Да се скиташ сред необозримите пространства на Сахара ! Да зарееш поглед в далечината. Там където пясъкът и небето се сливат в миг на безвремие. И да усетиш полъха на вечността. В тунизийската си част, най-голямата гореща пустиня на планетата те предизвиква да прекосиш безмълвния й океан, протегнат към безкрая и да опознаеш … себе си.
Съзерцанието и философските разсъждения насред пясъчните ширини на Сахара обаче вървят ръка за ръка с приятните емоции и приключенията. Тунис е много добре уредена туристическа страна с чудесни традиции, от които ние българите, бихме могли да почерпим опит.
А тунизийците са идеалните аниматори, организатори и екскурзоводи, които не те оставят и за миг да бездействаш с идеята алъш веришът да върви и да капят бакшишите. Ако искаш да кривнеш от утъпканите туристически пътеки , за да се гмурнеш в дълбините на тази уникална култура и да опознаеш истинското лице на арабския свят, е по-добре сам да си организираш пътуването, на автостоп например.
Натиснете върху някоя от снимките долу, за да влезете в галерията.
А дали подобно начинание не е малко рисковано в тези размирни времена е въпрос на лична преценка. Ние избрахме стандартния, но по-сигурен вариант – организираната от бг туроператор екскурзия. И останахме доволни.Потеглихме в една ранна октомврийска утрин от старинния крайбрежен гр. Сус, където бяхме отседнали и след дълго пътуване се озовахме в симпатичен оазис пред входа на Музея на палматаПочерпиха ни със сладко от фурми в комбинация с лимонени или портокалови кориКъносването е хилядолетна традиция по тези земи. Съжалих, че не си направих временна татуировка с къна в традиционни тунизийски мотиви. Разходка с каручка из оазиса. Някои от тези кончета бяха доста измършавели А вонята на застояла вода, която се носи от реките и локвите им е неописуема. В Тунис навсякъде мирише на тиня и на изгнило, но се свиква нали е Африка! А понякога надделява аромат на жасмин и други екзотични растенияЦивилизацията с всичките й джаджи удобно се е настанила и в най-отдалечения сахарски оазис. Всяко от тези пустинни деца, освен че владее компютърните технологии, говори на приличен френски.Стигнахме до малка палмова плантация с над 120 годишни дръвчета. Е това се казва екзотика !Каква живителна сянка насред нажежените пясъци. Това да не е райската градина?Атракционният пакет включваше и демонстрация на катерене на палма и събиране на фурми. Слизането не е по ствола на дървото а по самите „листа“. За всяко нещо вадехме по един динар бакшишПлантацията си има и туристическа ферма. Камила пие кола. Дай един динарМилото бебче на мама и татко. Та то е едва на един ден!Един отровен гущер разбуни духовете в туристическата ни групаПясъчна риба – изчезва под пясъка и дим да я няма!Аниматорът беше много артистичен. След като ни заплаши със змии и отровни скорпиони, ми метна тези два саламандъра, които си впиха ноктенцата в кожата ми и не искаха да ме пуснат. Най-дългоочакваният момент настъпи . Потегляме на сафари с високопроходими возила. Средната скорост с която се движим е 80-100 км. , като в програмата са предвидени лупинги и спускания от 70 -80 градуса наклон по дюните, съпроводени с ужасени писъци и молби да намалят скоростта. Придвижваме се по трасето на ралито Париж-Дакар, прославило се най-вече с инцидентите и нещастните случаиПясъчният Еверест зове ненаситния за гледки турист. Хайде след тълпата и ний да снимаме!Спряхме на един check point в пустинята. За разлика от египтяните например, тунизийците са по-сдържани и мрачни хора. Освен това се обиждат, когато им кажеш,че са араби. Обикновено отговорът е „Какви араби, ние сме европейци!“Тунизийската част на Сахара е истинска снимачна площадка. Тук са заснети цяла поредица холивудски продукции, сред които „Индиана Джоунс-похитителите на изчезналия кивот“ и любимия ми „Английския пациент“А това познато ли ви е?Ами да, точно така! Това е звездното градче от култовата продукция Star wars, което за жалост тъне в разруха. В момента се обсъждат начини за набиране на средства с които да бъде възстановено.Незнайно защо отвътре някои от къщичките са изградени с тези подобия на кошери от които всеки момент ще изскочат извънземни осиА тези симпатични съоръжения са всъщност от дървоДиви камили. Водачът им е без глава!!!Нощувахме в много приятно хотелче в оазиса Touseur, който е толкова популярен сред туристите, че си има летище. Калин е гроги.