Два прекрасни слънчеви дни. Посока на маршрута – неизвестна. Препятствия по пътя – колко щеш! Шест състезателни отбора, сред които и нашият. И още: добро настроение, висок адреналин и куп впечатления. И най-важното – низ от населени места и забележителности, познати и непознати, които посетихме, заснехме и оценихме …
Всеки повод да пътувам – без значение в коя посока, с кого и кога е добре дошъл! Затова когато получих покана да участвам в туристическо авто рали на Dacia в Бългрия , за секунда не се двоумих. Приех с радост предизвикателството!
И ето че в една слънчева октомврийска утрин се озовах на стартова позиция. За моя най-голяма радост станах част от единствения женски отбор в ралито, при това съставен само от блогърки !
И така ! Точно в 9:00 часа, минута преди да потеглим от един софийски паркинг, ни връчиха списък с 20-на населени места. Повечето – разположени на различно разстояние от Подбалканския път. От нас се очакваше да планираме оптимален маршрут , като обиколим максимален брой от зададените обекти. Посещението на всяко от тези места носеше определен брой точки на състезателите в това туристическо авто рали. Финалът беше предвиден за 18:30 ч. на същия ден в село Житница /край Хисаря/ . Трябваше да проявим качества като бързина, съобразителност и стратегическо мислене.
Ето някои от по-интересните обекти, които посетихме в първия ден на ралито
Балшенският манастир „Св. Теодор Стратилат“ – един от най-старите в околностите на София
Зад волана на „нашата“ Dacia Logan застана Ели от Друми в думи . С Мария от TravellingBuzz се заехме с навигацията. Решихме да стартираме трасето, като се насочим на около 25 км. северно от София и по-точно към Балшенския манастир „Св. Теодор Стратилат“. Малко преди село Балша има отклонение надясно – приятно ново асфалтирано шосе, което отвежда право в светата обител на около километър от селото.
Но вторачени в нашите GPS -и, ние профучахме край табелата, за да се озовем на някакъв черен път на другия край на село Балша. Хайде връщай се назад и търси новия път, който си е перфектно обозначен.
Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерията !
Манастирът ни посрещна окъпан в слънчева светлина, а на входа една писана ми позира за снимка. Оказва се, че това е един от най-старите манастири в околностите на София. Предполага се, че е основан още през 12 век , но има легенда според която обителта е изградена по времето на цар Самуил /10 в./. Около църквата има останки от средновековно селище, както и следи от 14 оброчища.
В момента , в който се озовахме в този пропит със святост кът с живописен изглед към софийското поле, усетихме прилив на позитивна енергия. Запалихме свещ и притаихме дъх пред красиво изрисуваните стенописи. И съвсем забравихме, че участваме в туристическо авто рали и че трябва да бързаме, за да събираме точки. Но пък манастирът ни донесе цели 30 ! Метнахме се обратно на нашата Dacia и се отправихме в посока Изток към язовир Огняново.
Селфи на Язовир Огняново
Язовир „Огняново“ се намира на около 40 км. източно от София. Изграден е по поречието на р. Лесновска. Това е предпочитана дестинация за феновете на въдицата. Тези хора нямат нищо против да бичат с часове в очакване на кукичката им да се хване я някой местен шаран, уклей, костур, я каракуда и прочие сладководни видове, от които, признавам, си нямам понятие. Но важното е, че стигнахме до язовира и си направихме снимки. Освен това прибавихме още 10 точки в актива си. След което бързо се насочихме към следващия обект от нашия маршрут. Вече се досещахме, че изоставаме в програмата на въпросното туристическо авто рали , улисани от красиви гледки и желанието да им се насладим и да ги заснемем.
Спасова могила край село Голема Раковица – легенди за целебни божествени сили
На някакви си 4 км. от язовир Огняново се намира село Голема Раковица. Оттам трябваше да поемем по черен път в планината и да потърсим т.нар. Спасова могила и параклиса „Св.Спас“. Спряхме на мегдана пред селския хоремаг, за да питаме как най-бързо да стигнем. Но нищо не разбрахме от противоречивите обяснения на местните. Така че с благодарност приехме предложението на баба Йотка да ни стане гид и да ни придружи до могилата.
Спасова могила се намира на живописно възвишение в околностите на селото. Дотам се стига по стръмен път с дупки и дълбоки коловози .“Ааа, няма проблем, ние с нашата кола редовно си го изкачваме за празници, курбани… “ – нареждаше баба Йотка до мен. И ни разказа, как районът е лечебен. Хората и до днес вярват, че ако по Спасовден пренощуват горе под открито небе, ще се отърват от болести и неразположения. „По Спасовден тук растат едни специални билки, много са хубави. Берем и си ги варим на чай. Защото са лечебни “- редеше баба Йотка.
Междувременно нашият пилот Ели даваше всичко от себе, за да преодолее безболезнено осеяните с клопки офроуд участъци. И тъкмо наближихме възвишението с кацналия на върха й бял параклис, когато зад нас изведнъж изскочиха още два автомобила Dacia с участници в ралито. Всички паркирахме край параклиса. Оттам се разгръща фантастична панорама към обагрените от есента планински склонове.
