Къде се намира Хаджидимово

Манастирът „Свети Великомъченик Георги“ и зоокът Хаджидимово се намират в Югозападна България на около 200 км. от София близо до град Гоце Делчев в сравнително равна местност. Оттук се открива красива гледка към силуетите на три планини – Пирин, Славянка и Западните Родопи. Посетихме този край на път за Гърция, тъй като въпросните забележителности се намират едва на 10-на  км. от ГКПП Илинден-Екзохи. Посещението ни отне към два часа, през което време успяхме да си отдъхнем и да се заредим с добро настроение.

 Зоокът Хаджидимово

Те са много различни, но съжителстват в мир и хармония. Освен това са добродушни и нямат нищо против човешкото присъствие, а някои от тях дори ще ви разрешат да ги погалите. Такива са обитателите на симпатичния зоокът край град Хаджидимово. Ще си кажете – какво толкова, паркове с животни има навсякъде вече. Но това което различава въпросния кът, е че тук обитателите му  не са затворени в клетки, не са измъчени и самотни, не ви гледат с тъжни очи. Тук животинките общуват непосредствено с хората без всякакви прегради, докато си се разхождат съвсем свободно накъдето им видят очите. Е, почти, де, защото площта на която се ширят е около 30 декара.  И до такава степен са свикнали с човеците, че оставаш с впечатлението че са опитомени.

От птици и гризачи до едри чифтокопитни

Паркът край Хаджидимово предлага убежище и храна за всякакви дребни и по-големи създания. С други думи тук ще се срещнете очи в очи с камили, лами, елени, сърнички, понита, муфлони, патици, пауни, гъски, катерички, лебеди, безброй зайчета и дори кенгуру и пр.  А най- щастливи са децата. Те сноват между разните му  камили и пауни, галят сърнички и зайчета и се снимат пред елените лопатари с огромните рога. Специално за малчуганите е обособен детски кът с катерушки. Освен това, всичко тъне в зеленина, така че можете да разчитате на сянка през горещите летни дни. Паркът се стопанисва от община Хаджидимово, която се готви да монтира и малко виенско колело за децата. Входната такса е 2-3 лв. На посетителите е забранено да хранят животните.

Хаджидимовският манастир „Свети Великомъченик Георги”

Необичайният му силует се извисява на малък хълм на фона на зоокъта. От архитектурна гледна точка представлява еклектична смесица между средновековен донжон и замък от приказките с елементи от Възраждането, увенчан с часовникова кула и напомнящ илюстрация на Уолт Дисни. Постройката е чисто нова и необичайно висока, съвсем различна от представите ми за български православен манастир, но пък е живописна.

Най-ценна е църквата, изградена върху руините на много стар манастир, за който се предполага, че е бил от 11 век. Няма писмени източници, свързани с историята на днешната света обител. Но пък има легенда, според която свети Георги се явил три пъти в съня на местния овчар Атанас и му наредил да разрови на това място земята, за да извади неговия лик. И наистина, пастирът открил иконата на мъченика. Тогава хората издигнали тук малък параклис, където изложили иконата, а в средата на 19-ти век на мястото построили църква, около която възниква днешният манастир.

Чудотворната икона на свети  Георги

В олтара на манастирската църква и до днес се пази чудотворната икона на св. Георги. Специалисти установили, че тя датира от периода на 1750-1800 г. Има свидетелства за случаи, при които хора намират помощ от светеца за различни заболявания, а бездетни семейства се сдобиват с рожба след посещение на святото място. Необясними явления и чудеса витаят около съдбата на светинята.

През 1978 година в църквата лумва пожар, който изпепелява всичко, включително и целия иконостас. Оцелява единствено … чудодейната икона на свети Георги. Осем  месеца след пожара, с помощта на дарения и безвъзмездния труд на местните хората, църквата е възстановена и посреща миряни от цяла България и съседна Гърция.

В наши дни манастирът край Хаджидимово расте

Около храма изникват нови и нови постройки. Строи се и допълнителна хотелска част, където човек може да отседне. Но най-оживен е манастирът по Гергьовден. Тогава стотици миряни идват тук, за да се присъединят към нощните бдения и да отправят своите молитви към светеца. „Свети Великомъченик Георги“ е мъжки манастир, подчинен на Неврокопската епархия. Тук всяко лято  се организират детски лагери с деца от цяла България.

Вижте още :
Делчево – змейовото село на ръба на Пирин

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Хаджидимово – манастир и зоокът извън обичайното appeared first on Пътешествия без край.

Високо над автомобилния път, в покрайнините на село Крепча, е издълбан скален манастир, основан още през 9-10 век. Една от най-ранните скални обители на територията на България, открита от Карел Шкорпил в началото на 20 в., и до ден днешен не е разбулила всичките си тайни. Но едно е сигурно – средновековният скит пази най-старите надписи на кирилица в света.

Как стигнахме до Крепчанския скален манастир

Намира се на около 60 км. южно от Русе и на 21 км. от град Попово, в покрайнините на село Крепча. До него стигнахме по добре поддържан път. Лесно го открихме, тъй като се вижда от шосето. Манастирът е донякъде възстановен и достъпен за посещения. Разположен е на три етажа, като някога се е състоял от църква, монашески килии и църква-гробница. Имал е и подобие на чардак, вероятно покрит с дървена конструкция и с каменен градеж. В момента отворена за посещение е средната тераса, където се е намирала манастирската църква. Останалите етажи са недостъпни за туристите. От манастира се открива чудесна гледка към околните хребети и тънката лента на шосето в нозете ви.

Но  имайте предвид, че е заключен. За да го посетите през делнични дни, се обърнете към кметството, където ще ви предоставят ключ, с който да си отворите портата. Входът е 2 лв. на посетител. На входа на манастира е посочен и телефонен номер, на който да се обадите ако решите да го разгледате през почивните дни.

Какво знаем за Крепчанския скален манастир?

Най-голямото богатство на скалната обител край Крепча са надписите. Те са около 20 на брой и са на кирилица. Сред тях има и на староеврейски език – загадка, която и до днес поражда дискусии в научните среди. Най-удивителната находка, обаче е старият надпис на входа на църквата, разчетен от проф. Казимир Попконстантинов още през 1971 г., , който в осъвременен превод гласи:

 „В 921 година почина раб божий Антон през месец октомври“.

