В тази статия споделям личните си впечатления от пътуването ми през март 2026. И макар че не успях да разгледам всички забележителности на Маракеш по време на краткия си престой, градът ме грабна още в момента, когато стъпих на централния му площад с маймунките, змиите, акробатите, музикантите и… джебчиите. Но преди да посетите северноафриканската дестинация е добре да имате предвид следното:

Кога да посетите Маракеш?

За да се насладите пълноценно на забележителностите на Маракеш, изберете периода февруари – юни. Това е активният сезон, когато температурите са нормални. Ние бяхме в началото на месец март – беше слънчево, приятно, градусите стигаха до 18-20. Тогава градът е залят от туристи – предимно англичани, французи и италианци. Ще чуете доста често и българска реч. Информацията е актуална към март 2026 г.

През лятото е ужасна жега, която продължава до края на септември. Следва октомври, който е мек и приветлив и се препоръчва за посещения, но веднага след това иде ноември – считан за най-дъждовния месец в Мароко. А след него настъпва африканската зима – това е слабият им сезон, хладничко е (6 – 8 градуса), мрачно е, а и част от хотелите им не се отопляват зиме.

Гледайте видео репортажа

Понякога думите не достигат, за да опишат хаоса и красотата на Маракеш. Преди да продължим с подробностите, ви каня на една кратка визуална разходка из тесните улици на Медината до синьото спокойствие на градините „Мажорел“.

Колко време ви е нужно в Маракеш?

Един дълъг уикенд е напълно достатъчен, за да опознаете града и да попиете от атмосферата му. Моят съвет обаче е да останете поне за 4-5 дни. Така ще имате време да посетите и околните малки градчета, пустинята или величествените Атласки планини. А напоследък много българи си резервират хотел за 7 дни и обикалят с организирани на място екскурзии.

Лично аз, като сама пътуваща жена, реших че е прекалено рисковано да бродя самоорганизирано из пустинята и посетих Мароко с български туроператор за 7 дни. В Маракеш бяхме само два дни, след което потеглихме към мистичните и притихнали сред пясъците на Сахара оазиси (за тях ще ви разкажа в отделна статия), като нощувахме почти всяка вечер на различно място. Добрата новина е, че много от тези кътчета могат да се посетят и чрез еднодневни или тридневни турове директно от Маракеш, като повечето компании дори ще ви вземат и върнат до вратата на вашия хотел.

НЕ правете тези неща!

Пъстро, шумно и вълшебно – моите топ забележителности на Маракеш

Площадът Джемаа ел Фна – той не се описва, а се преживява!

Всички пътеводители ще ви изпратят първо тук — на площад Джемаа Ел Фна – пулсиращото сърце на Маракеш. Това е най-оживеното и откачено място в града!  Населено е с всякакви персонажи – от дресьори на маймунки, укротители на змии, лечители, музиканти и акробати, до майсторки на рисунки с къна, джебчии и мошеници всякакви. Отваряйте си очите на четири!! Носете раницата си отпред, внимавайте с кого се заговаряте.

Снимка с маймунка или змия може да ви излезе 20 евро. На мен ми беше жал за опърпаните стресирани животинчета. Особена напаст са жените с къна – те са царици на измамата. Докато се разхождате, някоя от тях ще се хвърли да ви дърпа ръката, за да ви рисува „само за проба“. И после ще се опита да ви измъкне тройно по-висока сума от договорената. Много от тях използват т.нар. черна къна с вредни химикали.

И една любопитна подробност – „Джемаа Ел Фна“ в превод означава „Събрание на мъртвите“ . Векове наред тук са се извършвали публичните екзекуции, а отсечените глави са се излагали на показ като предупреждение. Днес площадът е запазил тази особена първичност и неукротимост.

Неслучайно е под егидата на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.  Това е едно от малкото места в света, където средновековните традиции са живи и до днес. Тук ще видите и легендарните марокански разказвачи на приказки (hekayati), които пренасят фолклора от поколение на поколение само чрез думи и жестове. От близо 1000 години площадът е истински културен котел от присъствия и влияния всякакви. Лично аз много се забавлявах.

Джамията Кутубия – пътеводната звезда на Маракеш

И докато чешити всякакви сновяха сред туристите на Джемаа ел Фнаа в опит да изкрънкат пари, над ниските червеникави постройки и тесните улички се понесе напевният глас на мюезина от джамията Кутубия – гордостта на местните . Въпросната сграда, построена през 12 век,   безспорно е сред най-разпознаваемите забележителности на Маракеш. Това е и най-добрият ви ориентир в града.  Нейното 77-метрово минаре се вижда от километри, тъй като местните закони забраняват строежа на по-високи сгради.

Тук бързам да вметна, че джамиите в Мароко не са достъпни за туристически посещения. Така че ние подробно я разгледахме, но отвън. Името й означава „джамия на книжарите“, защото на това място в средновековието е имало пазар за ръкописи. Има и интересни легенди. Според една от тях трите топки на върха са направени от претопеното злато на съпругата на султан Якуб ал-Мансур – за наказание, че нарушила поста по време на Рамазан. Според друго предание в хоросана на минарето били смесени огромни количества мускус, за да може сградата да ухае под горещото слънце. Е, аз не усетих чак такива аромати да се носят, но може би защото слънцето през март не е толкоз жарко?

Медината на Маракеш – лабиринтът, в който си струва да се изгубиш

Двадесет километра охрени стени, издигнати преди повече от хиляда години, ограждат един от най-добре запазените средновековни градове в света. А вътре попаднахме на изумителен лабиринт от над 3 000 тесни улички, пазари, джамии, хамами и занаятчийски работилници, непроменени от векове. Тук GPS-ът умира и вероятността тутакси да се изгубите е голяма. Уличките са тесни, шумни, пренаселени, хвърчат мотори, покрай сергиите се промушват натоварени магарета и т.н.

Струва си човек да отдели повече време на Медината и дори да се изгуби – все някак си ще се ориентирате по Кутубията как да излезете!  Защото Медината на Маракеш е като портал към миналото – тук нищо не се е променило от последните 1000 години. За жалост ние трябваше да се движим бързичко под строй, защото, както споменах, пътувах организирано с група и екскурзовод. (За полезни инструкции как да оцелеете в Медината върнете се в отдел .“НЕ правете тези неща“).

Дворецът Бахия – дантели от кедрово дърво и изящни мозайки

Това е една от най-посещаваните забележителности на Маракеш. Намира се в рамките на еврейския квартал в Медината, близо до колоритния пазар на подправките. Самият дворец е построен през 19 век на принципа на риадите – с поредица от вътрешни дворове-градини, застлани с италиански мрамор и обградени от фини колонади и портокалови дръвчета. Таваните са като дантели, изваяни от кедрово дърво и нито една мозайка в общо над 150-те стаи не се повтаря. „Бахия“ означава блясък и е името на любимата жена на везира, който общо имал 4 съпруги и 24 наложници.

Всяка от тях се ширела в своя собствен суперлуксозна апартамент, заедно с многобройната челяд. Дворецът е едноетажен, защото везирът бил прекалено дебел, за да се качва по стълби. А когато сдал Богу духа, жените му били сред първите, които разграбили двореца. За жалост и тук свръхтуризмът си казва думата – в двореца кънти човешка гмеж и всеки се бута селфи да си прави, където ли не. В резултат на което не успях да се пренеса назад във времето и да се потопя в атмосферата на 1001 нощ!

Цени: Входът е около 10 евро. Елате възможно най-рано сутринта — за по-малко туристи, по-добра светлина за снимки.
Можете да закупите предварително онлайн билети от официалния им сайт ТУК

Градините на Мажорел – вашата синя мечта насред Червения град

Едно от  най-сниманите и най-фотогеничните места не само в Маракеш, но и в цяло Мароко! Истинска визуална изненада, от която лъха и неочаквана прохлада. Попадате в екзотична ароматна градина с над 300 вида цветя, дървета и кактуси, огласена от птича песен на 15 вида пернати. Градината е създадена от френския художник Жак Мажорел през 1920 г..

След смъртта му,  мястото е спасено от разруха и възстановено от самия Ив Сен Лоран. На фона на тропическата растителност се откроява специфичното, наситено кобалтово синьо – виждаме го по беседки, саксии, мозайки и пр. Цветът е създаден и патентован от Жак Мажорел и носи неговото име bleu Majorelle. В центъра на градината се намира сградата на някогашното му ателие – и тя сияе в синьо Мажорел. В наши дни тук се помещава Музеят на берберското изкуство.

Цени: Билетите се закупуват предварително само от официалния сайт на градините. Не купувайте билети от други източници, защото там цените са завишени. Към март 2026 комбинираният билет за Градините (в т.ч. и за Музея на берберското изкуство) и Музея на Ив Сен Лоран в съседство струва 17 евро. Можете да закупите билети ТУК

Изберете възможно най-ранния час, за да не снимате гърбовете на туристите и да се редите на опашка за всяка алея и беседка.

Музеят на Ив Сен Лоран— мода, страст и елегантност

Точно срещу градините Мажорел се намира — Musée Yves Saint Laurent Marrakech. Открит е през 2017 г. и е посветен на творчеството на един от най-влиятелните модни дизайнери на 20-ти век. Той обожавал Маракеш и пожелал след смъртта му да разпръснат праха му именно тук, в Градините, където днес е издигнат и неговият мемориал. Музеят на Ив Сен Лоран проследява неговия живот и творчество, представени са и някои от най-известните му колекции.

За мен това беше приятна изненада. Маракеш, с неговите багри, екзотика, подправки,  с геометрията на мозайките и пр. е оставил дълбоки следи в творчеството на френския дизайнер, което е видимо  от експонатите в музея. Горещо го препоръчвам.

Посещение на традиционните аптеки – кое е течното злато на Мароко

Тези старинни аптеки са сред търсените забележителности на Маракеш. Причината – освен че предлагат всякакви местни мазила и етерични масла, ви правят забавна демонстрация на техните продукти, черпят ви с чай, предлагат ви бързи масажи на място за 1-2 евро и ви запознават с интересни практики от мароканската традиционна медицина и козметика.

А звездата на тези старинни аптеки е аргановото масло – предлага се във всякакви разфасовки и комбинации. Защото Мароко произвежда над 95% от световното му количество. Извличането на маслото е изцяло ръчен процес, извършва се от жените на берберски племена. Един литър масло отнема около 15 часа труд. Можете да се сдобиете с прекрасно арганово масло и от местните пазари и сукове на многократно по-ниска цена, което и направих! И не съжалих, защото съм много доволна от качеството.

Кои забележителности на Маракеш останаха за следващия път

Вместо заключение:

Маракеш е учудващо чист и спретнат град – никъде не видяхме разпилени боклуци. Като изключим тесните хаотични улички на Медината, в останалата част на града цари спокойствие и ред. Автомобилите се движат по широки булеварди, обрамчени изцяло със симетрично подстригани дръвчета. И почти не видяхме светофари — разчита се на кръгово движение с посредата малки спретнати градинки, нямаше и задръствания. Неслучайно наричат Мароко Швейцария на Африка! А до началото на XX век в много езици (в т.ч. персийски и арабски) държавата е била известна просто като Кралство Маракеш.

Причината – градът е бил столица на велики империи и е олицетворявал цялата власт в очите на чуждоземците. Твърди се, че и името „Мароко“ е латинизираната версия на „Маракеш“.  Испанските и португалските мореплаватели пренесли името на града върху цялата територия (Marrakech -> Morocco). И в наши дни градът продължава да е точно това – място, където историята не е в музеите, а по улиците, пренаселените площади и гъмжащата като пчелен кошер медина.  Със сигурност ще се завърна!

Питат ме често  Мароко или Тунис?    Макар че посетих Тунис преди време, спомените ми са все така живи. Докато сте на вълна арабска екзотика, вижте какво ме впечатли в тази магична страна от Северна Африка  

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post ТОП забележителности на Маракеш и грешките, които ще ви струват скъпо appeared first on Пътешествия без край.

На картата на съвременен Китай Пекин е като една Москва – суровият, организиран център на властта, намиращ се на североизток. А Кунмин, обратно, е като една Сицилия – южен, топъл, цветен и артистичен, с темпо, което като че ли диша по-леко в противоположния югозападен край. Кунмин е красивата столица на Юнан, който пък е една от най бързо развиващите се китайски провинции, най-вече в областта на туризма и земеделието. Този азиатски мегаполис наброява над 8,5 милиона души – тоест повече от цяла България, събрана на едно място.

Гледайте видео репортажа

Потопете се в атмосферата на Китай чрез кадрите, които заснех по време на моето пътуване. Видеото ще ви покаже мащабите на Кунмин и екзотиката на провинция Юнан от първо лице.

И да, Китай е необятна, многолика и в много отношения непонятна за нас, европейците, държава. Но когато имаш шанса да посетиш този азиатски мегаполис – на около четири часа полет от Пекин, в почти противоположния й край – можеш да добиеш поне бегла представа за нейните мащаби и огромните различия. Стига да пътуваш с широко отворени очи и без предубеждения.

Кунмин – цветната столица на провинция Юнан

Китайците обичат поетичните метафори затова кръстили слънчевата югозападна провинция – Юнан или в превод  „На юг от облаците“.  Районът граничи с Виетнам, Лаос и Мианмар и се слави с уникалното си етническото многообразие и пъстри носии. А столицата Кунмин е известна сред китайците като „Градът на вечната пролет“ . Определян е и като „Швейцарията на Китай“. Това е един от най екологичните градове на Китай. Заради липсата на тежка индустрия и близостта на планината, тук въздухът е чист, водата – бистра, почти на всяка крачка природата, макар и опитомена, напомня за себе си.

Още първия ден, докато пътувахме от летището по широките булеварди, заобиколени от внушителни небостъргачи, цялата тази зеленина ме удиви. На фона на високите до небесата стъклени сгради се открояват екзотични дървета  – палми, камфор, южни магнолии и пр. които хвърлят мека зелена сянка. Между тях надничат всякакви цветя, подредени в стройни редици, като орхидеи, гербери…

Да не говорим за градските кръстовища, превърнати в градинки с езерца, лотоси и по някоя друга интересна скулптура. А най красивата част е т.нар. “ Зеленото езеро“ в центъра на Кунмин с прозрачна вода и с островчета, свързани с дървени мостчета и цъфтящи лотоси. Истинска идилия!

Камерите — невидимите стопани на Кунмин

Посетих Кунмин не като турист, а като участник в медиен семинар, организиран от Института за проучване и изследване на Китайското радио и телевизия. Нашите домакини ни настаниха в един от най елитните градски 5-звездни хотели в центъра на града в супер луксозни условия.

Около нас беше пълно с ресторанти, магазини и гигантски лъскави молове, които бъкаха от народ – предимно млади семейства с деца и тийнейджъри. Улиците и булевардите са широки и без дупки. Всичко е подредено, чисто, спокойно. Западни туристи почти не видях. Местните сноват между  кафенетата и футуристичните небостъргачи, усмихнати и приветливи, готови да ти помогнат ако се изгубиш, ала безуспешно. Причината – тук никой не говори английски, въпреки че уж езикът се изучавал в училище.

Но над това привидно спокойствие бди  невидима армия от камери. На всяко градско кръстовище, във всеки подлез, в моловете, по улиците – Big Brother и по-точно  Китайската комунистическа партия ( ККП) те наблюдава и дори не се крие. И точно това създава усещане за пълна сигурност. Няма кражби, няма улични ексцесии, няма бездомници, няма хаос.

Нощем се разхождах сама в квартала около хотела, дори по неосветените улички без да ми мигне окото. Защото всичко е под контрол. Буквално. Имаш правила, имаш ред, имаш безопасност – но нямаш свобода в западния смисъл.  В какво обаче се изразяват нашите представи за свобода и разминават ли се те с техните е друга тема…

Сърцето на държавната медийна машина

В Кунмин посетихме Радио-телевизионния център на провинция Юнан. Както може да се очаква, въпросният супер технологичен медиен комплекс работи под пълен контрол на ККП. Оказа се, че всяка китайска провинция има абсолютно същия тип централен държавен телевизионен център със студиа, оборудвани по последния писък на технологиите.

Идеята е всичко да е уеднаквено, идеално организирано и под контрол. Китайските медии са официалният говорител на партията – основният канал и инструмент за оформяне на общественото мнение. В Кунмин работят осем радио станции, осем телевизионни канала, онлайн радио и  телевизия, собствен вестник и дори има Музей на радиото и телевизията.

Успяхме да влезем в информационния бюлетин на местните медии. Това са кадри от репортажи на Юнанската телевизия, посветени на посещението на групата ни в провинция Юнан. Нямам си представа какво гласят надписите на екрана. Ако някой може да ги разчете, да пише!  

Юнанската сателитна телевизия, излъчвана от Кунмин покрива над 1.255 милиардна аудитория и има 100% присъствие в националната IPTV мрежа (цифрова телевизия през интернет ). В чужбина я гледат над 1 милион души. Ползвателите на техния IPTV само в провинция Юнан надхвърлят 11 милиона. Имат и международен канал за страните от региона – Тайланд, Лаос, Камбоджа и Мианмар – който достига до над 45 милиона души. А приложението им „Colorful Cloud“ е сваляно повече от 47 милиона пъти. Мащаби, които трудно се побират в нашите български представи за медийно развитие.

Пъстър  хаос с китайска ефективност

Благодарение на южняшкия си климат, Кунмин и по-точно провинция Юнан, се слави с невероятно красивата си природа и плодородните почви. Неслучайно е провъзгласен за световен първенец по отглеждане на цветя, билки и плодове.

В града се намира вторият по големина пазар на цветя в света след Холандия. А цветната борса в Доунан е не просто тържище, а гигантска индустрия, обединяваща логистика, онлайн търговия и селекция в реално време. Докато хиляди търговци и брокери преговарят чрез дигитални платформи, милиони рози, гербери, орхидеи и прочие потеглят към различни точки на Азия.

Цветята от борсата в Кунмин се изнасят за над 40 държави, в т.ч. Южна Корея, Япония, Сингапур, та чак в Русия! Като провинция Юнан предлага уникални условия за отглеждането им през цялата година.

Държавната компания, която управлява въпросната борса, разработва над 3 000 собствени сорта и съхранява целия им генетичен материал, разделен в 40 основни категории. Част от това богатство е представено в малка експозиционна сбирка на предприятието.