С болка и недоумение детето установи, че майка му отново се е проявила, като е забравила банския му. Вместо това бе напълнила куфарите с дебели якета и шалове, защото чела някъде, че нощем температурите в пустинята падат до минус 10. Наложи му се да се утеши с една фурмаНа следващата сутрин потеглихме към 3 и половина за да посрещнем изгрева край соленото езеро на около 150 км от размирния АлжирМоже би така ще изглежда земята след глобалната промяна на климата?Шот ел-Джерид – така се казва второто по големина солено езеро в Сахара след Чад. Дълго е 120 км. и е широко около 60 км.Част от него се простира в централен Тунис и стига до бреговете на Средиземно море.Соленият слой, покриващ езерото може да издържи тежестта на автомобил, но може и да се срине под краката ти и тутакси да потънеш на дъното на мрачния пустинен търбух. Недалеч от езерото е обособен специален наблюдателен пункт за посрещане на изгрева с изваяни от ветровете пясъчни образувания. Навсякъде в по-туристическите части на пустинята са опнати следните възстановки на шатри щото да радват туриститеЕто я и огнената топка! Ще има да ни пърли цял ден. Кадърът не е лош, като се изключат кабелите на фона, напомнящи за настъпващата и тук цивилизация.Който казва пустиня, казва и камили. Какво е Сахара без нейните камили и какви туристи щяхме да сме ако не се бяхме записали за най-популярната местна атракция – разходка с камила в пясъка. Продължи час и половина, но ми се стори цяла вечност.Както подобава организаторите на експедицията въдворяват строг ред и финансова дисциплина.Не съм предполагала,че е толкова неудобно да яздиш това гърбаво създание! Моето беше безобразно нервно и зло. Не спря да подскача и да хапе околните животни. Истинско чудо, че не ме метна на земята и не ми счупи гръбнака! Някои хора обаче случиха на по-кротки създания, благодарение на което успяха да направят нелоши снимкиКато тази, например.Камиларите са пекани аниматори. Грижат се за животинките, забавляват те и те снимат. И всичко за един динар бакшиш. По принцип тунизийците не обичат да ги снимат, но този се оказа истинска находка.Малкият принц си потърси приятел в пустинята, но никой не му обърна внимание.Когато не ги яздиш излъчват мъдрост и достолепие!Голям бизнес пада. Камили, делтапланери, бугита – всички ресурси са впрегнати в туризмаПустинята, подобно на България, се обезлюдява. Често минавахме покрай изоставени селища ghost towns. Тъжна гледка.Казаха ни, че това село било опустошено от… наводнение. Чудовищен порой изневиделица се изсипал от небето и унищожил всичко наоколо. Не знам дали това е истина, но ми харесва библейското послание..И насред пустошта се е пръкнал този 5-звезден хотел възстановка на берберска къщаА това вече е автентична берберска къща. Живеят под земята, за да им е прохладно и сенчесто. Забележете обаче спътниковата антенаИмат си ток, вода и телевизия. Както и автомобил паркиран в пясъка. Какво повече му трябва на човек!Това е Matmata – едно от най-древните населени места в районаБерберите са най-древното население в Сахара. Някои от тях са със сини очи и руси косиНикой не знае откъде са дошли. Някои казват, че това са варварски племена, нахлули от СеверРибката изобразена, на балдахина на леглото е мюсюлмански символ за благополучие и се среща в повечето пустинни къщиА нашата екскурзоводка, която е рускиня, заяви, че берберите са КАЗАЦИ. Така или иначе нашите домакини бяха доста мургавиСлънцето е ослепително, нажежава нервите до краен предел и размеква мозъка ми. Чудя се как тези хора са способни да живеят и да мислят в тази жегаПоредната заловена в пустинята твар е впрегната в местния поминък-туризмаВсичко се терасира, за да спира свлачищата, но нашата руска екскурзоводка така и не можа да ни обясни как и защо точно се прави. Аз лично не видях да се отглеждат някакви култури в пясъкаТази жега не се търпи. През цялото време се потиш и лепнеш. Бързо в автобуса при климатика.Време за обяд. Попадаме на следния берберски туристически ресторант.Храната е скромна , но вкусна. Това е берберска баница. Пълнежът е с яйца и някакви пустинни треви или храсталаци.И насред горещите пясъци изниква чудо на чудесата. Амфитеатърът или колизеумът, както му викат, е от 3 век и е вторият по големина в света след римскияНамира се в днешният град Ел Джем и е една от археологическите гордости на Тунис.Тук са снимани филми като „Гладиатор“ с небезизвестния Ръсел Кроу. Не сме очаквали че ще видим толкова импозантно и добре запазено съоръжение от древносттаС което одисеята ни в тунизийската част на Сахара приключи за всеобщо съжаление, но и с усещането, че сме преживяли приключение, което ни разкри невиждани пейзажи и друга, колкото близка, толкова и далечна култура . Дали отново някога ще се скитам сред пясъците на Сахара ? Пожелавам си го час по-скоро.
Вашият коментар