Какво е Dark Tourism и защо си струва да опознаете някои изоставени и зловещо красиви места в България
Може ли туризмът да е мрачен, да навява тягостни спомени и емоции? Отговорът ще откриете в огромния интерес към старите, изоставени заводи, административни сгради, болници, църкви, та дори застиналите във времето призрачни села. България е златна мина за търсачите на т.нар. Dark (мрачен) Tourism със занемарената си инфраструктура от времето на соца и рушащите се сгради, стадиони, училища от тази епоха. Не случайно страната ни фигурира в челните позиции на чуждестранни сайтове, специализирани в този вид пътувания. И макар че не влизат в статистиките, много млади хора, предимно бекпекъри, пристигат тук с една единствена цел – да тръгнат по следите на един свят, белязан от тъгата и забравата. Напоследък и българите поемат по стъпките на близкото ни минало, водени от откривателска тръпка с щипка носталгия по отминалите времена.
Вижте 7 изоставени и зловещо красиви места в България
1. Чинията на Бузлуджа
Безспорно това е най-знаковият символ от епохата на соца у нас. Включен е в международната класация за „33-те най-красивите изоставени места в света“ и се посещава от хиляди туристи всяка година. Бетонната конструкция на т.нар. Дом-паметник на партията е издигната през 1981 г. и е увенчана от 70-метров пилон, от върха на който, по-близо до звездите, блещукат 2 гигантски рубиненочервени петолъчки. Днес това чудо на соц архитектурата, кацнало като летяща чиния на планинския връх, се руши в очакване да бъде възстановено по линия на международен проект. Така че побързайте да го видите в най-зловещия му и въздействащ облик, преди да бъде възстановен и „социализиран“!
2. Концлагелът на остров Персин
По време на комунизма над 8 000 наши сънародници (по неофициални данни)– предимно представители на интелигенцията, срещат смъртта си в концлагера на дунавския остров Персин. Понтонен мост, дарен лично от Сталин, свързва и до днес брега на град Белене с острова, където се намират малкото незаличени следи от т.нар. трудово възпитателен лагер. Направена е възстановка на някогашния портал с цитати от Максим Горки. От предната му страна пишело „Човек звучи гордо“, а отзад –
„Ако врагът не се предаде, се унищожава!“.
И наистина, надзирателите безцеремонно уморили и избили по всякакви изобретателни методи хиляди „врагове на народа и на партията“ – лекари, адвокати, писатели, общественици… Има проект за изграждане на мемориален комплекс в памет на жертвите на тоталитаризма, но той от години чака да види бял свят.
Концлагерът е включен в касацията ни за зловещо красиви места в България заради фантастичната природа. Островът е част от природен Парк „Персина“ и е едно от най-красивите и недокоснати от урбанизацията кътчета по Дунав, известно най-вече със своето уникално птиче богатство.
И три потопени църкви – призраци:
В България има близо 3 хиляди големи и малки язовири и всички те са били строени при соца. Стотици български селища с красива архитектура и богата история са били заличени завинаги от водната стихия. Днес от тях е останал само блед спомен и тук-там следи от полегнали зидове. Но язовирните води не са успели да прекършат гордата осанка на три български православни храма, от които лъха духовност и … забрава.
3. Потопената църква на язовир Жребчево:
Едно от тях е село Запалня с великолепната му църква „Св. Иван Рилски“. За някогашния разцвет на това живописно късче от Розовата долина днес свидетелства единствено потопеният храм, който отдалеч прилича на призрачен кораб, носещ се меланхолично по мрачните води на язовир Жребчево. Напоследък той бе укрепен, за да не се разруши напълно. Лятно време тук гъмжи от народ – хора от цяла България идват, за да съзерцават пропитата с меланхолия гледка.
4. Потопената църква на язовир Копринка.
Това е едно от най-магнетичните места в Централна България, поне за мен. Намира се в средата на едно голо поле близо до град Павел Баня, в сърцето на Розовата долина. Напролет, водите на язовир Копринка прииждат, заливат полето и плисват в нозете на изоставения храм „Св. Анастасий“. Някога това било най-красивата и богато украсена църква в околията. Днес, призрачният й профил с грозно озъбените дувари и продънения купол, със зеещите прозорци и изоставената камбанария, стърчи печален насред нищото. През 60-те на 20 век тук започва ентусиазирано изграждане на язовир „Георги Димитров“, както се е казвал навремето. Така, част от населението на китното селце Виден е принудено да се изсели. В наши дни са останали единствено следите от църквата. Още за това магическо място вижте :
5. Потопената църква на язовир Огоста
През 60-те години на миналия век в района на град Монтана започва строителство на язовир. По този повод властите изселват принудително жителите на селцата Живовци и Калиманци, които с тъга напускат родното си място. През 1986 г. яз. Огоста е завършен. Водите му неумолимо плъзват по изоставените селски улици и къщи, помитайки всичко по пътя си и заливат църквата „Св. Вознесение Господне“. Храмът обаче успява да устои на водната стихия. Днес, той се е смълчал на самия бряг.
Напролет, прииждащият язовир Огоста залива основите на рушащите се каменните зидове, които упорито не се предават на природните стихии. „Св. Вознесение Господне“ е строена през 50-те години на 19 век от майстор Лило, известен и като строителят на Лопушанския манастир. Последния път, когато се опитахме да стигнем до потопената църква на язовир Огоста, беше през месец юни. Но заради обилните валежи, пътят до храма беше залят и ние не успяхме да стигнем до него. А един от членовете на компанията ни дори… падна в язовира. Но споко, остана невредим 😊 !!!
6. Мраморното езеро край град Брезово
Цветът му е със светлосиньо-зеленикав оттенък, а водата е равна като стъкло. Но това НЕ е природно творение. Езерото, разположено в Средна гора, представлява изоставена мраморна кариера от времето на соца, която постепенно се е запълнила с дъждовна, естествено филтрирана кристално бистра вода. Дълбочината му достига до 20 м. Мястото е магнит за любители на зловещо красиви места в България и на търсачи на необичайни гледки. Къпането е строго забранено, но това не пречи на ентусиасти да се хвърлят от мраморните тераси във водата. Водолазите пък го използват, съвсем легално, за тренировки.
7. Село Горно Луково
Страната ни таи истински съкровища за феновете на дарк туризма – това са стотиците обезлюдени селища с рушащи се църкви и стари каменни къщи, обрасли целите в буреняци и бръшлян, подобно на замъка на Спящата красавица. Едно такова вълшебно място е крайграничното село Горно Луковов Източните Родопи, което сякаш е заспало своя вековен сън. Да не се бърка обаче с Долно Луково, което се намира съвсем близо и е известно с уникалната си каменна църква построена за 7 нощи през 1806 г. Горно Луково също си има великолепна църква, дори са правени опити за нейната реставрация, която обаче не е довършена. Селото – призрак е започнало да се обезлюдява още при соца, когато народът се изселва в близките градове в търсене на препитание и по-добър живот. В наши дни тук идват фотографи и меланхолични души, за да се любуват на този удивително красив, застинал във времето туристически бисер.
Вижте още изоставени и зловещо красиви места в България и по-точно в района на Ивайловград
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova