Оказва се, че допреди 12 години никой не е подозирал, че има толкова много древни съоръженя в района ! За мегалитите на Сърнена Средна гора се заговори едва отскоро и то благодарение на проучвателната работа на местни краеведи в сътрудничество с траколога проф. Валерия Фол. Така, на бял свят изникват удивителни свидетелства за една високо развита цивилизация с познания и инженерни умения, които будят възхищение и … недоумение.

Гледайте видео репортажа

В това филмче ви водя по следите на потайни светилища и скални долмени, които превръщат района в една от най-загадъчните археологически дестинации в България

Най-подходящото време да опознаете поне малка част от тези съоръжения е ранната пролет или есента, когато не са съвсем обраснали в растителност.

Ето 5 от най-любопитните и загадъчни мегалити в Сърнена Средна гора

Първото археологическо находище в България

В края на XIX век край село Розовец  за пръв път са открити тракийски златни венци, златен династически пръстен, както и изящен сребърен ритон със златни инкрустации, подобен на този от Панагюрското съкровище. Това са първите археологически находки по нашите земи. Сега оригиналите се съхраняват в НИМ София, а копията се пазят от общината и се показват само по празници.

На мястото на открито съкровището край Розовец ,е поставена информационна табела. Тя привлече вниманието ни, докато се изкачвахме нагоре по баира, в търсене на

Мегалитната структура „Слънчева врата“

Съоръжението се намира на върха на едно от възвишенията на Сърнена Средна гора. Тръгва се от центъра на село Розовец и се стига до „Слънчева врата“ за около един час. За ориентир, близо до селската църква е поставена обозначителна табела, така че няма начин да объркате маршрута.От пътеката, която се вие нагоре в планината, се открива една от любимите ми гледки към планинските била и сгушеното в нозете им селце. След като най-накрая стигнахме до заветната цел, пред нас се открои следната картина

Каменното скупчване е с видимо оформен от човешка ръка вертикален процеп. Между стените му е поставен огромен блок, така че да образува проход или врата. Траките са издялали в отсрещната скала изображение на слънчев диск.
Древните са вярвали, че човек може да мине от нашия свят към отвъдния през подобна врата, която се отваря в определен ден на годината. Спомнете си легендата за Орфей, който по този начин преминал от единия към другия свят в търсене на своята Евридика.

Съоръжението е изградено от кварцови камъни

Но в района има само гранитни камъни. Значи ли че тези гигантски блокове са били пренесени от другаде ? И с каква технология са разполагали предците ни?

Известно е, че  кварцът предава и преобразува енергията. Според една теория, подобни на тези древни скупчвания на блокове с високо съдържание на кварц, били използвани от извънземни посетители като … енергийни генератори или като резервоари.

Тъй като този минерал притежава силно изразени пиезо – електрични свойства.  Дали е така? Можем само да гадаем. Истината е някъде … там.

Тракийският култов комплекс „Яйцето на змеицата“

 На около един километър след като отминахме село Свежен в посока към съседното село Бабек, вдясно, леко встрани от главния път, видяхме обозначителна табела и малък паркинг. Там паркирахме автомобила и потеглихме по приятна равна пътека, която за половин час ни отведе до тракийския култов комплекс  „Яйцето на змеицата“ .

Основната структура представлява гигантски каменен къс, издялан като яйце и поставен върху специално издълбан в скалата улей. До мегалита отвеждат издълбани стъпала, които обаче са доста ерозирали. За древните траки яйцето е имало астрално значение. Те са смятали, че от такова яйце е произлязъл животът на Земята.
На 100-тина метра южно от яйцето има олтарна масичка и олтарен камък. Там пък траките поднасяли дарове на боговете. Течните дарове (най-вероятно вино) са ги пускали в улея под яйцето, а тези в твърдо състояние са ги поставяли на ритуалната маса, научаваме от разговора ни с Радню Шопов от Туристическия информационен център на гр. Брезово.

„Люляковото светилище“ с т.нар. слънчева стела

Както името му подсказва, светилището се намира в сенчеста люлякова горичка,  която добавя лилави щрихи към пейзажа, да не говорим за приятния аромат в сезона на любяците. Намира се сред диплите на Сърнена средна гора, малко след като отминете разклонението за „Яйцето на Змеицата“ по пътя между Свежен и Бабек.

