Те са толкова съвършени, че ги нарекли „Очите на Бога“. Две очи, които те гледат от небето и сякаш проникват в мислите ти. Пред този хипнотизиращ небесен поглед времето спира, чувстваш се малък и смирен. Намирам се в пещерата „Проходна“ край Карлуково на около 110 км. от София. Бях попадала на всякакви снимки на зрелищното природно чудо, и въпреки това съм поразена от мащабите му.
Пещерата „Проходна“ е била обитавана от дълбока древност, най-вече от траките. Тук те провеждали своите култови обреди, впечатлени от играта на светлината в пещерата. Така забелязали, че в ранния следобед слънчевите лъчи осветяват едно скално образувание което прилича /според някои/ на вулва. Затова предците ни решили да почитат своята Богиня – майка, като провеждали тук различни обреди за символично оплождане. Според друга теория, траките използвали природното явление, като календар, който отмервал сезоните.
Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия
Подобно на траките и ние онемяваме пред мистиката и магнетичната красота на „Проходна“ – напук на ордите туристи и на разположилите се на входа й търговци, продаващи магнити и царевица.
В момента, в който прекрачваме прага на скалната катедрала, като по чудо, пространството се изпълва с божествена музика. Група момичета – хористки, седнали на най-високата скала в пещерата /май въпросната „вулва“/, извисяват кристални гласове и запяват някакви самодивски мелодии. Акустиката е перфектна. Хората притихват, отправили поглед нагоре към очите на Бога.
Четох някъде, че когато вали дъжд от небесните отвори се стича вода, която прилича на сълзи. В лятната слънчева утрин обаче от пещерните окна струи светлина. Тя се спуска над нас и плъзва по отсрещната стена, за да освети поставената нависоко икона на Исус Христос – подарък от братството на Троянската Света обител. Иконата е с размер 1,60 м. на 1,50 м. и е била поставена там през 2016 г.. А по думите на Сионий – игумена на манастира : “ Очите на Бога“ са истински Божий знак за всички нас – как Бог от своята висота гледа света, грижи се за него и го предпазва от всяко зло“.
Какво знаем за пещерата „Проходна“?
1. „Проходна“ е най-големият т.нар. пещерен тунел в България с дължина 365 м. и височина 56 м.
2. Оформена е преди 66-68 млн. год. В миналото водите на река Искър запълвали пещерата. Сега нивото на реката е под пода й. Пещерата има два входа. Малък вход /35 м/ и голям вход /45 м/
3. „Проходна“ е идеалната снимачна площадка. Тук са заснети някои от най-силните епизоди от „Време разделно“ по романа на Антон Дончев, както и някои други продукции, сред които и чуждестранни.
4. Пещерата е любимо място за скално катерене, както и за бънджи скокове
5. Археолози открили тук следи от човешко присъствие още от Неолита
6. Пещера „Проходна“ открай време е била място на духовен живот. През Средновековието тя е влизала в състава на местния манастир „Света Богородица“, към който се числят и трите скални манастири наоколо.
Скалният Манастир „Света Марина“
Намира се съвсем близо до пещерата. До него стигнахме по тясна пътека, която тръгва от „Очите на Бога“ и следва течението на р. Искър. Преходът е кратък, леко екстремен, но много живописен.
Манастирът е бил построен в края на 14 век на мястото на стар тракийски храм на Богинята – майка. Бил е обитаван от монаси исихасти . Изписан е отвътре и отвън. За жалост голяма част от тези уникални стенописи са унищожени от вандали. Но през 1970 г. част от тях са реставрирани, а други са пренесени в Националния исторически музей. Съдейки по ярките цветове на фреските, църквицата е била реставрирана отново сравнително скоро.
Националният пещерен дом – Карлуково
На 20-ина минути пеша от пещерата „Проходна“ и от скалния манастир „Света Марина“ се намира Националният пещерен дом – Карлуково. До него стигнахме по стръмна камениста пътека. Сградата е построена на оригинално място между скалите. От терасата му се открива спираща дъха панорама към Искърския пролом и отсрещните карстови образувания, сред които наднича и розовата сграда на лудницата, със зловещо притихналите й обитатели. Пещерният дом разполага с ресторант, както и с удобни стаи за нощувки.
Скалният манастир „Свети Никола“- Глигора
Близо до лудницата на Карлуково, на някакви си 5 км. от селото, попадаме на още една света обител, обвеяна в тайнство и мистика – скалният манастир „Свети Никола“. Стръмни стъпала отвеждат нагоре, високо в скалата, където манастирът е бил издълбан по време на Второто българско царство. Съставен е от църква с прилежащи към нея малки двуетажни помещения. В момента манастирът „Свети Никола“- Глигора се реставрира, но ако се изкачите по нестабилните дървени стълби към горните помещения, пред удивения ви поглед ще се разгърне фантастична картина, а в далечината ще видите тъмната паст на пещера „Проходна“.
Още за скалния манастир „Свети Никола“ ще научите от 5 -минутния ми видеорепортаж :
Самата манастирска църква е издълбана два метра в скалата. Била е изписана през 1360 година, а вторият й слой е от края на 17 век. Малка част от фреските са реставрирани, а друга – се съхранява в НИМ. Мястото е уединено и почти нямаше посетители. Запалихме свещички и записахме молитвите си към Св. Никола в т.нар. „Книга на желанията“.
На тръгване от този целунат от Бога кът пред мен се стрелна следната неземна гледка.
Обещах си отново да посетя района на Карлуково , за да разгледам и третия скален манастир „Свети Безсребреници Дамян и Козма“, както и т.нар. „Геопарк Искър-Панега“, който пък разкрива природните красоти на долината на р. Златна Панега. Но за това – друг път ! 🙂
Вижте още : Геопарк Искър-Панега – оазис на дивата природа
Моля, имайте предвид, че долупосоченият линк е партньорска връзка. Ако направите резервация след кликване ще ми помогнете в поддръжката на този блог, в който споделям само личните си впечатления. Това по никакъв начин няма да доведе до допълнителни разходи от ваша страна.