Родопите изобилстват с магнетични места, от които струи необяснима енергия. Пещера Утробата и каменното село Ненково са сред тях. До началото на 21 век никой не е подозирал, че само на 20 км. от град Кърджали, високо в планината и далеч от хорските очи, се намира уникално природно творение, доизваяно от човешка ръка преди повече от 3 хиляди години.

През 2001-ва пещерняци случайно попадат в тази недостъпна част на планината в района на село Ненково. Поглеждайки нагоре към скалните венци, ахват от изненада. Високо над тях се откроила черната паст на зейнал към небето отвор на пещера. По-късно на място пристига проф. Николай Овчаров с негов екип и започва проучването на скалната ниша. Заключението на видния археолог е че става дума за тракийско светилище от 11-10 в. преди н.е.
Какво знаем за пещера Утробата ?
Култовият комплекс е с формата на вулва, затова местните го нарекли Утробата. Първоначално скалната цепнатина била далеч по-малка и тясна. Но древните хора са я доизваяли така, че да придобие формата на въпросния женски орган. По този начин, според изследователите, дълбочината й от първоначалните 16 м. станала 22 м.
В дъното на пещерата предците ни са издялали олтар, който да наподобява матка. Всяка година в деня на пролетното слънцестоене през входния отвор попада слънчев лъч, който опложда вулвата, т.е. стига до дъното на пещерата и осветява „матката“. Според учените Утробата е била използвана от траките като светилище на Богинята майка. Близо до входа й те са издълбали и серия от трапецовидни скални ниши.
Как да стигнете до Утробата ?
Култовият комплекс се намира на 23 км. от Кърджали по пътя за село Ненково. Вторачени в GPS- навигацията за малко да подминем село Дъждовница без да забележим трапецовидни ниши, издълбани високо в скалите край селото. Виждат се вдясно от пътя. След това отминахме х-л Боровица, разположен на брега на язовир Кърджали и започнахме да се оглеждаме за пътеката към Утробата, която се пада вдясно на пътя. На около 1 км. от хотела видяхме указателна табела за Утробата и няколко паркирани автомобила. Спряхме до тях и поехме нагоре към заветната цел.

За да стигнете до това чудо на природата и на човешкия съзидателен устрем, ще трябва да положите сериозно усилие. До самата пещера има добре маркирана пътека, но тя е стръмна, на места ронлива. Преходът в едната посока е около час или малко повече. За целта е добре да се екипирате с подходящи обувки и да си носите вода. Оказва се, че Утробата е добре разработена туристическа атракция. Въпреки горещия пролетен ден, десетки туристи – млади и стари, плувнали в пот, но решени да достигнат целта, пъплеха упорито нагоре-надолу но склона . Усилията си струват, защото веднъж стигнали до подножието на тъмния отвор на вулвата, човек изпитва необяснимо страхопочитание към това
природно творение, обвеяно с мистика
Но докато се изкачвах нагоре по желязната стълба, която води до отвора на Утробата, получих сърцебиене. Зави ми се свят от височината и от необятната гледка към хоризонта, която се разгърна пред ошашавения ми поглед.

Вътре, в полумрака на пещерата, имах чувството, че съм попаднала в утробата на гигантско извънземно същество. По стените се стичаха миниатюрни капчици вода, подобни на някакви секрети. Изведнъж, от навлажнената „матка“ в дъното на кухината, ме лъхна … едва доловимо дихание. ? Но долу, в подножието на пещерата, вече се беше заформила опашка от нетърпеливи туристи в очакване да освободим терена.

Затова побързахме да направим снимки и потеглихме обратно по пътеката, като внимавахме да не се подхлъзнем на някой сипей. Но как да гледаш непрекъснато в краката си, когато си заобиколен от такава красота! Пред нас, като на длан, се ширнаха родопските хребети, а между тях сребристите води на язовир Кърджали подканващо ни намигваха.
В село Ненково времето е спряло
Отдавна си го бях набелязала – обезлюденото родопско селце, застинало във времето, в което рядко стъпва туристически крак. А се намира само на 5 км. от Утробата! Привлече ме въженият му мост, който е единствената му връзка с цивилизацията. Признавам – въжените мостове са ми слабост. Виж: „Голдън Гейт“ ли?Не, мостът на село Лисиците . Оказва се обаче, че Ненково си има не един, а цели два моста. И то какви!

