Това място е докоснато от Бога ! Това е усещането, което изпитваш когато за пръв път видиш уникалното творение на природата – скалите в района на Белоградчик.
Необичайният каменен пейзаж се разстила в продължение на 30-ина км. в околностите на Белоградчик.
Фантастичните образувания, наподобяващи човешки силуети и фигури на животни и растения, са се оформяли в течение на милиони години.
Около 60 км. северно от областния град Монтана шосето постепенно навлиза в чудновата каменна гора от гигантски скални образувания, обагрени в червено.
Някои от тях са полегнали сред обраслите планински склонове, други са изникнали в непосредствена близост до града.
Предполага се, че преди милиони години, районът е бил дъно на море.
С течение на времето природата е впрегнала своите стихии – водата, огъня и вятъра, за да извая чудно красивите образувания.
Най-внушителните се намират южно от Белоградчик. Тук всяка скала си има име – „Мадоната”, ”Вкаменената сватба”, „Гъбите”, „ Конникът”, „Монасите”, „Адам и Ева”…
Скалните скулптури са толкова реалистични и живи, че ако се вгледаш по-продължително в тях, ще ти се стори, че леко помръдват и се канят да проговорят, за да ти разкажат своята история, обикновено свързана с трагична любов, смърт и героизъм
Тези скали са се превърнали в част от културното наследство на Белоградчик , който буквално се е сраснал с фантастичните природни образувания
Тук всеки знае наизуст преданията и легендите, свързани с каменните фигури. А те надничат зад всяка къща или улица.
В околностите има пътеки, които криволичат край някои от най-красивите природни скулптури.
Някои от тези маршрути са с продължителност 3-4 часа и по тях може да наблюдавате редки растения и лековити билки. Достъпни са и с колело.
Скалите са красиви по всяко време. Особено тайнствени са през есента и зимата, когато гъста мъгла се спуска над тях, придавайки им мистичен ореол
Обгърнати с този призрачен воал, някои от тях приличат на омагьосани замъци, чийто обитатели са приспани во век и веков от зла орисница ….
На места тези грамади образуват скални венци с червеникав оттенък и крият в недрата си бездънни пещери с красиви сталактити и сталагмити.
Любопитни са и т. нар. естествени бонсаи.
Това са борове -столетници, които растат по върховете на скалите. Въпреки че повечето са по на 200-300 години, те са много малки, поради недостига на влага и на хранителни вещества.
Белоградчишката крепост се е сляла с каменните образувания, разпалвайки фантазията да десетки хиляди туристи, които се стичат всяка година тук, за да й се възхищават, да я снимат и да се сдобият със заветния печат от 100-те национални туристически обекта.
Счита се, че основите на крепостта били поставени още от траките. Използвайки естествената непристъпност на скалите, след тях римляните издигнали на това място своя крепост.
По-късно твърдината била използвана от византийците, а по време на Османското робство била доизградена и в нея настанили местните турски гарнизони.
Любопитното е, че била използвана като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир.
Последният български владетел преди падането ни под робство си имал на това място лятна резиденция.
В нея обичал да релаксира на прохлада и да съзерцава красивите каменни силуети.
Казват, че местността била духовен център на войнствените трибали. Това е едно от малкото племена, побеждавали най-мощните пълководци на античността. Става дума за Филип Македонски и сина му Александър Македонски.
Докато се скиташ в околностите на Белоградчишките скали ще откриеш руини от постройки, зидове, парчета от тухли, както и фрагменти от керамика.
Съвременният Белоградчик със стръмните му улички примамва пътешественика с красиви гледки и спокойствие.
През 2007 г. скалите в района на Белоградчик, заедно с крепостта, бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света” и заеха една от челните позиции. За съжаление обаче не успяха да стигнат до финала.
Пътешествия без край . Венета Николова