Средновековието Archives • Пътешествия без край

Мистерия в Средна гора – Кутела и как да го откриете

Veneta Nikolova — Thu, 03 Oct 2019 14:35:23 +0000

Една от най – големите мистерии в района на Сърнена Средна гора не дава мира на историци и изследователи. Наричат я Кутела – великанската каменна чаша изваяна с перфектна прецизност по непозната технология от незнайни майстори. Но за какво е служел този огромен съд, скрит в пазвата на планината, който може да побере човек, та даже и няколко души? Близо до хилядолетния гигантски съд са разпръснати странни, издялани от човешка ръка скали. Наблизо имало и останки от счупените парчета на още една каменна чаша, които обаче не успяхме да открием. Някои учени твърдят, че става дума за мегалити от времето на траките.

Останки от мегалит край Кутела

Кутела е с перфектни пропорции

Други датират находката от по-късен период – 9 век. Версиите са много. Но никой не знае каква е истинската възраст на Кутела, нито за какво е служел. Едно е сигурно – находката е уникална за Европа и има само няколко аналога по света.

Вижте краткото видео от последната ми разходка до Кутела и до други скрити в сърцето на Сърнена Средна гора загадъчни структури:

Какво представлява Кутела

Названието Кутела идва от думата „котел“ – голям домашен съд за затопляне на вода с разширено дъно и дръжка за пренасяне. Кутел означава също и вид ханаванче, в което с помощта на чукало нашите баби счуквали сухи растения, които ставали на подправки. Дали във въпросния съд са се съхранявали билки или някаква течност, като вода, вино или жертвена кръв, не е ясно. Но това което ненадейно изникна пред изумения ми поглед напомня на илюстрация от „Алиса в страната на чудесата“ – имах чувството, че съм попаднала в паралелен свят. Сюрреалистичната чаена чаша, изгубена в храсталаците на вековната гора, е съвършено изработена и сякаш очаква всеки момент притежателят й, я някой гигантски заек или горски дух, да дойде да си я прибере.

На дъното на Кутела е имало ритуално изображение, което е заличено от времето

Чашата на Боговете – така наричат още мегалита, висок 1,5 метра и дълбок към метър. Стените му са с дебелина около 40 см. Имал е дръжки, както и похлупак. Ала типично по нашенски, още през 19 в. жител от съседното село Розовец, откъртил огромния воденичен камък, служещ за капак, за да го вгради в дворната си настилка от чисто естетически подбуди.

Какво знаем за гигантската чаша

Първата научна публикация за Кутела е на братя Шкорпил от 1898 г. В нея те разказват как в землището на село Розовец , край развалините на средновековния манастир „Свети Никола“, попаднали на „жертвен кутел“. Братята изследователи били силно впечатлени от находката. Те описали огромния съд като „един от най-любопитните жертвени камъни на територията на страната“.

Кутела е изработен от гигантски гранитен къс

Интересното е, че края на 19 в., когато чешките археолози го видели за първи път, Кутелът бил счупен на части. Но през 70-те години на 20 век уникалният артефакт бил възстановен и днес лесно могат да се различат слепените парчета. Учените са смаяни от съвършенството на изработката му . Тя далеч надминава всички изсичания от този род в Източните Родопи, осеяни с мегалити и трапецовидни скални ниши. Чашата в Сърнена Средна гора е изваяна така, сякаш с нож се реже стиропор или торта.

Как да стигнете до Кутела

От години прекарваме пролетната си ваканция в района на гр. Павел Баня, но едва преди няколко месеца разбрахме, че наблизо се намира това уникално човешко творение. Разклонението, което води към археологическата забележителност се намира между пътя, свързващ красивото средногорско селце Розовец със село Турия – родното място на Чудомир.

Край Кутела минава черен път, който отвежда до хижа Братан

Край великанската чаша са разпилени останки от древни камъни, издялани от човешка ръка

Ако се движите от с. Розовец в посока Павел баня, разклонението се пада вляво от пътя на около 1 км. след една крайпътна чешма. Ние, разбира се, се изгубихме, както винаги ! Открихме мегалита с помощта на един местен човек, който предложи да ни заведе до въпросния разклон. Паркирахме автомобила в началото на черния път, който се вие в планината и отвежда до хижа Братан. Потеглихме нагоре пеша и след около 1 км. попаднахме на указателна табела с надпис “ Кутела „. Гигантската чаша се пада вляво от черния път. Вижте картата в най-долу в края на публикацията!

Теории и хипотези за произхода на древната чаша

Тракийска шарапана за направа на вино на 3000 години, „чаша на Дионис“ – използвана в ритуалите на Дионисиевите мистерии, съд за мелене на зърно, урна, щерна за вода, огнище, силоз и какви ли не още предположения се свързват със загадъчния археологически обект, притаен сред диплите на Сърнена Средна гора. Една от най-разпространените теории е, че датира от 9 век и в него се кръщавали християни. Някои изследователи твърдят, че през средновековието Кутела бил използван от шамани за техни тайни и доста зловещи обреди. Те набутвали жертвата в чашата, вътре я разсичали на парченца и после я сварявали, за да й осигурят безпрепятствен път към отвъдния свят и т.н. и т.н.

Твърди се, че в съседство са били открити парчетата от втори подобен почти разрушен мегалитен кутел, но аз не ги видях.

Най-ексцентричната хипотеза свързва паметника с цивилизация, много по-древна от тракийската, която обаче била далеч по-развита в технологично отношение от нас. А някои дори са убедени, че Кутела е артефакт от извънземна цивилизация.

Кутела има други аналози по света

Да, признавам, Кутела разпали фантазията ми. Не може нашенската чаша да е единствената в света. Вероятно тя е дело на цивилизация, свързана по някакъв начин с други древни култури.