Какво да хапнете в Кунмин

Като столицата на провинция Юнан, която се слави с етническото си многообразие и развито земеделие, Кунмин се е утвърдил като водеща кулинарна дестинация, съчетаваща китайските кулинарни традиции плюс каквото готвят етническите групи в райожна. Затова и кухнята им е шарена и трудно може да се определи. Често наблягат на лютото, на почит са и гъбите. Освен това, местните с удоволствие добавят в ястията всякакви водорасли и дори цветя. Да не говорим, че никак не се притесняват да хапват насекоми, най вече пържени – които не се осмелих да пробвам.

Твърди се, че китайската кухня няма нищо общо с тази, която се предлага у нас. Но понеже не съм кой знае какъв познавач, лично аз не успях да усетя разликата. Честно казано през цялото време ми липсваха  млечните продукти. Оказва се, че повечето китайци нямат нужните ензими, за да разграждат лактозата, поради което млякото и производните му им създават непоносимост. Наблягат на ориза, зеленчуците и месото – по възможност пърженко. И не си падат особено по сладкото. А ако случайно попаднеш на някой десерт се оказва, че в него почти липсва захар. За шоколада да не говорим –  само в супермаркетите и то само една вносна марка, щото да радва чужденците (не че ги има много…).!

Също се твърди, че имат хубава бира, но тези, които опитах бяха почти като безалкохолни напитки. Въпреки това, храната им беше вкусни и се прибрах в България с две – три килца отгоре но без капка угризения.

Ин и Ян между билките и секса

На около половин час с кола от центъра на Кунмин, в Yunnan University of Traditional Chinese Medicine, попаднахме на Музея на традиционната китайска медицина. Разположен е в красива градина с типичния китайски ландшафт и пагоди.

С любопитство разгледахме всякакви колекции – от сушени корени и странни треволяци до рецепти, гравирани върху бамбук на 500 години и някаква трева, която дъвчели по време на ковида и били доволни от ефекта. А едно от най големите постижения на китайската традиционна медицина е акупунктурата, която се прилага и до днес.

Екскурзоводите подробно ни разказаха как първите форми на акупунктура започнали преди хиляди години с остри камъни и кости, използвани  от китайците за убождания и натиск върху определени точки на тялото, така че да облекчат болката и да подпомогнат възстановяването.

Но китайската медицина не лекува само болестите, а цели хармония и баланс между Ин и Ян, които пък се свързват с мъжкото и женското начало. Затова тяхната култура отдава голямо значение на секса, като му приписва безспорни лечебни свойства. В този контекст, музеят включва атрактивна секция, посветена на секса – или по-точно, как той се използва за хармонизиране на ин и ян-а между мъжа и жената.

Каменната гора, където природата се прави на скулптор

Китай може да се похвали с невероятно красива, разнообразна и добре запазена природа. Едно такова докоснато от свише кътче, където времето е спряло е Каменната гора, която е част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

На около 100-на км. югоизточно от Кунмин посетихме причудлив карстов ландшафт. Варовиковите образувания наподобяват вкаменени дървета и се простират на 350 кв. км. , като едни своеобразни Белоградчишки скали, макар и в далеч по големи мащаби.

Подобно на нашите скали, и тези в провинция Юнан си имат легенда за някоя си девойка на име Ашима, вкаменена заради невъзможна любов и т.н., която е на особена почит сред местните.

В началото на парка погледът ни се спира на  огромна скала с надпис на китайски „Шилин“, което пък означава „каменна гора“. В природния парк са начертани три пешеходни  маршрута, като един от тях стига до красива пещера. Но понеже нямахме време, ни разведоха набързо с туристическо влакче сред скалите.

Пътуване в Китай сред багрите на 24 етноса

Китайската държава признава 56 официални етноса. 24 от тях са представени в разположеното в околностите на Кунмин т.нар. Yunnan Ethnic Village. Комплексът е нещо като мини етноверсия на провинция Юнан. Изградени са възстановки на малки селца, където можеш да гостуваш на различните етнически групи в района.

Годишно селището посреща 5 млн туристи, твърдят организаторите. Всяка група  демонстира своите традиции, танци, музика и занаяти. Цял следобед не ни стигна, за да обиколим всичко . Навсякъде ни посрещаха облечени в традиционни носии китайци с различен цвят на кожата.

Накрая ни изнесоха зрелищен спектакъл с пищни костюми в стил американско вечерно ТВ шоу. Беше интересно!

Вместо заключение :

От древната медицина до модерните небостъргачи, от невидимия Big Brother до хармоничните ин и ян, от езерните лотоси до мегамоловете … в Кунмин осъзнаваш колко относително е всичко и че светът живее най-добре в своите противоречия и парадокси.

Полезна информация за Китай ще откриете в : Пътуване в Китай – Пекин, парадокси и пъзел от впечатления

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Кунмин в Китай – между небостъргачи, лотоси и строг контрол appeared first on Пътешествия без край.

А и как да разкажеш за страна , която не подлежи на стандартните западни клишета, която предизвиква или възторг… или стрес ? Възторгът – заради умопомрачителния икономически и дигитален бум от последните години, който превърна Китай в световен лидер. Той не просто догони Запада – а вече налага свои правила със самочувствие, мащаб и амбиции. Ала същите тези постижения, на които някои ръкопляскат, карат други лекичко да потръпват – особено когато зад бляскавата завеса на високите технологии и икономическия възход наднича строгият и вездесъщ поглед на държавата в лицето на компартията …

Гледайте видео репортажа

Във филмчето се опитвам да пресъздам както само мащабите на Забранения град, но и характерното усещане за дисциплина и контрол, което превръща съвременен Китай в една от най-любопитните пътешественически дестинации.

Белязан от контрасти

Китай е древна цивилизация, която инвестира в изкуствения интелект. Догматичен пазител на традициите, но изключително креативен и обърнат към бъдещето. Комунистическа държава, но  поощряваща капитализма и свободния пазар и т.н.

Посетих Китай за първи път през месец юни 2025 г. като участник в медиен семинар по линия на „Belt and Road “- мащабна китайска инициатива, целяща да свърже Азия, Европа и Африка чрез инфраструктура, търговия и… стратегическо партньорство, в т.ч. и медийно.

Освен че ни изнесоха поредица от лекции, посветени на удивителния дигитален възход на техните медии , имахме и любопитна беседа за основите на китайската комунистическа идеология. Корените ѝ, според китайците, са много дълбоки и датират отпреди хиляди години – като се цитира самия Конфуций. Китайският комунизъм, твърдят идеолозите му, е силно повлиян от ученията на таоизма, даоизма и, разбира се – маоизма. Впрочем, и днес култът към вожда Мао Дзедун е жив – мавзолеят му се издига в самия център на Пекин.

Но не за политиката иде реч в тази статия, а за моето пътуване в Китай и за невероятните богатства и красоти, способни да зашеметят и най-непредубеденият пътешественик. Тук бързам да вметна, че противно на очакванията ми, чуждестранните туристи, дори в центъра на Пекин, в т.ч. и на Великата китайска стена, са по-скоро изключение. Така че любопитството ни беше взаимно. Ние снимахме китайците, а те снимаха нас, защото рядко виждат чужденци.

В тази статия споделям личните си впечатления от Китай. За по-лесна навигация, изберете частта, която ви е най-интересна:

• Пекин – бъдещето е тук
• Китайска кухня за любопитни (и смели)
• Пътуване в Китай без излишни драми – съвети от първо лице

Пекин – бъдещето е тук

Столицата на Китай впечатлява още от първата среща –  с широките булеварди, спретнатите жилищни комплекси с небостъргачи, стъклените търговски центрове и протегнати към небето кули. Животът тук се върти около т.нар. Ring Roads– концентрични околовръстни шосета, шест на брой, които като пръстени обграждат Пекин. Колкото по-близо до центъра живееш – например във 2-рия или 3-тия пръстен – толкова е по-скъпо, по-престижно и въздухът е по-мръсен. Колкото по-навън – към 5-ти и 6-ти пръстен – толкова е по-тихо, но и по-далеч от пулса на града.

До края на 2025 г. Мегаполисът се очаква да набъбне до 22 милиона души. Град, в който дронове кръжат над пагоди и на всяка крачка са монтирани камери за наблюдение, а пред мавзолея на Мао се редят хиляди млади хора и си правят селфита за Douyin (抖音) или техния ТикТок.

А може би най-живописната част е сърцето на града, където попадате на плетеница от т.нар. „хутонг“. Хутонг са традиционни тесни улички , където е запазен духът на древния град и местния бит. Разходката из хутонг кварталите дава възможност да усетите атмосферата на стария Пекин и да научите повече за културните традиции на района.

Лесно и достъпно: таксита и обществен транспорт в Пекин

Пекин си има метро, както и редовни автобусни линии, които са доста евтини дори за нас българите. Но не ни се наложи да пътуваме с обществения транспорт по ред обстоятелства. И хвърчахме с таксита (всичките електрически), които също се оказаха учудващо достъпни за нашите български стандарти. Китайците си имат много удобно приложение Didi, чрез което човек с лекота може да си наеме такси и буквално след минути да отпраши нанякъде.

Цените като цяло са по-ниски от нашите. Улиците са неочаквано подредени, чисти и без дупки,  а хората – приветливи и готови всячески да ви помогнат, стига да знаеха английски. Но не би! Езиковата бариера е пречка човек да общува и да опознава местните хора, за жалост. Използвах онлайн преводач, когато ми се налагаше да пазарувам или да помоля да ме упътят. Първата забележителност която бързах да посетя по време на обиколката ми из Китай беше :

Забранения град – през портите на тишината

Естествено , че който казва Пекин, казва и Забраненият град. Разположен в сърцето на старата градска част , внушителният дворцов комплекс е издигнат още през 15. век и е служил за резиденция на цели 24 императори от династиите Мин и Цин.

С близо 9000 помещения, Забраненият град е няколко пъти по-голям от Версай и е издържал на десетки земетресения, благодарение на уникалната си дървена конструкция без нито един пирон! Векове наред обикновените хора дори не са можели да надникнат зад високите червени стени — достъпът е бил строго забранен – ето откъде идва и името му.

След като комунистите взимат властта през 1949 г., тук за кратко остава да живее и последният китайски император – младият Пу И. (Спомнете си филма „Последният император“ на Бертолучи). Въпреки това, съдбата му не навява тъга — след комунистическо „превъзпитание“, бившият император прекарва последните години от живота си като градинар в ботаническата градина на Пекин,  в състояние на вътрешен покой и щастие.

Подобно на всички останали забележителности на Пекин, и Забраненият град се посещава с предварителна онлайн резервация. Входната такса е 60 CNY или към 15 лв.

За да усетите по-добре магията и величието на Забранения град в Пекин, можете да изберете обиколка с водач на английски език.

Молитви към безкрая: мистика в Храма на Небето

И докато Забраненият град символизирал земната власт, Храмът на Небето олицетворявал връзката с небесния ред. Тук императорите от династия Мин и Цин провеждали ритуали за плодородие.

Откроява се главната сграда – Залата на молитвите, изградена изцяло от дърво. Всяка година, императорът идвал тук, облечен в специална роба, за да измоли благословия за народа си и добра реколта – защото, ако реколтата е слаба, значи самият той не е в хармония с Небето и, съответно, лошо му се пише! Залата на молитвите се отличава със своя троен син покрив –  синьото е символ на небесната власт и взаимодействието между хората и небето.

Тук можете да резервирате екскурзия с гид в Храма на небето

Къде почивали императорите: Летният дворец отблизо

Разкошната императорска резиденция е истинско архитектурно бижу, създадено в хармония с природата и може би е най-фотогеничното място в района на Пекин.

На територията му са издигнати над 3000 постройки – изящни храмове, пагоди, павилиони, мостове, мраморни галерии и кули, разположени около спокойните води на езерото Кунмин и т.нар.Хълма на дълголетието.

Това не е просто красив оазис – дворецът има и доста драматична история. През 1860 г., по време на Втората опиумна война, британци и французи нахлуват в Китай и опожаряват част от двореца.  Въпреки това, историята не свършва дотук. По-късно идва императрицата вдовица Цъси – жена с характер, която, която вместо да вложи държавния бюджет в укрепване на армията и модернизацията на държавата, решава с парите да възстанови и разшири двореца.

Докато се разхождате из Летния дворец, е трудно да повярвате, че сте в бурния 21 век. В тази фантастична градина природа и архитектура се сливат в неповторим спектакъл на спокойствие и величие.

Можете да резервирате предварително билет за Летния дворец 

По хребетите на историята – изкачване на Великата китайска стена

Вълнуващо е да се изкачваш по стръмните стъпала нагоре към кулите й . Каквото и да се каже по въпроса ще е плоско клише. Само ще добавя, че НАСА отрече разпространените твърдения, че уникалното архитектурното творение е видимо от космоса.

Стената е дълга към 12 хиляди километра ( или поне това, което е останало от нея), а най-посещаваният й участък се намира на около 70 км. от Пекин. Понеже съм гледала снимки и съм чела, че е туристически капан, не бях изненадана от тълпите които я щурмуваха.

Но пък безбрежните гледки и каменната серпентина на стената, „пъплеща“ по зеленото море от хълмове определено ме впечатли. И една любопитна подробност : по време на династията Мин (1368–1644 г.) строителите са използвали смес от варена оризова каша и гасена вар като хоросан. Тази комбинация е създала изключително здраво и устойчиво свързващо вещество, което е издържало на земетресения и дори на съвременни булдозери.

Великата китайска стена в Мутианю е една от най-достъпните и живописни части на уникалната структура –  идеална дестинация за еднодневно пътуване от Пекин .

Площадът Тиенанмън – където спомените са под контрол

Моето пътуване в Китай не беше само розово. Когато се опитахме да стигнем до Тиенанмън – най-големият площад в света, побиращ над 1 млн души, сцена на студентските протести от 1989 г. попаднахме на полицейски кордони. Площадът е заграден и недостъпен.

Десетки хиляди китайци – предимно млади, но и възрастни – търпеливо чакаха с часове на непоносимия пек, за да посетят мавзолея на техния Мао Дзедун. На всеки участък се минава през полицейска проверка с метал детектори, а достъпът до Тиенанмън става само с предварителна онлайн резервация.

Въпреки че имахме такава, не успяхме да видим отблизо площада – символ на Китай, което беше доста разочароващо. За сметка на това наши колеги успяха да го посетят в следобедните часове, когато имало по-малко народ. Името му означава „Врата на небесния мир“ и е кръстен на 
древната порта Тиенанмън, която се намира от северната му страна и е била вход към Забранения   град.

Музеят на комунизма в Пекин – възходът на партията в светлини и екрани

Ако си мислите, че музеите са скучни, значи не сте ходили в Музея на китайската комунистическа партия в Пекин. В него всичко е на високо технологично ниво – мултимедийни инсталации, огромни екрани и дигитални експонати възпяват ключови моменти, свързани с ККП – от основаването ѝ през 1921 г. до съвременните ѝ проекти.

Прави впечатление колко много внимание се отделя на по-новата история, белязана от дигиталния напредък и ролята на партията в съвременен Китай. Накратко – място, където история и пропаганда си подават ръка, а ти оставаш с леко смесени чувства.

Телевизионната кула на Пекин (Beijing Central Radio & TV Tower)

В рамките на медийния семинар имахме възможност да се изкачим на телевизионната кула на Пекин,  известна още като Централната радио и телевизионна кула. Тя е висока цели 405 метра. На 238 метра се намира открита наблюдателна площадка, от която се вижда целият град на 360 градуса. Китайците твърдят, че това е най-високата подобна открита панорамна площадка в света.

Ако въздухът е чист и градът не е обгърнат в смог, можете зърнете Летния дворец и дори части от Великата китайска стена. Освен това, кулата разполага с въртящ се ресторант на височина 221 метра.

Китайска кухня за любопитни (и смели)

Казват, че за да опознаеш една страна, трябва първо да я… вкусиш! По време на моето пътуване в Китай се убедих, че храната там е също толкова контрастна, шарена и непредвидима, колкото самата държава. Вкусна – да. Понякога странна – определено. Друг път – леко блудкава, но винаги събуждаща любопитство и желание да пробваш още, и още …

С други думи Китайската кухня е истинска вселена – всяка провинция си има свои вкусове и странности. Но постепенно започна да ми омръзват месата им, оризът, пържените на уок зеленчуци и пр., започна да ми липсват нашенските храни. Освен това, те нямат нормални десерти, използват малко захар.

Да не говорим, че май нямат никакви сирена или кашкавали. Това е една от причините китайците като цяло да са слаби – дебели хора почти не видях. Липсваше ми сладкото, сирената и … тестото!!  Накрая копнеех за шопска салата с ледена бира и баничка!!!

Разходката из тесните улички на централен Пекин предлага възможност да опитате разнообразни местни ястия и да се потопите в атмосферата на старите квартали.

От патица до нудъли

В Пекин, разбира се, опитахме легендарната патица по пекински – кулинарната гордост на столицата.

Изпечена на шиш до златисто,  птицата се поднася увита в прозрачни оризови питки, хрупкави зеленчуци и сладко-солен соев сос. Завиваш си едно мини рулце, нещо като микро-дюнер и си облизваш пръстите!

В Кунмин пък ни направиха демонстрация с дегустация на т.нар. оризови нудъли по юнански.

Получаваш гореща купа с кипящ бульон, отделно ти сервират чинийка със сурови продукти – месо, яйца, зеленчуци, гъбки, билки – и сам си ги потапяш вътре. Добавяш и оризовите спагети, чакаш 5 минути и voilà – супата ти е готова.

Пътуване в Китай без излишни драми – съвети от първо лице

Ако се готвите да пътешествате в азиатската държава имайте предвид следното :

Китай без виза?

От 30 ноември 2024 до края на 2025 г. български граждани могат да влизат в Китай без виза за до 30 дни при туризъм, бизнес или посещение на близки. Но ако  искате да останете повече от 30 дни или да учите или работите там, ще е необходима виза. За още информация влезте в сайта на МВнР

Полети и трансфери

Към 2025 г. няма директни полети от София до Китай. Най-удобните връзки са през Истанбул, Франкфурт или Виена. Времето за пътуване със сметнатите трансфери е около 9–10 часа в едната посока. Летищата в Пекин и Кунмин са супер организирани, с лесна навигация, има табели и на английски.

