Мой любим Лисабон (Lisboa minha amada)

Лиза – така жителите на най-западната европейска столица наричат гальовно своя град. Няма как да не се влюбиш в Лисабон още щом стъпиш на пясъчния бряг на р.Тежу и се опиташ да обгърнеш с поглед седемте хълма на които се е разположил, сияещ в цялото си великолепие, окъпан от сребристите отблясъци на слънцето и водата.

Открий още приказни кътчета от Португалия Тук

Лижбоа /така се произнася на португалски/ къта свидно спомена за своите мореплаватели, отплавали от пристанището му, за да завладеят света.

Португалците първи достигат до Хималаите, Япония, Мадагаскар и Цейлон. Най-именитият сред тях, разбира се, е Вашку да Гама, който в края на15 век, потегля от Лисабон, за да открие морския път към Индия.

По това време португалската империя преживява феноменален разцвет, простирайки се от бреговете на Южна Африка до Китай и трупайки несметни богатства от колониите си.

През 1755 г. обаче градът е настигнат от ужасна катастрофа.

Чудовищно земересение, едно от най-унищожителните в човешката история, срива до основи почти целия Лисабон. А последвалото го цунами доунищожава малкото оцелели сгради.

Повече от половината население загива. Но властите бързо предприемат мерки и само за една година центърът му е почти възтановен. Прокарват се широки булеварди и се издигат великолепни сгради. Те са проектирани така, че да устоят на земетресения. Градът възкръсва като по чудо, по-пищен и сияен отвсякога.

Характерен е със своите ретро трамваи, които криволичат нагоре-надолу по тесните стръмни улички с красивите си тераси. От тях се откриват зашеметяващи гледки към р. Тежу, със закътаните си площади, потънали в зеленина, с продавачите на кестени, с малките си магазинчета и кафенета …

Какво е азулежо (azulejo) ?

Местните хора ще ви кажат, че керамичните плочки са много практични, защото притежават чудесното свойство да изолират от влага и студ. а освен това траят векове. Но ако човек посети Лисабон и се поразходи из колоритните му улици, ще се убеди, че не става дума само за практичност. Защото това, което ще види на всяка крачка всъщност е португалското най-видимо изкуство – азулежо. Ръчно изрисуваните плочки, покрити с глазура радват окото и сетивата. Това не е обикновена декорация, а поетична намеса в градската среда. В Португалия тази декорация се използва повече от 5 века без прекъсване. Вижте видеото!

Лисабон е люлката на фадото

Но ако попитате кое е най-характерното за тяхната страна, португалците ще ви отговорят без да се замислят – фадото. Това не е просто песен със съпровод на китари, а всепризнат културен символ .

За фадото казват, че е изтънчената душа на Португалия. Днес лисабонските квартали Bairro Alto и Alfama се считат за меката на тази пропита с тъга музика. В града дори има музей на фадото, който представя историята и най-ярките изпълнители и поети, свързани с него. Самата дума фадо означава съдба или орис. Португалците твърдят, че музиката им не трябва да се слуша, а да се чувства.

Вижте видеото:

Докато се скитахме из града попаднахме на изпълнители на традиционната фадо музика. Музикантите бяха седнали в едно кафене и огласяха цялата улица с меланхоличните си трели, за радост на туристите. Лисабон е градът на артистите, на бохемите, на хората със свободен дух…

Заедно с колоритния си стариннен център, Лисабон е модерен град, който непрекъснато расте и се развива. Прекарахме цял един следобед в Парка на Нациите. На това място се е провело световното изложение Експо ’98. След края му обаче футуристичните за времето си съоръжения се превръщат в основата на модерен търговски комплекс в близост до морето.

Тук ще откриете всевъзможни атракции. Сред тях е и Океанариумът със своите над 25 000 риби, бозайници и морски птици, включително и няколко вида стресирани от туристите акули.

Една от емблемите на португалската столица е мостът „Вашку да Гама“.

Това е най-дългият на Стария континент със своите 17,2 км.. Построен е в чест на 500-годишнината от откриването на Индия.

Ние обаче всеки ден прехвърчахме с екскурзионния ни автобус по моста „25 -ти април”, свързващ двата бряга на река Тежу, на път към Коща да Капарика. Въпросното курортно селище, в което бяхме отседнали, се води квартал на Лисабон, с това предимство, че е на брега на Атлантика. Хотелът ни беше на плажа, така че нощем заспивахме унесени от диханието на океана.

Но дотук със словоизлиянията. Оставам любознателния посетител на блога да се потопи в атмосферата на този уникален град, на този пъстър калеидоскоп от култури, архитектурни стилове и аромати, пропити с дъха на ориента….