Image default

Българската следа в Асизи

by Veneta Nikolova

DSC_0432 (2)

Асизи е белязан и от  българско присъствие,  а брънките които свързват малкия италиански град с България са една царица и … един монах.

 CLICK ON IMAGE TO OPEN GALLERY

Кликнете върху снимка, за да ви излезе в галерия и да прочетете репортажа

Асизи ни посрещна начумерен, надничащ сънливо през парцаливата мъгла, която се стелеше ниско над провинция Умбрия. Лек октомврийски дъждец монотонно се сипеше, размивайки пейзажа, заличавайки цветове и контрасти, прогонвайки туристите на завет по ресторанти и църкви
Но тук слънцето дебне зад всеки ъгъл и рано или късно озарява с топлата си усмивка и най- посърналото кътче на тази целуната от Бога земя. Така се случи и сега.
Докато се спускахме бавно от средновековната крепост Рока Маджоре, надвесена закрилнически над градчето, времето постепенно се развиделя и пред очите ни се разкри живописна гледка.
На пръв поглед Асизи не се отличаваше особено от останалите китни населени места, накацали по хълмовете на италианската провинция и увенчани с неотментата крепост или замък.
Същите каменни сгради, патинирани от времето с потънали в цветя первази, същите тесни улички, измити от дъжда с подредените по тях сувенирни магазинчета и кафенета.
И същите групички туристи, които при първото намигване на слънцето плъзнаха по тесните сокаци, за да надничат в музеи и дворове и да щракат с апаратите.
Но сред шумната многоезична тълпа незабележимо се понесоха тъмни силуети ...
Защото Асизи е специален, а славата му се носи навред по света. Тук през 1181 г. е родена една от най- известните икони на християнската вяра - свети Франческо /Франсоа, Франсис или Франциск /.
И както Св. Иван Рилски е небесният покровител на българския народ, така Сан Франческо от Асизи е обявен за патрон на Италия.
Личността на основателя на францисканския орден вдъхновява хора с най-различни възприятия за света.
У нас негови последователи откриваме сред католиците в Северозападна България и по-точно в Района на Чипровци и Раковски.
Смята се, че католическият светец е предвестник на Ренесанса, реформатор, бунтар, първото хипи и първият борец за опазване на околната среда.
Син на богаташи, в даден момент Франческо решава да се лиши от наследство и охолен живот. Изхвърля луксозните дрехи и надява грубовата туника, препасва се с конопено въже, нахлузва сандали на бос крак и тръгва по света да проповядва Евангелието.
Проповедите на монаха били толкова убедителни, че дори птичките и животните се спирали да го слушат, пише в житието му. А мотото на монашеския му орден, един от най-големите в католическия свят, е Pace e bene или Мир и доброта.
Св. Франциск проповядвал духовна чистота, състрадание, любов към природата и аскетизъм. Светецът до такава степен подражавал на Христос, че започнали да го наричат "Alter Christus" или „Втори Христос”.
Според някои историци по време на пътуването си за Палестина Свети Франциск се спрял и по българските земи, но иди доказвай, че така било..
Гробът му се намира в папската базилика на Асизи, превърнала се в седалище на францисканския орден. Базикилата, то се подразбира, се казва „Сан Франческо Д ‘Асизи“.
Състои се от две църкви - голяма и малка, изградени една върху друга , изрисувани с фрески от прословутия флорентински ренесансов художник Джото.
За съжаление снимките в катедралния комплекс, включващ и манастир, са абсолютно забранени, така че това са единствените нелегални кадри от вътрешността, които успях да направя.
Асизи е свързан и с българската история. Малко известно е, че преди да бъде покръстена в православната вяра, съпругата на цар Борис III - Джованна ди Савоя, е членувала във францисканския орден.
Затова тя настоява да се венчае не къде да е, а именно в катедралния храм на Асизи през един есенен ден на 1930 г. . За събитието в града пристига цветът на европейските монархически династии, хиляди зяпачи задръстват улиците, а кумове на щастливата двойка са тогавашният италиански премиер Бенито Мусолини и министър-председателят на България Андрей Ляпчев.
По-късно висшочайшият брак е благословен и с православна церемония в софийския храм „Александър Невски“, където българската царица променя името си от Джованна на Йоанна. Заради тази си постъпка тя влиза в конфликт с Ватикана. Но благодарение на връзките й с апостолическия нунций у нас – монсеньор Ронкали, (бъдещият папа Йоан XXIII, известен като „българския папа“) недоразумението е предотвратено.
Този исторически момент, касаещ най-вече съдбините на България, е оставил следи и в тихото италианско градче. За приятна почуда на всеки бг турист един от булевардите му се казва Viale Giovanna di Savoia Regina dei Bulgari. /
Българската царица умира през 2000 г. на 93 години и е погребана съвсем скромно в гробищния параклис на францисканските монаси, който за жалост не успяхме да посетим.
Затова пък се запознахме с единствения български обитател на манастира в Асизи – падре Владимир Пенев. Най-старият монах в светата обител е на 91 години и пристига в Италия през далечната 1938 година. Известен е още и като монахът -художник, изработил копията на пет папски герба.
Падрето изготвил и копие от герба на папа Франциск, което по каноните на Църквата, трябва да краси фасадата на папската базилика в Асизи. С маслени бои върху дърво изографисал също така и т.нар. „Синьо разпятие“с изображението на свети Франциск и подарил произведението си на настоящия папа, носещ името на светеца.
Въпреки, че от дълги десетилетия живее далеч от родината, падре Владимир владее перфектен български. Отвреме на време посреща в покоите си български делегации и ги развежда из манастира. А това е столовата с места за 500 францискански монаси. Тук е похапвал и папа Йоан Павел II ин персона!!!
Пред бг групата, водена от вицепрезидента на България Маргарита Попова и посланика ни в Рим Марин Райков, монахът си спомни за детството, прекарано в района на Стара Загора, когато заедно с малчугани, се гонели край тракийската могила Дуванлии.
„ Всеки си намираше по нещо в нея, а веднъж кметът на селото попадна на златно лъвче и си го прибра. Жена му обаче се разприказвала и властите дойдоха и му го взеха“- нареждаше францисканецът с български корени.
И добави, че след 1944 година, разбрал от българи, които го навестявали в Асизи, че руснаците изровили могилата и изнесли сума ти неща, а после обяснявали, че ги намерили я в Афганистан, я в Пакистан и пр.
Монахът родолюбец ни показа и терасата, от която царица Йоанна съзерцавала просналата се в нозете й долина. Нейно величество казвала „Оставете ме поне 20-на минути сама , за да се насладя на тази гледка“.
И наистина, това което се разкри пред очите ми не може да се опише с думи. Или може би донякъде само със снимки ...
Дълго ахках и охках, докато накрая онемяла и оглупяла от възторг, се наложи да се разделия с това докоснато от вечността кътче на Умбрия.
И си обещах отново да се върна тук, във францисканското сърце на Италия. Но следващия път ще отделя време и за гроба на българската царица, за която казват, че до последния си ден обичала България, наричайки я „моята втора родина".

Други статии

Манастирът „Седемте престола“ е без аналог в тази част на Европа

Veneta Nikolova

Чинията на Бузлуджа – едно от най-красивите изоставени места в света

Veneta Nikolova

Европейци сме, а не тюрки !

Veneta Nikolova
@2018 - Пътешествия без край.