WeChat – вашият китайски най-добър приятел 

Още от България задължително си изтеглете приложението WeChat. Това не е просто чат, а всичко в едно. С него се плаща, комуникира, изпращат се локации. Правят се преводи в реално време, резервира се, ориентирате се в града и изобщо… няма живот без WeChat в Китай.

VPN или eSIM – задължителни!

Забравете за Google, YouTube, WhatsApp, Instagram, Facebook – в Китай те не съществуват заради Great Firewall of China или т.нар. Китайската дигитална стена.Местните обаче не страдат особено от това – те имат собствени суперпопулярни приложения, които вършат същата (че и повече) работа:

^{Baidu вместо Google
WeChat вместо WhatsApp
Douyin вместо TikTok
Bilibili и Youku вместо YouTube}

Всъщност това е част от  опитите за дигитален суверенитет. Идеята е китайската държава сама да определя и най-вече да контролира какво съдържание достига до гражданите ѝ онлайн.  За нас, хората идващи от „другия свят“ това си е чисто и просто ограничение на свободата. Особено когато безуспешно опитваш да отвориш познат сайт и се оказва, че е блокиран.

Ако искате да си ползвате познатите платформи по време на вашето пътуване в Китай, си осигурете VPN услуга или eSIM с международен интернет още от България. Иначе ви чака дигитална тишина !!!

Тук всичко е QR

В Китай обикновено не се плаща с банкноти. Това обаче НЕ означава, че няма да ви приемат и кеш. Като цяло всичко – от ресторанти до пазари, се случва чрез QR кодове, най-често през WeChat Pay или Alipay. Но на много места приемат и Mastercard и други карти.

Alipay е китайската супер платформа за мобилни плащания (подобна на WeChat Pay), достъпна и за чужденци чрез чуждестранни банкови карти. Задължително свържете поне една от двете с вашата банкова карта, за да не разчитате само на кеш и да сте спокойни.

Удобство срещу контрол

Подгответе се за високо ниво на сигурност – но и на високо ниво на контрол. Има камери навсякъде, сканиране на документи на всяка крачка, включително в музеите се влиза с паспорт. Носете го навсякъде. Но пък се чувствате в безопасност дори посред нощ.

Вместо заключение

Китай не се обяснява – той се преживява. Той е милиарди въпроси без отговор. И колкото повече го гледах с широко отворени от удивление очи, толкова повече си давах сметка, че виждам само една микро частица от китайска реалност. Струва си – дори само заради културния шок, а и не само!

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Пътуване в Китай – Пекин, парадокси и пъзел от впечатления appeared first on Пътешествия без край.

Посетих я през месец март, извън туристическия сезон, така че тук няма да откриете информация за знойни плажове, морски забавления, барове, атракции  и пр., с които островната държава печели сърцата на милиони туристи. Тя обаче предлага много повече от въпросните потребителски „кукички“. Защото Малта е мистично средище на Средиземноморието с хилядолетно минало, бъкано с история и невероятно красиви градове, с изваяни като каменни дантели катедрали, с дива природа и с население, говорещо на странен семитски език.

Какво трябва да знаете за Малта :

Това е малък архипелаг от общо 7 острова. Най-големият Малта и по-малкият му брат Гозо приютяват население от общо 500 хиляди души. Между тях се намира и микро островът Комино – дом на двама жители. И това е! Останалите плуващи в Средиземно море късчета са необитаеми. Една от най-малките и гъсто населени  държави на Стария континент се разстила на площ горе-долу колкото област София – към 316 km². 

Островът – майка е дълъг 27 км. и широк 14.5 км.. Не очаквайте да видите потънали в тучна зеленина градове, бистри потоци или изпъстрени с цветя равнини. Тук релефът е плосък, а почвата – суха и неблагодарна. Слънцето безмилостно пече през по-голямата част от годината, както в отсрещната Африка.

Затова доминират тюркоазът на морето и безкрайната синева на небето, в съчетание с пясъчно-жълтите сгради от мек варовик в бароков стил. И разбира се къщите им са нашарени с прословутите малтийски балкони, превърнали се в запазена марка на малката държава.

Полезни съвети преди пътуване до Малта

Официални езици : Малтийски и английски език. Освен родния си език, всички малтийци говорят добър английски.
Внимание :  Вземете си преходик (адаптер) английски стандарт, за да не се озовете без работещо зарядно, без джиесем и навигация. Навсякъде на островната държава контактите са с 3 правоъгълни отвора.
Най-подходящо време за посещение  Ранна пролет и късна есен ,за да избегнете жегите и многохилядните туристически тълпи.

Гледайте видео репортажа

Филмчето ми ще ви преведе през тесните улички на Валета, тишината на Мдина и други невероятни кътчета на Малта, за да ви покаже защо този малък островен архипелаг е истинска храна за сетивата и душата.

Градски транспорт, билети и Tallinja Card в Малта

Еднопосочният билет за автобус в Малта струва €2,00 през зимата и €2,50 през летния сезон, а нощната услуга е €3,00 при всички сезони  . Билетите могат да се закупят от шофьора на автобуса. За удобство още при пристигането си на летището закупих едноседмична Tallinja Card  за 25 евро. С нея се возих без ограничения с всички автобуси на Малта и Гозо. Гишето за продажба на карти се намира в залата за пристигащи на летището. Освен това вече  е масова практика да се плаща contactless (с карта или телефон) директно на валидатора при шофьора.

И един приятелски съвет – не разчитайте много на обществения транспорт. Да, по принцип всички населени места и забележителности на Малта са достъпни с междуградските автобуси. НО трафикът е … кошмарен.

Въпреки че разстоянията между отделните градчета са малки, може да ви отнеме часове, за да стигнете до тях дори и с автомобил. Движението е непредвидимо. Освен това, въпросните автобуси не винаги спазват разписанията.

Пригответе се търпеливо да чакате по спирки, без гаранция че автобусът няма да профучи покрай вас, колкото и до му махате и да го молите да спре. Това е може би единственият туристически недостатък на островната държава – трудното придвижване от точка А до точка Б.  По-удачният вариант е да си наемете автомобил, стига да се справяте с лявото пътно движение. И разбира се, използвайте и фериботите. Почти всички линии тръгват от Валета и стигат до крайбрежните градчета.

Къде да отседнете в Малта – Валета, Слима или остров Гозо?

Най-удобно е да отседнете във Валета, тъй като  тя е основният транспортен възел на Малта. Повечето междуградски автобусни линии тръгват и се връщат именно оттук, което означава, че за да стигнете с автобуса до различни забележителности на Малта и точки на острова, често ще трябва първо да се придвижите до столицата.

Островът е малък и всичко е на близко разстояние, в т.ч. и летището, което отстои на 8 км. от Валета. В малтийската столица обаче хотелите са с една или с две идеи по-скъпи.  Аз отседнах в Слима на 10 км. от аеропорта.

Удобни директни шатъли осигуряват редовна връзка между Терминала и Валета и Слима. Но за да се придвижите от летището до повечето градчета ще трябва да смените поне 2 линии. Иначе палитрата от места за настаняване е голяма, тъй като Малта е добре развита туристическа дестинация. Аз останах много доволна от моето настаняване в центъра на Слима близо до няколко автобусни спирки, супермаркети и ресторанти. Има чудесни условия и на по-малко населения, но още по-живописен остров Гозо.

И имайте предвид, че към 2026 г. в Малта се плаща еко такса от 0,50 € до 1,50 € на вечер за лица над 18 г. Сумата е ограничена до 5 € на престой и се заплаща на място в хотела.

Какво да хапнете в Малта – традиционни ястия и специалитети

Моето лично мнение е, че Малта не блести с кой знае каква собствена кулинария. Местната кухня е силно повлияна от сицилианската и донякъде от арабската. И все пак, докато обикаляте основните забележителности на Малта, си струва да отделите време и за типичните им специалитети :

Stuffat tal-Fenek (заешка яхния) – кулинарната гордост на малтийците  – заек, бавно сготвен в доматен сос с вино, чесън и подправки. Сервира се със задушени картофи и зеленчуци в почти всички ресторанти на острова. Зайците били въведени в Малта преди около 3500 години от финикийците и започнали бързо да се плодят. През 16-ти век, по време на управлението на рицарите на Св. Йоан, ловът на зайци дори бил лицензиран. Това довело до създаването на първите местни ферми за зайци на острова.

Pastizzi – най-популярната им храна – подобие на нашите банички. Хрупкавите бързи закуски са с пълнеж от сметана, грах, пиле или каквото им хрумне. Предлагат се в почти всяка пекарна и струват между 1 и 2 евро.

Традиционни малтийски закуски и напитки:

Kinnie е уникална малтийска безалкохолна напитка от горчиви портокали и екстракти от пелин. Тя има характерен горчиво-сладък вкус и е много популярна сред местните.
 Sfineġ tal-Inċova – традиционни малтийски пържени бухти с парченца аншоа. По принцип малтийците си падат по пърженото тесто,  имат и доста пържени в олио мазни десерти.

Културните влияния на Малта

Малта е любопитен хибрид между отсрещния Тунис и близката Сицилия – тук типичните арабски сгради с плоски покриви и ориенталски детайли съжителстват с великолепни барокови дворци и църкви, а край тях червенеят типичните британски телефонни будки. Средиземноморските им ястия пък носят аромата на африкански подправки. Малта прелива от контрасти и странни културни наслагвания! И именно тази неочаквана смесица ме грабна от пръв поглед !

Британско влияние. През 1814 г. Малта става колония на Великобритания и служи като ключова база на Средиземноморския флот до обявяването на независимост през 1964 г.  Лявото пътно движение , вездесъщите червени телефонни будки и английския стандарт на адаптерите са само  малка част от британското наследство.

Италианско влияние: Италианският е бил официален език до 1934 г., а близостта и историческите връзки със Сицилия и Южна Италия оставят траен отпечатък в културата. В наши дни почти всички малтийци говорят италиански. Всъщност това е езикът който звучи най-често и най-гласовито по улици и магазини.

.Арабско влияние  Островът е бил във владение на арабите от 870–1091 г. В малтийския език  преобладават арабско-семитски термини, макар че има и много италиански и дори английски думи. Малтийският е единственият семитски език, който се изписва на латиница. А повечето малтийци имат арабски произход, но са върли католици. В Малта няма нито една джамия!!!

Африканско влияние: Кулинарните традиции носят нотки и от Магреб, да не говорим за топлия африкански климат.  Все пак Африка е на около  200 км. оттук.

 Легенди за светци и рицари

Островът се свързва със свети Павел. Според библията той претърпява корабокрушение край бреговете на Малта по пътя си към Рим. Мястото на корабокрушението – заливът „Сейнт Пол“ – и пещерата в град Рабат, където се смята, че светецът е пребивавал, са сред най-известните забележителности на Малта. Да не говорим, че св. Павел е патрон на голяма част от местните църкви.

Малта е известна и като „Островът на рицарите“, защото от 1530 до 1798 г. е била седалище на рицарите хоспиталиери – военен и религиозен орден, известен като Малтийския орден (да не се бъркат с тамплиерите).  Рицарите превърнали Малта в мощна, непревземаема крепост на християнството. Осемлъчният малтийски кръст и до днес е символ на страната. В наши дни островната държава е жив музей на християнството с над 360 богато украсени църкви и параклиси, както и с гъста мрежа от раннохристиянски катакомби от III–VIII век.

Кои са най-интересните забележителности на Малта (топ места)

Забележителности във Валета – най-малката столица на ЕС

Може да бъде обходена надлъж и шир за 2 часа. Считана е за бароков шедьовър и е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.Основана от рицарите на Малтийския орден през 16 век, Валета е първият европейски град, изграден изцяло по предварителен проект. Улиците му са подредени по решетъчна система и се пресичат перпендикулярно, благодарение на което няма начин да се изгубите. И в дъното на почти всяка улича наднича Средиземно море с поклащащите се на вълните традиционни лодки луззу. А пък на всеки ъгъл се издига купол на църква, кръст или статуя на светец. Малтийците са изключително религиозни,

Задължително разгледайте:

Свети Йоан Кръстител“ (St. John’s Co-Cathedral), издигнат през XVI век като монашеска църква за нуждите на ордена на рицарите хоспиталиери. Тук са погребани близо 400 рицари от ордена, а в малък параклис се съхранява един уникат – картината „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“ на италианския художник Караваджо. Можете да закупите билет на място или от официалния им сайт 

Дворецът на великия магистър от 16 в., е сред най-посещаваните забележителности на Малта. В наши дни освен музей, сградата е и седалище на президента и на парламента. Дворецът съхранява уникални произведения на изкуството, а най-силно ме впечатли оръжейната зала с рицарските доспехи. Можете да закупите билети на място или онлайн от официалния им сайт

Upper Barakka Gardens Тези градини с лице към Средиземно море са най-фотогеничното място във Валета. Оттук се открива уникална гледка към пристанището и т.нар. Трите града. Освен това, всеки ден в 12:00 и 16:00 ч. можете да станете свидетели на традиционното изстрелване на оръдията – истински исторически спектакъл, който връща духа на рицарските времена!

Ако предпочитате да разгледате Валета с професионален гид и без излишен стрес, можете да резервирате организиран тур с екскурзовод

Трите града – разходка в Биргу ( Виториоса)

Ако Валета е лицето на Малта, то Биргу е нейната душа. Този древен град, разположен на отсрещния бряг е бил първата столица на Малтийския орден. Жалко че морето беше бурно и до Биргу пътувах с ферибота.

Иначе човек може да си наеме лодка за 2-3 евро от Валета. В непосредствена близост са градчетата Сенглеа и Коспикуа. Трите града се отличават със старовремската си атмосфера и тесните романтични улички.

В Биргу посетих единствения в света запазен Инквизиторски дворец, където над 1 200 „еретици“  били изтезавани и умъртвени от малтийската инквизиция.

Марсашлок – да погледнеш през окото на Озирис

Селището е основано от финикийците. Предполага се, че именно от тях местните наследили традицията да изобразяват окото на Озирис на носа на лодките си, за да ги пази от зли уроки. 

През 1989 г. тук се провела, макар и неофициално, историческа среща между съветския лидер Михаил Горбачов и американския президент Джордж Буш-старши, считана за символичен край на Студената война.

 Мдина или „Градът на тишината“

 Средновековната столица на Малта е забранена за автомобили (освен за местните жители) , но това не я прави кой знае колко по-тиха, тъй като туристическа глъч отеква по всяко време по тесните каменни улички… Както и тропот на коне, впрегнати в каруци, които развеждат туристите нагоре-надолу.

Тук са заснети кадри от „Игра на тронове“ и други продукции. Градът се отличава с красивите си фасади и изящните църкви, които са сред най-фотографираните забележителности на Малта…А от крепостната му стена се открива безбрежна панорама  към острова и към град Рабат

Рабат и неговите подземни лабиринти

 Посещението ми на Рабат съвпадна с празника на Св. Йосиф, който е на голяма почит сред местните. В сърцето на града се крие тайнствен подземен свят.

Това са т.нар „Катакомби на св. Павел“, които са превърнати в музеен парк – невероятен лабиринт от тъмни тунели с над 700 погребални ниши, които били използвани от ранните християни. Няколко крачки по-надолу е църквата „Св. Павел“, а край нея – отделен музей със свещената пещера, където през 60 г. Апостол Павел се укривал.

По-късно до пещерата била издълбана и мрежа от бомбоубежища. Това са около 50 подземни стаи, където над 350 души намирали спасение по време на безмилостните въздушни атаки през Втората световна война​. Подземните лабиринти са сред популярните забележителности на Малта.

 Разходка с лодка до островите Гозо и Комино

Закупуването на еднодневна разходка с корабче до островите на Малта директно от пристанището на Слима, вместо чрез предварителна онлайн резервация, може да бъде по-изгодно и гъвкаво. В моя случай успях да договоря по-ниска цена – от 25 на 20 евро. Предварително закупените билети могат да се окажат неизползваеми, тъй като пътуванията често се отменят при лоши условия.

Водното ми пътешествие започна към 10:00 часа от Слима и включваше посещение на двата острова – Гозо и Комино, както и преминаване покрай Кристалните пещери (Crystal Caves). След пристигането на Гозо, бяхме извозени с автобус до столицата Виктория. Там  имахме към два часа свободно време за разглеждане.

След това се отправихме към Комино, където също имахме възможност за кратка разходка и почивка. Връщането в Слима беше около 17:30 часа. Тази екскурзия ми позволи да съчетая посещенията на двата острова в рамките на един ден, без да прекарам половината от времето си в обществен транспорт и в задръствания. И още : Пред големите фериботи препоръчвам да изберете по-малко корабче за по-уютна атмосфера и близък достъп до Кристалните пещери.

Разбира се има опция да си резервирате онлайн организирано пътешествие до Гозо и Комино

Цитаделата на Виктория /ир-Рабат/ и прекрасните гледки към острова

Остров Гозо е по-дивата, по-живописната част на афхипелага и си струва човек да му отдели повече внимание. За съжаление аз имах само 2 часа на разположение, за да разгледам столицата на острова – Виктория. Кръстена е на британската кралица по времето когато Малта е бил още във владение на Короната. Но пък местните до ден днешен упорито наричат градчето ир – Рабат. Най-голямата му забележителност е Цитаделата , която преди няколко години е била изцяло реставрирана.

Тя е разположена на най-високата част на Гозо и от нея се открива великолепна гледка към целия остров и пясъчно жълтите сгради на ир-Рабат, силно повлияни от някогашното арабско присъствие.

Самото градче е много живописно с неговия лабиринт от тесни улички, пазари и църкви. Островът е приютил няколко подобни градчета, достъпни с градския транспорт с картата Tallinja, както и приятни хотелчета на достъпни цени.

Синята лагуна, като видение от сън

Една от най-емблематичните забележителности на Малта е малката лагуна на Комино – водите ѝ са толкова наситено сини, че изглеждат сякаш са взети от снимка, обработена твърде щедро с фотошоп. Този райски кът, обаче е превзет от туризма ! 

Въпреки че го посетих в средата на Март, малкият остров разпростиращ се на около 2 кв. км., гъмжеше от народ, а от крайбрежните капанчета гърмеше текно музика. Както и да е !