Надписът е 9 – редов, от него се разчитат относително добре първите три реда, а следващите съдържат отделни букви и думи. Предполага се, че те носят информация за самата дата на кончината на този монах, а може би дори и часът на настъпилата смърт, научавам от Мирослав Георгиев, уредник на Регионалия исторически музей в Търговище, към когото се обърнах за повече информация.

Ние обаче не успяхме да открием какъвто и да е надпис, макар че доста време ги търсихме. За жалост, скалната църква е цялата издраскана с графити. Това е причината общината да я държи под ключ. Но се оказва, че освен съвременни драсканици на вандали, по стените има и доста по-стари графити, някои – още от средновековието. Хората от край време дълбаели имената или инициалите си по  светилища и скални обители за здраве и късмет.

Какво научаваме от най-стария надпис на кирилица в света?

Монах на име Антоний или Антон е основал Крепчански скален манастир в края на 9-ти началото на 10 в.. Покрай въпросния Антоний се сформирало братство от между 5 и 10 монаси. Монахът умира през 921 г. Това е отразено на един от надписите в Крепчанския скален манастир. Именно той се счита за най-ранно датираният надпис на кирилица в света, открит до момента. Това означава, че Антоний е починал 25 години преди свети Иван Рилски и 6 години преди цар Симеон I. От което следва, че въпросният монах е бил техен съвременник. Така че надписът от Крепча събужда дискусии кога всъщност започва монашеството по нашите земи и кой е основоположникът му.

И още един много интересен надпис в Крепчанския скален манастир

Пред входа на църквата-гробница на височина 8 метра, изследователите попадат на още една удивителна находка, недостъпна за туристите. Това е относително добре запазен 5-редов надпис с добре врязани в камъка букви с големина между 2 и 3 см., В осъвременен превод той гласи следното:

„В името на Отца и Сина и Светаго Духа.Тук почива светият отец Антоний †. А който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.

Интересното е ,че в този надпис, Антоний е наречен „свят“. Възможно е, след кончината му, той да е бил обявен за светец, предполага Мирослав Георгиев. В наши дни, дори има дискусия в Българската православна църква дали Антоний да бъде обявен за светец, въпреки че до нас не е достигнало негово житие.

Една любопитна историческа подробност

Става дума за наличието на клетва във втория надпис, намерен в църквата -гробница, който гласи: „А който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога.“ Оказва се, че няма друг подобен документ в българската епиграфика. Вероятно тази клетва с предупреждение е била насочена срещу монаси които са си позволявали да използват помещенията на манастира за стопански нужди, а не за богослужение или църковна дейност. Съществува и друга теория, подплатена със свидетелства. Според нея, по време на войните в Тракия, Цар Симеон I наредил да се съхранява житото за изхранване на войската му в църквите и в подобни скални обители.

Вместо заключение :

Разходката до Крепчанския скален манасир няма да ви остави безразлични, дори само заради красивата панорама от площадката на скита. Самото място има особено излъчване. В наши дни манастирът е обявен за паметник на културата. А епиграфското богатство, което пази, е скъпоценен диамант в короната на българската история и книжовност, с което можем само да се гордеем.

Вижте още един интересен скален манастир на час и половина от Крепча  Ханкрумовски скален манастир или пътешествие между земята и небето

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България. Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post За Крепчанския скален манастир, който всеки българин трябва да посети appeared first on Пътешествия без край.

Как да стигнете до манастира „Свети Иван Пусти“

Манастирът отстои на 120 км. от София и на около 12 км. от центъра на град Враца. Известен е още като  Бистрешкия манастир „Свети Иван Касинец“, защото се намира в местността Касинец близо до Бистрец, който пък се води квартал на Враца. А защо „Свети Иван Пусти“ ли ? Защото, въпреки, че е построен на труднодостъпно място, той е бил многократно опожаряван и дълго време пустеел преди отново да бъде възстановен, и после отново опустошен…

Ако пътувате от Враца към Монтана, от лявата страна на шосето ще видите манастира в далечината, сгушен под високи скални зъбери. На главния път има указателна табела, така че трудно ще пропуснете отбивката. Иначе асфалтовата лента, която води до него, е много тясна. За около 10-на минути се озовахме на малък паркинг пред широко отворената манастирска порта.

Вижте едноминутното видео от разходката ни до манастира:

В слънчевия октомврийски предиобед тук цареше пълна тишина, нарушавана единствено от бълбукането на каменна чешма в двора и лекия ветрец, който сееше навред есенни листа. Църквата беше заключена, но преди да успея да възнегодувам, пред нас се появи пазачът на манастира. Той  с готовност ни отключи и с удоволствие на заразказва интересни случки.

Какво знаем за църквата на „Свети Иван Пусти“ ?

Манастирският храм е кръстен на друг светец –  Йоан Богослов.  Предполага се, че е изграден на мястото на тракийско светилище, тъй като тук археолози се натъкват на керамични съдове от I-во Хилядолетие пр. Хр. В църквата са открити три стенописни слоя, най-старият от които е от 12 век.

Една много малка част от стенописите са възстановени. Те изобразяват Свети Константин и Елена, както и фрагменти от сцени от Страшния съд. След като разгледахме храма, решихме да потърсим и

Голямата пещера близо до манастира

Представлява вдлъбната в скалата ниша с висок свод. От самата скала блика карстов извор, който оформя малко езерце с лечебна вода. Тя се стича надолу, минава край манастирския двор и продължава по наклона, за да оформи малък водопад в по-ниската част. И тъй като беше месец октомври от него нямаше и помен.

Но най-забележителни са стенописите. На 10 – на метра височина, върху северната стена на пещерата, се открояват цветни изображения, за които се предполага, че са от 14 век. Те пресъздават сцени от живота на св. Димитър и св. Нестор. Интересното е, че св. Димитър не е изобразен по каноните на църковната иконописна школа. На един от стенописите той е яхнал бял кон, а на друг – е седнал на трон, като в нозете му се различават образите на различни животни – змии, лъвове и пр., научвам от Нели Стоянова, уредник на Врачанския исторически музей, към която се обърнах за повече информация.

От нея разбрах още, че тези стенописи са били възстановени през 16 век, затова цветовете все още са живи, а образите на светците, макар и бледнеещи, имат силно въздействие.

Върху западната стена на Голямата пещера пък чезнат следите от още едни скални икони. Те са с образите на свети Иван Рилски и свети Йоан Богослов и са също от 14 век, но не са били реставрирани и са в много тежко състояние.

