Кайро отвъд социалните бунтове, терористичните атентати и революциите. Най-големият мегаполис в Африка с население от 17 млн. души, е пълен с противоречия, но и с необясним чар. Необятен, прашен, шумен, тънещ в смог и задръствания, обвеян в мистика –такъв го видях и преживях по време на един кратък, но незабравим уикенд.
Натиснете върху някоя от снимките долу, за да влезете в галерията за Кайро.
Да посетиш Кайро и да не се втурнеш към пирамидите в Гиза е като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Но за целта ще трябва да се примириш с непрогледния кайровски смог, който обича да си играе на криеница с изнервените туристи.Има ли по-голямо разочарование от това да прелетиш хиляди километри, за да видиш прословутите пирамиди и да се изправиш пред следната гледка!!!Най-сетне ! Нищо че Хеопсовата е обвита в смог, така изглежда още по-мистична и недостъпнаЖалко, че не успяхме да влезем в нея, за да я разгледаме отвътре, но ни обясниха, че не си струвало. Камилската полиция е навсякъде. Основното й задължение е да бди над сигурността на туристите и да ги изнудва за някой друг бакшиш. Група английски юпита се кефиха до дупка. Направо им завидях на галабиите и на скъпата снимачна техника. Твърде кротки бяха тез камили, сториха ми се отпаднали и безразлични. Май бяха упоени с някакво психотропно вещество Полицаите им са професионални аниматори и майстори фотографи. Правят всичко за one dollar Ето го и въплъщението на бога Слънце с глава на човек и тяло на лъв, кротко полегнало насред лунната равнина вече повече от 4 500 години на фона на Хеопсовата !!!Гледка, която си струва да видиш поне веднъж в живота !!! Упс, пардон, аз ли му счупих носа???Нашият екскурзовод Махгуб беше истински нубийски аристократ с две висши образования, едното от които – придобито в СУ „Климент Охридски“Японците и китайците завладяха света !Не само у нас, но и при тях тече бурно и незаконно строителство… В специален магазин за папируси, от който нищо не купихме, Махгуб демонстрира как са се изработвали от дълбока древност.Типична кайровска улица в разгара на парламентарните избори. Трафикът тук е инфарктен, но няма задръствания. В целия град има само 2 светофара, движението е с кръгови кръстовища. Колите се движат с постоянна средна скорост от 40 км. Така че можеш да си направиш сметка точно за колко време ще стигнеш от една точка на града до друга. Автобусите пък никога не спират на спирки, просто леко забавят и хората слизат или се качват в движение. Сладури! Калин безропотно похапва блудкава на вкус риба на фона на пирамидите . Пирамидите тук са вездесъщи и надничат зад блокове и кръстовища, така както Витоша в София !! Това египетско юпи, изтупано в бял панталон побесня, че съм го снимала безплатноАко си маниак на тема спазване на графици, ред, дисциплина и чистота, отиди в Швейцария или в Австрия. Тук определено не е твоето място !!!Имахме късмет да се озовем в Кайро в края на ноември, когато температурите са относително поносими, макар че тук е винаги влажно, а кожата ти лепне неприятно. Но и с това се свиква!Вечерта ни разходиха с такова корабче по Нил, от което жадно попивахме светлините на града и със свити гърла сърбахме кола, която ми излезе 20 долара чашата!! Cairo by night.Някои от тези хотели са 7 звездни. Махгуб ни изнуди да се запишем за тази разходка ,вместо на „Звук и светлина“ на пирамидите, за което горко съжалих.Както подобава вечерният круиз включваше богата културно-развлекателна програма, от която да ти призлее !На сутринта се запътихме към старата част на Кайро, със задушните му улички. Имат симпатични кафененца – тесни, не особено чисти, ухаещи на странни неща, но уютни. Кафето им е гъсто и ароматно.Домакините непрекъснато ни черпеха с допълнителни сокове и ни отрупаха с подаръци-малки сувенири. Египтяните са изключително приветливи, любопитни и сърдечни. С радост позират за снимки и са с чудесно чувство за хумор. Тук котките са на особена почит, за радост на една друга, по-голяма европейска котка …Преобладаващата част от населението в града изповядва сунитски ислям, но има и много копти – египетски християни, считани за преки потомци на древните египтяни. Около 10 на сто от населението на Египет са копти. Реставрираната коптска църква „Св.Богородица“ – древно средище на коптите в целия регион. Преди Исляма да завладее тези древни земи, Египет бил християнска държава в продължение на няколко века. В Кайро има цял квартал на коптите, които напоследък, покрай разрастването на фундаментализма, изживяват трудни дни.