Иначе на Комино живеят само двама души. Преди време е имало хотелче, но сега сградата е изоставена и тъне в разруха. Природата тук е запазена, изобилства с билки , кактуси, трънки и някакви жълти цветчета. Името на острова Комино идва от растението кимион. Някога тук се подвизавали рицарите хоспиталиери, които събирали билки за да лекуват с тях болните. Въздухът е кристален и аз успях за избягам от тълпата по едни пътечки леко встрани и да му се насладя изцяло. Така че въпреки наплива на хора, кристалните води на острова остават една от задължителните за посещение забележителности на Малта.

Инженерното чудо на Моста

Сред забележителностите на Малта е и ротондата на град Моста – истинско архитектурно бижу. Пищно украсената катедрала „Успение Богородично“  е известна със своя купол –  един от най-големите в света след този на Флорентинската катедрала и на Пантеона в Рим.

И още едно чудо, свързано с храма. По време на Втората световна война, германска бомба тежаща 200 кг. пробива купола и пада в църквата, където по това време се провежда служба с около 300 души. За щастие, бомбата не експлодира и хората остават непокътнати. Репликата на въпросната бомба е изложена в църквата. Можете да се изкачите и на покрива на храма, непосредствено под купола. Гледката е впечатлителна. Цена на билета – 5 евро. Плаща се на място или онлайн чрез официалния им сайт

 Мегалитните структури – ехо от зората на човечеството

Малта е дом на едни от най-древните мегалитни структури на Земята. По официални данни те са създадени от незнайна цивилизация преди около 5-6 хиляди години. Но някои учени твърдят, че са на повече от 10 хиляди години. Според древна малтийска легенда тези огромни каменни структури са дело на раса гиганти дошла от небето. Никой не знае защо и как са построени. Но едно е сигурно – те са по-стари от Стоунхендж и пирамидите. Успях да посетя три от тях, разположени на  острова-майка.

За да разгледате малтийските мегалитни структури и древни храмове с професионален гид и без грижи, можете да резервирате организирана обиколка ТУК

Хагар ким (Ħaġar Qim) и Мнайдра (Mnajdra)

Предполага се, че тези два внушителни праисторически комплекса са служили като храмове на древни божества или като астрономически обсерватории.

Ħaġar Qim (3600–3200 г. пр. н.е.) се отличава със своята изваяна входна арка и масивни плочи.

В разположения наблизо Mnajdra,  пък е открита календарна плоча която изобразява циклите на луната.
Освен това, този мегалит е конструиран така ,че слънчевите лъчи да маркират равноденствията и слънцестоения през малки отвори, подобно на нашите мегалити в Сърнена Средна гора и Източните Родопи. Впрочем нашите в никакъв случай не са „по-млади“ от малтийските.

Tarxien

Посетих още една хилядолетна конструкция на юг от Валета. Мегалитът Tarxien се намира в град Паола и се отличава с най-богатата  си украса – стилизирани слънчеви знаци, релефни и скулптурни изображения.

В близост е и уникалният Хипогеума – неолитна подземна гробница на три нива, използвана като свещен и погребален комплекс между 4-то и 3-то хилядолетие пр. н.е. Но за да ви пуснат да влезете в него ще трябва поне една или две седмици преди това да закупите онлайн билет от официалния им сайт.

До всички тези обекти се придвижвах с обществения транспорт и с помощта на  Google maps

Слима – обратно към съвременноста

Както вече споменах, отседнах в Слима – най-големият и гъсто населен островен град, където кипи неудържима суматоха по всяко време, предимно от туристи, които пълнят  магазини, барове и кафенета. А най-приятното място в Слима е километричната крайбрежна алея с гледка към бароковите къщи и  дантелените църкви на отсрещния Валета.

Освен това Слима има интересен каменен плаж с безброй вдлъбнатини, които се пълнят с морска вода. През викторианската епоха британците издълбали в скалата басейни и  претенциозно ги нарекли „Римските бани“.

Вместо заключение :  Една седмица не ми стигна, за да разгледам всички забележителности на Малта, но успях да се потопя в атмосферата на островната държава и да натрупам впечатления  от тази толкова различна култура. За мен Малта си остава най странното, пълно с изненади и контрасти място в Европа, белязано от мистика и екзотична красота – храна за сетивата и душата.

А отсреща е Сицилия! Вижте : Къде в Сицилия оставих сърцето си

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post ТОП забележителности на Малта – какво да видите и преживеете appeared first on Пътешествия без край.

Ница е дестинация, която става все по-популярна и достъпна за нас, българите покрай нискотарифните полети и големия избор от възможности за настаняване на сравнително поносими цени. Истината е, че Ница знае как да приласкае туриста. Градът е приятно съчетание на романтика, култура, природа и история, но без хаоса и задръстванията на Париж или снобизма на съседното Монте Карло. И след като българският турист “изръшка“ цяла Италия и съседните Гърция и Турция, сега иде ред на по-малко изследваните дестинации, като Франция в т.ч. и прекрасния Ница.

Гледайте видео репортажа

Споделям личните си открития в Ница – от багрите на пазара за цветя до панорамата от хълма на Шатото, които превръщат града в задължителна спирка за ценителите на френския шик.

Ница, като магнит за хай лайфа и артистичния елит

Френската Ривиера е любимо място на богатите и известните още от средата на 19-ти век. До ден днешен Ница привлича кралски особи, художници и писатели. Тук са пребивали знаменитости като Моне, Пикасо, Цар Александър II, Ф. Скот Фицджералд и др.. А след Втората световна война кинофестивалът в съседния град Кан превръща района в рай за холивудски звезди и светски особи.  Да не говорим че мнозина от тези селебрита имат свои летни вили в района.

5 причини да посетите Ница

Възможности за по-бюджетно пътуване

Ница не е никак евтина дестинация за средностатистическия български пътешественик. Въпреки това, при по-добра организация, човек може значително да намали разходите си и пътуването да му излезе поне два пъти по-евтино, отколкото с туроператор. Ако резервирате хотела си отрано за период извън сезона, може да попаднете на добри опции. Моят скромен хотел се намираше в сърцето на града, близо до Place Masséna и само на две минути от крайбрежната Promenade des Anglais.

Така че вечер спокойно се разхождах сред оживените улици, пълни с ресторанти за всеки джоб и небце, с кафенета и магазини, които работят до късно. Нощувката ми през ноември струваше към 50 евро в единична стая.

Другото предимство са нискобюджетните полети  София – Ница. Но и за тях също важи правилото за ранна резервация и пътуване извън активния сезон, който е от април до октомври.

Как да стигнете с градския транспорт от летище Кот д'Азюр (Aéroport Nice Côte d'Azur) до центъра на Ница

✈  Летище Кот д'Азюр е едно от най-натоварените във Франция,на 7 км (30 мин с градски транспорт) от Ница.Трамвай L2 спира пред двата терминала и води директно до центъра, като се движи по Promenade des Anglais. Билетът струва 10 евро.

Съвет: Местните използват хитър трик – качват се безплатно на трамвая L2, който спира пред Терминала (летищният транспорт е безплатен), слизат на спирка Grand Arénas, купуват билет за 1,70 евро от автомат и продължават към центъра

Ница –  зимната столица на Европа

Градът се слави с топлия си средиземноморски климат и с 300 слънчеви дни в годината. Идеално бягство от сивите софийски зими, на светлини години от смога и зимната депресия. В някои дни през декември температурите стигат до 18 градуса и хора се къпят в морето. Не случайно Ница е обявен за Зимната столица на Европа.

Моята най-гореща препоръка е да го посетите именно през по-хладните месеци, за да избегнете туристическата гмеж през останалото време и да се потопите в истинския му колорит.

Ница –  люлка на съвременния туризъм

По всичко личи, че Ница е създаден за наслада и отмора на туристите – от великолепните паркове, преливащи с екзотична растителност и знаменитата му крайбрежна алея, до луксозните хотели – магнит за световния елит и безкрайния низ от ресторанти с всякакви вкусотии от средиземноморската кухня.

Именно в Ница  се поставят основите на зимния туризъм още в средата на 19 век, когато европейската аристокрация, водена от английското висше общество открива това китно кътче на Лазурния бряг и се влюбва в него.

Комбинация 3 в 1 : френски блясък, италиански дух и … руска реч

Историята на Ница е тясно свързана с Италия. Градът дълго време е бил част от Савойското херцогство, преди да стане френски. Всъщност чак до 1860 г. Ница е бил италиански. Това му придава особен чар – смесица от френски шик и италианска топлота, която няма да усетите нито в Париж, нито в Рим. Местните жители определено се отличават от своите сънародници в останалата част на Франция.

Те са сърдечни, любопитни, общителни, приказливи и ще направят всичко, за да ви упътят – като истински италианци. До ден днешен надписите из града са на френски и на италиански език. Освен това, Ница гъмжи от руснаци, което в първия момент много ме изненада. Но и това явление си има обяснение. За руснаците в Ница – по-долу в статията.

Ница –  изходен пункт за еднодневни отбивки

Цяла плеяда прекрасни градчета са разпръснати по морския бряг или са накацали по склоновете на Алпите близо до Ница. Разстоянията до тях са малки и те може да се разгледат за половин или един ден. Така, в рамките на 4-дневния ми престой, успях да посетя Антиб, Биот, Ез, Ментон, Монте Карло и Вилфранш-сюр-мер с междуградски транспорт. В това отношение Френската Ривиера е истинска съкровищница !

 Общественият транспорт на Лазурния бряг -  удобен и достъпен

Билет: 1,70 € за трамвай/автобус, важи за целия департамент Алп-Маритим, включително Монако.
Карта: Еднократна и презареждаема за 2 €.
Zou Pass: 3-дневна карта за 35 €, неограничен достъп до автобуси, трамваи и влакове. Картата предлага и други изгодни опции.

Влакове: Бързи и удобни, тръгват от централна ж.п. гара Nice-Ville и свързват Ница с Кан, Антиб, Монако, Ментон.

За повече информация кликнете на официалния сайт.

Още идеи за кратки разходки до близките забележителности ще откриете в : Къде на Лазурния бряг оставих сърцето си – бюджетни идеи за вашето пътуване:

ТОП Забележителности на Ница

Усетете магията на Френската Ривиера по Променад дез Англе (La Promenade des Anglais)

Това е една от най-знаковите забележителности на Ница и най-известната крайбрежна алея в света. В превод означава „разходката на англичаните“ .Строителството й започва още през 1820 г. по инициатива на английски аристократи, очаровани от града, южняшкия му дух и топлия климат. Постепенно покрай Променад дез Англе изникват луксозни хотели, ресторанти и казина.

Така Ница се превръща в елитен зимен курорт на европейската висша класа. В наши дни 7-километровата променада е най-оживеното място в града. Емблематични са сините пейки, подредените по цялото протежение на алеята, както и каменистия плаж, където народът събира слънце и през зимата.

Влезте в бляскавия свят на хотел Негреско – дори само за едно кафе!

Разположен на Променад дез Англе, хотелът се е превърнал в истинска икона на Френската Ривиера. Откъде идва странното име Негреско ли? През 1913 г. румънецът Анри Негреско, талантлив хотелиер и визионер, храни амбицията да изгради луксозен дворец за европейския елит. И успява. Хотелът му се превръща в синоним на изтънченост и класа.  Сградата е построена в стил бел епок, а отвътре е украсена с над 6000 произведения на изкуството, сред които мебели от Луи XVI и Наполеон III, както и съвременни творби.

През годините тук отсядат Елизабет Тейлър, Бийтълсите, София Лорен, Салвадор Дали, Майкъл Джексън и други. Днес Негреско е не само хотел, но културна институция, която въплъщава духа и наследството на Лазурния бряг. Дори да нямате възможност да отседнете в него, може да влезете поне в лобито му за едно кафе и да го разгледате отвърте. Но на мен  не ми се отдаде, тъй като точно когато бях в Ница, хотелът беше в ремонт.

Направете си селфи от Хълма на Замъка (la Colline du Château)

Ако искате да разгледате града от птичи поглед, това е мястото. Оттук се виждат повечето забележителности на Ница – стария град, куполите на църквите, площадите, знаковите булеварди и отсрещните възвишения на Алпите.

Но хората се изкачват на върха, за да се насладят най-вече на легендарния Залив на ангелите ( La baie des Anges)  . Двайсеткилометровата му крайбрежна ивица се простира между Ница и съседното градче Антиб и е сред символите на Френската Ривиера. Хълмът на замъка дължи името си на древна крепост, но от нея са останали само руини. Общината е превърнала хълма в панорамен парк с алеи, наблюдателни площадки и много  красив изкуствен водопад.

Изгубете се в лабиринта на Стария град (Vieux Nice)

Старата част на Ница е най-силно белязана от италианското влияние. На моменти имах чувството ,че съм се озовала в квартал Трастевере в Рим. Тесни улички, пъстри фасади, малко мръснично, но пък уютно и всякакви магазинчета и ресторантчета. Лабиринтът от улици ме отведе до пазара Cours Saleya, с който местните много се гордеят. Той е изпъстрен със сергии за цветя, подправки и всякакви локални продукти.

Разходката из стария квартал разкрива исторически забележителности като Катедралата „Света Репарата“ от XVII век,  впечатляваща с бароковата си фасада и богато украсен интериор, разположена на живописния площад „Росети“
Още идеи за разходки из Стария център на Ница ще откриете ТУК

Застанете до Аполон на площад Масена, но го снимайте от правилния ъгъл !

Една от най-разпознаваемите забележителности на Ница, е кръстена на родения в Ница Андре Масена – маршал в армията на Наполеон Бонапарт, когото местните боготворят. Красивият площад Масена (Place Masséna) се намира меежду стария град и по-новата му част. Това е и транспортен хъб – оттук минават основните линии на градските автобуси и трамваи.

А най-атративната част на площада е Фонтанът на Аполон. Оригиналната скулптура на Бога на слънцето била създаден през 1950 година. Ала местните пуритани се възмутили от … големия му член и през 60-те години статуята била премахната. Чак през 2007-та , след 38 годишно изгнание,  Аполон отново заел полагаемото му се място на върха на фонтана. Поводът бил цялостната реставрация на площада.

Другата атракция са седемте скулптури, издигнати на пилони над площада. Вечерно време те се осветяват в различни цветове и символизират хармонията между мултинационалните общности в града.

Почувствайте руската душа на Ница в катедралата „Свети Николай“!

Руският отпечатък в Ница датира още от 1850-те години, когато императорското семейство и аристокрацията на Русия откриват чара на Френската Ривиера. След Октомврийската революция тук се установяват и белогвардейците. До ден днешен Ница е белязан от руско присъствие и докато се разхождате, покрай вас постоянно ехти  руска реч. Сега, покрай инвазията на Русия в Украйна, Ница буквално прелива от рускоговорещи местни и пришелци.

Не случайно една от емблематичните забележителности на Ница е руската катедрала „Свети Николай“, открита през 1912 г. в памет на починалия син на цар Николай II. Това е най-големият православен храм в цяла Западна Европа. Въпросното архитектурно бижу, скрито сред палмите на Ница, принадлежи на епархията на Руската православна църква и се счита за неотменна част от културно-историческото наследство на града. Храмът напомня на миниатюрна версия на московската църква „Свети Василий Блажени“.

В него се съхранява и икона на Свети Николай, принадлежала на царевич Николай Александрович, най-големия син на император Александър II. При смъртта му в Ница през 1865 г. тя се  намирала до смъртното му ложе. По-късно царското семейство я дарява на храма.

Полюбувайте се на яхтите и цветните фасади от Port Lympia

Пристанището на Ница, това ярко петънце в града, се намира между Стария Ница и Хълма на замъка. Оттук потеглят туристическите корабчета до съседни дестинации на Френската Ривиера.

Port Lympia е известно с многоцветните си лодки, които се открояват на фона на синевата и старите сгради на Ница. Пристанището е увековечено  в платната на известни художници, като Анри Матис, Марк Шагал и Реноар и други..

От класика до модернизъм – потопете се в изкуството на Ница:

Отделете си време, за да разгледате поне един от местните музеи – те са сред най- посещваните забележителности на Ница. Почти всички те са свързани с изкуството и с живописта, тъй като  много художници, артисти и писатели са пребивавали в града и са се вдъхновявали от него. Аз посетих Музея Масена, проследяващ историческото развитие на Ница чрез красиви произведения на изкуството, картини,  снимки и пр.

Най-посещаваните музеи са : Музеят на Анри Матис, Музеят на Марк Шагал, Музеят на Модерното и съвременното изкуство и Музеят на изящните изкуства. Тъй като бях в Ница извън сезона, нямаше много туристи и не ми се наложи предварително да резервирам билет.  Още информация за музеите на Ница ще получите Тук

Зарадвайте небцето си с неустоимата средиземноморска храна

В Ница може да се опита чудесна френска кухня. Типичните ястия за региона са socca (палачинка с нахут), salade niçoise – свежа салата с риба тон, маслини, яйца и аншоа и други. Покрай италианското влияние, на почит тук са пиците, пастата и джелатото. Ако сте любители на рибата ще ви предложат всякакви морски дарове или пък bouillabaisse (местната рибена чорба). Популярен десерт е т.нар. tarte tropézienne – нещо като поничка с два вида крем по рецепта от град Сен Тропе .

За съжаление през цялото ми пребиваване в Ница бях … с неизлекуван  от София бронхит и с температура.  Разбира се, това не ме отказа да обикалям из града и околностите. Но не можех почти нищо до сложа в устата си с изключение на … пролетни рулца от един азиатски фаст фуд на централната улица до хотела ми. Така че се разминах с френската кухня.

Вместо заключение:

Въпреки, че е известен като луксозна дестинация за европейския хай лайф, Ница предлага добри възможности за средностатистическия български пътешественик, разполагащ с по-ограничен бюджет. И една любопитна подробност – докато преброждах Ница надлъж и шир, нито веднъж не чух българска реч. Така че ако търсите да разширите хоризонтите си и искате да научите и да преживеете нещо ново и различно – Ница ви очаква. :))

Вижте още едно магнетично място на едва 20 км. от Ница: Монако на един дъх – идеи и препоръки за краткия ви престой

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post ТОП забележителности на Ница – бюджетни идеи за незабравимо изживявяне appeared first on Пътешествия без край.