Постницата на Свети Иван Рилски

Пещерата или т.нар. постница, в която свети Иван Рилски се оттеглил на пости и молитва, е обект на голям интерес. Ала, противно на разпространената в интернет версия, тя НЕ се намира в Голямата пещера и не става дума за голямата ниша до изображенията на светците Димитър и Нестор. От пазача на обителта, разбираме, че  постницата е разположена високо в една отвесна скала, доста  над Голямата пещера.

До нея се стига трудно, има и паянтова стълба, но в никакъв случай не се препоръчва човек да се пробва, стига да не е виртуоз по скално катерене. Имало е инциденти, а последната случка била с лекар, който въпреки предупрежденията, тръгнал да се катери, ала паднал от високото и си счупил двата крака.

Какво още знаем за историята на „Свети Иван Пусти“

През Османското иго в манастира се развива книжовна школа с килийно училище. В него творят известни наши книгописци, книжовници и будители. Създават се истински шедьоври на местната дамаскинарска и църковна богослужебна книжнина. В тези трудни времена „Свети Иван Пусти“ се превръща в център на книжовността и просветата, научавам от Нели Стоянова. На това място процъфтяват и занаятите. Имало е златарски работилници. Тук е открита и първата медно-щампарска работилница по българските земи.  

Предполага се, че работилниците се помещавали в Голямата пещера. Местните майстори са автори на  уникални шедьоври на българското златарство и ювелирно изкуство. Сред тях е една медна щампа от 1822 г., която изобразява не само светата обител, но и близкия град Враца, заобиколен от крепостни стени. Тук е създаден и красивият сребърен обков с позлата на Черепишкото евангелие с изображения на различни библейски и евангелски сцени.

Вместо заключение:

В наши дни манастирът „Свети Иван Пусти“ е възобновен и вече не пустее. Църквата е отворена през уикендите, а през останалото време на портата има посочен телефонен номер на пазача, който живее наблизо, така че по всяко време може да ви отключи. Мястото е пропито със святост и мистика, това е истински оазис на духовността в сърцето на Врачанския Балкан.

Вижте още едно място наблизо: Пещерата с дървото и други скални истории във Врачанския Балкан

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

Вижте къде се намира манастира „Свети Иван Пусти“ и как да стигнете до него: 

The post Манастирът „Свети Иван Пусти“, пещерата и постницата – среща с мистиката appeared first on Пътешествия без край.

Църквата  „Никола Летни“ – бижуто на Чуковец 

И така, първото нещо ,което ни направи впечатление, още щом прекосихме мегдана на Чуковец и поехме по уличката вляво от него , беше стройният силует на селската камбанария, който се белееше зад занемарените къщи, накацали по склона. Паркирахме автомобила и бързо се насочихме към църквата. А картината, която се разгърна пред нас ни удиви. Няма как да останеш равнодушен пред неочаквано живите стенописи на сцени от Евангелието, които покриват цялата фасада на малката църква подобно на старинен комикс.

Разбира се, основният персонаж тук е дяволът, който постоянно преследва нещастните християни. Ту ги ръчка с вила, ту ги хапе, души или изкушава с лукава усмивка. Лее се кръв, хора ужасени пищят и се молят за прошка, а ангели се опитват с нещо да помогнат, най-вече с наставления и притчи.

С други думи Страшният съд е пресъздаден по възможно най-въздействащия начин, подобно  на картините на Йеронимус Бош.  Някои от по-старите стенописи на църквата датират горе-долу от същата епоха, в която любимият ми нидерландски художник създава своите шедьоври. Вижте: Неразгадаемият Йеронимус Бош 

И малко конкретика за църквата на Чуковец

В миналото църквичката се е казвала  „Света Троица“, но впоследствие, незнайно защо,  е била преименувана на „Св. Никола Летни“. Предполага се, че е построена през средновековието. През 1865 г., е  обновена и разширена допълнително с женско отделение на втория етаж. До него отвеждат дървени стълби. Някъде по това време е издигната и камбанарията от която се открива красива гледка към Чуковец и ширналата се в нозете ви равнина.

Хубавото е ,че в момента текат ремонтни работи за консервация на църквата. Но не и на стенописите! Църквата е изографисана на два слоя. Най-новият е от Възраждането. Част от изображенията са дело на Димитър Зограф от Самоковската школа. В абсидата ще видите най-старите стенописи – за жалост те са в тежко състояние.

И още една подробност. „Св. Никола Летни“ е функционирала през цялото средновековие, оцеляла е през турското робство, дочакала е Освобождението, съхранила се е и през атеистичните години на соца, за да достигне почти непокътната до „демокрацията“. Но уви, през 1990 г. храмът е изоставен и започва да се вандализира и руши. И ето, че напоследък бяха предприети действия за съживяването му с дарения от местната общност. Поздравления на хората, които се грижат за тази светиня и не разчитат на подаянията на Министерството на културата!

 Аристократично село със славно минало

Тази част на Мраката е тясно свързана с българската история и с кръстоносните походи през 13 век.  Местните се хвалят, че във вените им тече не каква да е, а чуждоземска кръв. Според една от тукашните легенди през 13 век в  Мраката се подвизавал рицарят с белгийски произход граф д’ Офре, или на френски le comte d’Offré. Той  бил участник в четвъртия кръстоносен поход и се отличил със своята храброст. Затова бил назначен от цар Иван Асен II за областен управител на Радомирско с идеята да укрепява граничните райони на българската държава. За целта аристократът бил обдарен с обширни имоти в района на днешното село Чуковец и околностите.

Конт д ‘Офре се установил тук, хванал си местна булка и създал многобройна челяд. Не случайно съседното селце Кондофрей /на 2 км. от Чуковец/ е кръстено на него. В хоремага на Кондофрей се заприказвах с негови потомци. Ето техният синтезиран разказ за знатното им потекло: „ Е па некъв белгийски рицар нещо закъсАл тук и останАл. Затуй половината сме с белгийска кръв “. Ти да видиш!!  Наистина, всички мъже в хоремага бяха с млечно бели кожи и сини очи. Същото се отнася и за коренните жители на Чуковец!!

5-те параклиса на Чуковец

Оказва се, че и при Османското владичество чуковци били привилегировани. По това време селото се е казвало Чукофча, а сред жителите му преобладавали т.нар. войнуци или българи на служба на турската власт. Това  били все заможни хора, силно привързани към християнската си принадлежност. Затова изградили множество църкви, оброчища и един манастир.