Малко преди да стигнем до селото, от лявата страна на пътя, видяхме стария мост, огънат над река Боровица. Мостът е с 5 каменни свода и е дълъг 58 метра, т.е. с два метра повече от прословутия му побратим Дяволския мост край Ардино. Не е ясно от кога е. Според някои източници Ненковският мост е изграден още от римско време. Но по-разпространената версия е, че датира от средновековието и че по него са минавали кръстоносците и т.н. За съжаление в наши дни е полу-разрушен. Най-вече от иманяри, привлечени от легенди за скрито съкровище в основите му.

Затова пък въженият мост на селото си е цяла атракция! Нищо, че е с поизгнили дъски и съвсем леко се поклаща! Хората разчитат на него за връзка с останалия свят. В горещия следобед видяхме възрастен човек, натоварен с 20-на комата хляб да се движи бавно моста. „Ами те не са само за мен, а и за съседите, помагаме си!“- заяви човекът и добави, че най-близкият магазин отстои на 15 км. Веднъж на няколко дена до моста спирало микробусче с най-необходимите стоки. Всичко се пренасяло на ръце или с магарета по моста.
Каменните къщи на Ненково

Но това което прави най-силно впечатление са старите каменни къщи с тиклени покриви. Зидовете на повечето от тях са „сглобени“ като конструктор „Лего“. Просто строителите са домъкнали речни камъни от близката река Боровица и са ги наставили един върху друг. Така, лесно и бързо, са стъкмили домовете си по подобие на къщите от каменната ера.
Същата техника са използвали и за изграждане на дуварите си. И се е получила истинска каменна приказка! Липсата на автомобили е съхранила непокътнати старите селски улички. За жалост почти нищо не се знае за историята на Ненково. Освен, че повечето му къщи са от 1912 г., че някога тук е имало смесен магазин с пивниц, както и училище. Единствено поддържаната миниатюрна джамия с тенекиеното минаре навежда на мисълта, че няколкото му възрастни жители все още не са изгубили вярата си. Както и надежда, че животът, макар и труден, все пак има смисъл !
Хилядолетни скални ниши

Видяхме ги на отсрещния бряг още докато пресичахме въжения мост. Въпросните ниши са били изсечени от човешка ръка върху скалните венци край река Боровица съвсем близо до днешното село Ненково. Разхождайки се в крайните му квартали, успяхме да разгледаме отблизо тези издълбани в ронливите скали кухини. Но за разлика от други подобни творения в Източните Родопи, тези са почти заличени от хилядолетията и природните стихии. Предполага се, че датират от II – I хилядолетие преди Хр. И се свързват с мегалитната култура, към която спадат и многобройните по нашите земи долмени, менхири и скални светилища, а вероятно и близкият култов комплекс Утробата. Вижте: Трапецовидни скални ниши – мистерии и митове в Източните Родопи
Вместо заключение:
Пролетта и есента са най-удачните сезони за разходки в Източните Родопи. Ние отседнахме в малък хотел в центъра на Кърджали и за един ден успяхме да разгледаме тези две магнетични късчета, скрити в планината. В района обаче останаха още неизследвани места – следи от ранни християнски църкви, мегалитни структури, тракийски светилища и най-вече – удивително красиви и недокоснати от човешка ръка местенца, които предстои да посетим в съвсем скоро време.
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
За да посетите пещера Утробата и село Ненково, ви препоръчвам да отседнете в района на град Кърджали, разположен на около 28 км. от природната забележителност. За по-изгодни нощувки, използвайте филтъра на търсачката!
Booking.com
Вижте къде точно се намира село Ненково и как да стигнете до него.