Ето на какво попаднах в мрежата:

Подобни гигантски съдове са открити сред останките на Угарит, известен още като Рас-Шамра. Угарит бил процъфтяващ космополитен град в древна Сирия през второто хилядолетие пр. н.е. . Една от теориите е, че тези големи каменни чаши служели за ритуално производство на бира.

Снимка: Google

Долината на гърнетата в Лаос е осеяна с хиляди огромни каменни съдове, които напомнят на Кутела край Розовец. Древните делви са високи от 1 до 3 м. Никой не знае защо и от кого са създадени. Според една хипотеза те служели за погребални урни преди хиляди години. Според друга – в тях се складирало огромно количество вино.

Вместо заключение

Сърнена Средна гора е земя свещена и мистична, осеяна с десетки мегалитни съоръжения, разпръснати сред най-потайните й части. Тези обвеяни със загадки обекти все още не са достатъчно добре проучени и затова, когато човек успее да стигне до тях, се чувства като откривател. В списъка ми има още поне 3 местни мегалита, които възнамерявам да открия за себе си в най-скоро време. Очаквайте в следващи публикации.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка @VenetaNikolova

В района на Кутела можете да посетите още :

Вижте къде се намира Кутела и как да стигнете до него

The post Мистерия в Средна гора – Кутела и как да го откриете appeared first on Пътешествия без край.

Българите познавали ракията още през XIV век

Veneta Nikolova — Thu, 09 Jan 2014 15:18:00 +0000

Българите пиели ракия много преди тя да се появи на трапезата на други европейски народи. Това твърдение на учените произтича от находка в старопрестолния град Велико Търново. По време на разкопки на хълма Трапезица, осеян с останки от Средновековието, археологът Константин Тотев попада на фрагмент на съд от XIV век, върху който разчита надпис, съдържащ думичката „ракиня”.

Няма съмнение, че става дума за традиционната за Балканите алкохолна напитка ракия. У нас тя е на особена почит. Любопитното обаче е, че откритият надпис е сред най-старите свидетелства за употребата й въобще, твърдят учените.

„Аз пих на празника … ракиня”

Този графит на старобългарски върху керамична купа от XIV век е на път да преобрази представите ни за пътя на огнената вода през вековете.

Много вероятно е болярите ни да са пиели ракия 200 години преди напитката да стане популярна в Европа.

Още в древността хората са познавали дестилацията. Предполага се, че този вид алкохол е измислен от арабите, а думата „ракия”, идва от арабската „арак”. Но характерен за арабската напитка и нейните деривати по света е анасоновият й вкус, за разлика от нашенската, приготвяна от грозде, сливи и др. плодове. Ракията, в различните й разновидности, е разпространена в повечето Балкански страни, където се „подвизава” с наименования като „раки”, „ракъ”, „рачиу” и пр.

Предполага се, че омайното питие е пренесено в България по време на чумните епидемии през Средновековието

Първоначално се е използвало като лек срещу болестта. Но нашите предци оценили и незаменимите му вкусови качества. Както и свойството бързо да повишава градуса на настроението. Затова ракията придобива широка популярност, превръщайки се в неотменна част от местния бит и фолклор.

В наши дни алкохолният еликсир присъства с повод и без повод на трапезата ни. Но в това няма нищо случайно. Съдейки по находката на хълма Трапезица ние сме сред първите на континента, опознали и оценили по достойнство сладостта на тази напитка!

„На въпросния съд с необичайния надпис попаднахме докато проучвахме некропол на църква от ХІV век ” – каза проф. Константин Тотев, който ръководи разкопките в северния участък на крепостта Трапезица.

Изглед към историческия хълм Трапезица във Велико Търново, където бе открита находката.

„Става дума за част от малка купичка, или чаша, изпълнена в прочутата „сграфито” техника

Тя била практикувана от търновските грънчари. Тази техника отличава съдовете с характерна художествена украса, с изображения на растения, на хора, животни и пр. Но най-любопитното е, че допълнително, след като съдът вече е влязъл в употреба, върху него е бил издраскан текстът „Аз пих на празника… ракиня”.

Не е ясно обаче за кой празник става дума. Но подобни надписи са характерни за различни метални съдове, сервизи, които в миналото са били надписвани от притежателите им.

За пръв път обаче попадаме на надпис, при това толкова стар, съдържащ думата „ракия”. Предполагаме, че притежателят му е бил гражданин, или военен, погребан в некропола, на юг от тази много голяма църква, която в момента разкриваме.”

Но има и други сведения за употреба на ракия по нашите земи, според покойния Божидар Димитров

Едно от тях датира от 1372 г. Става дума за доклад на турския пълководец Лала Шахин до главнокомандването на Османската империя. В него българските войници са описани, като „едри, мустакати и на вид добре калени на боеве, само че навикнали да употребяват вино и ракия, с една дума – хора веселяци”. Историята и археологията ще бъдат сред основните козове на България в преговорите с ЕК ракията да бъде най-после призната за традиционна българска напитка.

Ценителите на питието у нас нямат търпение то да бъде патентовано в Брюксел като чисто нашенски продукт. Само така акцизната ставка върху него ще падне с 50%, което пък ще намали крайната му цена.

Проблемът е, че и други Балкански страни претендират за права върху ракията.

За нашенските любители на „водата на живота” обаче две мнения няма – ракията си е чисто българско изобретение, което по вкусови качества засенчва всички останали нейни разновидности по света. Достатъчно е човек да отпие поне една огнена глътка от някоя нашенска домашна грозданка или сливовица, за да се убеди в това! БНР

Венета Николова . Пътешествия без край

The post Българите познавали ракията още през XIV век appeared first on Пътешествия без край.