Руините му са разпилени на огромна площ в околностите на село Гиген. В Миналото той е бил един от най-бляскавите градове по поречието на Дунав. Днес, внушителните колони с капители, изящните конзоли и мраморните блокове са нахвърлени безразборно един върху друг сякаш оттук е минало невиждано природно бедствие. Улпия Ескус – градът на Траян днес тъне в разруха и забрава.
Къде се намира Улпия Ескус
Ако на картата България е оприличавана на полегнал лъв, древният римски град се намира леко на запад от средата на гърба му, очертан от река Дунав. 😊 . От София Улпия Ескус отстои на по-малко от 200 км., като ние взехме разстоянието за около 3 часа. Пътят дотам е съвсем приличен. Малко преди село Гиген има няколко табели, които настоятелно подканват да завиете наляво. Но веднъж стигнали дотам, вероятно и вие ще изпитате леко разочарование. Защото мястото е занемарено и изоставено, а е толкова красиво… Едва една трета от някогашния град е разкрита, а останалата е оставена под земята с идеята да се консервира за идните поколения археолози.
Вижте видеото с кадри от забравения град :
Какво знаем за името на Улпия Ескус
Градът възниква през I век на мястото на военен лагер, който пък е издигнат върху останки от тракийско селище. Получава статут на колония след победоносната победа на император Марк Улпий Траян (98 г. – 117 г.) над тракийското племе даки, обитавали отсрещните брегове на Дунава. Така Улпия Ескус е обявен за град със собствено управление. А Ескус идва от тракийското име на река Искър, който се промъква съвсем наблизо, за да се влее в Дунав.
Истории за възход и разруха
Някога това е била най-важната колония на римската провинция Долна Мизия. Импозантни храмове, красиви сгради и широки булеварди с магазини, оживени по всяко време от минувачи и търговци на стоки, внесени от всички краища на империята …. Жителите на Улпия Ескус били заможни и културни, а животът им не се е отличавал особено от този на столичани в Рим.
Формата на града е един петоъгълник, заграден с много дебели крепостни стени, с порти, с кули… Въобще внушителна гледка е представлявал античният Ескус! – научавам от Владимир Найденов – археолог в Плевенския исторически музей. Улпия Ескус се намирал близо до Дунав, който в течение на времето мести коритото си. Наблизо се провира път и река Искър, който навремето също е бил много пълноводен. Най-вероятно край Ескус е имало и пристанище. В околностите са съществували прилежащи селища, където са живеели занаятчии, търговци. Имало е и няколко некропола.
Малката Сердика на брега на Дунав
Пресичащи се под прав ъгъл улици в посока Север – Юг и Изток – Запад оформяли градските квартали. Част от сградите били построени със зелен мрамор, внесен чак от района на днешния град Бреша / Италия/. Улпия Ескус разполагал с две чудесно оборудвани терми. Там народът релаксирал и обсъждал важни дела. Но сърцето на града бил Форумът – около него врял и кипял общественият и политически живот. Археолози попадат на следи от гражданска базилика с необичайно големи размери /100 м. на 25 м./. Там е ставала търговията, съдопроизводството и правораздаването в античната колония.
Улпия Ескус се гордеел със своите два храма. Единият е бил нат.нар. Капитолийската Троица и представлявал комплекс от три отделни храма, посветени на Юпитер, Юнона и Минерва. Другият е храмът на Фортуна – покровителка на колонията. В него е открита красива женска статуя на богинята, която е изложена в Националния исторически музей в София.
При проучвания на т.нар. сграда на Менандър, археолози попадат на една от най-изящните многоцветни подови мозайки от античността по нашите земи. На тях е изобразена сцена от комедията „Ахейци” на древния атински писател Менандър. Предполага се, че самата сграда е била резиденция. През 2018 в нея бе открита глава от скулптура, най-вероятно на висш чиновник и администратор.
Звездният миг на Улпия Ескус
Колонията преживява своя звезден миг при управлението на император Константин Велики през 4 век, когато столица на римската империя става Константинопол. Последният отблясък на Ескус е посещението на император Константин . Това се случва на 5 юли 328 г..
А поводът е официалното откриване на моста над Дунав, свързващ Ескус и град Сучидава – на отсрещния бряг, разположен на територията на днешна Румъния. Мостът е бил дървен, но с каменни основи и с дължина над 1 километър – истинско чудо на проектантската и инженерна мисъл в античността!
Краят на една легенда
Но малко след това започва постепенният разпад на бляскавата колония. В края на 4 век тя става жертва на готски набези, по-късно е нападана многократно от хуни, а след края на 6 -ти век и от авари, и не по-малко свирепи българи и славяни. Постепенно бляскавата Улпия Ескус се превръща в западнала провинциална колония. И дори Фортуна, неговата покровителка, не успява да го спаси от трагичната му гибел! В края на 6 век, тази част на Балканите е разлюляна от опустошително земетресение. Това е краят на една легенда, за която днес никой не си спомня!
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте още: 10 чудни идеи за разходки край Дунав – от Видин до Никопол