и заключен. Но пък има надежда – защото на полянката бяха струпани строителни материали, което ще рече че в близко време предстои ремонт.
В един от процепите на мегалита, точно под църквата, е изграден малък параклис, за който се предполага, че е доста по-стар от църквата. Тук, след като се промушат през провиралката, хората палят свещичка и отправят молитвите си към Свети Георги за плодовитост, здраве и късмет. Едно предание гласи, че в далечното минало на това свято място е имало манастир, затова районът носи името „Манастирище“.
Пътят към провиралката минава през село Невестино и „Кадин мост“
Село Лиляч се намира в района на град Кюстендил на 100 км. южно от София близо до село Невестино с прочутия „Кадин мост“, огънат над река Струма. Чудесен повод да съчетаем посещението на провиралката с разглеждането на прословутия мост.
Според надпис на турски върху гранитна плоча, поставена в единия му край, мостът е изграден по нареждане на някой си Исак Паша през 1470 г. А името „Кадин мост“ идва от турското „Кадън кюпраси“ или „Невестин мост“ и е свързано с легенда. Според нея в основите на моста била зазидана нищо неподозиращата невеста на майстор Манол. Целта на строителния ритуал била да се осигури стабилност и надеждност на конструкцията. Наблизо има приятен сенчест парк, през който минава р. Струма.
Лиляч се намира на около 5 км. от моста. Завихме с автомобила по добре обозначеното разклонение и стигнахме в селото. Прекосихме го и продължихме по черен път край сините води на микро язовир с тръстикови брегове. След малко пред нас се разкри красива гледка към възвишенията на Коньовска планина. А горе на хълма, недокоснати от времето и хорската суета, се намират мегалитът и кацналата като бял гълъб до него църквица.
Още за мегалитите по българските земи в статията Мегалити, менхири, долмени, змейови дупки
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да отседнете наблизо. Използвайте търсачката за по-изгодни оферти!
Booking.com
Вижте къде се намира Провиралката на село Лиляч и как да стегнете до нея.