Нищо чудно, че в наши дни чуковци са дълбоко религиозни и продължават да тачат своите духовни убежища. За поддръжката и реставрацията им не се щадят средства и усилия. Благодарение на което Чуковец е съхранило своите цели пет параклиса. Те са разположени на кръст в различни части на селото на еднакво разстояние един от друг. Издигнати са на мястото на средновековни оброчища или аязми. Хубавото е, че всички са възстановени и допълнително благоустроени със средства на щедри тукашни бизнесмени.

„Свети Георги“ –  най-импозантният параклис, който прилича по-скоро на църква, се кипри накрая на селото по пътя за Кондофрей. Пада се от лявата страна на шосето. Ще го познаете по златния купол. Параклисът е изрисуван целият с ярки изображения като захаросана фигурка от сладкарски магазин. Кръстен е на свети Георги, защото в селото имало много мъже с това име.  В непосредствена близост тече бурно строителство – расте магерница. Тя ще бъде обрисувана в същите пъстроцветни картини и увенчана с подобаващи златни куполи.

В центъра на виртуалния кръст се намира параклисът „Свети Рангел“/Св. Архангел Михаил/. Той се е притаил сред дърветата на малко възвишение съвсем близо до църквата „Св. Никола Летни“ и се отличава със своя модернистичен архитектурен облик.

Успяхме да запалим свещичка и в параклиса „Света Богородица“. Намира се на другия край на селото. Попаднахме на него след като пресякохме площада с кметството и отминахме едно изоставено ТКЗС.

 Мистерията на покрития кладенец

От кмета на Чуковец разбрахме, че селото си има още една забележителност. Тя обаче е скрита в гората, далеч от хорското любопитство. За нея почти никой нищо не знае. Това е покритият каменен кладенец.  Открихме го в  югоизточния край на селото. Отминахме селската църква и стигнахме до една чешма, където пътят свършва.  Паркирахме колата и продължихме по тясна козя пътечка вляво от пътя покрай малък ручей.

За около 5-7 мин. стигнахме до един каптаж. Наблизо, полускрито от шубраците, се намира старинното съоръжение. Местните твърдят, че  кладенецът е изграден още от траките. През средновековието той е бил покрит с каменен свод, а на големия празник Богоявление хората се събирали край него за водосвет. Жалко, че  въпросният културен паметник е забравен от хората и е оставен да се руши на произвола на вековете и природните стихии.

Вместо заключение: Със своята изрисувана църквичка, 5-те параклиса, каменния кладенец и легендите за белгийски рицари, село Чуковец е истинска находка. Само едно нещо му липсва – място където човек да хапне след разходката на чист въздух. Най-близкото капанче се намира на 10 км. оттук в село Кленовик, където само за 15 мин. ни ще ви приготвят вкусен и евтин обяд. Гарантирано от първо лице!

The post Радомирското село Чуковец е пълно с изненади appeared first on Пътешествия без край.

Как да стигнете до ступата ?

Едно от любимите ни места за разходки през зимните уикенди е село Бистрица и по-точно приятните поляни и горички, ширнали се в околностите му. Но този път решихме да отминем витошкото селце и разположеното след него с. Железница и да продължим напред по главния път към село Плана в полите на едноименната планина.

Искахме да разгледаме прословутата ступа, за която толкова бях чела в интернет.  Село Плана отстои на 30 км. от София. Намира се на 1200 м. надморска височина. Съставено е от няколко отдалечени една от друга махали. След като подминахме табелата на селото, продължихме по главния път напред към махала Турмачка, където се намира ступата. Има си указателни табели, така че лесно я открихме.  Паркирахме колата край главния път  при първите къщи на махалата и продължихме пеш. След 500 метра пред нас изникна необичайната за ширините ни конструкция.

Но какво е ступа?

Според Уикипедия ступата е конусовидна или пирамидална конструкция. Въпросният религиозен монумент е на почит във всички будистки култури. Привържениците на будизма твърдят, че ступите носят щастие. Те изпълняват желанията на хората с добри намерения и защитават света от бедствия и конфликти. В превод от санскрит  „ступа“ означава буквално „куп“ или „насип“. Това е чудесно място за медитация и релакс, особено през седмицата, когато няма никакви туристи наоколо..

Тибет в село Плана ?

Не е за вярване, но на половин час път с кола от хаоса на столицата, човек има чувството, че е попаднал в Тибет. Сред боровите гори на Плана планина, пред смаяния ни поглед, изникнаха белите очертания на будистки монумент. Ступа София /така се нарича/ е построена през 2015 г. от симпатизантите на т.нар.  Диамантения път на будизма по проект на германски архитект. Златистият й връх увенчава близо 7-метровата конструкция.  Мястото, където се извисява е силно енергийно. Не случайно  било избрано лично от Лама Оле Нидал, който останал очарован от тишината, кристалния въздух и 360 градусовата гледка към околните планини. Ступата си има много почитатели. Наелектризиращото място привлича будисти от страната и чужбина. Чак холивудската звезда Силвестър Сталоун, който е заклет католик, е идвал тук.

В непосредствена близост до ступата са сглобени няколко не особено приветливи бараки. Оказа се, че това е т.нар. Ритрийт център /Център за усамотяване/. В него човек може да отседне, за да медитира и да се слее с Вселената. Ние обаче предпочетохме да се разходим в околностите и да се отправим към следващата забележителност на село Плана, разположена съвсем наблизо.

Самотният параклис „Свети Киприян“

Продължихме нагоре по пътя, който пресича махала Турмачка. След по-малко от километър, щом като отминахме последните й къщи, вляво изникна позната от толкова много снимки гледка – самотният параклис.

Това е може би най-сниманият параклис в България. Миниатюрният му силует, притихнал под вековно дърво,  е фотогеничен през всички сезони. Не случайно е магнит за фотографи и художници. Параклисът е сравнително нов – построен е преди 10-на години с доброволния труд на местните. Кръстен е на Свети Киприян, който преди да приеме светото Кръщене,  бил магьосник. Затова хората вярват, че светецът помага за изцеление на душевните им терзания и че разваля магии и зли уроки.

Смирение и духовност сред диплите на Плана планина

Малкият параклис и цялата местност не са лишени от мистика и от усещане за непреходност. Може би заради обширните пространства, които се откриват наоколо. Погледът се рее в далечината към увенчаните с бели качулки върхове на Витоша и Рила.

Вратата беше отключена, а на масичка вътре бяха поставени свещи. Запалихме по една и отправихме своите молитви към светеца. После седнахме на пейките под вековното дърво и се насладихме на тишина и безвремие. И докато се взирахме в далечината, забелязахме очертанията на бяла църква сред разпилените къщички на близката махала. Решихме да отскочим и да я разгледаме.

