Базиликата „Света София“ или добре дошли в града на мъртвите

Докато се движим забързано по жълтите паветата на София рядко се замисляме, че под краката ни, само на няколко метра под централните столични булеварди и площади, съществува един друг, непознат град, потънал в мрак и забвение, безразличен към човешката суета и страстите, които бушуват на повърхността.

 Това е древна Сердика – един от най-значимите градове в пределите на Римската империя. Император Константин Велики често възкликвал „Сердика е моят Рим” и се колебаел дали да не го превърне в столица на обширните си владения.

Основан в средата на І век, градът преживява своя възход при управлението на Константин Велики през ІV век, но и своята разруха и падение в един по-късен период. За превратната му история свидетелстват останки от жилищни и административни сгради, от широки площади и раннохристиянски църкви. Някои от тях са експонирани в централната част на София и не спират да будят удивлението на многобройните гости на столицата.

 

 Музеят се разстила на 600 кв. м и е на три нива в зависимост от датировката на разкритите обекти. Входът му е от базиликата „Света София“. Стълби от армирано стъкло отвеждат в този своебразен град на мъртвите, където цари тишина и безвремие. Тук вечността се спотайва зад всеки зид, наднича зад гробници и някогашни абсиди и навява мисли за неумолимия ход на времето и краткотрайността на човешкия живот.

 Експонираните до момента гробищни съоръжения, около петдесет на брой, датират от ІІІ до V век и са различни по тип и градеж. Докато се разхождаме край каменните саркофази, зиданите гробници с покритие от каменни плочи или тези с полуцилиндричен свод, придобиваме, макар и бегла представа за погребалните ритуали и вярванията на нашите предци.

 „Предимно богати хора, със съответната икономическа, финансова и политико-религиозна сила – обяснява археологът Юниан Мешеков от Музея за история на София. – Самите съоръжения говорят, че са стрували много пари и не всеки е можел да си ги позволи. Става дума най-вече за големите фамилни гробници с полуцилиндрично засводяване.

Но за разлика от езическата епоха, когато до покойниците се поставяли гробни дарове, в християнската епоха ритуалът забранява тази практика, като покойникът се погребва предимно с личните вещи, в някои случаи златоткани. Археолозите са намирали следи от златни нишки, от лични вещи като накити, пръстени, гривни и дори монети.

от една по-късна епоха – XII-XIV век, използвани за поставяне на печати с червен восък върху важни документи. Заедно с тях са представени и холограмите на намерените в некропола мощехранителници.

„Виждате ли тази дупка горе? Това е набег на иманяри! Почти всички гробници са били ограбени още в древността“ – обяснява Юниан Мешеков. Намерените останки от раннохристиянска църква-мартирион с великолепна подова мозайка, потвърждават предположението на археолозите, че тук са съхранявани мощи на светец. Това обяснява и желанието на по-заможните и силните на деня да бъдат погребвани именно в тази част на некропола.

В базибиката „Света София „могат да се разгледат руините от три раннохристиянски църкви.

Най-старата е от началото на ІV век. По това време християнството вече се приема като абсолютно официална религия в рамките на Римската империя. Втората църква представлява трикорабна базилика и датира от по-късен етап – края на ІV век. От нея са съхранени малка част от зидовете и ъглови части от два от корабите. Храмът обаче е бил разрушен от поредното варварско нашествие в тази част на Балканите.

 Третата църква е от началото на V век. Била е застлана цялата с многоцветна подова мозайка, изпълнена с геометрични и растителни мотиви. Вероятно обаче храмът е бил унищожен при голямото хунско нашествие в средата на V век. Предполага се, че настоящата трикорабна базилика „Св. София”, която е дала името на днешната ни столица, е изградена в края на V, началото на VІ век.

Една от най-интересните находки е на 20-на метра от базиликата „Св. София”. Тук археолозите попадат на гробница с изящни пъстри стенописи с кръстове и розети. “Това е единственото в рамките на България гробно съоръжение от раннохристиянския период, на което е упоменато името на покойника” – твърди Юниан Мешеков. Надпис на латински, който означава „Хонорий, раб Божий” свидетелства за името на човека, положен в нея. Вероятно става дума за висш духовник на Сердика, живял през Vв.

 На разположение на посетителите на базиликата „Света София“ са мултимедийните екрани, по които текат кратки филмчета за историята на града и информационните табла. С няколко изключения, засега могат да се разгледат само макети на откритите мозайки, които се реставрират.  Но скоро подът на хилядолетните църкви ще грейне с възстановените си многоцветни геометрични фигури, по които някога са стъпвали предците ни.

Пътешествия без край . Венета Николова