Отдавна се канех да разгледам земните пирамиди на Банище. За разлика от Мелнишките, Стобските и дори Кътинските пирамиди, които от край време са под светлините на прожекторите и се радват на широка популярност, тези в брезнишкото село Банище тънат в неизвестност.
И още нещо – малкото публикации за пирамидите на Банище, на които се натъкнах, настойчиво призовават към повишено внимание. Причината – местната ловна дружинка била супер активна и редовно ловувала в района и най-вече през уикендите, било то в ловния сезон, било то извън него … Подобни предупреждения са способни да охладят ентусиазма и на най-запаления приключенец, нали?
Вижте 5 – минутния репортаж от пътешествието ни до село Банище :
Мина повече от половин година преди да се наканим да „рискуваме живота си“ в името на приятния излет сред природата. Междувременно разбрах, че село Банище си имало още една атракция – старата църква „Св. Йоан Богослов“, за която почти нищо не се знае. Това допълнително разпали фантазията ми. И в една топла, пъстра октомврийска неделя се отправихме към Краището с живописните му хълмисти извивки. Някъде там, далеч от туристическото любопитство, е притихнало световно неизвестното селце Банище.
Как да стигнете до земните пирамиди на Банище
Село Банище се намира на около 70 км. от София и на 22 км. от град Брезник. За да стигнем до него, трябваше да минем през град Перник и после да продължим към Брезник. Ала както често се случва при нас, успяхме да се заблудим още след излизането от София, въпреки двата вида навигационни системи, с които се бяхме въоръжили, и да отпрашим … в противоположна посока.
Но към обед вече се намирахме на площада на Банище и разпитвахме местните. Първият ми въпрос, разбира се, бе за ловците – дали няма да стрелят по нас ? „ А, спокойно, днес ловуват на отсрещния хълм. При пирамидите ще е спокойно!“. Добре, отдъхнахме си ! А как да стигнем до пирамидите?
Посъветваха ни да се върнем назад в началото на селото и да оставим автомобила на шосето. Близо до табелката на Банище има черен път, който отвежда до отстоящата на 1 км. природна забележителност. Минавало се край някакъв стадион, после се продължавало нагоре. Ние обаче решихме, за по-бързо, да минем в права линия през полето. Не беше доброто решение, както винаги! Оплетохме се в трънаците, а и отново се поизгубихме. Но, все пак, за около 20-на минути стигнахме до въпросните природни чудеса.
Какво знаем за пирамидите
Отговорът е – почти нищо, освен че местните им викат „Ровините“. Дори не са им измислили легенда!! Красивите природни творения са били оформени преди 40 милиона години от слънцето, водата и вятъра. „Ровините“ се намират в малка, закътана в гората долина. Като нищо можехме да я подминем. Причудливите им силуети надничаха между дърветата, обагрени в есенна украса и наподобяваха приказни замъци с нащърбени бойни кули.
Пирамидите много лесно се рушат, затова не трябва да стъпвате или да се катерите по тях. Полу-отъпкана пътечка минава над тясната долина, откъдето можете да им се наслаждавате. Успяхме да се разходим и в подножието на самите образувания. Е, по мащаби не могат да се сравняват с Мелнишките или със Стобските, но пък са не по-малко красиви! Истинска феерия!! А и нищо не може да се сравнява с гледките към живописните очертания на Краището отсреща.
На връщане не успяхме да открием отъпканата пътека и отново трябваше да минем през нивите, прескачайки трънаци и буреняци. В последствие разбрахме, че от центъра на селото си имало удобна пешеходна пътека, която отвеждала за нула време право до обекта. Ала кой да ни каже!
Църквата „Св. Йоан Богослов“ на Банище
Както споменах в началото, нашето есенно пътешествие имаше още една цел – възстановената старинна селска църква на края на Банище. Но както повечето църкви у нас – и тя е заключена ! Бай Димитър, който държи ключовете, се съгласи да ни я отключи. Храмът е красиво изрисуван отвън. Има и каменни пластики, сред които открихме и двуглав орел – символ на Цариградската патриаршия.
Но вместо с обичайния кръст, „Св. Йоан Богослов“ е увенчан с подобие на …. звезда или на нещо като снежинка, оформена от сочещи в кръг кръстчета – стрелки. Честно казано не съм виждала подобна православна ….символика… От Историческия музей в Брезник не можаха да ми дадат еднозначно обяснение, освен че този символ се срещал на много места в района – по оброчища и гробища. Да не забравяме, че в древността кръстът е бил соларен символ, а кръгът може би е отзвук от езически времена, но това са вече мои размишления …
Какво знаем за църквата на село Банище
По време на Второто българско царство на това място имало голям и много богат манастир. Ала, както често се случвало в онези времена, османският нашественик го опожарява и избива монасите до крак в красивата местност Калугерица.
След време върху руините хората издигнали малка паянтова църквица, но и тя рухнала. Затова през 1875 тук изниква нова, трета църква. Същата, която виждаме и днес. По-късно към нея построяват красива магерница, както и килийно училище – първото в целия регион.
Храмът „Св. Йоан Богослов“ е еднокорабна базилика. Стенописи откриваме само в олтарната му част. До наши дни са запазени изключително ярки и въздействащи изображения със сцени от евангелието. Ала техният автор е неизвестен.
Камбанарията е същата, каквато е била преди 150 години. По време на големи празници камбаненият й звън отеква из цялата долина, за да призовава хората да дойдат и да запалят свещичка. Църквата е ремонтирана в началото на хилядолетието от местен бизнесмен.
Вместо заключение:
Тръгваме си от село Банище заредени с красота и покой. И си обещаваме, че отново ще се върнем тук, в брезнишко, където багрите са по-ярки, а времето е забавило крачка, сякаш не иска да си тръгне оттук.
За още едни пирамиди , разположени до интересна църква, вижте в : Село стоб и Стобските пирамиди – истории за минало и настояще