Познаваме ли планините край София ?

 За разлика от жителите на повечето европейски столици ние, софиянци можем бързо и лесно да изпълзим от плътния смог, сковал в нездравословната си прегръдка двумилионния град и да избягаме сред природата. Оказва се обаче, че мнозина от нас не познават добре планините,които ни обгръщат.

Безспорно най-търсеното,  достъпно и добре познато убежище от градския стрес и бензиновите изпарения е Витоша. През уикендите обаче планината  изнемогва  от туристи. Но има и други, по-малко познати маршрути в околностите на града, които отвеждат далеч от навалицата, инфарктния трафик и натрупания стрес.

След по-малко от час автомобилен път от София можеш да се озовеш на висок планински връх, сред сумрачните галерии на дълбока пещера или в двора на старинен манастир в подножието на скалисти възвишения.  България има 37 планини. Ако тръгнете с кола от София, за час можете да стигнете до над 20 от тях. Това си е сериозно предимство, защото край столицата ще откриете удивително разнообразие от всякакви планини – ниски, високи, зелени, стръмни, скалисти… Има планини за всички сезони.

На юг се редуват билата на Голо Бърдо, които крият в дълбините си неизследвани пещерни системи. А сред суровите й хребети се намира един от най-старите български резервати – Острица. В него се съхраняват растителни видове от преди ледниковия период. Струва си да отделиш време и за една малко известна и не много висока, но затова пък удивително красива планина, разположена на 70 км западно от София. Става дума за Любаш. Всеки, който се изкачи на едноименния й първенец /1398 м./, ще бъде възнаграден с незабравима гледка. 

Оттам се вижда поне една пета от България. Популярна за излети в края на седмицата е и близката планина Лозен, покрита с гъста мрежа от сенчести пътечки и беседки за отдих. Малко софиянци знаят, че хълмистите й извивки са част от Средна гора, която пък започва от стената на близкия до София язовир Панчарево и пресича от запад на изток почти цяла България.

Горещо препоръчвамe да отскочиш за няколко часа до Искърското дефиле. Тук почти всеки връх е увенчан от старинно оброчище или ударено от гръм дърво, а погледнеш ли надолу, ще останеш  без дъх от разстилащата се в краката ти магнетична гледка към р. Искър и нейните притоци. Друг все още незасегнат от масовия туризъм район е т.нар. Краище. Намира се на запад от София, недалеч от границата ни със Сърбия.

Мнозина са чували за него, но много малко знаят, че там има 11  планини, образувани в различни периоди . Това са диви, непознати масиви, там човешки крак рядко стъпва. Няма маркировки, асфалтирани алеи или хижи. Вървите през обрасли коларски пътища или кози пътеки, а селата са почти обезлюдени. Едно от интересните места в Краище е Земенският пролом. Няма човек, който да е пътувал с влак от София за Кюстендил и в пасажа от град Земен до село Ръждавица да не е бил впечатлен от огромното количество скални кули и странни каменни фигури. Лично аз, когато съм пътувал, съм притичвал  като совалка от единия до другия прозорец, възхитен от това, което виждам!”

Малко познат кът за излети в края на седмицата е планинският район около град Трън. На няколко километра от него сред непристъпните чукари на ждрелото на р. Ерма е обособена екопътека, която пресича райски красива местност. Маршрутът обаче е труден и е подходящ по-скоро за опитни планинари. Затова пък разположената на Запад от София Люлин планина е достъпна за всеки. Тук въздухът е кристален и лечебен. Не случайно в подножието й се намира балнеоложкият курорт Банкя. 

Поемеш ли по асфалтирания път, свързващ градчето с високите части на планината, ненадейно пред теб ще изникне пъстра картина – манастирът „Св. Петка”. Варосаните му в бяло стени са покрити с ярки рисунки на светци и сцени от библията. Старата му църквичка е била построена преди повече от 300 години и е обявена за паметник на културата. А иначе София е заобиколена от малки и големи манастири, сгушени в пазвите на разгънатите до хоризонта планински масиви. Така че за да изживеш  приключение във времето и пространството, е достатъчно в края на седмицата да разтвориш картата на България и да си зададеш въпроса „А сега накъде?”.

Венета Николова . Пътешествия без край