Предполага се, че тук се е крило Светото семейство, по време на бягството му от Ирод.Макар, че е на повече от 1000 години, това не е най-старата черква в града, но определена е най-красивата. А Махгуб настояваше, че тук се съхраняват отломки от Ноевия ковчег. Да не би това да са дървените греди на тавана ????Църквата е действаща и до днес. В нея се отслужва меса всеки петък и неделя сутрин Хубаво е да запалиш свещичка насред заобикалящата те вакханалия от иноверци! За разлика от нашите, техните християнски гробища са отлично поддържани, да не говорим, че на никой не му идва наум да ги вандализира Един копт, заснет нелегалноКайро прилича на гъмжащ мравуняк, който непрекъснато набъбва. Жителите му обитават странни постройки ,чийто последен етаж обикновено е недовършен. А и за какво ти е покрив, като тук почти никога не вали!!Из тесните улички на старо Кайро, където те дебнат ловки търговци на всеки ъгъл, готови с часове да се пазарят, а накрая ти продават за жълти стотинки стоката си, само и само алъш веришът да върви.Тук майка и син ускориха крачка озъртайки се притеснено, ужасени при мисълта, че биха могли да се изгубят в този миризлив лабиринт.Ал-Азхар е една от най-старите и най-големи джамии в града , построена през 970. В продължение на повече от 1000 години е водещ център на вероучение в ислямския свят.На входа ни връчиха такива роби. Бяха току-що изпрани, слава богу. Затова пък жегата беше непоносима !!Джамията побира над 5 хиляди поклонници, които се стичат и от съседните арабски страни. В продължение на столетия джамията била достроявана и разширявана. В средата на 16 в. Кайро наброявал половин милион жители и бил най-големият град на планетата.Групата ни дълго седя по турски на килима в молитвената зала, докато Махгуб ни обясняваше надлъж и шир, на трудно радзбираемия си български, за техните обичаи и обреди….Поредната писана, господарка на малък ресторант, приклещен между клаустрофобичните приземни помещения на тесните улички в стария град.И още и още египетски котки, примамват преситеното от колоритни картини туристическо око.Пълно е със сувенирни магазини със супер скъпи и кичозни репродукции на какво ли не.Алабастровата джамия се издига на единственото възвишение над града – 70метров хълм, увенчан от най-високото минаре в Кайро. Навсякъде ни спираха и заговаряха, искаха да се снимат с нас и да се сприятеляваме. Жените им, въпреки, че са забулени, се носят много секси без да се смущават особено от каноните на корана.А някои от тях са дори красиви!! Кук лукс клан пристига !!!Калин беше неотразимата звезда на пътуването. Всички искаха да се запознаят и да се снимат с техния половин нюанс по-светъл балкански прототип. Дори момиченцата не се посвеняваха да го заобикалят и да го притискат, така че да не им избяга. На два пъти се наложи да ни разтървава полиция.Цитаделата, от която се разкрива спираща дъха гледка към минаретата на града. От 6000 джамии разпръснати из цял Египет, половината стърчат в забулените със смог небеса над Кайро, известен още като града с най-много минарета в света. Макар,че в това отношение и Истанбул си го бива…Алабастровата джамия на залез. Последните ми часове в Кайро коварно се изнизват, като песъчинки между пръстите, които напразно искам да задържа. Със свито сърце се сбогувам с Кайро, давайки си сметка, че съм опознала само микроскопична частица от този калеидоскопичен град, тънещ в автомобилни изпарения, озвучаван от клаксони и от гъгнещите призиви на ходжите, долитащи от върха на хилядите, забодени в небето минарета…Преди да се отправим към ж.п. гарата, откъдето трябваше да отпътуваме за гр. Асуан, се отбихме на пазара Кхан. Но се изгубихме сред лабиринта от сергии, а тук никой не знае друг език освен арабски, дори и представителите на т.нар. туристическа полиция. По някакво чудо открихме гида ни Махгуб, който беше изпаднал в истерия. Късче от прословутия площад Тахрир, заснет в движение. На гарата в Кайро Калин отново се превърна в обект на внимание. Този достолепен благородник настоя детето ми да седне на коленете му, за да ги снимам. Сетне господинът пожела да им направя обща снимка, заедно с малкото му синче, барабар с трите му жени. С този последен спомен емоционалният ни уикенд в Кайро приключи. Вечерта се метнахме на влакчето и отпрашихме към Асуан, където ни очакваше симпатично круизно корабче за пътешествие по Нил.
С вашето съгласие измерваме как се ползва сайтът (Google Analytics), за да го правим по-добър. Без съгласие не се записват бисквитки за статистика. Повече информация
