Може ли районът около Силистра да бъде определен като „екзотичен“? Да, може! Защото екзотика не означава непременно море, слънце, палми и знойни плажове с коктейли, а възможност да се откъснеш от ежедневието и да се пренесеш на коренно непознато, различно и най-вече красиво място, за да се срещнеш очи в очи с дивата природа, с историята, с местните хора, а понякога и …със себе си!
В тази статия разказвам за 5 необикновени крайдунавски места около Силистра, които ни очароваха по време на нашите пътешествия накрая на България. Това е най-северният ъгъл на нашата мила родина ! От Силистра Дунав напуска територията ни и продължава през Румъния, за да се влее в Черно море. В стремежа си да избягаме от урбанизираните зони, предпочетохме да не се задържаме в Силистра, който сам по себе си е много интересен. Да не говорим за уникалния му крайдунавски парк – един от най-живописните в България!
Вижте краткото видео от последната ни разходка до тихите кътчета около Силистра и срещите ни с местните хора:
Татарица – селото на руските старообрядци
Реката носи истории, а една от тях ни връща 300 години назад във времето, когато на около 8 км. от днешния Силистра, недалеч от брега на Дунав, се заселва голяма група руски старообрядци. Добре дошли в село Татарица! В наши дни то е краен квартал на силистренското село Айдемир.Тук ще видите стари едноетажни къщурки със схлупени покриви, построени в руски стил, а по прашните улици може да срещнете възрастни дългобради мъже със светли очи и аристократична осанка.
Жителите му са етнически руснаци. Те са дълбоко религиозни, живеят по каноните на старото православие и спазват руските традиции, предавани през поколенията. В Татарица са останали предимно възрастни хора, младите напускат, за да търсят късмета си другаде. Новсеки гледа да се прибере по празниците, за да присъства на службите и на дългите нощни бдения в руската църква „Покров Пресветой Богородице“, обявена за паметник на културата.
Руснаци староверци в Татарица? Какво ги е довело тук ?
През 17-18 век, по заповед на Петър Първи, в Русия се провежда църковна реформа с цел бързата европеизация на страната. Но привържениците на старото православие са против промените и биват жестоко преследвани от властта. Мнозина от тях свършват на клада. Стотици хиляди бягат от родината, за да съхранят вярата си.
В наши дни откриваме големи староверски общности в САЩ, Австралия, Украйна и на делтата на Дунав в Румъния. В България се заселват две малки групи руски староверци. Едната се установява във варненското село Казашко, а другата пристига в района на Силистра и основава село Татарица.
Още за това непознато кътче на България ще научите от видеото ми
Да надникнеш в света на птиците – резерватът „Сребърна“
Районът около Силистра се отличава със запазената си природа. На 17 км. от града въздухът е кристален, цари тишина и спокойствие, а погледът се губи в синевата на малко езеро с плаващи тръстикови острови, превърнали се в дом на невероятно разнообразие от пернати обитатели. Крайдунавското езеро Сребърна е обявено за биосферен резерват от ЮНЕСКО. Тук хората могат да наблюдават птиците, но само отдалеч, докато се разхождат по екопътеката, която обикаля водния басейн. За целта са инсталирани беседки за отдих и наблюдателни станции.
Над езерото прелитат около 220 вида птици, като от тях гнездящите са 90. Пернатите могат да се наблюдават през специални далекогледи от Природонаучния музей „Сребърна“. На определени места в езерото са монтирани видеокамери и така, в реално време, се проследява житието и битието на местното пернато общество.
През бинокъла в далечината съзирам дървена платформа с гнездящи на нея птици. Това е местната гордост – многобройната колония от къдроглави пеликани – рядък вид, застрашен в световен мащаб. От Яна Райнова, екскурзовод към Природонаучния музей „Сребърна“, научавам, че това са моногамни птици, които никога не си остават рожбата без надзор. Абсолютно всички пеликанчета, когато станат на два месеца, ги събират в една група, по подобие на човешките детски ясли и 5-6 женски започват да ги обучават да плуват, да летят, да се хранят.
Красивите тръстикови острови, които се носят като кораби по повърхността на водата, са другата атракция на „Сребърна“. Корените им не са вкоренени в почвата на дъното и когато се повдига нивото на водата, те също се повдигат и от силата на вятъра се местят, но никога не се заливат с вода. Това е изключително важно за птиците, които снасят своите яйца на тях, твърди Яна.
Да отседнеш в добруджанска къща в село Сребърна
Решихме да отседнем в село Сребърна, разположено в непосредствена близост до природния резерват и на по-малко от 2 км. от дунавския бряг. През последните години селото започна да посреща все повече туристи. Те идват, за да разгледат резервата и да се насладят на тишина, на чист въздух и на красивите гледки към равнината, езерото и реката .