Лесно ще се ориентирате от информационната табела, поставени встрани на шосето, където има и малък паркинг. До светилието се стига по приятна полу-сенчеста пътека за около половин час. В гранитните каменни скупчвания, надвесени над живописна долина, траките са издълбали улеи, жертвеници, седалка-трон и кръгъл олтар, напомнящ на шарапана.

Най-силно впечатление прави т.нар. слънчева стела.

Тя представлява двуметров каменен блок, издялан преди хиляди години с математическа прецизност във формата на пламък, насочен на юг.

Камъкът съдържа слюда и когато при лятното слънцестоене, слънцето го огрее, той блести по особен начин. Мястото е заредено с позитивна енергия и си струва да се посети не само заради мегалита, но и заради фантастичните гледки които се откриват от него

Вижте още :  Сърнена Средна гора още пази тайната на Люляковото светилище : 

Кутела или „Чашата на боговете“

В гората край село Розовец се е спотаила гигантска чаша, изрязана в камъка с невероятна прецизност, сякаш в стиропор, от незнайни майстори. Наричат я Кутела или „Чашата на боговете“.  До нея са открити следи от друг подобен съд. Някои учени твърдят, че е била използвана като баптистерий през Средновековието от манастира в близост, който обаче е заличен от времето.

Но съществува теория, според която Кутела е много древна структура, която е още от времето на траките и е била използвана от тях като култов съд. „Най-невероятната хипотеза е на един руски учен. Според него преди нас на Земята е съществувала раса на 3-4-метрови гиганти. И те са използвали този съд, който не принадлежи на нашата цивилизация“ – казва Радню Шопов.

Вижте още : Мистерия в Средна гора –  Кутела и как да стигнете до него 

Мегалитното съоръжение „Вратата на Богинята“

В гората близо до средногорското село Бузовград попадаме на още един загадъчен мегалит. Чрез струпване на каменни блокове, в централната част на съоръжението, траките са обособили един правоъгълен „прозорец“, така че в деня на лятното слънцестоене, последните слънчеви лъчи да пронизват с перфектна прецизност въпросния скалнен отвор. В това отношение мегалитната структура напомня много на „Слънчевата врата“ в село Розовец.

Траките са имали усет към необятните пространства и красивите природни гледки. „Вратата на Богинята“ не прави изключение в това отношение. От „прозореца“ се разгръща  зашеметяваща панорама към ширналата се в нозете ви долина и отсрещните върхове на Стара планина. В близост има и други изсечени в скалите следи от нашите предци.

Мегалитът край Бузовград е достъпен благодарение на изградена преди години еко пътека. Тя е почти равна и полу – сенчеста, така че е подходяща и за летните горещини. Наблизо са разпилени руините на късноантичната крепост Бузово кале, изградена през 5-6 век.

Вижте още: Меглитът край Бузовград или врата към отвъдното 

Вместо заключение :

Никой не знае още колко мегалитни структури, притихнали от хилядолетия в горите на Сърнена Средна гора, очакват да бъдат открити, за да разбулят поне малка част от историята на древните цивилизации, обитавали нашите земи.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 5 загадъчни мегалити в Сърнена Средна гора, които пазят хилядолетни тайни appeared first on Пътешествия без край.

Свежен е магия, която те грабва още щом спреш в центъра му и пред теб се разгърне следната картинка: тесни стръмни улички, виещи се нагоре по чукарите с накацали по тях къщурки, увенчани от килнати керемидени покриви, а на преден план – силуетът на старата църква „Св. Св. Петър и Павел“.  В подножието пък погледът се спира на паметника на легендарния полк. Владимир Серафимов с лице към общината и смесения магазин. Истинска идилия, навяваща покой и усещане за безвремие!

Гледайте видео репортажа

Ще ви разходя из село Свежен, ще ви срещна с художничката Яна Стоилова, както и със собственика на смесения ретро-магазин на селото и още …:

Днес Свежен продължава да е будно село с активен обществен живот. Хората тук не са изгубили връзката с миналото, както и желанието да продължават напред.