Църквата „Свето Успение Богородично“, събудена за нов живот

Жителите на село Плана са потомци на преселници от отсрещното витошко село Чуйпетлово. По време на Османското владичество чуйпетьовци решават да се преместят тук, сред полегатите гънки  планината заради идеалните пасища за дбитъка им. В една от махалите на село Плана те издигнали хубава църква  и я нарекли „Свето Успение Богородично“. Десетилетия по-късно храмът бил изоставен и започнал да се руши.

През последните години , покрай туризма и нашествието на виладжиите, селото се оживи. В наши дни постоянните му жители са около 70 , но през топлите месеци населението набъбва до 200 души. По инициатива на местните  храмът „Свето Успение Богородично“ е ремонтиран и скоро ще отвори врати. До него е изградена и приятна каменна чешма с Десетте Божи заповеди. И една подробност – в  Google maps  храмът неправилно е изписан като „Свети Георги“, което първоначално ме подведе .  Оказва се, че местните жители многократно са изпращали сигнали на Google с покана да коригира сгрешеното името на църквата, ала без резултат.

Бялата църква се вижда както от будистката ступа, така и от параклиса „Св. Киприян“.

Вместо заключение

Името на Плана вероятно произхожда от думата „плавно“ и описва най-добре широките открити била на планината,  преливащи плавно едно в друго . Селото е уникално с разположението си между четири планини – Витоша, Верила, Рила и Плана. Тук определено се диша по-добре! Въздухът е кристален, а мисълта полита волно над поляни, гори и открояващи се в далечината върхове . Чудесно място за излет след напрегнатата работна седмица на хвърлей от потъналата в смог и стрес  двумилионна София.

Вижте още :
Кремиковският манастир или глътка духовност на хвърлей от София

Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само Последвайте линка    @VenetaNikolova

The post Село Плана – параклис, будистка ступа и изумителни гледки appeared first on Пътешествия без край.

През това лято най-сетне имах възможност да го разгледам на път за Шумен. Високо над село Хан Крум са се подредили  обрасли в зеленина скални венци, надупчени целите с ниши, кухини и пещери.  Тук, далеч от суматохата и нездравото хорско любопитство, се е спотаил  т.нар. Ханкрумовски скален манастир.  Той е част от низ обители в Шуменското плато.

Малко предистория

Скалните манастири са били издълбани от монаси исихасти в меките варовикови скали на Шуменското плато още през средновековието. Между 12 и 14 век в района се появява комплекс от десетки монашески килии, скални манастири и църкви. Техният разцвет настъпва след 1360 г. , когато българският цар Иван-Александър официално признава исихазма. Въпреки че в  наши дни тези труднодостъпни обители тънат в разруха и забвение, те още пазят духа и спомена на някогашните им обитатели.

Какво знаем за Ханкрумовския скален манастир

Изненадващо малко се знае за историята на този впечатляващ културен паметник. Предполага се, че през 12 век монаси решават да доиздълбаят естествена пещера, разположена високо в скалния венец,  за да основат свой манастир.

Отшелниците успяват да обособят три помещения в скалата, като ги отделили едно от друго с дървени прегради.  Най-запазена е църквичката с нейния добре оформен олтар. Виждат се жлебовете, които служили за прикрепване на отдавна липсващия дървени иконостас.  Широки естествени отвори в две от помещенията са осигурявали светлина на обитателите. Както и космическа гледка, навяваща философски размисли за мястото им във вселената, за Господ и смисъла на живота.

И понеже пещерата се намирала високо в отвесната скала, отшелниците издълбали доста рудиментарни стъпала във варовика, по които те пъргаво се придвижвали нагоре надолу.  А това за тях не представлявал никакъв проблем, тъй като те били слаби и леки като перца в резултат на глад и лишения. Защото били исихасти !

Да живееш по повелите исихазма

Исихазмът е бил разпространено течение на православното християнство през средновековието. То възниква във Византия, а между 12 и 14 век  печели много последователи и по нашите земи. Това обяснява наличието на стотици скални килии и манастири в Северна България от тази епоха. Исихазмът  проповядвал аскетичен живот, посветен изцяло на молитви, самовглъбяване, лишения и уединение в търсене на просветление. В превод от гръцки думата „исихазъм“ означава мълчание, безмълвие.

Подобно на техните събратя от други обители, отшелниците в Ханкрумовския скален манастир живеели аскетично в пълна тишина и покой. Излишните приказки и закачки били забранени. Така те навлизали в дълбините на душата си, където ги очаквал Бог. Но за целта монасите прибягвали до специални техники на дишане и на концентрация. Те трябвало да повтарят  молитвата  „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния“ по няколко хиляди пъти на ден – такава била повелята на тяхното учение.

Докато отправяли молитвите си към Бога, братята от Ханкрумовския скален манастир били обърнати с лице към „прозорците“ на пещерата /най-вероятно !/  и съзерцавали надиплените като коприна на хоризонта възвишения със спуснатото ниско над тях небе. Така постепенно те стигали до състояние на транс и уединение с Всевишния.

Как стигнахме до Ханкрумовския скален манастир

Намира се в красива местност между градовете Велики Преслав и Шумен.  До обителта може да  стигнете от село Хан Крум или от село Троица. Ние избрахме с. Троица.  Добри хора ни упътиха – в края на селото има черен път, който отвежда до една чешма в подножието на скалните венци. Паркирахме колата под сянката на едно дърво. От чешмата тръгва пътеката към Ханкрумовски скален манастир . Ако се обърнете с лице към високите скали, пътеката се пада отляво. Маршрутът е добре обозначен, така че следвайте табелите и маркировката в бяло и зелено.  След около 20-на минути стигнахме до следния  разклон с няколко табелки :

И след едно малко по-стръмно изкачване през сенчеста горичка, стигнахме до подножието на скалната обител. Общо маршрутът от чешмата до манастира ни отне около 40-на минути спокойно изкачване.

НО внимавайте да не  подминете манастира !

Скалният венец е обраснал в храсталаци, а самата обител е разположена високо в него. Да не говорим, че изваяните в скалата стъпала не се виждат добре от подножието и трябва специално да се огледате за тях, т.е. да погледнете нагоре. Доста стръмна и тясна ми се стори тази стълба към небето!

Изкачването ненадейно събуди задрямалата акрофобия в мен /страх от височини/.  Добре, че в наши дни стъпалата са обезопасени с дебело стоманено въже ! Ала в следобедния августовски пек въпросното въже беше нажежено до краен предел и не ми беше от особена полза. На следващия ден още имах червени белези по дланите !

