С наближаване на лятото все по-обичайна гледка стават опъналите въдица рибари. А водоемите ни буквално бъкат от костур, каракуда, червеноперка, шаран и други сладководни екземпляри. Те се придвижват на цели пасажи близо до повърхността на водата, подобно на сребристи воали, окъпани в слънчеви лъчи.
Приятно е да обгърнеш с поглед синкавата шир на язовир „Копринка”.
В нея се оглеждат заснежените първенци на Балкана. На дъното му, от близо 2000 години, лежат останките от древния град Севтополис.
Може да похапнеш прясна риба в крайбрежните ресторанти. Или да се поразходиш на язовирната стена, където за целта е обособена приятна алея. Оттам като от птичи поглед се разстила гледка към планинските върхове и близкия Казанлък.
Много язовири вече си съперничат с Черноморието по отношение на водните атракции.
Язовир Доспат е заобиколен от гори от смърч и бял бор.
Носят се слухове и за плуващи край стените му сомове – чудовища, тежащи над 80 кг.
И още едно уютно местенце за въдичарите – язовир Дъбинка край Враца.
За жалост преди повече от година водоемът е бил отдаден под наем на някаква фирма. След бурни протести на местната общност обаче арендаторът е принуден да предостави право на хората да мятат въдица на воля в недотам чистите язовирни води… Условието е единствено да притежават риболовен билет.