Оказва се, че допреди 12 години никой не е подозирал, че има толкова много древни съоръженя в района ! За мегалитите на Сърнена Средна гора се заговори едва отскоро и то благодарение на проучвателната работа на местни краеведи в сътрудничество с траколога проф. Валерия Фол. Така, на бял свят изникват удивителни свидетелства за една високо развита цивилизация с познания и инженерни умения, които будят възхищение и … недоумение.

Гледайте видео репортажа

В това филмче ви водя по следите на потайни светилища и скални долмени, които превръщат района в една от най-загадъчните археологически дестинации в България

Най-подходящото време да опознаете поне малка част от тези съоръжения е ранната пролет или есента, когато не са съвсем обраснали в растителност.

Ето 5 от най-любопитните и загадъчни мегалити в Сърнена Средна гора

Първото археологическо находище в България

В края на XIX век край село Розовец  за пръв път са открити тракийски златни венци, златен династически пръстен, както и изящен сребърен ритон със златни инкрустации, подобен на този от Панагюрското съкровище. Това са първите археологически находки по нашите земи. Сега оригиналите се съхраняват в НИМ София, а копията се пазят от общината и се показват само по празници.

На мястото на открито съкровището край Розовец ,е поставена информационна табела. Тя привлече вниманието ни, докато се изкачвахме нагоре по баира, в търсене на

Мегалитната структура „Слънчева врата“

Съоръжението се намира на върха на едно от възвишенията на Сърнена Средна гора. Тръгва се от центъра на село Розовец и се стига до „Слънчева врата“ за около един час. За ориентир, близо до селската църква е поставена обозначителна табела, така че няма начин да объркате маршрута.От пътеката, която се вие нагоре в планината, се открива една от любимите ми гледки към планинските била и сгушеното в нозете им селце. След като най-накрая стигнахме до заветната цел, пред нас се открои следната картина

Каменното скупчване е с видимо оформен от човешка ръка вертикален процеп. Между стените му е поставен огромен блок, така че да образува проход или врата. Траките са издялали в отсрещната скала изображение на слънчев диск.
Древните са вярвали, че човек може да мине от нашия свят към отвъдния през подобна врата, която се отваря в определен ден на годината. Спомнете си легендата за Орфей, който по този начин преминал от единия към другия свят в търсене на своята Евридика.

Съоръжението е изградено от кварцови камъни

Но в района има само гранитни камъни. Значи ли че тези гигантски блокове са били пренесени от другаде ? И с каква технология са разполагали предците ни?

Известно е, че  кварцът предава и преобразува енергията. Според една теория, подобни на тези древни скупчвания на блокове с високо съдържание на кварц, били използвани от извънземни посетители като … енергийни генератори или като резервоари.

Тъй като този минерал притежава силно изразени пиезо – електрични свойства.  Дали е така? Можем само да гадаем. Истината е някъде … там.

Тракийският култов комплекс „Яйцето на змеицата“

 На около един километър след като отминахме село Свежен в посока към съседното село Бабек, вдясно, леко встрани от главния път, видяхме обозначителна табела и малък паркинг. Там паркирахме автомобила и потеглихме по приятна равна пътека, която за половин час ни отведе до тракийския култов комплекс  „Яйцето на змеицата“ .

Основната структура представлява гигантски каменен къс, издялан като яйце и поставен върху специално издълбан в скалата улей. До мегалита отвеждат издълбани стъпала, които обаче са доста ерозирали. За древните траки яйцето е имало астрално значение. Те са смятали, че от такова яйце е произлязъл животът на Земята.
На 100-тина метра южно от яйцето има олтарна масичка и олтарен камък. Там пък траките поднасяли дарове на боговете. Течните дарове (най-вероятно вино) са ги пускали в улея под яйцето, а тези в твърдо състояние са ги поставяли на ритуалната маса, научаваме от разговора ни с Радню Шопов от Туристическия информационен център на гр. Брезово.

„Люляковото светилище“ с т.нар. слънчева стела

Както името му подсказва, светилището се намира в сенчеста люлякова горичка,  която добавя лилави щрихи към пейзажа, да не говорим за приятния аромат в сезона на любяците. Намира се сред диплите на Сърнена средна гора, малко след като отминете разклонението за „Яйцето на Змеицата“ по пътя между Свежен и Бабек.