Посетих Монако с куп предубеждения и без намерението да го „покорявам“, защото разполагах с едва няколко часа. Бях убедена, че е претенциозно и снобско място, олицетворяващо клишираните представи за успех, показен лукс и блясък – туристическа дестинация, лишена от топлина и автентичност, където бюджетният пътешественик като мен е персона нон грата.

Но още щом се озовах на хълма Le Rocher, където се намира старата част на Монако, предубежденията ми тутакси се изпариха. Първо ме зашемети гледката към пристанището – белите яхти на фона на синьото море, небостъргачите и планината, която прегръща държавата-джудже, създавайки усещане за хармония между природа, модерност и традиции. После се замислих върху  историята на оцелялата през вековете монархия, вдъхваща респект с аристократизма и запазените си ценности, с нейните градини, елегантни старинни сгради и ултрамодерни небостъргачи …

Гледайте видео репортажа

От 6,44 мин. филмчето ми ще ви отведе до стария град на скалата и до забележителностите на Монтекарло, за да усетите духа на една от най-малките, но най-впечатляващи държави в света.

Как да стигнете бюджетно до Монако

Най-близкото летище до Монако е летище Ница-Кот Д’Азур, разположено на 30 км. от княжеството. Има директна автобусна линия  ( №80 ), която тръгва от Терминал 2 на летището и за по-малко от час ще ви отведе до Монако. Разбира се, можете да си наемете такси, с което бързо и комфортно ще стигнете до хотела ви.

Но най-бюджетният вариант е да отседнете в близкия Ница, където цените на нощувки и ресторанти са далеч по-поносими. Разстоянието от центъра на Ница до Монако е около 20 км.. Стига се бързо и удобно с обществения транспорт. Въпреки че Монако не е част от Франция, в княжеството важат същите транспортни билети, които се използват в целия френски департамент Алп Маритим. Т.е. еднократният билет в едната посока струва само 1,70 евро за всички автобусни линии, независимо дали пътувате между градове или в рамките на едно населено място. Това не е ли прекрасно!?

С автобус или с влак?

Ако изберете автобусна линия 600, която свързва двата града, пътуването в една посока ще продължи около час и ще ви излезе 1,70 евро.Аз се снабдих с тридневна транспортна карта ZOU, която важеше и за влаковете в района. Затова избрах влака, като най-бързият и удобен начин да се придвижа от Ница до малкото княжество.  

Пътуването ми отне не повече от 30 мин. Влакът спира на гара Monaco-Monte-Carlo. От там се качих на автобус №1( може и на  №2), който ме отведе в стария град  близо до двореца и други забележителности. Ако сте с карта ZOU или друга подобна – само валидирате и не плащате нищо. Можете да си купите еднократен билет от шофьора срещу 2 евро в посока. За обществения транспорт в рамките на Монако вижте в официалния им сайт .

За организирани екскурзии от Ница до Монако вижте ТУК

В края на статията съм посочила линк откъдето можете да потърсите изгодни оферти за настаняване в района

Важно :  Изключете роуминга си, за да не натрупате кошмарни сметки.  Малкото княжество  НЕ е член на ЕС.

Какво да видите в Монако

Втората най-малка държава в света е и най-гъсто населената на Земята. На площ от едва 2  km² живее постоянно население от 32-36  000 души. Допълнителна територия е отвоювана от морето, така че видимо градът-държава ми се стори доста по-обширен.

Посетих Монако в средата на ноември с идеята да избегна непоносимите пълчища туристи. Оказа се, че есента тук разкрива друга, по-спокойна страна на княжеството. Докато се шляех между пустеещите алеи на градините и притихналите улички, усещах как градът си поемаше дъх от лятната човешка гмеж. Горещо препоръчвам да го посетите през късната есен и дори през зимата (тук климатът е мек и приветлив по всяко време). Това е времето, когато луксът не крещи, а шепти и можете да откриете безлюдни местенца, на които спокойно да се възхитите и да ги снимате до насита!

Хълмът Le Rocher (Скалата ) – историческото сърце на Монако

Веднага щом слязох от влака се запътих към хълма Le Rocher  – старата част на Монако – дом на някои от най-важните местни забележителности. Тук е разположен един от символите на Монако :  

Княжеският дворец на фамилия Грималди

За разлика от други царски фамилии, които можели да си строят замъци и резиденции колкото си искат, защото разполагали с много място, Грималди открай време обитават един единствен дворец, построен през 1191 г. като генуезка крепост,  кацнал на върха на малкото им княжество.  Но пък представителите на династията компенсирали тази оскъдност с постоянни ремонти и реновации на двореца си, в т.ч. с изграждането на нови кули коя от коя по-причудливи.

Другата атракция е смяната на караула всеки ден в 11:55, която аз изпуснах . Дворецът е отворен за посещения от март до октомври. Туристите могат да разгледат Големите апартаменти от XVII век, включително и тронната зала, както и Двора на честта с великолепните му фрески от XVI век. Повече информация ще откриете в официалния  сайт  .

Разходка по улиците на стария град

разкрива красиви площади и стръмни улички. Повечето сгради са от Средновековието с типичните железни балкони, украсени с цветя и спуснати дървени капаци на прозорците. До тях се издигат елегантни резиденции в стил Бел Епок и Ар Нуво.

Ресторантите и скъпите магазини пък са магнит за по-заможните туристи. Но бюджетният пътешественик в мое лице предвидливо си беше загърнал вкусен сандвич още от Ница и с удоволствия си го изяде, докато се възхищаваше на феноменалните гледки към Монте Карло от Le Rocher.  :)))

Въпреки скъпотията, човек може да открие и по-достъпни ресторантчета. И тук, подобно на целия регион, се набляга на пицата, ризотото и пастата. Нищо чудно – Монако отстои едва  на 15 км. от границата с Италия.

Катедралата Notre-Dame-Immaculée на Монако

се намира в старата част на княжеството. Сградата, построена между 1875 и 1903 година е фамилният пантеон на семейство Грималди.

Както се досещате, многолюдната тълпа, която преминава ежедневно прага на катедралата идва предимно, за да отдаде почит на обожаваната от местните принцеса Грейс Керли и, в по-малка степен, на нейния съпруг, принц Рение. Тук се провеждат важни религиозни събития, включително национални празници и сватби на княжеската фамилия.

Екзотичната градина

Малкото княжество има няколко градини, коя от коя по-китна и красива. За краткото ми пребиваване в Монако успях да видя една единствена – т.нар. Екзотичната градина. Разположена е терасовидно съвсем близо до катедралата на Монако – магнетично кътче , което от близо век очарова посетителите си.

Входът е безплатен!  Градината е създадена по желание на принц Албер I –  учен и ботаник, който искал да подари на поданиците си райско местенце с над 1000 екзотични вида дръвчета и цветя, донесени от всички краища на планетата. Мекият местен климат се оказва идеален за този вид растения. А гледката от терасовидно разположените алеи е … неописуема!!!

Океанографският музей (Le Musée Océanographique)

Тъкмо излязох от Екзотичната градина, направих няколко крачки и ето ме пред Океанографския музей на Монако, основан по инициатива на гореспоменатия принц Алберт I още в далечната 1910 г. Най-силно впечатление правят гигантските аквариуми, едни от най-старите в света, превърнали се в дом на всякакви морски животни, включително на акули и огромни морски костенурки.

Музеят е научен център и домакин на различни проекти, в т.ч. на изследвания на океанографа Жак-Ив Кусто. В наши дни принц Албер II, също океанограф, подкрепя музея и продължава семейната традиция за насърчаване на морските изследвания и устойчивото управление на океанските ресурси. Лично на мен ми беше много интересно. Понеже през ноември нямаше никакви опашки, успях на място да си купя билет от касата и спокойно да го разгледам. Ето и официалният сайт на Музея, откъдето да купите билети.

Еклектичният чар на Монте Карло

Много хора си мислят, че Монте Карло е нещо като столицата на Монако. Но не !Това е един от кварталите на княжеството – дом на някои от най-скъпите хотели, казина и бутикови магазини в света.

Тук се намира легендарното пристанище Port Hercule с най-луксозните и умопомрачително скъпи яхти на планетата. Пристанището играе ключова роля в провеждането на Гран При на Монако, едно от най-престижните състезания във Формула 1. Събитието използва градските улици на Монако като състезателна писта, а трасето минава непосредствено покрай пристанището, превръщайки го в емблематична част от състезанието. През това време луксозните яхти, акостирали в Port Hercule, се превръщат в своеобразни „частни ложи“ за богаташи и ентусиасти, които наблюдават състезанието с чаша шампанско в ръка.

Монте Карло продължава да расте, но не хоризонтално, а вертикално! Заради ограничената площ, в града кипи неудържимо строителство на многоетажни сгради. Гората от небостъргачи се откроява на фона на стръмните алпийски склонове близо до историческите сгради. Тази еклектика не само, че не дразни, а провокира удивление. От Le Rocher до квартал Монте Карло се придвижих с автобус № 2 , който за 5 минути ме закара до :

Казиното на Монте Карло

Проектирана от Шарл Гарние (архитектът на Парижката опера), сградата на Казиното е разкошно декорирана в стил Бел Епок. Гран Казино играе ключова роля в историята на миниатюрното княжество. Защо ли? През втората половина на 19-ти век, Монако било бедна аграрна страна под управлението на принц Шарл III. Ала майка му била озарена от гениална идея. Тя поканила Франсоа Блан, успешен оператор на европейски казина, да изгради казино в Монте Карло. За целта, Монако продало 80% от територията си на Франция през 1861 г., получавайки 4 милиона франка и обещание за изграждане на инфраструктура.

Казиното започнало да носи бързи печалби, което довело до премахване на данъците в княжеството. Така се създали благоприятни условия за бизнеса. Днес Монако е една от най-богатите държави в света. Казиното е отворено не само за пристрастени към хазарта, но и за обикновени туристи. Билетът струва към 17 евро. Вижте в официалния сайт на Казиното:

И една любопитна подробност:

Жителите на малкото княжество нямат право да прекрачват прага на Казиното и да играят хазарт още от самото му създаване. Причината ? 1/Принц Шарл III не искал поданиците му да се разоряват. През 19-ти век местните били много бедни, а княжеството се възстановявало от сериозни икономически загуби.   2/За да се избегнат измами и конфликти между семейства и роднини. Голяма част от подниците на малкото княжество са свързани помежду си с роднински връзки. И  би превърнало хазартните зали в сцена на своеобразни „семейни войни“. Освен това, много местни жители са били (и все още са) наети като крупиета в казината, което води до конфликт на интереси.

Но на жителите на Монако хич не им пука. Защото миниатюрната държава се слави като дом на най-много милионери на квадратен километър. Смята се, че около 30% от жителите й са милионери, привлечени от данъчните облекчения и високия стандарт на живот.

Вижте още: Къде на Лазурния бряг оставих сърцето си – бюджетни идеи за вашето пътуване

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Монако на един дъх – идеи и препоръки за краткия ви престой appeared first on Пътешествия без край.

Блясък, разточителство и разкош в съчетание с екзотична растителност, пясъчни плажове и луксозни курорти… За мнозина Лазурният бряг е синоним на успеха и богатството, за други – на културно многообразие и впечатляваща история. Всеки иска да дойде тук,  за да се докосне до това харизматично кътче на Франция, превърнало се в магнит за богаташи и знаменитости. НО това не означава, че Лазурният бряг е недостъпен за „обикновените“ туристи с поизтънял джоб и смели мечти!  В тази статия ще ви разкажа как сами да организирате бюджетното си пребиваване на Френската ривиера.

Късната есен или ранната пролет са най-удачният период за пътешествия до Лазурния бряг.

Така ще избегнете задушаващата туристическа гмеж, а цените на самолетните билети, хотелите и ресторантите са малко по-поносими. Ако сте бюджетен турист или имате други съображения, няма да наемете автомобил още от летището, а ще се доверите на обществения транспорт и определено няма да сгрешите.

Гледайте видео репортажа

Потопете се в синята магия на Френската ривиера през моите очи. В това видео ще ви преведа през най-живописните кътчета в района на Ница, където красотата на морето и аристократичната архитектура се сливат в едно.

Отседнах за 4 дни в Ница през ноември, считан за най-дъждовния и неприветлив месец в годината. Но извадих късмет. Беше слънчево и топло, някои още ходеха с къси ръкави и дори се къпеха в морето. Всеки ден пътувах с обществения транспорт до близките градчета. Бях чела и чувала много за красотите на Лазурния бряг, но това което видях и преживях надмина очакванията ми. 

Как да стигнете от летището на Ница до хотела си в града

Летище Кот д’Азур е едно от най-натоварените летища на Франция и обслужва повечето градчета на Лазурния бряг, в т.ч. и Княжество Монако. Намира се едва на около 7 км. или на 30 минути с градския транспорт от Ница. Спирките на трамваите и автобусите са разположени на входа на двата терминала.

Най-удобна е трамвайната линия  L2, която спира пред Терминалите 1 и 2, а след това се насочва директно към историческия център на Ница  (крайна спирка Port Lympia) по протежение на Promenade des Anglais. На спирката има машина, от където да си купите билет до центъра на стойност 10 евро.

Но местните използват следната напълно законна „врътка“. Качвате се на трамвая L2 от T2 или T1 без да плащате НИЩО (в района на летището транспортът е безплатен ), слизате на спирка Grand Arénas, откъдето си купувате обикновен билет от машината на стойност 1,70 евро и продължавате с трамвая (или изчаквате следващия) към центъра.

За моя зла участ, обаче трамвайната линия L2 беше в ремонт. Затова се качих на автобус 12 от спирка  Aéroport /Promenade срещу хотел Шератон, разположена на 5 минути пеша от входа на терминала. Купих си билет на стойност 1,70 евро директно от шофьора .

И още: билетите или картите задължително се валидират вътре в трамвая или автобуса. Ако пътувате с влак валидацията става на перона на ж.п. гарата. За да слезете на автобусна спирка, трябва да сигнализирате на водача чрез съответния бутон, разположен до вратата. Ако искате  автобусът да ви качи от спирка –  махнете му отдалеч, за да не ви отмине.

Общественият транспорт на Лазурния бряг е прекрасно уреден

 Билетът за трамвая или автобуса струва 1,70 евро. С него можете да пътувате в една посока не само в Ница, но из целия департамент Алп-Маритим (Alpes-Maritimes), включващ околните градчета, в т.ч. и до Монако. Това означава, че билетът от  1,70 евро  валиден и за междуграските пътувания в региона.  Еднократната цена на презареждаемата карта носител е 2 евро. Цялата информация за обществения транспорт на Лазурния бряг ще  откриете на официалния сайт .

Аз се снабдих с 3-дневна карта Zou. Срещу 35 евро имах неограничен достъп до всички автобуси, трамваи и влакове на територията на департамента Алп-Маритим.

Къде да отседнете

Избрах 3-звезден хотел в най-централната част на Ница съвсем близо до знаменитата крайбрежна алея Promenade des Anglais и централния площад Place Masséna.

За първи път пътувах съвсем сама в чужбина. Исках вечер спокойно да се разхождам насам-натам. Хотелът ми беше скромен, с включена закуска и без излишни екстри, но пък чист и спретнат, което е най-важното. Освен това, се намираше на хвърлей от ж.п. гарата и от основните спирки на градския транспорт. За същите пари можех да отседна при по-добри условия, но леко встрани от центъра. Така че избрах сигурността пред комфорта.

Можете да намерите изгодни оферти за настаняване чрез Airbnb в покрайнините на Ница, но се уверете, че избраното място е близо до спирка на градския транспорт и до супермаркет. Цените на хранителните продукти са по-високи в сравнение с тези у нас, но ако разполагате с кухненски бокс, това може да бъде отличен бюджетен вариант. Ако  разчитате само на  ресторанти,  може да  ви излезе солено !

Какво да хапнете на Лазурния бряг

Кухнята им е повлияна, както от съседна Италия, така и от Френския Прованс. Пастата, ризотото и пестото са широко застъпени, особено в граничните райони като Ментон. Направи ми впечатление, че в заведенията се набляга предимно на пицата и на спагетите.

Типични местни специалитети :

- Сока (Socca) – Това е най-известното им ястие. Представлява тънък палачинков хляб от нахутено брашно, изпечен в пещ, който се накъсва и се яде с ръце. Доста блудкаво ми се стори.

- Нисоазка салата ( Salade niçoise ) Емблематична салата, известна в цял свят. Съчетава зелена маруля, аншоа, риба тон, варени яйца, картофи, маслини и домати. Порцията струва почти колкото едно основно ястие.

- Рататуй (Ratatouille): Подобие на нашенския миш-маш. Представлява зеленчуково ястие с патладжани, тиквички, домати и лук, задушени с маслиново масло и билки /вместо чубрица/.)

- Нисоазка писаладиера (Pissaladière niçoise). Плосък хляб, гарниран с карамелизиран лук, аншоа и маслини

- Сладолед (Gelato) – Близостта до Италия напълно обяснява невероятното изобилие от вкусове и аромати на сладолед, а качеството им е безспорно.

Ница : Сърцето на Лазурния бряг

Твърдят, че това е вторият най-туристически френски град след Париж и един от най-скъпите. Елегантност, блясък и лукс в съчетание с артистична небрежност и аристократизъм – това е първото ми впечатление от Ница.

В продължение на 5 века Ница и околните градове са били част от Савойското херцогство. Чак в средата на 19 век те са анексирани от Франция. Всъщност тази част на Лазурния бряг е пропита от силно италианско влияние, което се усеща на всяка крачка.

Първото нещо, което направих, когато пристигнах в Ница е да се разходя по прословутата Promenade des Anglais, за да усетя пулса на града. 7-километровата крайбрежна алея е най-оживеното, най-знаковото място на Ница, бъкащо по всяко време от туристи, колоездачи и зяпачи.

По протежение на цялата променада са подредени луксозни хотели и впечатляващи сгради в стил бел епок на фона на палмови дръвчета, а в края на алеята, се извисява Colline du Château (Хълмът на замъка), превърнат в панорамен парк.

От  площадката на върха,  като на длан се вижда целият Залив на Ангелите, простиращ се между Ница и курортното градче Антиб, а в подножието клокочат водите на приказен водопад.

Старият Ница (Vieux Nice) с тесните му павирани улички и барокови сгради, Пазарът Cours Saleya, кафенетата, от които се носи дъх на току-що изпечени кроасани, елегантните сгради и закътаните площади с екзотични дръвчета … Ница ме очарова от пръв поглед. Очаквайте скоро отделна публикация за един от най-бляскавите градове на Лазурния бряг.