Мястото е увековечено от Елин Пелин в едноименния му разказ. Неговата къща в разположеното на 5 км. оттук село, също беше включена в маршрута ни. Другите състезатели бързо отпрашиха в неизвестна посока, докато нашият екипаж още дълго се възхищаваше на гледката, на параклиса и на вятъра в клоните на дърветата…
Село Байлово – родното място на Елин Пелин
За разлика от Спасова могила, разположена далеч от хорската суета горе в планината, село Байлово е лесно достъпно ! Пътят минава през него. Байлово е част от община Горна Малина и се намира на няколко километра южно от Подбалканския път в полите на Средна гора.
В центъра на китното селце откриваме къщата на Елин Пелин, превърната в музей през 1977 г., по повод 100-годишнината от рождението на писателя. Хайде още 10 точки в актива ни. За жалост къщата беше затворена. А и ние сериозно изоставахме в програмата и нямахме никакво време. В Байлово се намира и т.нар. дом-паметник “Елин Пелин”, където е представена експозицията “Живот и творчество на Елин Пелин”. Щрак с апаратите и бързо в нашата огнена колесница към следващата цел.
Образцовото евросело Чавдар
Кой не знае за село Чавдар, кой не е чувал за него ! Китното селце изумява цяла България със своя съвременен европейски облик, с асфалтираните си улици, санираните сгради, подновените тротоари, с детската градина за чудо и приказ. И с честния си кмет който вместо да краде и да хитрува, се е посветил на едно благородно дело-да превърне родното си място в образцово евросело.
А центърът на село Чавдар – той е без аналог в България ! Алпинеум, дървени мостчета, фонтани, хотел и дори мини амфитеатър… Именно през центъра решихме да минем, за да спечелим още точки в ралито. Лесно, бързо и приятно! Селото се намира на самия Подбалкански път и е радост за окото!
Златишкият манастир „Възнесение Господне“ – митът за Спас Войвода
Следващата спирка ни отведе в полите на Стара планина в община Пирдоп. Манастирът „Вознесение Господне“ от 19 век представлява малък комплекс от скромна църква и жилищна сграда. Но това което прави впечатление е неговото разположение. Намира се в красива местност край град Златица близо до карстов водопад и симпатичен мост над река Златишка. В непосредствена близост са изградени стълби, които отвеждат на върха на баира с притихнал в гората параклис.
В двора на Златишкия манастир има лечебен извор, известен още като „Спасово кладенче“. Според легендата в края на 14 век тук последният бранител на Златица – Спас Войвода е убит от турците. На лобното му място бликнал извор с лечебни свойства. Хората го нарекли „Спасово кладенче“.
Слънчевият октомврийски ден преваляше. Усещахме вече умора и притеснение, че едва ли ще успеем да обиколим всички набелязани цели до 18:30 – финалния час, в който колата ни трябваше да е паркирана на паркинга пред хотела в с. Житница.
Еленска Базилика “Св. Илия“ – мистика и хилядолетна история
От много време исках да я посетя. И ето че моментът дойде. Есента е особено благосклонна към този живописен край. Накъдето и да се обърнеш, погледът е привлечен от пъстри картини. Ранният сняг беше посипал като пудра захар склоновете на планината. Изведнъж, зад обрулените от ветровете клонаци, се очертаха нащърбените руини на Еленската базилика. Знаех, че не разполагаме с време за разходки и снимки, затова се втурнах с фотоапарата към нея. За жалост от много бързане не успях да уловя почти нищо от мистичната й красота.
Базиликата „Св. Илия“ е с хилядолетна история. Предполага се, че е построена в края на 5 в. върху останките на тракийско светилище. През Средновековието тук е основан манастирът „Свети Илия“, който се превръща във важно книжовно средище. Но през 17 век е унищожен от турците. Днес Еленската базилика е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО .
Заварихме двама мъже да обикалят около нея . Реших, че са охранители или пазачи. Но докато разглеждахме обекта видяхме, че са захвърлили в тревата металотърсач. Аха, значи не били пазачи, а поредните безнаказани бракониери, привлечени от легенди за скрити съкровища и иманета.
Копривщица – надпревара с времето
Решихме да свием на юг от Подбалканския път към Копривщица и набързо да посетим т.нар. „Лютова къща“. Етнографският музей пресъздава възрожденския дух на живописния средногорски град. Помещава се в красива къща в централната му част близо до сградата на държавното горско стопанство. В музея са показани предмети на бита, облекла, както и мебели, внесени от далечна Виена, които някога красели домовете на по-богатите копривщенци.
От Копривщица се насочихме към „Четиньова могила“ край Старосел. Но работното й време отдавна беше приключило. А ние и без това бързахме да стигнем навреме на финала в село Житница. За съжаление не можахме да разгледаме Житница с уникалната му католическа църква и копието на пещерата на Дева Мария. Но си обещах да се върна отново по тези места и да им отделя повече време.
Заключение:
Това са някои от най-интересните места, които посетихме през първия ден на първото ми туристическо авто рали.
На следващия ден стигнахме на финала в София със съвсем малко закъснение, доволни от преживяното и от натрупаните впечатления. И нищо, че не успяхме да се класираме. Затова пък отнесохме наградата за най-добра снимка / тази с листата пред Златишкия манастир/. Както и спомена за едно шеметно пътуване, подчинено на идеята че целта не е важна, а пътят!
Пътешествия без край . Венета Николова
Пътуването беше осъществено с любезното съдействие на Dacia в България на борда на Logan MCV , който ни преведе безпрепятствено и през най-трудните офроуд участъци.