Свежен е село с легенда

Според нея средногорското селце е основано от болярите на цар Иван Шишман. Те били принудени да предадат Кера Тамара, сестрата на последния български цар, на турския султан Мурад. Идеята била да се умилостиви османският нашественик или поне да се спечели време. Но болярите потънали в дълбока скръб и угризения от постъпката си, затова решили да не се връщат в Търновград и се скрили в гори Тилилейски, където основали свое селище -днешното Свежен.

И няколко любопитни подробности за миналото на селото

До 1934 г. Свежен се казвало Аджар. В най-добрите си години то наброявало 5 хиляди жители и … 26 кръчми, както и … единственото по онова време отрезвително дружество. Основният поминък бил розопроизводството.  Аджарци също така произвеждали гайтани и шаяк. Шиели дрехи за турската армия, благодарение на което част от тях забогатели и  построили кокетни къщи.

Преди Освобождението в Аджар се подвизавали безстрашни воеводи. В селото често се отбивал самият дякон Левски. Тук той се сгодява фиктивно за местната хубавица Гена. Според мълвата двойката прекарва седем романтични дни и нощи в т.нар. Чорбаджи-Вълковата къща. След което пътищата им се разделят завинаги.

Ето 7 причини да посетите китното средногорско село Свежен

1. Село Свежен е обявено за архитектурен резерват

Около 130 стари къщи в Свежен са обявени за културни паметници, включително и сградата на старото училище от 1880 г., което обаче отдавна е закрито. Част от тези красиви постройки са накацали по главния път, който следва коритото на река Свеженска.Някои са добре поддържани, но други отдавна са изоставени и тънат в разруха. Характерните тукашни сгради са двукатни. Първият етаж е от камък, а вторият – от дърво. Има и по-нови постройки, които обаче следват старите строителни традиции.

2. Серафимовата къща пази духа на някогашните си обитатели

Полк. Владимир Серафимов бил командир на 21-ви средногорски полк по време на Руско-турската война. Известен е като освободителя на Средните Родопи от Османско иго. Роден е в Аджар през 1860 г. , а родният му дом е възстановен и превърнат в музей с прилежащ информационен център.Къщата-музей е близо 300-годишна, построена е от черен дъб. Средната стая е с пръстен под и е напълно автентична ! В гостната има мусандри /долапи/.

В един от тях е скривалището с тунел, който е извеждал Левски и неговите съратници извън двора на къщата, научавам от Яна Стоилова, уредничка на музейния комплекс. Тя ми показва и типичния за старите средногорски къщи прозорец на тавана, който бил без стъкло, но с плъзгащ се капак, наподобяващ съвременния шибедах на автомобилите. Разглеждаме и обгорения със свещ надпис на дървения таван „Написано е 1876 – това е годината на Априлското въстание и една година преди опожаряването на селото от турците“, обяснява Яна.

3. Опожареният храм  „Свети Георги“ или каквото е останало от него

Реставрираните останки на някогашния храм се намират в непосредствена близост до Серафимовата къща, като част от музейния комплекс на Свежен. Някога тук е имало манастир. Ала през 1877 г. турците изгарят до основи църквата, заедно с манастирските сгради. Оцелява единствено старото клепало с надпис 1862 г.. В двора има и костница на загиналите монаси.

4. Аджарската книжовна школа, която не отстъпвала по нищо на търновската

През XVII -XIX век към манастира е процъфтявала книжовна школа, която разнасяла навред славата на Аджар. Тук са били  създавани църковни ръкописи. Монашеските килии били разположени в двора на сегашния музеен комплекс. Аджарските монаси били изкусни калиграфи. Те създали уникални четириевангелия, аджарски дамаскин, рилски дамаскин… Това са все книги, писани XVII век. Най-старата е от 1634 г.. „ Монасите били и майстори илюстратори и орнаментатори, сами са си правили мастилата, подвързвали са книгите с кожа и с дърво.“- разказва Яна Стоилова.