Лесно ще се ориентирате от информационната табела, поставени встрани на шосето, където има и малък паркинг. До светилието се стига по приятна полу-сенчеста пътека за около половин час. В гранитните каменни скупчвания, надвесени над живописна долина, траките са издълбали улеи, жертвеници, седалка-трон и кръгъл олтар, напомнящ на шарапана.

Най-силно впечатление прави т.нар. слънчева стела.

Тя представлява двуметров каменен блок, издялан преди хиляди години с математическа прецизност във формата на пламък, насочен на юг.

Камъкът съдържа слюда и когато при лятното слънцестоене, слънцето го огрее, той блести по особен начин. Мястото е заредено с позитивна енергия и си струва да се посети не само заради мегалита, но и заради фантастичните гледки които се откриват от него

Вижте още :  Сърнена Средна гора още пази тайната на Люляковото светилище : 

Кутела или „Чашата на боговете“

В гората край село Розовец се е спотаила гигантска чаша, изрязана в камъка с невероятна прецизност, сякаш в стиропор, от незнайни майстори. Наричат я Кутела или „Чашата на боговете“.  До нея са открити следи от друг подобен съд. Някои учени твърдят, че е била използвана като баптистерий през Средновековието от манастира в близост, който обаче е заличен от времето.

Но съществува теория, според която Кутела е много древна структура, която е още от времето на траките и е била използвана от тях като култов съд. „Най-невероятната хипотеза е на един руски учен. Според него преди нас на Земята е съществувала раса на 3-4-метрови гиганти. И те са използвали този съд, който не принадлежи на нашата цивилизация“ – казва Радню Шопов.

Вижте още : Мистерия в Средна гора –  Кутела и как да стигнете до него 

Мегалитното съоръжение „Вратата на Богинята“

В гората близо до средногорското село Бузовград попадаме на още един загадъчен мегалит. Чрез струпване на каменни блокове, в централната част на съоръжението, траките са обособили един правоъгълен „прозорец“, така че в деня на лятното слънцестоене, последните слънчеви лъчи да пронизват с перфектна прецизност въпросния скалнен отвор. В това отношение мегалитната структура напомня много на „Слънчевата врата“ в село Розовец.

Траките са имали усет към необятните пространства и красивите природни гледки. „Вратата на Богинята“ не прави изключение в това отношение. От „прозореца“ се разгръща  зашеметяваща панорама към ширналата се в нозете ви долина и отсрещните върхове на Стара планина. В близост има и други изсечени в скалите следи от нашите предци.

Мегалитът край Бузовград е достъпен благодарение на изградена преди години еко пътека. Тя е почти равна и полу – сенчеста, така че е подходяща и за летните горещини. Наблизо са разпилени руините на късноантичната крепост Бузово кале, изградена през 5-6 век.

Вижте още: Меглитът край Бузовград или врата към отвъдното 

Вместо заключение :

Никой не знае още колко мегалитни структури, притихнали от хилядолетия в горите на Сърнена Средна гора, очакват да бъдат открити, за да разбулят поне малка част от историята на древните цивилизации, обитавали нашите земи.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 5 загадъчни мегалити в Сърнена Средна гора, които пазят хилядолетни тайни appeared first on Пътешествия без край.

Сърнена Средна гора е мека, гостоприемна планина, осеяна с непретенциозни, запазили някогашния си облик селца. А най-живописната й част се намира в района на селата Турия, Розовец и Свежен. В околностите, скрити сред чукарите или потънали в растителност,  са се притаили няколко древни мегалитни съоръжения, които разпалват фантазията не само на изследователи, но и на хора с приключенски дух. За една от тях ви разказах в статията : Мистерия в Средна гора – Кутелът и как да го откриете

Загадъчните структури в Сърнена Средна гора все още не са добре изследвани от науката. Въпреки това до някои от тях са прокарани туристически пътеки, така че всеки да може да им се възхити.

Тази пролет решихме да се разходим до Люляковото светилище. Както името му подсказва, то се намира в сенчеста люлякова горичка, която добавя лилави щрихи към пейзажа, да не говорим за приятния аромат. В края на месец май, люляците бяха прецъфтели, но това не ни попречи да се насладим на разходката по ненатоварващата пътека и спиращите дъха гледки от светилището към долината и близките „сърнени“ хребети.

Как да стигнете до Люляковото светилище

Мегалитът се намира в община Брезово на 190 км. от София, между селата Свежен и Бабек. Лесно ще се ориентирате от информационните табели, поставени от дясната страна на шосето, където има и паркинг. Спирате автомобила и потегляте нагоре по маркираната пътека. Оттам разстоянието до обекта е не повече от километър. Минава се през сенчеста горичка и няма как да се изгубите.

