Тунис е най-малката държава на Магреба, но пък изобилства с екзотични изненади. Безбрежна пустиня, осеяна тук -там с фантастични оазиси, извънземни пейзажи, превърнали се в сцена на десетки холивудски продукции, бели градове , изумрудено синьо море, плажове, нажежени от безмилостното слънце и навсякъде – човешка глъч.
Преди арабската пролет Тунис беше една от най-туристическите северно-африкански дестинации. Поредицата атентати в най-демократичната и западно ориентирана африканска държава обаче са на път да охладят туристическия ентусиазъм на милиони.
Но тунизийците са приветливи хора и разчитат на туризма, за да дръпне икономиката .
Затова повече от всякога се стараят да угодят на гостенина с надеждата да го привлекат и задържат. Като цяло населението е лошо настроено към всякакви прояви на фанатизъм и агресивен ислям, обича да се весели, да флиртува и да пийва местното винце, бира и ракия от фурми .
Според едно проучване всеки пети тунизиец упортебява алкохол, а след арабската пролет броят на надигащите чашката се е увеличил значително.
Жителите на Тунис се гордеят с космополитните си корени и люто се обиждат, когато ги наречеш араби.
Подобно на България, в течение на хилядолетия, Тунис е бил на кръстопът между различни култури и цивилизации. Преди арабите да се установят тук и да заличат почти всички следи от християнското му минало, районът е бил във владение на финикийците, на римската империя, на Византия и на Османската империя.
Много силно влияние върху местната култура са оказали и французите, които през 1881 г. колонизират малката африканска страна. До средата на 20-ти век Тунис е бил протекторат на Франция. Въпреки всичко, хората са запазили добри спомени от тези времена.
До ден днешен тук всички говорят много добър френски език и страдат че френските туристи вече ги игнорират. Така че всеки път, когато се обръщахме на френски към някое камиларче или таксаджия, засияваха с думите „Ма вие французи ли сте?“.
И въпреки че ги убеждавахме,че сме си българи, получавахме „traitement spécial“, а усмивките не слизаха от лицата им. Тунис ме спечели със синьо-белите си градове, с пикантните ястия с дъх на harisa, с хипнотичната красота на Сахара и наивната доброта на неговите жители. 🙂 .
За приключението ни в тунизийската част на Сахара кликнете Тук
Click on image to open Gallery
Кликнете върху снимка, за да ви излезе в галерия
Пътешествия без край . Венета Николова