Антиб  (Antibes) – градът с артистична душа

Как да стигнете : Най-удобният транспорт до Антиб от Ница е влакът,който потегля от Централната гара (Nice-Ville) и стига до Антиб за 25 минути. 

Курортното градче набира известност през миналия век. Възпято е от цяла плейада поети и писатели. Старата част е разположена на скалист нос с лице към Средиземно море, увенчана от замъка Грималди (Château Grimaldi ). Тук, през 40-те години на 20 век, пребивавал самият Пикасо, макар и за няколко месеца. През това време той създава някои от най-значимите си творби. Затова в наши дни в замъка е обособен музей на големия художник.

Прекарах цяла една сутрин в Антиб, разхождайки се в стария град край крепостните стени на някогашния замък с приятна гледка към морето и къпещите се в средата на ноември бледолики скандинавци.

От скалистия нос се открива  панорама и към пристанището Вобан (Port Vauban) – едно от най-големите на Ривиерата. Тук, една до друга, са пуснали котва ултра-луксозни яхти на всякакви магнати и руски олигарси.  До замъка Грималди се намира Градината на поетите, в която са разположени скулптури и плочки с цитати на Виктор Юго, Жул Верн, Албер Камю и други известни творци, пленени от красотите на Лазурния бряг.Сред тях е  Франсис Скот Фицджералд, който отсядал в Hôtel Belles Rives, заедно с неговата Зелда. Именно тук той пише части от романа си „Нежна е нощта“.  Струва си да се разходите по каменните улички на стария Антиб с уютни магазинчета, галерии и сладкарници.

Не успях да разгледам Жуан ле Пен (Juan-les-Pins ), западният квартал на Антиб – известен курорт, посещаван от артисти и аристократи през 20 век, който прелива от ресторанти, казина и пр., но бързах да взема автобуса от Антиб за градчето :

Биот (Biot) – средновековният чар на Лазурния бряг

Как да стигнете :От ж.п.гарата на Антиб взех автобусна линия L10,която ме отведе за около 40-на минути до Биот.Ако пътувате от Ница, изберете влака.Слизате на ж.п.гара Биот и оттам се качвате на автобус L10, който ще ви отведе до градчето.

Можех да съчетая Антиб с Кан, но предпочетох да разгледам Биот, което е кацнало на едно от последните възвишения на Алпите недалеч от морския бряг. През 12 -ти век селището е било част от рицарството на Темплиерите, а след разпадането на ордена през 14 век било изоставено заради чумата. По-късно тук  се заселва италианско население, чието влияние и до днес се усеща в архитектурата, местния диалект и кухнята.

В наши дни Биот е домакин на ежегоден тамплиерски фестивал. Това е типично провансалско градче с неотменните тесни улички, изпъстрени с цветя, палми, бананови дръвчета и каменни къщи със спуснати кепенци.

Световна столица на стъклото

Биот е известно със своя запазен патент в стъкларството. Тук може да се посети стъкларския завод с музейна част, където се правят демонстрации на местна технология по духане на стъкло.

Стъклото на Биот е с въздушни мехурчета, равномерно разположени в структурата му, което придава на изделията изящност и усещане за лекота. Предишния ден, обаче беше приключил световен фестивал на стъклото в Биот и сега музеят беше затворен. А и не видях никъде  магазин, откъдето да си купя сувенир  от стъкло местно производство.

Ментон – когато лятото не свършва

Как да стигнете : Пътуването с влак от Централната гара на Ница ( Nice-Ville) до Ментон отнема около 40 минути.Пътят е много живописен - гледките към морето с накацалите по хълмистия терен сeлца напомнят на Амалфийското крайбрежие. От Ница до Ментон можете да стигнете и с автобусна линия 600 за час и 30 мин.срещу 1,70 евро.

Ментон е най-италианският френски град. Намира се на границата с Италия и е пропит с италианско влияние като ехо от минали времена. Първото нещо, което ме грабна са пастелените цветове , които оживяват по фасадите на сградите. От града струи особено светлина.

Казват, че тук слънцето не просто свети – а рисува. На фона на цялата тази  палитра се откроява зеленината на палми, бананови дръвчета и кактуси в контпраст с лазурно синьото море. Прекрасно видение, увенчано от бароковата катедрала Сен Мишел / от 1619 г./.

В Ментон обикаля безплатен туристически автобус, който тръгва от ж.п. гарата, (разположена на около 15 мин. пеша от центъра) и спира на няколко места, в т.ч. и на пристанището.

Но аз предпочетох да се изгубя в лабиринта на стария град и после да се разходя по крайбрежната алея. Докато оглупяла от възторг, обикалях хаотично из тесните улички, съвсем забравих да потърся градините на Ментон – определяни като едни от най-красивите на Лазурния бряг. 

Заради мекия климат в тях се отглеждат субтропични растения, като мимоза, авокадо и пр.. Неслучайно още през 15 век целият район  се налага като един от най-големите производители  на цитрусови плодове в Европа. Всяка година през февруари Ментон е домакин градниозен фестивал на лимоните.

Монако – блясък, адреналин и аристократизъм

Как да стигнете :  Влакът е най-бързият и удобен начин да стигнете от Ница до Монако. Пътуването отнема не повече от 25 мин. Това е същият влак, който свързва Ница с Ментон. А от Ментон до Монако се стига за 10 минути по релси. Влакът спира на ж.п. гара Monaco-Monte-Carlo. От ж.п.гарата можете да вземете автобуси №1 или №2,които за 10 минути ще ви отведат до двореца и други знакови забележителности. 

Важно : Изключете роуминга си, за да не натрупате кошмарни сметки. Малкото княжество НЕ е член на ЕС.

Княжество Монако е втората най-малка държава в света и е най-гъсто населената на Земята. На площ от едва 2  km² живее постоянно население от 32-36  000 души. Хората са отвоювали от морето допълнителна територия, така че градът-държава ми се стори доста по-обширен. Това е едно от най-скъпите места в Европа!

Какво да видите:

Веднага се запътих към хълма Le Rocher (или Легендарната скала) – историческото сърце на Монако – дом на някои от най-знаковите местни забележителности. Тук е разположен един от символите на мини-държавата – Княжеският дворец на фамилията Грималди, построен през през 1191 г. като генуезка крепост.

Le Rocher е сред най-фотогеничните локации на Лазурния бряг със зашеметяваща гледка към Монте Карло и знаменитото пристанище, което е част от трасето на Гран При на Монако за Формула 1..

В старата част на града може да посетите още Катедралата „Св. Никола“ на Монако, построена през 1875 г., къдете са погребани членовете на княжеската фамилия, включително и обичаната от всички принцеса Грейс Кели. В непосредствена близост пък се намира т.нар. Екзотична градина с всякакви палми, кактуси и цъфтящи насред зимата цветя. А за гледката към морската синева… да не говорим!!

Отделете си време и за Океанографския музей (Le Musée Océanographique ), за да разгледате един от най-старите аквариуми в света с общо 90 басйна, бъкащи от какви ли не водни същества от всички части на земното кълбо. Входът е 19 евро.

От хълма Le Rocher можете да се придвижите до Монте Карло с автобуса, който спира близо до известното казино в стил Бел епок. Казиното играе ключова роля за просперитета на княжеството и е достъпно за туристически посещения. Билетът струва от 17-19 евро.

Ез ( Èze)  – добре дошли в райската градина

Как да стигнете :  Пътуването от Ница до Ез с влак НЕ е препоръчително, защото ж.п. гарата на Ез е в подножието на селото.Това означава че ще трябва да изкачите пеша стръмния и дълъг път до самото село. Вместо това, вземете автобусни линии  №82 или № 602,които ще ви отведат от Ница до село Ез на върха на хълма.Тези автобуси потеглят през един час от Централна автогара - Gare Vauban,наричана също Gare Routiere, разположена на около 2 км. от центъра на Ница.

Ез е разположено близо до Монако. Между двете населени места се движи автобус. Но дистанцията от 6 км. по въздух се преодолява за 50 мин. с автобуса заради стръмния планински участък и честите спирки.

Ез е изумително френско бижу, кацнало на върха на планината!

За мен това е най-вълшебното кътче на Лазурния бряг ! И понеже бях чувала за неповторимата му екзотична градина, се втурнах първо нея да посетя. От терасите й, повярвайте ми, се разгръща най-хипнотичната и умопомрачителна гледка към Френската Ривиера!

В ясни дни, хоризонтът е почти безкраен, а погледът обхваща съседните Сен Жан-Кап-Фера (Saint-Jean-Cap-Ferrat) и Ница.

Докато се изкачвах и слизах нагоре – надолу по стръмните пътеки и стълби на терасовидно разположената градина, пред ошашавения ми поглед изникнаха всякакви видове палми, гигантски кактуси, агаве, алое вера и тем подобни фантастични екзотики.Оказва се, че климатът на Лазурния бряг е идеален за тези растения. И зад цялата тази зеленина, като видения от друга епоха, надничат изящни скулптури на женски фигури, щото да радват окото.Градината на Ез е увенчана от останките на старинна крепост, разрушена през 18-ти век по нареждане на Луи XIV. Входната такса за градината е 5 евро.

Центърът на селото е лабиринт от тесни павирани улички

с каменни къщи, потънали в зеленина, малки площади и арки, които ви връщат назад във времето. Много от сградите дискретно са превърнати в бутици, художествени галерии, занаятчийски работилници, кафенета и ресторанти. А в магазинчетата за местни лакомства се предлагат за дегустации продукти от цитрусови плодове, шамфъстък и нуга.

Ако имате възможност да прекарате повече време в Ез, ви препоръчвам да се разходите по знаменитата Пътека на Ницше (Le Chemin de Nietzsche). Историческият пешеходен маршрут свързва селото на върха на хълма с ж.п. гарата в подножието му и предлага зашеметяващи гледки към Ривиерата.

Пътеката се преминава за приблизително 45 мин. и е наречена на Фридрих Ницше. Немският философ често се разхождал по нея през 1883 г., докато работил върху своята книга „Тъй рече Заратустра“. Освен Ницше, омагьосани от Ез били и други знаменитости, като например Уолт Дисни, който черпел вдъхновение от приказното градче на върха на планината за своите приказни герои.

Вилфранш-сюр-мер (Villefranche-sur-Mer) – френски шик и средиземноморска красота

Как да стигнете :  С влак от Ница до Вилфранш-сюр-мер се стига за 15 мин.  Ж.п. спирката на Вилфранш е доста неугледна. Намира се на около 10 мин. пеш от стария град.

Въпреки, че в наши дни се е превърнал в тузарски курорт, Вилфранш-сюр-мер не е изгубил нищо от някогашния си чар на рибарско селце със стръмните си улички, които се спускат към пристанището и разноцветните фасади на къщите.

Разположен около един от най-дълбоките естествени заливи на Лазурния бряг, в наши дни Вилфранш е магнит за знаменитости от цял свят. Тук се намирала вилата на Тина Търнър,  провъзгласена приживе за почетен гражданин на Вилфрланш. В селото са били заснети няколко холивудски продукции, сред които “Никога не казвай никога” с Шон Конъри в ролята на Джеймс Бонд и “Да хванеш крадец” на Алфред Хичкок с Грейс Кели и Кари Грант.

Разгледайте крепостта Сент-Елм (Citadelle Saint-Elme), построена през XVI век от херцога на Савоя. Днес тя  е дом на кметството на Вилфранш-сюр-мер.Тук се помещават също музей и художествена галерия, а наоколо е обособен приятен парк.
Тъмната улица или La Rue Obscure е една от местните исторически забележителности.

Ще я откриете в старата част на Вилфранш на път към ж.п. гарата. Представлява покрит сокак или коридор с дължина около 130 м. Построена през 13 век, Тъмната улица била част от укрепителната система на града. В миналото е служила за убежище на местното население от нападения, както и за складинаране за провизии.

Вместо заключение :

Лазурният бряг –  едно от най-бляскавите, елегантни и престижни места в света, е магнит за знаменитости, сноби и богати туристи. Но той е достъпен и за средностатистическия български пътешественик. И не, не е необходимо да разполагате с много срества, за да посетите това магнетично кътче на френския Юг.  Всичко е въпрос на добра организация и предварителна подготовка. А останалото е нагласа и малко късмет. Защото Лазурният бряг не е само клиширана мечта за милионери, а място, което всеки  може да превърне в свое лично откровение. Светът е по-красив, когато му позволите да ви изненада!  

Вижте още : Къде в Сицилия оставих сърцето си

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Къде на Лазурния бряг оставих сърцето си – бюджетни идеи за вашето пътуване appeared first on Пътешествия без край.

В края на статията ще откриете полезна информация в случай че ви предстои рафтинг по реките Тара и Дрина.

Гледайте видео репортажа

Пригответе се за ударна доза адреналин през най-дълбокия каньон в Европа! Филмчето ми проследява нашето истинско балканско приключение по реките Тара и Дрина в Босна и Херцеговина.

Оказва, че  малката държава Босна и Херцеговина притежава невероятно богатство – дива и чиста природа с най-много водопади на глава на население в цяла Европа, гористи масиви, толкова гъсти, че на места човешки крак не е стъпвал в тях, стръмни ждрела и най-вече – реки с кристални води. Сред тях гордо се открояват Тара и Дрина. Каньонът на Тара е най-дълбокият в света след този в Колорадо. На места стига до 1,300 км. дълбочина и е дълъг е около 92 км. Уникалният природен оазис е под защитата на ЮНЕСКО.

И цялото това богатство е впрегнато в една индустрия – рафтинг по реките Тара и Дрина. В района има 45  рафтинг центъра, които организират спускания с инструктори по реките. Рафтинг сезонът е от април до септември.

Как стигнахме и къде отседнахме

Отседнахме в най-големият център за рафтинг в тази част на Европа по покана на Рафтинг Център Дрина Тара. Пътувах с група травъл блогъри, а пакетът ни включваше 3 нощувки, 3 вечери със закуски, 2 обяда, рафтинг по Дрина и Тара, както и сафари до върха на каньона. Къмпингът отстои на  560 км. от София и се намира на 18 км. от град Фоча на територията на т.нар. Република Сръбска – една от двете съставни части на Босна и Херцеговина.

Пътувахме с автобус към 12 часа и половина в посока заради лошите пътища, и опашките на двете граници. От София потеглихме в 5 часа сутринта и стигнахме заветната цел в 19:30 българско време. Пътят беше дълъг, но пък посетихме приказния Дървен град в планината Мокра гора близо до границата между Сърбия и Босна и Херцеговина. Минахме край Вишеград и известния мост над река Дрина на Иво Андрич, ала автобусът не спря, за да го разгледаме.

Как премина нашият рафтинг по реките Тара и Дрина

Рафтинг Център Дрина Тара осигурява лодки, спасителни жилетки, каски, неопренови костюми, т.е. целият арсенал, необходим за безопасен рафтинг по реките Тара и Дрина. След като се напъхахме в костюмите, ни разпределиха по джиповете и хайде един час лангъркане нагоре – надолу покрай тучни поляни, ждрела и спиращи дъха гледки, докато стигнем до отправната точка край река Тара.

Последва светкавичен инструктаж и хоп – в лодката. Всяка лодка поема от 7 до 8 души, а в задната й част се настанява рафтинг инструкторът (или скипърът). Краката се застопоряват под едни въжета на дъното, като предпазна мярка против падане. И потеглихме по течението. При някои от бързеите носът на лодката се изправяше нагоре, водата ни заливаше, а аз безпомощно се катурвах на дъното й . Най-накрая 18-годишният ни скипър се сети да ми обясни как точно да седна на ръба, за да не падам и да мога да греба.

И какво ни се случи

На един бързей, обаче лодката ни се заби в крайбрежни камънаци, килна се на едната страна и … започна да се пълни с вода. Наложи се бързичко да се евакуираме от нея и да се придвижим както можем през реката до скалистия бряг на територията на Черна гора. Зад нас обаче имаше още две аварирали лодки, от които изпопадаха хора. Само да уточня, че водата беше 6 градуса, но въобще не изпитахме студ.

Разбира се, всички цопнали във водата бяха надлежно прибрани обратно по лодките от скипърите. А накрая народът остана още по-доволен от непредвидената атракция с  допълнителен прилив на адреналин. Въпросният инцидент се случвал за първи път от 17 години, увериха ни организаторите. Обяснението е, може би в това, че покрайглобалното затопляне, нивото на реката от година на година пада, оголвайки все повече камъни и скалисти участъци ??

Още подробности за шеметното спускане

Речният ни маршрут беше дълъг 25 км. Преодоляхме го за около 4 часа, които минаха неусетно . През повечето време се спускахме по Тара. В зависимост от сезона реката се движи между 3-та и 5-та степен на трудност в 6 – степенната рафтинг скала, като най-лесна е първата степен. През пролетта реката е най-трудна за преодоляване.

Заедно с река Пива, Тара оформя река Дрина. Така че  след като се съвзехме от инцидента, се качихме обратно в лодката и продължихме надолу по течението. Стигнахме до мястото, където Тара среща посестримата си Пива и заедно се вливат в Дрина. Продължихме надолу по течението. Водата е толкова чиста, че можете да пиете направо от реката. Не случайно наричат каньона „Сълзата на Европа“. Спряхме за кратка почивка край устието на един бързей, за да разгледаме малък водопад. Прекрасно зареждащо изживяване! Върнахме се в лагера леко уморени, но пък заредени с емоции.

Адреналин и във въздуха

През втория ден от пребиваването ни в Босна и Херцеговина, ни извозиха с джипове във високата част на каньона, където пред възторжените ни погледи се разкриха поредните фантастични природни картини. На 1000 метра надморска височина се спряхме в малка конна база с ресторант, панорамна тераса и поредната  атракция за привържениците на екстремните преживявания.

Високо над река Тара е изграден т.нар. Zip Line или подобие на алпийски тролей с дължина 400 метра и височина 800 м. И в България има подобни съоръжения, но не чак толкова дълги и високи, така че си струва човек да се пробва. За да стигнете до началната точка, откъдето е стартът на спускането, се преминава през т.нар. Via Ferrata – тесен въжен мост, опънат високо във въздуха между две съседни скали. 

