Image default

Село Солища или романтика в бяло

 
Ако в някой снежен уикенд решиш да отскочиш до планината най-добре избери колкото се може по-отдалечено  кътче, там където туристите са по-скоро изключение, а зимата се представя в най- искрящо белите си нюанси.  Като село Солища, например.

Като бяла коприна, надиплена на вятъра се разгръщат заснежените гънки на Средните Родопи. Те крият в пазвата си селища с каменни къщурки, стари чешми и белосана църква с камбанария. Тази идилична картина ще изплува пред теб, ако пътуваш в планината през зимата. Едва на 4 км. от известния архитектурен резерват Широка Лъка ще попаднеш сякаш на края на света или по-точно… в село Солища.

 Пътят рязко свива надясно, веднага след като отминеш последните къщи на Широка Лъка, а след това неочаквано се стеснява и започва да криволичи нагоре в планината.
Опасенията, че обилните снеговалежи предишната нощ ще затруднят достъпа до този недокоснат от глобализацията  кът се оказват безпочвени. Защото за разлика от други места, тук пътната настилка всяка сутрин грижливо се почиства и опесъчава.
След няколко завоя, разкриващи заскрежени долини и вечнозелени борови горички, внезапно се озоваваш в село Солища
Селцето се е смълчало под плътния си снежен юрган, а единствените признаци на живот в околностите са кълбетата синкав дим от комините.

Цари пълна тишина, толкова неестествена, че чуваш как снежинките се сипят от небето, а снегът хруска в краката ти.

Лек ветрец се прокрадва по стръмните улички и разклаща клоните на близката гора с над 300 годишни гигантски черни борове. Гората си има име „Черночето” и заема достойно място сред списъка на местните забележителности.

Селото наброява едва 36 постоянни жители. Но през лятото населението му „набъбва” до 300 – предимно виладжии и заклети ценители на природата и старините.

Къщите в селото са на 1300 м. надморска височина. Разположеното във високата част на планината селце всъщност е най-близкото населено място  до връх Перелик – първенецът на Родопите, с неговите 2191 м. надморска височина. Някога хората от този край отглеждали огромни стада с овце.

Тук те ги пасели, а на мястото на днешното село хвърляли огромни буци каменна сол и животните идвали, за да ги ближат. Така се появило и името на селото – Солища.

Селото е много старо и е с типично родопска архитектура. Повечето му къщи са строени от камък и кал. А вторият им кат е предимно от кирпич. Стените на приземните етажи пък са с по един метър дебелина, помещенията трудно се затоплят, но след това дълго задържат топлината, покривите на къщите са тиклени.

 
Хората тук се гордеят със своята църква „Св. Неделя”, една от най-големите този край, издигната в 1892 г. Камбаните й са отлети от мед и сребро, затова бистрият им звън отеква чак в съседните села. Решаваш да се разходиш из селцето и поемаш по стръмните му улици. А те отвеждат нагоре в планината, откъдето притаяваш дъх пред  безбрежното море от преливащи един в друг планински върхове.

Подножието на близкия връх Перелик е сборен пункт на сноубордистите. Там снегът се задържа 250 дни в годината и на места достига до 3 метра дълбочина. Това е едно от най-фантастичните места у нас за екстремно спускане в девствен сняг, твърдят ентусиасти, които политат с шеметна скорост между редките ели, обрасли по склоновете.

За да не остане назад в предлагането на атракции, село Солища също осигурява снежни емоции. Преди време местни предприемачи закупиха и монтираха в околностите малък ски влек и вече всеки може да съчетае почивката си на село с каране на ски.

 Турлата
Околностите не селото предлагат  уникални заскрежени пейзажи.
Погледът се спира върху очертанията на най-близкия връх Турлата /1822м. / . Отдалеч той удивително прилича на купа сено и е част от местния пейзаж, изобразяван по пощенски картички и туристически диплянки.  
В миналото на върха се издигала римска крепост, съоръжена със сложна водопроводна мрежа. От някогашното й величие обаче са останали само руини. Въпреки това си струва да го покориш, за да се порадваш на поредната космическа гледка в краката ти. И ако наостриш слух, може да доловиш писък на гайда откъм селото.
 Солища се слави с талантливите си гайдари
От незапомнени времена те огласяват околностите с игривите си трели. А в днешно време жънат успехи на национални събори и международни фолклорни фестивали. Оказва се, че не само българи, но и много чужденци са открили за себе си този дивен кът от България.
 
Няколко уютни фамилни хотелчета от години успешно развиват селски туризъм. Можеш да отскочиш с автомобили до връх Перелик или пък да се изкачиш до там пеш за два часа. През лятото туристите берат диви плодове и билки и си правят чайове с мащерка, риган, кантарион и пр. Околностите са обрасли с черни и червени боровинки и малини.
Домакините ще те нагостят  с родопски клинове, качамак, пататник
А сутрин ще закусваш с домашно приготвени колаци – вид палачинки, които се пекат на гореща тикла и се сервират с масло, сирене или сладко от диви плодове.
 
 с. Стикъл

И още едно местенце, което определено си струва да посетиш . Това е съвсем близкото, но все още непознато на туристите  и труднодостъпно през зимата село Стикъл. Характерно е със старите си схлупени къщурки и няколкото местни жители. Те се радват на всеки случаен посетител в това забравено от цивилизацията  местенце. 
 
 Венета Николова . Пътешествия без край

Други статии

Провиралката край село Лиляч или да се родиш отново

Veneta Nikolova

Потопената църква на яз. Копринка или последното късче от един изгубен свят

Veneta Nikolova

Пещера „Венеца“- тайнствена и феерична

Veneta Nikolova
error: Content is protected !!