Вместо заключение :

Ханкрумовският скален манастир е свято място, пропито с тайнство и мистика. Неговото откриване сред дивата природа на Шуменското плато си е цяло приключение. Проникването в полумрака на хилядолетните му покои ме зареди с енергия и усещане за хармония и непреходност.

Наблизо се намират още свети места – Осмарските манастири . Но за тях в някоя следваща публикация!

Вижте къде точно се намира Ханкрумовския скален манастир и как да стигнете до него !

The post Ханкрумовски скален манастир или пътешествие между земята и небето appeared first on Пътешествия без край.

Как да стигнем до Осоговския манастир ?

Манастирът  се намира на 132 км. от София,  на 40 км. от Кюстендил и едва на 20 км. от ГКПП Гюешево. Разположен е край невзрачния градец Крива Паланка.  Ако пътувате от границата, отбивката към светата обител е вляво, малко преди града. Стръмен автомобилен път криволичи нагоре по живописните хребети на Осоговска планина. На един от тях е кацнал  самият манастир.  Ние го посетихме през зимата на връщане от екскурзия до Скопие и Охридското езеро.

По пътя ни настигна снежна виелица, която притихна за малко, колкото да ни позволи да го разгледаме набързо, след което ни подхвана с пълна сила  чак до София. Въпреки това шосето до манастира беше проходимо, а когато стигнахме  горе бяхме учудени, че има толкова много хора, въпреки лошото време.  Казват, че от накацалата по планинските скатове обител се разкрива чудна гледка към околностите. Но предвид снежинките и мъглата, нямахме възможност да й се насладим. Затова пък архитектурата и стенописите на двете църкви ни направиха силно впечатление

Малко история за любопитни

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

През 12 век тук били погребани мощите на Йоаким –  български светец отшелник и ревностен последовател на Св.  Иван Рилски,  и така били поставени основите на Осоговския манастир.  Твърди е, че дарения за светата обител е правил самият бъларски цар Калоян .Но в края на 16 век пагубно земетресение  разтърсило  планината и унищожило част от сградите на манастира, както и голямата му църква. Тогава игуменът, заедно с кюстендилския митрополит Висарион и йермонах Стефан от Билинския манастир /  Прочетете статията „Билинският манастир-история за възход и разруха / спешно заминават за Русия, за да търсят помощ за възстановяването му. Не е ясно дали са я получили, но едно е сигурно  – част от ремонта на разрушената обител е бил финансиран от …  богатата Дубровнишка република, която за целта отпуска огромната за времето сума от 20 жълтици .

Следват десетилетия на истински разцвет. Ала в средата на 18 век манастирът е изоставен по незнайни причини. Чак век по-късно, местните събират дарения и издигат на това място чисто нова църква за чудо и приказ. И по този начин възраждат духовното средище.  Днес този внушителен паметник на православието е една от най-популярните поклоннически дестинации сред македонци и българи.

Водата на Св. Йоаким , която лекува

Близо до гореспоменатата голяма манастирска църква се намира още един по-малък и по-старинен храм – „Рождество Богородично“, построен през 11 век.  В  притвора на му откриваме  аязмо със светена вода – същата, с която Св. Йоаким някога  утолявал жаждата си. Твърдят, че светената вода лекувала всички болести и … духовни терзания – стига да повярваш в лечебните й сили.

Днес мястото е действащ мъжки манастир

Осоговският манастир е магнит за българските туристи. В края на седмицата тук ври и кипи от посетители. Манастирът има туристически сектор – ресторант и хотелска част, която постоянно расте и се обновява, като пълзи нагоре и встрани по планинския скат.  Така че, след като се помоли на Св. Йоаким, народът може да похапне обилно, вкусно и евтино в манастирския ресторант и  да засити жаждата си с превъзходната местна ракия.  А после – да заспи непробудно на чист въздух сред манастирските покои в полите на Осоговската планина.

Вместо заключение:

Манастирът е място за уединение и самовглъбяване. Тих пристан сред хаоса,  където да  се откъснеш, макар и за миг от бита и материалния свят, за да потърсиш покой и светлина … Т.е.  далеч от масовия туризъм, сергиите с магнити и църковни сувенири,  шумните трапези, комфортните хотелски стаи и всичко, свързано със съвременните консуматорски устреми  и представи за отдих.

Запалих свещичка, разгледах обителта и успях  да заснема каквото можах с вкочанясали от студ пръсти. С чувство на угризение /снимките не са желателни в това пропито със святост място/,  благодарих на Св. Йоаким за гостоприемството и търпението. А после поех обратно надолу по склоновете на Осоговска планина към България и сивия софийски делник  ..

Вижте още:

Обиколка на Охридското езеро – вашето македонско-албанско приключение

Париж ли? Рим ли? Не, Скопие !

Вижте как да стигнете до Осоговския манастир от България.

The post Зимна разходка до Осоговския манастир appeared first on Пътешествия без край.

За светата обител бях чела, че дълги години е била безстопанствена, че безценните й стенописи се рушат, но в момента се реставрират и че общината възнамерява да облагороди района, за да привлича туристи.  Така че реших да побързам да разгледам това дивно местенце, пропито с духовност и покой, преди и то да бъде обезличено от хорска суета и амбиции .

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия
/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

Историята на Билинския манастир

Преди близо хиляда години край днешното село Билинци били поставени основите на манастир от някой си болярин Милутин. Към 14 век тук вече се разпростирал голям манастирски комплекс, състоящ се от църква, жилищни сгради, стопански постройки и отбранителна кула. За това свидетелстват археологически останки в двора на манастира.  В наши дни само църквата е оцеляла, всичко останало е рухнало.

А иначе първите писмени сведения за съществуването на Билинския манастир са от 16 в.,  когато към него е действало килийно училище. В продължение на почти 3 века тук се обучавали деца на четмо и писмо, а обителта била водещ просветен център в района, като монасите поддържали контакти с манастири от Русия и Атон.

Както при повечето ни храмове, ценното в Билинския манастир  не е архитектурата, а стенописите. Те са изключително живи и въздействащи.  Повечето датират от 16 и 17 век и изобразяват светци и библейски сцени.