Преодолява се и един много стръмен скалист участък, обезопасен с въжета, който също е екстремен. Но заради фобията ми от височини, реших да не си причинявам излишен стрес!  Докато изчаквахме всики желаещи да се пуснат по Zip Line , прекарах няколко приятни часа зареяла поглед към отсрещния масив на природен парк Дурмитур, разположен на територията на Черна гора.

Няколко думи за настаняването

Рафтинг центърът, в който отседнахме, разполага с красиви дървени къщички в алпийски стил. Някои от тях са с две легла, други с по 4, 5 или 6. Някои имат баня, други – не. Разбира се, това е къмпинг и очакванията ми относно комфорта не бяха високи.

Общо 5 души попаднахме в малко бунгалце с двуетажни легла. Естествено, баните и тоалетните бяха на другия край на рафтинг центъра. Иначе мястото е чисто и отлично поддържано. Има си кафене, люлки, спортни площадки и всички екстри за пълноценен релакс.

… и  за храната и музиката

Храната в ресторанта е изобилна и вкусна, приготвена въз основа на екологично чисти продукти от региона. Съвсем естествено на почит тук е месото и най-вече сръбската скара. На вечеря и закуска, заедно с типичните колбаси, сервират и тяхното крема сирене – много приятно на вкус. Едната вечер имахме и прясна пъстърва.

Ако обожавате балканските ритми и се възхищавате на сръбския бит и култура, тук ще се почувствате в рая. Всяка вечер, до най-отдалеченото кътче на лагера кънти жива музика с любимите им сръбски хитове. Народът, пие, пее и танцува покрай и върху масите до малките часове на следващия ден. През уикенда рафтинг центровете в каньона пращят по шевовете си предимно с гости от Сърбия и най-вече от Белград.

Ако ви предстои рафтинг по реките Тара и Дрина имайте предвид следното:

• В Босна и Херцеговина можете да пътувате както с лична карта, така и с международен паспорт
• На повечето места можете да пазарувате с евро или с дебитна карта, така че не е необходимо да обменяте пари.
• Паричната единица на Босна и Херцеговина е т.нар. конвертируема марка. Една босненска конвертируема марка се равнява на един български лев. Цените в магазините са горе-долу като у нас, но в къмпингите, съвсем разбираемо, те са доста по- раздути.
• Можете да решите проблема с интернета като си свалите приложението Airalo .На мен ми струваше около 8 лева общо за 4-те дни престой в Босна и Херцеговина.
• Носете си топли дрехи – къщичките нямат отопление и през по- хладните месеци, като април или септември, в тях става много студено.
• Пригответе си бански, върху който да навлечете неопреновия костюм
• Обуйте си чорапи или нахлузете някакви найлони когато обувате гумените обувки – така ще сте спокойни, че няма да хванете … гъбички.
  
• Ако не сте били на рафтинг досега настоявайте да ви направят подробен инструктаж преди да се качите в лодката.
• Минималната възраст за участие в рафтинга е 10 години.
• По време на рафтинга не се носи никакъв багаж с изключение на телефоните, които се прибират от инструктора в специална непромокаема торба.
• Ако не сте фенове на сръбската музика, високите децибели и купоните до зори, си носете тапички за уши, за да се наспите сладко и да посрещнете със свежи сили предизвикателствата на рафтинга.
• През войната от 1992-95 г, сръбските войници минирали цялата територия на Босна и Херцегонвина без да картографират минните полета. И до ден днешен 870 кв. км. , или 1,7% от площта й не е разминирана и все още има жертви на експлозивни устройства. Затова в никакъв случай  НЕ се отдалечавайте от обозначените туристически пътеки без местен гид.
  
  

Вместо заключение

Рафтинг центровете са разположени на територията на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, , където живеят предимно сърби. Преди да заминете се информирайте за ключовата роля на близкия град Фоча във войната от 1992-95 г.. Бъдете внимателни и дипломатични. Хората тук още пазят жив спомена от войната, а част от персонала на рафтинг центровете са деца на участници в нея.

Шеметният ни рафтинг по реките Тара и Дрина в Босна и Херцеговина беше осъществен с подкрепата на Рафтинг Център Дрина Тара, за което им благодаря, а споделените впечатления са си лично мои.

Благодаря и на приятелските блогове с които споделихме бунгалото, лодката, адреналина и на първо място –  доброто настроение  >>>  Съветите на Джорджа , Owl Over The World , TravelTasty.eu
и Orphee Way

За друго речно приключение, но в България вижте : Непознатият Никопол – разходка с лодка до островите и скалната църква

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Шеметен рафтинг по реките Тара и Дрина в Босна и Херцеговина – адреналин и изумителни гледки appeared first on Пътешествия без край.

Средиземноморското и Егейското крайбрежие са добре известни на българския турист. А в района на курортните  градове се намират някои от най-знаковите забележителности на Турция . Така че човек може спокойно да съчетае морската си почивка с културни маршрути по следите на древността. Но понеже не съм фен на турското море, реших че най-добрият начин да опозная Югозападна Турция, е да пътувам по т.нар. Ликийско крайбрежие през ранната пролет и то с туроператор – нещо което не ми се беше случвало от 15 години.

Гледайте видео репортажа

Отвъд ол-инклузива се крие една Турция на антични градове, изумителни плажове и ликийски гробници. Тази виртуална разходка ще ви покаже най-магнетичните места по Егейското крайбрежие.

Защо избрах да пътувам с български туроператор в Югозападна Турция

За разлика от Гърция, Италия и други известни европейски дестинации, Турция не предлага кой знае какви опции за индивидуален туризъм, при който да се метнеш на автомобила и да обикаляш накъдето ти видят очите с помощта на навигатор, като отсядаш по пътя в малки семейни хотелчета или студиа. Тук, повечето хотели са модерни, издигнати са от бетон и стъкло и са част от големи комплекси или международни хотелски вериги.

Всичко е някак организирано в по-широки мащаби, предназначено за туристически групи, а не за скитащия се пътешественик, който иска да импровизира, за да усети истинския дух на Турция. Поне това са моите впечатления. Друга причина е, че местното население не владее масово английски или друг чужд език и комуникацията е затруднена. Да не говорим, че роумингът и интернетът са безумно скъпи, (нали Турция не е в ЕС ! ) и как да се ориентираш без навигация!?

Като добавим и някои лични причини, реших да се възползвам от изгодните оферти за ранни записвания на българския пазар. Веднага след новогодишните празници си направих резервация за едноседмична пролетна екскурзия по Ликийското крайбрежие при български туроператор с добро реноме. И останах доволна – както от добрата цена на пакета, така и от цялостната организация. А също от професионализма и сладкодумието на екскурзовода Алпер – турчин, раждан в Разград, който от години живее в Анталия. Комфортен автобус ни развеждаше от локация на локация и така прекосихме най-интересната част на Югозападна Турция. 

Кога да посетите Югозападна Турция и древна Ликия

Това е типичната дестинация за масов туризъм, което ще рече, че няма как да избегнете многолюдните мултинационални тълпи, способни да обезличат и най-вълшебното кътче на Земята. Но има начин да НЕ попаднете в този туристически капан – ако изберете много ранната пролет или късната есен. Тогава и температурите са поносими. Защото, примерно за Анталия ни предупредиха, че в разгара на лятото живакът може да скочи над 50 градуса.

Пътувах в средата на месец март, съзнавайки, че поемам известен риск, защото март в Югозападна Турция е най-дъждовният месец. Е, извадих късмет – през повечето време беше слънчево,  сравнително топло и приятно оживено, но не и претъпкано с народ. Нашият екскурзовод Алпер предвидливо настояваше да тръгваме много рано сутрин, така че да сме на обектите към 9:00, когато ги отварят. Благодарение на което бяхме винаги първите посетители, минути преди китайските групи зад гърба ни да щурмуват мястото.

Град Анталия – изходен пункт на нашата екскурзия

Пътешествието ни из Югозападна Турция започна от курортния град Анталия, където кацна самолетът ни. Подобно на други турски градове, и Анталия преживява шеметен възход през последните десетилетия – демографски, туристически и икономически. Само за 30-на години населението му е нараснало от 250 хиляди на 2 милиона и половина.

Жилищните сгради и тук никнат като гъби след дъжд – новички и лъскави, а цените на имотите вече са непосилни за местните хора покрай инвазията на туристите и най-вече на руснаците, които бягат от Русия и от мобилизацията.

Анталия е обърнат с лице към Средиземно море близо до планината Торос. Градът притежава дълга и сравнително широка плажна ивица с много зелени площи и километрична велоалея, която следва крайбрежието на мегаполиса .

Посетихме едно природно чудо – водопадът Дюден, чийто води се спускат в морето от 40 м. височина на фона на високите жилищни сгради на Анталия. Старата част на града напомня на нашите възрожденски чаршии – калдъръмени улички, колоритни закусвални и кафенета, сергии, магазинчета за локум и други местни лакомства и т.н.

Провинция Анталия – земя на цветя, плодове и зеленчуци

Докато самолетът бавно се спускаше към летището на Анталия, нетърпеливо се взирах през люка. Очаквах да видя типичните въздушни панорами – планини, поля, малки селца и огъващи се като гъсеници пътища. Ала пред удивения ми поглед се появи странна картина. В далечината под мен земята, вместо зелена беше сивкаво лъскава, сякаш покрита с изкуствен сняг или … с найлон. Реших че това са фотоволтаични паркове. Оказаха се парници.

Освен туризма, другият доходоносен бизнес е парниковото земеделие. Около 52% от оранжериите в цяла Турция са съсредоточени в Анталия. В тях се отглеждат милиони тонове цветя, зеленчуци и плодове, които заливат цяла Европа, включително и нашите български трапези. Но земята тук е камениста и неблагодарна, затова плодородна почва се докарва от други части на Турция. Насажденията се поливат предимно с дъждовна вода, която се събира в резервоари.

И тъй като всички свободни зелени площи са заети с парници, почти не видях зеленина в Анталия. Подобно на един безбрежен белезникав килим, оранжериите в тази част на Югозападна Турция се разстилат на стотици квадратни километри площ. Ще ги откриете и в самите градове, както и в непосредствена близост но знакови исторически места като :

Скалните гробници на древния град Мира: как да стигнем и какво да видим

Преди близо 2 500 години в тази част на Югозападна Турция възниква Ликийското царство, чийто поданици били съвременници на нашите траки. Ликийците притежавали свой език, своя писменост и религия.Те били пълноправни граждани на първата в историята на човечеството демократична република. Имали си парламент с „депутати“, които представлявали и защитавали интересите на 32-та ликийски града в рамките на царството. Разположен на мястото на днешния Демре, в древността Мира бил един от най- процъфтяващите ликийски градове.

В наши дни хора от цял свят се стичат тук, за да видят едно от чудесата на Турция – скалните гробници на Мира, изваяни с невероятен усет за пропорции и красота. Ликийците вярвали, че колкото по-високо са разположени гробниците, толкова по-лесно покойниците ще се възнесат на небето.

Твърди се, че фасадите на вечните им домове наподобявали външния облик на техните къщи. Най-ранните гробници на Мира датират от V пр.Хр. През 141г. , обаче градът бил почти изцяло заличен от земетресение. Но пък в непосредствена близост римляните построяват театър, който в наши дни е възстановен и се посещава от туристите.

 В Мира се съхранявали мощите на Свети Николай Чудотворец

В някогашния град Мира или днешния Демре бил погребан Свети Николай Мирликийски, известен и като Св. Николай Чудотворец, превърнал се впоследствие в прототип на дядо Коледа. Светецът проповядвал християнската вяра в Мира до смъртта си през 345 година и мощите му били положени в малък храм, който се разраснал с годините.

Ала под предлог, че не се съхраняват добре, мощите на Свети Николай били откраднати от италиански моряци през 11 век и отнесени в град Бари, Италия където се съхраняват и до днес. Въпреки това, храмът в Демре е запазил своя ореол на светиня. Всяка година тук се стичат десетки хиляди християни от цял свят, за да отдадат почит на светеца.

Как да посетим река Далян и плажа на костенурките Изтузу с лодка

Няма как да посетите Югозападна Турция и да не се разходите с лодка по река Далян – една от най-значимите влажни зони в региона и дом на невероятно разнообразие от редки видове птици. Затова е обявена за резерват. Крайречното градче Далян пък е приютило многобройна колония англичани, щастливи собственици на повечето имоти тук.

Строителството на големи хотели е забранено и цялото място е запазило някогашния си дух. Докато бавно се движихме по течението на река Далян пред нас изникнаха поредните древни гробници, изваяни високо в скалите над брега. В тях жителите на ликийския град Каунос погребвали своите царе и аристократи.

Крайната спирка на водното ни пътешествие беше делтата на река Далян, където се простира Плажът на костенурките Изтузу. Всяка пролет морските костенурки Карета-Карета снасят тук своите яйца, затова мястото е обявено за защитена зона и е достъпно само по вода. През април затварят плажа за посетители, така че животинките на спокойствие да си отгледат потомството.

Тук се срещат две морета – Егейско и Средиземно море. Изтузу е считан за един от 10-те най-красиви турски плажове. Посетихме го в средата на месец март, благодарение на което успяхме да му се насладим на спокойствие и да избегнем задръстванията от лодки по река Далян.

По следите на потопения ликийски град Кекова

Ликийският път ни отведе до едно забулено с тайнство и носталгия кътче от турското Средиземноморие в района на град Демре. Някога тук е процъфтявал красивият ликийски град Кекова. Но през II век гибелно земетресение поставя край на бляскавия му възход. Въпреки това градът е бил възстановен и е продължил да съществува чак до 15 век, когато го превземат османците и жителите го изоставят. Днес единствено разпилените руини по чукарите, нашепват легенди за някогашното му величие.

Потъването на Каунос не е причинено само от земетресението. Голям язовир, построен през 20-ти век наводнява останките от някогашния град. Днес, на фона на кристално чистите средиземноморски води, изплуват следи от един изгубен свят– разрушени сгради, улици, саркофази и пр. Мястото е достъпно само по вода и единственият начин да го разгледате отблизо е ако си наемете лодка или кану. Предлагат се и полудневни круизчета с корабче. Прекрасно изживяване!

Това е най-лазурният турски залив ! Под прозрачните води видяхме полегнали на дъното колони, древен пристанищен кей и дори … амфори.

За организирани пътешествия в тази част на Турция вижте ТУК

Кушадасъ или „Птичият остров“

Имахме две нощувки в турския курорт Кушадасъ. В превод името му означава „Птичият остров”, но не защото има много птици, а заради каменен остров наблизо, наподобяващ птича глава. Хотелът ни се намираше на самия морски бряг с лице към плажа – тънка, леко занемарена ивица с едър пясък… Оказва се че така шумно рекламираният Кушадасъ, разполага с доста оскъдни плажове и народът си прекарва времето по басейните и ол инклузивите.

Хотелът ни беше приятен – чистичък и комфортен, а храната, макар и не особено вкусна, беше … изобилна. Но когато е на път, човек не трябва да е капризен и намръщен ! Лично аз не обръщам чак такова внимание на хотелите и на удобствата, защото по-важна е дестинацията и това което виждаш, преживяваш и научаваш.

Разходка сред руините на легендарния Ефес

Кушадасъ се е разраснал като курортен град заради близостта му до Ефес – един от най-пищните и проспериращи градове в древността. През лятото високите температури и неописуемата туристическа гмеж превръщат посещението му в изпитание. Но ние се озовахме пред портите на Ефес в една прохладна мартенска утрин минути преди началото на работния ден и така успяхме на спокойствие да се потопим в атмосферата му.

Някога е бил пристанище на Егейско море, ала заради наноси и пресушавания, морето се отдръпнало и градът постепенно загинал. Ефес преживява своя възход през  I – II  в.. От тази епоха датира главната улица, застлана с мраморни плочи, добре запазените административни сгради, домовете на богаташи с пищни мозайки, римските бани, фонтаните, включително и луксозната градска тоалетна…

Разгледахме каквото е останало и от публичния дом, който пък бил свързан чрез таен подземен тунел с отсрещната сграда – Библиотеката на Целзий. Това било най-голямата библиотека на древността, след Александрийската. Тук се съхранявали 12 000 свитъка, които пазели познанията на древните за света.

Жителите на Ефес се гордеели със своя театър – един от най-.внушителните в пределите на Римската империя. Той побирал 25 хиляди зрители. Подобно на Колизеума, и тук се провеждали театрални и музикални представления, както и гладиаторски игри.

 Домът на Дева Мария край Ефес

Ефес е свещено място за християни от цял свят. Наблизо се намирала къщата, където Дева Мария прекарва последните дни от живота си. Днес постройката е възстановена и е превърната в параклис с прилежащо аязмо. Светата майка е била изведена от Йерусалим и доведена тук лично от апостол Йоан по молба на Исус Христос – твърдят историци и богослови.  Серия от мистични явявания на Богородица и археологически проучвания потвърждават тази теория.

Не случайно място се стопанисва от Ватикана и до момента са го посещавали пет папи . Запалвам свещичка с молитва към Богородица, а след това записвам свое съкровено желание на листче и го оставям на стената, подобно на хиляди християни преди мен.

Храмът на Артемида – едно от 7-те чудеса на древния свят

Някога Ефес се славел като дом на един от най-големите и красиви храмове на древността. Колосалната структура била издигната през 800 г. пр. Хр. в чест на Артемида, богинята на плодородието. В наши дни от храма не е останало почти нищо. През вековете сградата била многократно опожарявана и възстановявана.

Така например на 21 юли 356 г. някой си Херостат я подпалва само и само, за да придобие слава. Ала, според писания на Платон, точно по това време се раждал Александър Велики и Артемида била прекалено заета да помага при раждането му, за да спасява своя горящ храм и т.н.

Шириндже – разходка в едно типично турско селце

Близо до Ефес се намира уютното и живописно Шириндже, което е запазило духа си отпреди Първата световна война, когато е било гръцко селце.

Имахме на разположение два часа, за да се разходим из чаршията с типичните ориенталски пазари, да хапнем турски еластичен сладолед дондурма и да пием кафе на пясък.

Предложиха ни и дегустация на местни домашни вина – предимно на плодова основа с вкус на ликьор от пъпеш, черница, нар и т.н. Всъщност не бяха никак лоши !