И „Ян махала“, където всеки може да усвои тънкостите на калиграфията

По професия Яна е художник. През лятото тя води курсове по рисуване и калиграфия в творческата работилница „Ян махала“ в Село Свежен. В групите всеки може да се научи да изписва красиви букви с туш или с гъше перо по подобие на преписвачите от някогашното средногорско село Аджар. „Искаме да възродим тази стара традиция и да я предадем на следващите поколения“ –  казва художничката.

5. Църквата „Св.св. Петър и Павел“ на централния площад

През 1877 г. турската войска напада и плячкосва село Аджар.  Освен това избива над 650 местни жители, сред които и много деца. Част от селото било превърнато в пепел. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ , построена през 1864 г., не прави изключение. От пожара оцеляват само стенописите по тавана на църквата.

На пода пък се е запазила мраморната плоча с двуглав орел, поставена там в знак за благодарност към Вселенския патриарх, който издействал разрешение в Истанбул за построяване на такава голяма църква. В наши дни тя е реставрирана и се кипри на малко възвишение на централния площад на Свежен, в чието подножие пък се намира паметникът на полк. Серафимов, който посреща гостите на селото. Отсреща попадаме на още една атракция.

6. Хоремагът, който е и ретро-музей

Собственикът, Иво Тавитян е бивш археолог и настоящ родолюбец и краевед. От години той събира стари предмети от селото и околията и ги реставрира, за да възкреси спомена за една отминала епоха. Част от тях са изложени в неговия смесен магазин, разположен на централния селски площад. Тук всяка вещ си има история. До хранителните продукти, ловджийските принадлежности и предмети за бита., се мъдри старо радио, избелели пощенски картички, снимки на видни аджарски общественици от миналото, ретро грамофон с фуния и други реликви от славното история на селото.

7. Свежен, като изходен пункт за преходи до тракийски светилища в Сърнена Средна гора

В околностите на селцето има няколко мегалитни обекта, притихнали от хилядолетия в гънките на планината. Някои от тях все още не са изследвани от науката и са скрити далеч от хорските погледи, но други са проучени и са лесно достъпни. Сред тях са тракийският култов комплекс Змейовият полог съвсем близо до Свежен, както и Люляковото Светилище, до което има изградена еко пътека. Като цяло тази част на Сърнена Средна гора е неизследвана от масовия туризъм и докато се скита човек по обрасли в храсталаци пътечки и се диви на красиви гледки към отсрещните била, се чувства като истински Индиана Джоунс, попаднал на края на света.

Още идеи за разходки близо до Свежен вижте в Сърнена Средна гора пази тайната на Люляковото светилище

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Легендарното село Свежен, където паметта е жива – 7 причини да го посетите appeared first on Пътешествия без край.

Сърнена Средна гора е мека, гостоприемна планина, осеяна с непретенциозни, запазили някогашния си облик селца. А най-живописната й част се намира в района на селата Турия, Розовец и Свежен. В околностите, скрити сред чукарите или потънали в растителност,  са се притаили няколко древни мегалитни съоръжения, които разпалват фантазията не само на изследователи, но и на хора с приключенски дух. За една от тях ви разказах в статията : Мистерия в Средна гора – Кутелът и как да го откриете

Загадъчните структури в Сърнена Средна гора все още не са добре изследвани от науката. Въпреки това до някои от тях са прокарани туристически пътеки, така че всеки да може да им се възхити.

Тази пролет решихме да се разходим до Люляковото светилище. Както името му подсказва, то се намира в сенчеста люлякова горичка, която добавя лилави щрихи към пейзажа, да не говорим за приятния аромат. В края на месец май, люляците бяха прецъфтели, но това не ни попречи да се насладим на разходката по ненатоварващата пътека и спиращите дъха гледки от светилището към долината и близките „сърнени“ хребети.

Как да стигнете до Люляковото светилище

Мегалитът се намира в община Брезово на 190 км. от София, между селата Свежен и Бабек. Лесно ще се ориентирате от информационните табели, поставени от дясната страна на шосето, където има и паркинг. Спирате автомобила и потегляте нагоре по маркираната пътека. Оттам разстоянието до обекта е не повече от километър. Минава се през сенчеста горичка и няма как да се изгубите.

