Камилари в Сакар – когато Тополовград беше екзотичен като Сахара

Камилари в Сакар планина ?  Не, това не е заглавие на някой фентъзи роман на нашумяла нашенска авторка, а невероятната историята на Тополовград допреди само няколко десетилетия. Днешният град е тих и спокоен, ала в началото на 20-ти век е бил истинска „камиларска столица“, където десетки животни с гърбици са пренасяли стоки през труднодостъпните планински пътеки…

Тези кротки и топлолюбиви животни, характерни за субтропическите райони, се чувствали превъзходно сред сухия и мек климат на Източните Родопи и Сакар планина, а стопаните им развили доходен бизнес.

Чуйте разговора ми с Веселин Кълвачев, директор на Историческия музей в Тополовград, който разказва за тези златни години или продължете надолу

---

^{Камилари в Тополовград}

 

Планирайте вашето пътуване до Сакар

^{Ако решите да отскочите до Тополовград и региона, за да разгледате музея с архивите за камиларите или самия район на Сакар планина, ето малко практическа информация:}

^{📍 Какво да видите в района}

• ^{Общински исторически музей: Мястото с уникалните снимки на емблематичните камилари в Сакар.}

• ^{Църква „Св. Богородица“: Внушителен храм, изграден с помощта на камилските кервани.}

• ^{Мегалити и вино: Сакар е известен с долмените си и превъзходните винарски изби.
  Вижте още за  Долмените на Сакар Тук}

^{🛌 Къде да отседнете Районът на Тополовград предлага автентично гостоприемство, макар че повечето опции са в околните населени места.  Можете да разгледате и резервирате тук:} 

^{🚗 Как да стигнете до Тополовград}

• ^{С автомобил: Градът е достъпен по път 76 (през Харманли или Елхово). Пътищата са живописни и в добро състояние.}

• ^{С обществен транспорт: Ежедневни автобуси от Хасково, Ямбол и София. Автогарата е в самия център.}

Бежанците от Тракия и превръщането на камиларството в поминък

 Камилите пристигат в Кавакли (днешен Тополовград) от Беломорска и Източна Тракия заедно със стопаните си – тракийските българи, прокудени от родните им села след Ньойския договор.

Така през 1923-1925 година успешното камиларство в Сакар пуска корени, превръщайки се в печеливш поминък. По това време местните камилари били известни като „„джевджии“ или „деведжии“ – поминък, който се ползвал с огромен престиж и висок социален статус в обществото. Над 1000 камили кръстосвали региона, а местните камилари в Сакар работели също толкова безотказно, колкото днешните спедиторски фирми.

Дори през 30-те години, когато в България навлиза машинният транспорт, камилата запазва предимството си да достига места без никакви пътища. Издръжливите животни разнасяли хляб, дървени въглища, сол и строителни материали. Любопитен факт е, че те участвали активно в градежа на църквата „Св. Богородица“, Халите и Тютюневия монопол в Тополовград.

Животът на последните камилари в Сакар: От строителни обекти до борби с животни

Една здрава камила е можела да носи между 300 и 400 килограма пясък, камъни или цимент. Животните били впрегнати дори в обработката на земята, а от тях не се изхвърляло нищо – вълната им била ценена за изключително топли одеяла и черги, а торта им била незаменима за местните тютюнопроизводители.

В бита на града камилите били и източник на зрелища. Старите хора още помнят борбите между мъжки животни с намордници, които се хвърляли в епични битки под ритъма на тъпаните. През 1934 г. в Тополовград е имало над 300 камили, но Втората световна война и новите пътища постепенно ги изместили. Опитните камилари в Сакар започнали масово да разпродават животните си. Тъжният край на керваните идва през 1974 година, когато последните 40 камили, пренасяли руда в Маджарово, били продадени на …. касапи в Хасково.

Камилите като артисти и туристическа атракция

Когато работата им приключила, започнала тяхната „артистична“ кариера. Тополовградските камили били наети за снимките на филма „Хитър Петър“ през 1960 г., а по-късно се включили в туристическата индустрия. Последните легендарни камилари в Сакар – Кръстьо Карпезанов и Димитър Гадаков – всяко лято разкарвали животните си из курортите Несебър, Созопол и Свети Влас, където летовниците се снимали с тях за спомен.

Приказката приключва окончателно през 1980 г., когато дядо Димитър продава последните си животни на зоопарка в Кюстендил. Но и до ден днешен камилата остава емблема на Тополовград, а споменът за нея се пази в Историческия музей и в стария прякор на местните жители, които навсякъде наричали просто „камиларите“.

Снимки:  Общински исторически музей в Тополовград

Вижте къде да отседнете в района на Тополовград. За по-изгодни оферти използвайте филтъра на търсачката.