В Сребърна има няколко семейни хотела, които предлагат автентична атмосфера. Избрахме една типична добруджанска къща, която е възстановена и обзаведена със старинни мебели, черги и предмети на бита, а дворът й прелива от цветни лехи и декоративни фигурки. Сутрин се будих от кудкудякането на петела – курникът беше точно до главата ми ! В селото има супермаркет, както и приятен ресторант с вкусни български ястия на народни цени. Какво друго му трябва на човек, за да релаксира далеч от сивотата и стреса !
Да изпратиш залеза на брега на село Ветрен
Къщи за гости в добруджански стил, красиви гледки към реката и вкусна рибена чорба. Това е най-краткото описание на симпатичното село Ветрен, разположено върху хълмист терен на дунавския бряг, съвсем близо до резервата „Сребърна“. Непременно се разходете до селското пристанище. Напролет, по черешови води, реката приижда от топенето на снеговете и залива брега, стигайки почти до почивните станции и рибарските хижи.
Но ако отидете през лятото или есента, спокойно можете да си направите дълъг преход по пътеката покрай реката. На пристанището има капанче, където предлагат студена бира и рибена чорба. Оттук се открива приятна гледка към водната шир и отсрещния, плосък като тепсия, румънски бряг. Това е идеалното място да изпратите деня – залезите над Дунав са незабравими !
За село Гарван, старата мелница и гребенците
Гарван е едно от селата около Силистра, които са незаслужено пренебрегнати от туризма, въпреки че разполага с цели три забележителности – къща-музей, функционираща стара мелница и голямо рибарско селище. Освен това, в Гарван има запазени добруджански къщи, както и по-нови приветливи вили, някои от които са собственост на чужденци.
Оказва се, че името на Гарван идва от думата „карван“ или „карвун“ и означава „голям сняг“, научаваме от кметския наместник на селото Димитър Неделчев, който се съгласи да ни покаже
Добруджанската къща-музей на Гарван
Старата двуетажна постройка е реставрирана от община Ситово (на чиято територия се намира селцето) с идеята да стане музей на добруджанския бит и култура. За целта на втория етаж е изложена скромна етнографска сбирка. Разглеждаме старинните миндери, камината, народните носии, сватбарските пешкири, тъканите черги и други предмети от ежедневието на гребенци от преди 100-на години. В читалището на Гарван също е подредена колекция с дарения от местното население. Там още по-добре може да се проследи земеделския бит и култура на гребенците.
Но кои са гребенци ?
Жителите на няколко села около Силистра, в т.ч. и Гарван, се отличават от останалите със своя диалект и традиции. Те наричат себе си гребенци, заради една особеност в облеклото. В миналото младите жени носели на главите си „качул от смола”, направен като гребена на петела.
За съжаление нито в Добруджанската къща, нито в селото и въобще никъде в района около Силистра, не е съхранен автентичен „гребен“, като свидетелство за идните поколения. До нас са оцелели само няколко снимки на жени с „гребен“. Затова пък в двора на Добруджанската къща-музей попадаме на
Мелница от 19 век
Тя е реставрирана и работи до ден днешен, като туристическа атракция. Задвижвана е от дизелов двигател, произведен в Мюнхен в началото на 20-ти век, който бил свален от кораб – мелница, плаващ по река Дунав. Гарванската мелница е главен герой на Фестивала на житото и хляба. Всяко лято той се организиран от местната земеделска кооперация „16 декември“ в двора на Добруджанската къща.
Емилово – рибарското селище на Гарван
На 4 километра от Гарван попадаме накрая на света и по-точно в Емилово. Това е най-старото и най- добре устроеното рибарско селище в България с близо 40-годишна история. Обособено е като малък крайречен град, с улички, заведения и дори си има лекарски кабинет.
Мястото е трудно достъпно заради лошото състояние на черния път, който го свързва с цивилизацията, но това го прави още по-атрактивно. От брега на Емилово се открива красива гледка към отсрещните дунавски острови.
Вместо заключение:
Безмълвен и неразгадаем, Дунав е като времето, което неумолимо напредва, отмивайки спомени и усещане за тъга. Понякога реката те отвежда до незнайни брегове, на които си бил предопределен да стъпиш. Това изпитах, докато обикалях тихите крайдунавски кътчета около Силистра, на светлинни години от отъпканите туристически пътеки. Горещо ги препоръчвам на хора с откривателски дух и оголени сетива !
Вижте още: 10 чудни идеи за разходки край Дунав – от Видин до Никопол
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде можете да отседнете в района. За по-евтини оферти използвайте филтъра на търсачката!