Освен светилището, култовият комплекс включва още няколко малки мегалита, обозначени с табели. Мястото става все по-популярно, така че през лятото ще срещнете доста други туристи, които сноват нагоре надолу ,следвайки стрелките в търсене на обраслите в шубраци древни камъни. /Вижте картата в края на статията/

Какво знаем за мегалитната структура

Отговорът е – почти нищо. Засега всички твърдения, свързани с него са само хипотези. Предполага се, че тази част на Сърнена Средна гора е била един от политическите и религиозни центрове на Одриското царство.

Като доказателство траколозите изтъкват наличието на останки от много древна крепост, известна като Градището, както и на разпилени в подножието й култови съоръжения. До скоро въпросните мегалити били известни само на краеведите. Ала през последните години, благодарение на организираните от проф. Валерия Фол експедиции, тези свидетелства от един изгубен свят излязоха от анонимност. Сред тях е и Люляковото светилище.

В гранитните каменни скупчвания, надвесени над живописна долина, са били издълбани улеи, жертвеници, седалка-трон и кръгъл олтар, напомнящ на шарапана.

Каменната стела с формата на пламък

Но това което прави най-силно впечатление е т.нар. стела – единствена по рода си по нашите земи.Стела означава каменна плоча, която се е използвала като териториален маркер за разграничаване на поземлени владения.

Въпросният издялан гранит е около 2 м. висок. Той е с формата на пламък и е издигнат в специално оформено в скалата легло. Мегалитната стела, гледа на Юг,  обърната с лице към т.нар. Пловдивско поле. Според проф. Фол някога хората струпвали в основите на стелата плодове, билки и цветя с идеята да омилостивят боговете. Така че гранитната скала с форма на пламък е била нещо като жертвеник.

Малкият казан с необятната гледка към долината

Близо до скалния комплекс попаднахме на още няколко облагородени,  издялани от нечия древна ръка скали. Поехме по тясна пътечка, която ни отведе до друга забележителност наблизо –  т.нар. Малкия казан.

Кръглата щерна, издълбана върху гранитната плоча е винаги пълна с вода, а в миналото  сигурно и с вино. Вероятно и тук древните са правили възлияния, съпроводени с техни си тайнствени ритуали. Мястото е подбрано не случайно. Оттук се открива безбрежна гледка към долината, небето и  морето от нагънатите планински хребети.

По стъпките на траките

Още няколко пътечки криволичат в гората и отвеждат до облагородени от предците ни камъни. Но ако местни доброволци не бяха ги обозначили с табелки и стрелки, едва ли неподготвеното око би различило въпросните улеи, стъпала, символи и т.н. сред избуялата растителност. Въпреки това търсенето на тези обекти, разпръснати из гората, си е истинско приключение и носи усещането, че се движиш по стъпките на древните траки.

Всеки от тези мегалити е белязан с тайнство и мистика. А панорамата от върха на светилището си е направо космическа. Оттук като на длан се виждат околните била на Сърнена Средна гора, които се оглеждат в малко езерце, а в далечината са разпръснати руините на древната крепост Градище. Отсреща едва забележимо се очертават гънките на Родопите, а  долу, недалеч от езерцето, се е скрило т.нар. Змейово яйце – още един загадъчен мегалит, обвеян от хилядолетията.  Но за него в някоя друга публикация.

Вместо заключение:

Всяка година около Еньовден на Люляковото светилище се събира шумно многолюдие – предимно местни хора и туристи.  Те твърдят, че искат да се пречистят със силата на слънцето, подобно на траките.  За целта се обличат в разноцветни „тракийски“ одежди и даряват боговете с билки, плодове и зеленчуци.  Лее се вино, свирят гайди и се вият ентусиазирани хора край древния мегалит.

Но аз бих ви препоръчала да опознаете това свещено място извън активния туристическия сезон, когато тук цари тишина и безвремие. Достатъчно е да се усамотите на върха на светилището и да зареете поглед в безкрайността, за да потърсите път към себе си и непреходните истини на вселената.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте в краткото видео и други загадъчни хилядолетни структури, скрити в гънките на Сърнена Средна гора:

The post Сърнена Средна гора пази тайната на Люляковото светилище appeared first on Пътешествия без край.