  Памучният замък Памуккале

Интернет изобилства с фантастични кадри от това природно чудо, разположено недалеч от курортния град Денизли. И да, признавам – Памуккале ( в превод от турски Замък от памук) беше една от причините да се запиша за екскурзията в Югозападна Турция.

Сияйно белите варовикови скали, разположени терасовидно над шосето, осеяни с вдлъбнатини, които преливат от топла минерална вода, са гледка от друга планета. За да се запазят тези формирования не се допуска ходенето по тях с обувки.

За жалост туризмът е на път да унищожи и това уникално образувание. В слънчевия мартенски предиобед едва разпознах мястото от снимките.

Стотици босоноги туристи с фотоапарати и джиесеми сновяха като мравки по белите скали и джапаха в единствените два пълни водни басейни…  Памуккале се поддържа изкуствено чрез сложна водоснабдителна система, която периодически захранва въпросните басейни с вода и т.н.

От дълбока древност хората са познавали лечебните свойства на тези води. Затова непосредствено до Памуккале възниква :

Хиераполис – окултен и спа център на древността

Основан през II в. пр. Хр. градът привличал хиляди посетители със своите термални лековити води. В наши дни една от местните атракции е т.нар. басейн на Клеопатра. Срещу заплащане можете да се топнете в кристалните му води с полегнали на дъното останки от римски колони, фризове и статуи и да релаксирате.

Твърди се, че самата Клеопатра се подвизавала тук в качеството й на съпруга на Марк Антоний. Според легендата Хиераполис възникнал върху пещера, пълна с отровен газ, стопанисвана от местните весталки. Младите жени се спускали навътре и стигали до царството на Хадес, където вдишвали отровните изпарения и после правели своите предсказанията, които се сбъдвали.

За някогашното великолепие на Хиераполис говорят експонатите в местния музей, следите от строените с невероятен замах бани и останките от един прекрасен театър, който е реставриран и се използва като сцена на различни спектакли и изяви.

Вместо заключение :

За една седмица успяхме да се докоснем до една малка част от красотите на Югозападна Турция. Това е чудесен повод да се завърна отново, за да посетя и други кътчета от тази древна земя. Иначе е  излишно да обяснявам какви магистрали и какви пътища имат турците, колко модерни и спретнати са градовете им и каква вкусна храна предлагат по малките ресторантчета и закусвални извън големите хотелски вериги. От Памуккле се върнахме обратно в Анталия за около 3 часа с автобус. И оттам – със самолета в София.

Толкова за моето пътешествие по Ликийското крайбрежие! Отнесох със себе си частица от тази легендарна  земя, която си струва да опознаеш без предразсъдъци, с широко отворени очи.

Вижте още : Чудесата на Месопотамия – пътешествие в Югоизточна Турция

    Кападокия на древните християни, дервишите и балоните

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Югозападна Турция, НО само за любознателни – съкровищата на Ликийското крайбрежие appeared first on Пътешествия без край.

Гледайте видео репортажа

Лондон е с хиляди лица – от квартала Shad Thames до скритите арт кътчета на града край Темза. В това филмче ви водя по моите любими градски маршрути извън отъпканите пътеки, които разкриват истинския дух на британската столица.

Защо Лондон ли?

Преди да посетя британската столица имах резерви. Не бях чувала добри отзиви за града  – бил мрачен, сив, дъждовен, адски скъп, прекалено еклектичен от архитектурна гледна точка, англичаните били такива и онакива и т.н. и т.н. Еми не! Още щом стъпих на Уестминстърския мост, колкото и клиширано да звучи, ме връхлетя цялото великолепие и аристократизъм на някогашната имперска столица. Да, кралството доста богатства е позаграбило оттук-оттам.

Но пък всеки може да разгледа напълно безплатно най-скъпоценните артефакти, довлечени от всички краища на света в British Museum или „Виктория и Албърт“ и други британски музеи, където те са събрани на сигурно място и грижовно се съхраняват. Но стига с оправданията !    Просто градът край Темза е красив и точка! И ако за втори или трети път сте се запътили натам, вероятно ще искате докато се шляете из Лондон, да видите и преживеете нещо ново и различно.

Ако още не сте посещавали града край Темза вижте: Топ забележителности на Лондон или какво да видите за краткия си престой.

Полезни препоръки и сервизна информация за Лондон ще откриете тук –  Пишман туристи в Лондон ? Как да НЕ провалите мечтаното пътуване

Ето 9 идеи за необикновени разходки из Лондон

Shad Thames – да попаднеш в капсула на времето

Сигурно мястото ви е познато от филми или от снимки ? Добре дошли в квартала Shad Thames (Шад Теймс ) ! Някога го наричали „килера на Лондон“, защото на това място Темза е оформила своего рода воден джоб, който навлиза навътре в квартала. Тук, на левия бряг, някога са акостирали търговски кораби от цялата империя. Те пренасяли кафе, чай, подправки и какво ли не и са го стоварвали на естествено оформения кей. Затова във викторианската епоха решават да построят огромни складове за съхранение на стоки.

Така се ражда кварталът Shad Thames, възпят в романите на Чарлз Дикенс, с мрачните улички и високите неугледни сгради, свързани помежду си с надземни пътеки, по които прехвърляли стоките от един склад в друг.

В Наши дни Shad Thames е превърнат в шикозен квартал. Някогашните складове за стоки са ремонтирани и преоборудвани в скъпи кафенета, магазинчета, в луксозни хотели и ресторанти с изумителна гледка към реката. А кварталът е естествен декор на десетки продукции, като „Дневникът на Бриджет Джоунс“, „Хари Потър и орденът на Феникса“, серията „Само един свят не стига“ на Джеймс Бонд и т.н.

От крайречната пешеходна алея на Shad Thames се откриват приятни панорами към Темза и близкия Tower Bridge. Така неусетно стигнахме до кея St Saviour ( „Св. Спасител“) , откъдето товарните кораби влизали навътре в квартала. До ден днешен са запазени крановете, с които са прехвърляли стоките от корабите в складовете. В миналото, докато чакали да ги разтоварят, корабите редовно ставали жертва на пиратски набези. Ала законът бил строг. Заловените злосторници тутакси увисвали на въжето именно тук, на кея Св. Спасител.

Потопете се в романтиката на Малката Венеция

 Хайде на романтична разходка из Лондон и по-точно в Little Venice. Това е едно от най-изумителните места в британската столица!  Северно от ж.п. гара Падингтън попаднахме на истински рай в сърцето на мегаполиса. Това тихо и зелено кътче е все още игнорирано от масовия туризъм, за наша най-голяма радост. Кварталът е разположен на мястото, където се събират два от големите лондонси канали – Grand Union и Regent’s .

Но вместо венециански гондоли виждаме красиво изписани лодки. Някои от тях са превърнати в ресторанти или магазинчета, други са обитавани целогодишно от всякакви ексцентрици, трети се отдават под наем като лодки за гости. По канала сноват и шлепове. А тясната крайречна алея е любимо място за джогинг на лондончани и за семейни разходки.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви се отвори в галерия!

Дълго се разхождахме край водата и се наслаждавахме на крайбрежните жилищни сгради, ретро ресторантчета, вечно зелени паркове и разбира се – множеството мостове над канала. От Little Venice можете да се качите на лодка, която за 15 паунда ще ви отведе до бохемския квартала Камдън.

Барбикан – добре дошли в … Чернобил ?

 Със своите зелени площи, които покриват към 40% от територията му, градът край Темза е една от най-зелените европейски столици. Навсякъде из Лондон ще попаднете на добре поддържани зелени пространства и градини. Но има едно по-нестандартно място, съчетаващо по неочакван начин изкуство, архитектура и природа, което буквално ни изуми. Недалеч от знаковата катедрала „St Paul” се простира огромен жилищен и творчески комплекс, който израства на мястото на разрушен от бомбардировките квартал по време на Втората световна война.

През 70-те на това място изникват сиви неугледни сгради в модерния навремето архитектурен стил брутализъм (като нашите сгради от соца). Но лондончани били покрусени от цялата тази грозота и надигнали вой. Затова на създателите им хрумва гениалната идея да съчетаят бетона с … тропическа растителност и с много вода. Резултатът е фантастичен.

Тук редовно се провеждат нестандартни арт инициативи, а на покрива на една от сградите се намира известната ботаническа градина на Барбикан с 2000 вида растения, предимно тропически. Къде другаде ще видите буйна зеленина и красиви цветни лехи, пълзящи по огромни бетонни плочи? Може би само на места като … Чернобил ?

Мястото прилича на декор от пост-апокалиптичен филм, в който Земята е започнала да се възстановя от ядрен взрив и природата отново отвоюва своето си, но под надзора на екип от опитни градинари. Достъпът до ботаническата градина е безплатен, но е необходимо да направите предварителна резервация от официалния  сайт на Барбикан.

 Опознайте Лондон от птичи поглед

 След като сте се разходили из Лондон и сте разгледали основните му забележителности, е добре да ги видите и от високо. Цяла поредица въздушни градини, кацнали на върха на небостъргачи, предлагат незабравими небесни панорами. Погледът се рее над централната част на града и гората от стъклени кули и катедрални куполи, които блещукат на фона на Темза.

Най-популярната и най-високата небесна градина е т.нар. Sky Garden. Тя е разположена на върха на Walkie Talkie – така наричат една от знаковите стъклени кули, стрелнала се към облаците в самия център на Лондон, наподобявайки именно уоки токи. Входът е безплатен, но заради безумния туристически наплив, е задължително да си направите предварителна резервация поне месец по рано. Тук можете да направите резервация за Sky Garden.

Друга опция да разгледате Лондон от птичи поглед е покривът на Garden at 120. Сградата се намира съвсем близо до Sky Garden и входът също е безплатен, но с тази разлика, че не е необходима предварителна резервация. Панорамната тераса е по-ниска от тази на Walkie Talkie – то, но пък градината си има рекичка и много зеленина.   Инфо за Garden at 120 и как да резервирате безплатен билет

Опознайте Лондон по вода

Какъв по-добър начин да разгледате знаковите забележителности на Лондон от симпатичните корабчета, които редовно сноват между различните речни гари на града! Основното пристанище, от където стартират, се намира точно под Уестминстърския мост. Корабчетата са с открита и закрита палуба, така че пътуването може да се осъществи и при лошо време. Ние си направихме речно пътешествие от Уестминстър до крайния лондонски квартал Грийнуич. Плаването в една посока продължава 1 час.

През това време не спряхме да ахкаме и да охкаме от възторг докато не ни се отвинтиха главите в опит да не изпуснем прекрасните гледки от двете страни на Темза. Като на филмова лента на фона на речната синева се открояваха елегантните очертания на  Уестминстърския дворец, Лондонското око, Тейт Модърн, Шекспировия глобус, Лондонската кула, тауър Бридж, Милениум бридж и т.н. и т.н. А какво да кажем за главозамайващите небостъргачи като The Shard или The Cucumber и още цяла плеяда футуристични гиганти, чийто стъклени стени отразяват блещуканията на Темза!

И една подробност – през цялото време на пътуването туристически гид с мегафон разказва любопитни щрихи за миналото и настоящето на града и неговите забележителности. Добре е да подготвите дребна сума, защото накрая човекът се обръща към пасажерите с молба за някакъв макар и символичен бакшиш. Имайте предвид, че сутрешните курсове са по-малко натоварени, за разлика от следобедните, когато корабчетата са претъпкани с туристи и отстрани изглежда, че всеки момент ще … потънат.

Цена  – 20 паунда е двупосочният билет за възрастен за курсът Уестминстър – Грийнуич. Влезте в сайта на организаторите за да проверите подробности или да закупите билет..

Можете да слезете в Грийнуич, да се разходите и после да се качите обратно на корабчето и да си се приберете в хотела. Речено, сторено! Така направихме ние.

Грийнуич – да стъпиш на нулевия меридиан

Признавам, че не чак толкова популярните местенца, разпръснати из Лондон, ми допадат повече от свръх посещаваните забележителности. Като например предградието Грийнуич на южния бряг на Темза. Кварталът е запазил облика си от времето, когато Чарлз Дикенс е живял тук – тесни улички, типични къщи в английски стил, обкичени с цветя, уютни пъбове, кокетни магазинчета и много зеленина.

Нищо чудно, че и Грийнуич се е превърнал снимачна площадка. Тук са заснети епизоди от продукции като „Пътешествията на Гъливер“,  „Четири сватби и едно погребение“, „Карибски пирати“ и др. През ХV век в Грийнуич се намирал кралският дворец на Тюдорите. В него са родени Хенри VIII и Елизабет I и други кралски особи.

Разгледайте напълно безплатно :

„Къщата на кралицата“ На мястото на някогашния тюдорски дворец през 17-ти век израснала нова, чисто бяла и авангардна за онези времена сграда.

В наши дни тя е превърната в художествена галерия с интересни творби на известни британски художници. Но най-любопитната забележителност, поне за мен, е невероятно ефирната т.нар. Стълба на лалетата. Входът на Къщата на кралицата е безплатен.

Националният военно-морски музей пази уникални колекции и артефакти от славното пиратско-имперско минало на кралството, което със своите свръх модерни за времето си кораби, е кръстосвало морета и океани, плячкосвайки де що види по пътя. Особен интерес представляват изложените различни плавателни съдове, а също морските и астрономическите карти. Въобще, музеят си струва да се разгледа. Входът е безплатен.

Пазарът на Грийнуич – един от най-известните открити пазари в Лондон. Тук можете да попаднете на ръчно изработени занаятчийски изделия, стари книги и интересни антикварни находки за жълти стотинки, пардон – пенита. И си отделете поне час за безцелно шляене из колоритните  улички  на Грийнуич с приятни  магазинчета и кафенета.

Купете си билети, за да влезете в :

Кралската обсерватория  е разположена в прекрасен парк на върха на малък хълм недалеч от центра на Грийнуич. Обсерваторията е основана още през 1675 г. от крал Чарлз Втори. А меридианът, който минава през нея се смята за нулев, тъй като служи за начало на отчитане на географската дължина и синхронизиране на времето по целия свят.

За да си направите селфи, стъпили на нулевия меридиан следва да заплатите билет на стойност 18 паунда за възрастен. В цената влиза и посещение на обсерваторията. А може просто да се разходите в парка и да се насладите на чудесната панорама.

Корабът Къти Сарк е последната ветроходна легенда на 19-и век.  Считаният за най-красив и най-бърз ветроходен кораб на 19 век пренасял чай за кралството от далечен Китай.

Корабът бил сериозно увреден от възникнал пожар през 2007 год. Но в последствие е възстановен и от 2012 г. е превърнат в атрактивен музей и посреща туристи, пуснал завинаги котва на пристанището на Грийнуич. Цена на билет за възрастен – 18 паунда. Можете да закупите  входни билети за музеите в Грийнуич тук 

Посетете Чайна таун – китайският анклав в сърцето на мегаполиса

 Чайна Таун е колоритна смесица от хартиени фенери, пагоди, каменни лъвове, разнородна реч, суматоха от хора всякакви, кафенета, ресторанти, пекарни и аромати на ориенталски подправки. Тук е царството на уличната храна. Чайна таун се разпростира между Ковънт Гардън , Лестър Скуеър и кварталът Сохо. Основан през 18 век от китайски моряци, а през 19 век бил известен със своите публични домове.

В наши дни кварталйт е сравнително спокойно и сигурно място. На входа му е издигнат внушителен 15-метров портал в типичен китайски архитектурен стил. Годишно през него  минават около 17 милиона туристи, за да се потопят в самобитната атмосфера на културния анклав и да хапнат нещо вкусно и екзотично.

Зарадвайте небцето си на пазара Borough

Като изключим традиционното блюдо fish and chips ( риба с пържени картофи) и някой друг пудинг, английската кухня едва ли ще ви очарова. Но докато се скитате из Лондон, ще се убедите че градът е истински кулинарен хъб. Тук  ще откриете невероятно разнообразие от национални кухни, най-вече ориенталски.

Едно от най-популярните места за чревоугодници е пазарът Бороу, разположен на левия бряг на Темза съвсем близо до Лондон Бридж. Ако го посетите по обед, ще се шокирате от невероятния човешки наплив. Народът се реди търпеливо пред стотиците щандове с всякаква улична храна– малайзийска, мексиканска, австрийска, корейска, еврейска, турска и каквото ви мине през ум.

Хората ядат прави, насядали по тротоари и дори докато се движат. Има специална зона за хранене оборудвана с амфитеатрално разположени пейки, по които плътно едни до други са насядали ядящи хора. Признавам си, че от многонационалната гмеж, изумителния водовъртеж от цветове, шумове, вкусове, аромати и от цялото това изобилие от храна ми се зави свят и … ми мина апетитът.

Бороу е най-големият и най-старият пазар в града. Подобни пазари ще откриете на много места из Лондон, а туристите ги предпочитат заради вкусната улична храна и пресните фермерски продукти.

Дворът на Нийл – едно шарено късче в сърцето на Ковънт гардън

Кой казва, че лондончани са твърде сдържани и консервативни хора ? Обърнете внимание на южняшките цветове, с които са изпъстрили улиците и сградите си ! И каква артистична атмосфера цари в центъра на града! Докато бродим из Лондон попадаме в оживения централен квартал Ковънт гардън.

Свиваме по тясна уличка, която ни отвежда в малко шарено пространство, закътано между цветните фасади на  няколко сгради. В миналото мястото било тотално занемарено и градските власти се готвели да го съборят. Ала местен предприемач се заинатил и успял да го съживи. Днес Дворът на Нийл радва окото и душата, създавайки усещане за интимност и уют. Но е на път да се раздели със славата си на „тайно живописно кътче“, заради туристите, жадни за нови и нови атракции. В двора има магазинчета, кафенета, както и малка пекарна, където предлагали най-вкусните понички в града. Ала ние не успяхме да стигнем до тях, защото отпред се виеше безкрайна туристическа опашка.

Вместо заключение

Не ви разказах за колоритния квартал Нотинг хил и пазара на улица Портобело, за хипстерския Кандъм таун и неговата алтернативна култура, за футуристичния Floating pocket park и още толкова много други изумителни, пъстри, пропити с особен дух лондонски местенца, които ще ви изненадат и очароват. Но може би в някоя следваща публикация ще стане дума и за тях.

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post 9 необикновени разходки из Лондон, които ще ви изненадат appeared first on Пътешествия без край.