Люляковото светилище набира все по-широка популярност сред любителите на загадки и скални мистерии.
Сърнена Средна гора е мека, гостоприемна планина, осеяна с непретенциозни, запазили някогашния си облик селца. А най-живописната й част се намира в района на селата Турия, Розовец и Свежен. В околностите, скрити сред чукарите или потънали в растителност, са се притаили няколко древни мегалитни съоръжения, които разпалват фантазията не само на изследователи, но и на хора с приключенски дух. За една от тях ви разказах в статията : Мистерия в Средна гора – Кутелът и как да го откриете
Загадъчните структури в Сърнена Средна гора все още не са добре изследвани от науката. Въпреки това до някои от тях са прокарани туристически пътеки, така че всеки да може да им се възхити.
Тази пролет решихме да се разходим до Люляковото светилище. Както името му подсказва, то се намира в сенчеста люлякова горичка, която добавя лилави щрихи към пейзажа, да не говорим за приятния аромат. В края на месец май, люляците бяха прецъфтели, но това не ни попречи да се насладим на разходката по ненатоварващата пътека и спиращите дъха гледки от светилището към долината и близките „сърнени“ хребети.
Как да стигнете до Люляковото светилище
Мегалитът се намира в община Брезово на 190 км. от София, между селата Свежен и Бабек. Лесно ще се ориентирате от информационните табели, поставени от дясната страна на шосето, където има и паркинг. Спирате автомобила и потегляте нагоре по маркираната пътека. Оттам разстоянието до обекта е не повече от километър. Минава се през сенчеста горичка и няма как да се изгубите.
Освен светилището, култовият комплекс включва още няколко малки мегалита, обозначени с табели. Мястото става все по-популярно, така че през лятото ще срещнете доста други туристи, които сноват нагоре надолу ,следвайки стрелките в търсене на обраслите в шубраци древни камъни. /Вижте картата в края на статията/
Какво знаем за мегалитната структура
Отговорът е – почти нищо. Засега всички твърдения, свързани с него са само хипотези. Предполага се, че тази част на Сърнена Средна гора е била един от политическите и религиозни центрове на Одриското царство.
Като доказателство траколозите изтъкват наличието на останки от много древна крепост, известна като Градището, както и на разпилени в подножието й култови съоръжения. До скоро въпросните мегалити били известни само на краеведите. Ала през последните години, благодарение на организираните от проф. Валерия Фол експедиции, тези свидетелства от един изгубен свят излязоха от анонимност. Сред тях е и Люляковото светилище.
В гранитните каменни скупчвания, надвесени над живописна долина, са били издълбани улеи, жертвеници, седалка-трон и кръгъл олтар, напомнящ на шарапана.
Каменната стела с формата на пламък
Но това което прави най-силно впечатление е т.нар. стела – единствена по рода си по нашите земи.Стела означава каменна плоча, която се е използвала като териториален маркер за разграничаване на поземлени владения.
Въпросният издялан гранит е около 2 м. висок. Той е с формата на пламък и е издигнат в специално оформено в скалата легло. Мегалитната стела, гледа на Юг, обърната с лице към т.нар. Пловдивско поле. Според проф. Фол някога хората струпвали в основите на стелата плодове, билки и цветя с идеята да омилостивят боговете. Така че гранитната скала с форма на пламък е била нещо като жертвеник.
Малкият казан с необятната гледка към долината
Близо до скалния комплекс попаднахме на още няколко облагородени, издялани от нечия древна ръка скали. Поехме по тясна пътечка, която ни отведе до друга забележителност наблизо – т.нар. Малкия казан.
Кръглата щерна, издълбана върху гранитната плоча е винаги пълна с вода, а в миналото сигурно и с вино. Вероятно и тук древните са правили възлияния, съпроводени с техни си тайнствени ритуали. Мястото е подбрано не случайно. Оттук се открива безбрежна гледка към долината, небето и морето от нагънатите планински хребети.
По стъпките на траките
Още няколко пътечки криволичат в гората и отвеждат до облагородени от предците ни камъни. Но ако местни доброволци не бяха ги обозначили с табелки и стрелки, едва ли неподготвеното око би различило въпросните улеи, стъпала, символи и т.н. сред избуялата растителност. Въпреки това търсенето на тези обекти, разпръснати из гората, си е истинско приключение и носи усещането, че се движиш по стъпките на древните траки.
Всеки от тези мегалити е белязан с тайнство и мистика. А панорамата от върха на светилището си е направо космическа. Оттук като на длан се виждат околните била на Сърнена Средна гора, които се оглеждат в малко езерце, а в далечината са разпръснати руините на древната крепост Градище. Отсреща едва забележимо се очертават гънките на Родопите, а долу, недалеч от езерцето, се е скрило т.нар. Змейово яйце – още един загадъчен мегалит, обвеян от хилядолетията. Но за него в някоя друга публикация.
Вместо заключение:
Всяка година около Еньовден на Люляковото светилище се събира шумно многолюдие – предимно местни хора и туристи. Те твърдят, че искат да се пречистят със силата на слънцето, подобно на траките. За целта се обличат в разноцветни „тракийски“ одежди и даряват боговете с билки, плодове и зеленчуци. Лее се вино, свирят гайди и се вият ентусиазирани хора край древния мегалит.
Но аз бих ви препоръчала да опознаете това свещено място извън активния туристическия сезон, когато тук цари тишина и безвремие. Достатъчно е да се усамотите на върха на светилището и да зареете поглед в безкрайността, за да потърсите път към себе си и непреходните истини на вселената.
Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте в краткото видео и други загадъчни хилядолетни структури, скрити в гънките на Сърнена Средна гора:
Вижте къде да отседнете в района. За по-изгодни оферти използвайте филтъра на търсачката!