Освен светилището, култовият комплекс включва още няколко малки мегалита, обозначени с табели. Мястото става все по-популярно, така че през лятото ще срещнете доста други туристи, които сноват нагоре надолу ,следвайки стрелките в търсене на обраслите в шубраци древни камъни. /Вижте картата в края на статията/

Какво знаем за мегалитната структура

Отговорът е – почти нищо. Засега всички твърдения, свързани с него са само хипотези. Предполага се, че тази част на Сърнена Средна гора е била един от политическите и религиозни центрове на Одриското царство.

Като доказателство траколозите изтъкват наличието на останки от много древна крепост, известна като Градището, както и на разпилени в подножието й култови съоръжения. До скоро въпросните мегалити били известни само на краеведите. Ала през последните години, благодарение на организираните от проф. Валерия Фол експедиции, тези свидетелства от един изгубен свят излязоха от анонимност. Сред тях е и Люляковото светилище.

В гранитните каменни скупчвания, надвесени над живописна долина, са били издълбани улеи, жертвеници, седалка-трон и кръгъл олтар, напомнящ на шарапана.

Каменната стела с формата на пламък

Но това което прави най-силно впечатление е т.нар. стела – единствена по рода си по нашите земи.Стела означава каменна плоча, която се е използвала като териториален маркер за разграничаване на поземлени владения.

Въпросният издялан гранит е около 2 м. висок. Той е с формата на пламък и е издигнат в специално оформено в скалата легло. Мегалитната стела, гледа на Юг,  обърната с лице към т.нар. Пловдивско поле. Според проф. Фол някога хората струпвали в основите на стелата плодове, билки и цветя с идеята да омилостивят боговете. Така че гранитната скала с форма на пламък е била нещо като жертвеник.

Малкият казан с необятната гледка към долината

Близо до скалния комплекс попаднахме на още няколко облагородени,  издялани от нечия древна ръка скали. Поехме по тясна пътечка, която ни отведе до друга забележителност наблизо –  т.нар. Малкия казан.

Кръглата щерна, издълбана върху гранитната плоча е винаги пълна с вода, а в миналото  сигурно и с вино. Вероятно и тук древните са правили възлияния, съпроводени с техни си тайнствени ритуали. Мястото е подбрано не случайно. Оттук се открива безбрежна гледка към долината, небето и  морето от нагънатите планински хребети.

По стъпките на траките

Още няколко пътечки криволичат в гората и отвеждат до облагородени от предците ни камъни. Но ако местни доброволци не бяха ги обозначили с табелки и стрелки, едва ли неподготвеното око би различило въпросните улеи, стъпала, символи и т.н. сред избуялата растителност. Въпреки това търсенето на тези обекти, разпръснати из гората, си е истинско приключение и носи усещането, че се движиш по стъпките на древните траки.

Всеки от тези мегалити е белязан с тайнство и мистика. А панорамата от върха на светилището си е направо космическа. Оттук като на длан се виждат околните била на Сърнена Средна гора, които се оглеждат в малко езерце, а в далечината са разпръснати руините на древната крепост Градище. Отсреща едва забележимо се очертават гънките на Родопите, а  долу, недалеч от езерцето, се е скрило т.нар. Змейово яйце – още един загадъчен мегалит, обвеян от хилядолетията.  Но за него в някоя друга публикация.

Вместо заключение:

Всяка година около Еньовден на Люляковото светилище се събира шумно многолюдие – предимно местни хора и туристи.  Те твърдят, че искат да се пречистят със силата на слънцето, подобно на траките.  За целта се обличат в разноцветни „тракийски“ одежди и даряват боговете с билки, плодове и зеленчуци.  Лее се вино, свирят гайди и се вият ентусиазирани хора край древния мегалит.

Но аз бих ви препоръчала да опознаете това свещено място извън активния туристическия сезон, когато тук цари тишина и безвремие. Достатъчно е да се усамотите на върха на светилището и да зареете поглед в безкрайността, за да потърсите път към себе си и непреходните истини на вселената.

Ако статията ви е допаднала, абонирайте се за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте в краткото видео и други загадъчни хилядолетни структури, скрити в гънките на Сърнена Средна гора:

The post Сърнена Средна гора пази тайната на Люляковото светилище appeared first on Пътешествия без край.