Предполага се, че в обителта е отсядал Васил Левски. Преди години в нея било запазено расото на Дякона, както и предмети на монасите, но всичко е заграбено. „Свети Архангел Михаил“ за последно е обновен през 1855 г. , след което бавно започва да запада. Светата обител е изоставена окончателно през 70-те години на 20-ти век, като в даден момент църквичката й била превърната в обор за овце…

Скандалът и какво се случи след това

Преди 7-8 години в полуразрушения манастир без ток и вода се заселил монах с две млади жени, решили да посветят живота си на молитви и богоугодни дела. Те спали в рухналите постройки,  осветявали се със свещи,  вода черпели от близката рекичка, а с какво се хранили – не е ясно. В селото се шушукало, че монахът се разхождал напред-назад с метал-детектор. Вероятно в търсене на съкровище или някакво имане в района.

Междувременно и обитателките на рушащия се манастир не се помайвали. Водени от въображение и творчески импулси, жениците запретнали ръкави и се захванали да „реставрират“ безценните стенописи. Така под четката им изплувал фантастичен свят, населен със светци, кой от кого по-неразпознаваем и странен.  Наслоените върху оригиналните фрески картини наподобявали илюстрации на детска приказка.

Веднъж случайни туристи попаднали в църквата и хубаво нащракали с фотоапаратите си нестандартните творения, след което ги изпратили на Регионалния исторически музей в  Перник. Последвал скандал, проверки, изгонване на обитателите и окончателното обезлюдяване на манастира.

Хората от Билинци се възмущават, че на практика през последните 30 години  манастирът, който е под юрисдикцията на Светия синод, е бил оставен да се руши. При това не само от природните стихии, а най-вече от безхаберие и недобросъвестни стопани…

В момента за Билинския манастир, или по-точно за оцелялата му църква, отговаря лично игуменът на съседния Църногорски манастир. Той държи ключа от църквата и наглежда ремонтните работи. Да, защото от лятото на 2017, със средства от европроект,  започна ремонт. Той ще приключи през 2019 г. , когато църквата ще отвори врати за посетители.

Как да стигнете до Билинския манастир

Билинският манастир се намира край село Билинци на 66 км. от София. След като отминете град Брезник и влезете в с. Билинци паркирайте колата на края на селото.  Манастирът е разположен в живописна местност на около 25 мин. пеш от най-крайните къщи на Билинци. До него се стига по удобен черен път.

Пътешествия без край . Венета Николова

The post История за възход и разруха – Билинският манастир appeared first on Пътешествия без край.

„Душата ми копней за тишина, сърцето ми тупти безспир за мир.
Зове ме Горда Стара планина и сгушения в нея манастир“

 Змей Горянин

Когато не се отдават на молитви и грижи за манастира,  4-те монаси в манастира „Седемте престола“ посрещат гости. Наближи ли краят на седмицата тук се изсипват туристи и миряни от цяла България. За радост на най-малките, дворът е претрупан с всевъзможни фигурки – джуджета, щъркели, макети на къщички и прочие градински аксесоари, които не се връзват особено с достолепието на светата обител, но пък й придават спретнат и приветлив вид.

Красивият добре поддържан комплекс с варосаната в бяло църква, притихнал в сърцето на Искърското дефиле, разпалва фантазията на пътешественици, фотографи и любители на старините.

На пръв поглед „Седемте престола“  не се отличава съществено от повечето подобни български планински манастири. Ще видите неотменния висок каменен зид, малката, скромна църквица, смълчаното гробище и разположеното в близост типично лечебно аязмо. И нищо не вещае, че светата обител  е едно от чудесата на България, без аналог в тази част на Европа.

Защо манастирът „Седемте престола“ е без аналог ?

Причината? Никъде другаде няма да откриете цели седем олтара под един покрив. В църквата му са обособени 7 параклиса със собствени стенописи и иконостас, където могат едновременно да се извършват богослужения.  Всеки от тях е посветен на 7 различни празника от църковния календар. Стенописите са на повече от сто години.

„Седемте престола“ , известен още като Осеновлашкия манастир „Рождество Богородично“ има бурна, изпълнена с превратности история. В миналото тук  са отсядали революционери, народни будители и вдъхновени от природата на Стара планина писатели. В наши дни хората отскачат до достолепните му покои, за да поемат глътка духовност, далеч от хаоса на глобализирания ни свят. Мястото е пропито с история и легенди.

За историята на светата обител

Никой не знае кога точно е основана, но се предполага ,че е по време на Второто българско царство.
В „Седемте престола“ е служил литургии Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, под чиято опека е попадал манастирът.
Светата обител е била опожарявана многократно от турците и всеки път е възкръсвала от пепелта.
През 1848 г. към манастира било основано килийно училище.
В настоящия си вид църквата  „Рождество Пресветая Богородица“ е от XVIII век.
Манастирът се слави с уникалния си дървен  полилей „Хоро“ от 1815г., съставен от петнадесет части с оцветени резбовани сцени.
Подслон и храна в манастира намират Ботевите четници.
„Седемте престола“ е свързан с живота и творчеството на Иван Вазов, който обичал да отсяда тук, за да работи на тишина. Именно в манастира  той създава стихотворението „Клепалото бие“.

В светата обител завършва дните си писателят и поет Светозар Акендиев Димитров (1905-1958 г.  ), известен под псевдонима Змей Горянин.  Тук набеденият от комунистите творец прекарва в изгнание последните  7 години от живота си. Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан е в двора на манастира до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов.

 Манастирът „Седемте Престола“ – легенди и хипотези

Според разпространена легенда обителта е основана през X век при цар Петър Делян от седем  боляри или седем братя, които се заселили в района и основали 7 села : Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. И понеже всеки от тях искал своя църква да издигне, а теренът бил труднопроходим, решили да обединят усилията си и да направят 7 олтара под един покрив. Предполага се, че самият Петър Делян завършва живота си тук и е погребан в манастирската църква.

Според друго предание по време на Османското иго, манастирът бил опожарен, а 13-те  монаси в него били зверски избити от турците. Но Вълчан войвода, който живеел в околностите, организирал своите съратници и заедно съградили отново светата обител. Войводите били 7 /Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър/ и решили да направят 7 параклиса със 7 олтара в църквата. Вълчан, заедно с войводите, често се криели тук от турците, които били по петите му. Тайното подземие на храма отвеждало бунтовниците на отсрещното кале.

Как да стигнете до манастира

Манастирът се намира на около 90 км от София и на 50 км. от Враца . До него ще стигнете ако се движите по главния път София-Мездра. От село Елисейна има асфалтиран път, който следва  поречието на р. Габровница и отвежда до манастира.  Разстоянието от Елисейна до манастира е около 10 км. Светата обител разполага с хотелска база със стаи без санитарни възли, както и с ресторант.

