Годишно десетки хиляди негови почитатели потеглят по следите на близкото минало, за да се потопят в злокобната атмосфера на обезлюдени градове, изоставени магистрали, концлагери и затвори, превърнати в музеи, и прочие непонятни за масовия турист атракции.
 |
| „Фабриката е рожба на българо-съветската дружба“ гласи избледнелият лозунг на призрачна постройка в родопския град Рудозем |
Не е необходимо да ходиш чак до Чернобил, за да попаднеш на призрачно място – достатъчно е да отскочиш до Северозападна България.
Там те очакват навяващи тъга и меланхолия села и градове, тънещи в самота и разруха с изоставените им заводи, разпадащите се панелки, пустеещите селскостопански постройки и… избледнелите символи от комунизма! Подобни паметници на рухнали комунистически идеали откриваме из цялата страна.
 |
| Северозападна България или „The day after tomorrow“ |
Каква по-умилителна гледка за всеки уважаващ себе си привърженик на dark tourism /или мрачен туризъм/ ! Въпросът е, че стане ли дума за социалистическото й наследство, страната ни се държи като свенлива девойка.
„Ние се срамуваме от комунистическото си минало, искаме да го забравим и… да го скрием”
– обяснява 32-годишната Цветелина Цанкова – собственик на единствения специализиран туроператор у нас, който организира т.нар. „комунистически тур за носталгици”. И добавя:
„Най-вероятно наистина не сме го преосмислили, не го приемаме като история, като минало, а все още го свързваме с настоящето. Когато посещават Националния исторически музей, чужденците питат защо историята ни е показана до 1943-44 г., след което продължава с… химикалката на Георги Първанов, с която е подписал договора ни за членство в ЕС”.
 |
| Язовир Копринка или бившия яз. Георги Димитров, погълнал няколко села, заедно с останките от древния Севтополис |
Цвети се чуди как така в експозицията не е отразен цял един съществен 45-годишен период, времето на тоталитаризма.
„Къде е социалистическият отрязък от историята ви?” питат хората
“А обясненията, че е още рано да го експонираме, защото трябва да минат поне 80-100 години, докато го осмислим, буди недоумение.”-обяснява младата собственичка на туристическа агенция.
Любителите на мрачен туризъм са предимно шведи, белгийци, французи и американци. Тези хора никак не скучаят в България, защото тук определено има какво да видят и да снимат. Цвети разказва как чужденците изпадат във възторг от пустеещата, оставена на произвола на времето и природата, индустриална зона на град Перник – някогашен проспериращ център на стоманолеенето у нас.
 |
| Ленин и Маркс са на почит в старопланинското село Селце! |
Да не говорим за Северозападна България. Развитият индустриален регион по време на соца беше буквално опустошен в годините на прехода. Доколко тези „забележителности” обаче са символ на 45-годишната тоталитарна държава или са по-скоро белег на последвалите 25 години мъчителен, несъстоял се демократичен преход, е въпрос на лично тълкуване.
В соцмаршрутите на чужденците се вписва Паметникът на съветската армия в сърцето на София, както и построените в средата на ХХ век язовири, „погълнали” цели селища, заедно с църквите им.
Пътешествениците разглеждат типичен апартамент в нашенска панелка, отбиват се в оцелял през годините на демокрацията хоремаг, за да си купят лимонени резенки и да видят какво означава празен магазин.
Но когато любителите на т.нар мрачен туризъм настояват да посетят някой музей на комунизма, остават разочаровани. Защото се оказва, че в България няма такива. „Питат ни как така всички бивши соцстрани си имат музеи, които разобличават тоталитаризма, но не и България” – разказва Цвети и добавя, че често й задавали следния въпрос: „Не можем ли да посетим бившия концлагер на дунавския остров Белене?”.
 |
| Някогашният най-голям завод за електромери на Балканите стърчи самотен и ненужен в местността Калето над град Никопол. |
За жалост от концлагера няма запазени сгради и помещения. Защо ли?
Истината е, че по света хората са свикнали, такава информация да не се крие. “В останалите посткомунистически страни е широко разпространено виждането, че историята трябва да се помни, за да не се повтаря. Тези страни се опитват да запазят места, които напомнят за близкото минало.”-казва Цвети.
Хората, живели отвъд Желязната завеса, продължават да ни възприемат като „бивша социалистическа страна”. Те искат да разберат как българите са оцелявали 45 години в еднопартийно общество със забрана на частната собственост, политически репресии, цензура, планова икономика, ДС и пр. Оказва се обаче, че не само комунизмът буди любопитство, но годините на преход, опустошили цели райони на България.
Изоставени села с по един-двама възрастни жители на фона на приказно красива природа, пустеещи градове с нащърбени панелки и рухнали къщи, някогашни фабрики, превърнати в руини…
Тези обекти биха могли да се превърнат в примамка за феновете на dark tourism и да донесат пари на държавата. Стига да успеем най-сетне да се дистанцираме от годините на социализма и да проявим щипка въображение и… чувство за хумор.
А иначе България отдавна присъства в най-популярните специализирани сайтове за мрачни пътувания. Просто е въпрос на време да преосмислим близкото си минало. Дано това не ни отнеме 80-100 години!
Вижте изповедта на един любител на dark tourism, който е влюбен в България