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

Пътешествия без край .Венета Николова

The post Манастирът „Седемте престола“ е без аналог в тази част на Европа appeared first on Пътешествия без край.

 За стенописите й казват, че са по-стари с 50 години от тези на Боянската църква. Но за разлика от нея, храмът на Беренде тъне в забрава, изоставен и рушащ се. С неговите  над 700-годишни стенописи „Св.св. Петър и Павел“ никога не е бил реставриран или стопанисван от държавата. Според изкуствоведи и историци това е една от най-значимите ценности в българското художествено наследство от времето на Асеневци.  Но този факт не трогва никого и най-малко отговорните институции, които открай време обещават, че ще предприемат нещо, за да я спасят, но ефект – никакъв.

Църквата се намира на около километър от Беренде, близо до брега на р. Нишава, в трудно достъпна, но много живописна местност и е идеалната цел за някоя пролетна неделна разходка.  

Как да стигнете:

Село Беренде се намира на 55 км. от София. До там можете да стигнете или през пътя за Божурище,  или през пътя за Костинброд. Ние тръгнахме по първия маршрут и на отиване се отбихме да разгледаме Драгоманското блато. След което, за около 30 минути бавно и внимателно шофиране по разбития път, стигнахме до с. Беренде. Селото е възникнало през XIII век, а наименованието му е свързано с „берендеите“, които са кумани, преминали на служба при руските князе.

На влизане в Беренде потърсихме къщата на Филип и Надка – те държат ключа на църквата. Селото наброява около 22 постоянни жители – все приветливи и услужливи хора, които само дето не ни съпроводиха до самата църква. Оставихме колата в края на селото и се спуснахме по стръмния път надолу, следвайки указанията на берендейци и най-вече интуицията си.  След 15-на минути стигнахме до една падина със закътана полянка и с белеещия се миниатюрен еднокорабен храм „Св.св. Петър и Павел“

Отвън той няма никаква архитектурна стойност. Варосан в бяло, без украси, със семпли прави линии, без кръст дори.  И нищо не подсказва за съкровищата, които таи в полумрака вече повече от 7 века.

Има две версии за възрастта на църквата на Беренде:

1. Според някои учени тя е изградена през XIV по времето на цар Иван Александър – стенописите отговарят на стилистиката от този период.
2. Други обаче са категорични, че е изградена през XIII век по времето на Иван Асен II, тъй като до преди години все още имало надпис с неговото име.

Върху външната страна на църквата бил изобразен Иван Асен II. Някои историци твърдят, че това е най-ранният известен ктиторски портрет на владетеля. Защото, според каноните, само светците или ктиторите били изобразявани в църквите.

С течение на времето образът на Иван Асен II съвсем избледнял и към 2007 вече бил едва различим.  Предишното отче на Беренде обаче решило да стори богоугодно дело, като вароса църквата, че да я постегне.  И така унищожило окончателно ктиторския портрет на цар Иван Асен II .

На една от фасадите било изобразено родословно дърво на Асеневци, което също изчезнало.

Местните са убедени, че църквата им е построена през 13 век и била изографисана отвътре и отвън по поръчка не на кого да е, а лично на цар Иван Асен II.

Легендата за църквата е следната:

След битката в Клокотница Цар Иван Асен II омъжва дъщеря си, княгиня Белослава за сръбския крал Стефан Владислав Първи с идеята да постави сръбското кралство под българско влияние. За да уреди въпросния брак владетелят поема по някогашния римски военен път по долината на река Нишава край днешното село Беренде. В гробищната църква на селцето той решава да остави атрибутите на царската си власт, както и военен отряд, който да ги пази. Защото отивал в Сърбия и не искал при евентуално покушение срещу него  да лиши държавата от атрибутите на държавност. След сполучливото сключване на брака, цар Иван Асен II провожда зограф да изпишат царски малкия Божи храм. 

В негова чест върху храма били изписани ликът му, заедно с надпис „Йоан Асен в Христа Бога благоверен цар и самодържавец всем българом и гръком“.  В последствие този стенопис е бил свален за да бъде съхранен, но следите му се изгубии.

  Какво още знаем за църквата:

1. Няма категорична датировка за построяването на храма – дали е от XIII – XIV век или е още по-стар
2. Стенописите не принадлежат на един автор. Дори не са създавани по едно и също време. За това говори разнородното стилистично изграждане на образите по стените
3. Била е гробищна църква, в средновековието в нея опявали за последен път покойниците.
4. За жалост лицата и най-вече очите на светците са избодени с шишове от нечии проклети ръчички / османски най-вероятно/
5. За пръв път храмът на Беренде се споменава през 1890 от братя Шкорпил, които го описват като „малка запустяла църквица край бреговете на р. Нишава“.
6. През 20-те години на 20-ти век оттук  минава художникът Михаил Георгиев, който прави цветно копие на изписания образ на цар Иван Асен II. Въпросното копие би трябвало да се намира в археологически музей на София, но май е изчезнало.

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

7. Стенописите въобще не са пипани от времето, когато са нарисувани, няма абсолютно никаква реставрация. В Беренде се изправяте очи в очи с изпитите лица на светци, такива каквито са излезли изпод четката на незнаен зограф преди повече от 7 века !
8. Всеки камък е така, както са го оставили старите строители – църквата никога не е била разрушавана, опожарявана или реставрирана.

9. Има цял сектор, където стенописите липсват. Твърди се, че били свалени и прибрани незнайно къде и от кого
10. През 2007 г. безбожници нападат медения обков на покрива –  разглобяват го за вторични суровини и така покривът започнал да натича. Това още повече влошило състоянието на 7 – вековните стенописи
11. Църквата се прочу покрай идеята на проф. Божидар Димитров да бъде пренесена в София, за да бъде реставрирана, стопанисвана и популяризирана. Но предложението му срещна яростния отпор на местните хора, които за нищо на света не си дават църквицата.
12. Въпреки обещанията на държава и институции, че ще осигурят средства за ремонт на храма и на безценните му стенописи, „Св.св. Петър и Павел“ продължава да се руши, изоставен на произвола на времето, природните стихии и човешкото безхаберие.

В района можете да посетите още едно магнетично и свято място. Вижте: Разбоишкият манастир не е място за разбойници

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

Пътешествия без край . Венета Николова

The post Храмът на с. Беренде пази 7-вековна тайна appeared first on Пътешествия без край.