Медвен е потънало в зеленина старинно селце в Котленския Балкан. И докато съседните му „побратими“ Котел и Жеравна привличат тълпи туристи, Медвен остава встрани от отъпканите пътеки – тихо място, с не по-малко автентична възрожденска атмосфера. Дървени къщи, накацали по прашни сокаци, пенлива рекичка, която ромоли и венец от дъбови и букови гори в околностите – селото е като картинка от детска приказка. В наши дни част от медвенските къщи пустеят и постепенно се рушат, други са възстановени и служат като вили за своите собственици, а трети, макар и не много на брой, са превърнати в гостоприемни къщи за гости.
Какво да видим и преживеем в Медвен
Селото се намира в Източните склонове на Стара планина. на около 40 км. от гр. Сливен. Разходете из селските улички, пропити с романтика. Обърнете внимание на каменните зидове и на старите къщи с дървени чардаци, нашепващи спомени за някогашните им обитатели.
Тук всяка втора къща е паметник на културата, въпреки че селото не е обявено за архитектурен резерват. На площада ще ви посрещне паметникът на Захарий Стоянов. Българският революционер и публицист е роден именно в Медвен през 1850 г. Селото има музей, посветен на най-видния си син. Ще научите любопитни подробности за живота му, ще видите неговите лични вещи, старинни мебели и ще се върнете назад във времето.
Медвен си има красива природна забележителност – водопадът „Сини вир“. Разположен е в сенчеста широколистна горичка на не повече от 2 км. от селото. До него се стига по приятна сенчеста пътека. Ще се озовете пред 7-метров водопад с дълбок изумруден вир. Това райско кътче е магнит за туристите, които се наслаждават на идиличната гледка или скачат от скалите в ледените води на вира.
Дървените къщи на село Медвен
Но най-голямото богатство на Медвен са старинните му къщи. По време на Възраждането, когато са строени, хората ползвали материал от близките широколистни и иглолистни гори. Интересното е, че къщите са с два входа или два изхода. Входните врати обикновено са двукрилни. Вероятно това е в контекста на времето, в което са строени и е давало възможност на хората да могат да избягат от турския нашественик, научаваме от доц. д-р Смилена Смилкова, председател на читалище „Извор 1882“.
В Медвен част от къщите е изградена върху каменен постамент с хоризонтално наредени дървени талпи. Дървените кепенци от вътрешната страна на прозорците създават атмосфера на уют и сигурност. Най-впечатляваща е т.нар. „соба“, изцяло от дърво, с вградени долапи и задължителен иконостас в стентаа. Тук се намира и огнището, а също и широката „менсофа“ – леко повдигната площадка в стаята. През деня на нея посрещали гостите, а нощем я превръщали в спалня за семейството.
Дори днес в някои от тези стари домове могат да се видят халки, окачени на тавана, на които са закачали бебешките люлки.
От чорбаджия Атанас до потайния рицар Кондофрей
Около 1520-та се споменава за един болярин на име Чорбаджията Атанас – явно тогавашните наследници на боляри са били наричани „чорбаджии“. Заселил се той в една махала, която и до днес местните наричат „Юртата“.
А пък името на самото село Медвен най-вероятно е дошло от друго място. Има една местност „Медвен“ край радомирското село Кондофрей, разказва доц. д-р Смилена Смилкова. Вероятно по време на османското иго или дори по-рано, част от хората оттам се преселили в Източна Стара планина и пренесли името на селото.
Кондофрей пък носи името на рицар, участвал в Кръстоносните походи по времето на цар Калоян. В романа „Рицарят“ на Вера Мутавчиева главният герой е рицарят Кондофрей. Изобщо, доста от топонимите в околностите на Медвен са свързани с някогашните пришълци от Западна Европа.
Вижте още за село Кондофрей и неговите днешните русоляви потомци на едноименния рицар в : Радомирското село Чуковец е пълно с изненади
И още нещо любопитно – Карел Шкорпил е открил край Медвен останки от антична крепост и вал. Но днес от тях няма и следа.
Истории от Медвен – пожари, възраждане и духовност
Между XIV–XIX век животът тук се върти около овцете – овчари пасат стадата, а жените тъкат вълнени аби и шаяци за турската армия. Някога селото се славело с дървените си станове и с хубавите бъчви, които намирали добър пазар в региона.
През 1852 г. строят църква, на мястото на изгорен (ясно от кого) параклис, но тя изгаря при най-тежкия момент в историята на Медвен – кървавият набег на османския поробител през януари 1878 г., когато са убити 53 души, а селото е опожарено. В пепелищата обаче остава непокътната една икона – тази на Света Марина. Четири години по-късно, през 1882 г., местните строят нов храм на нейнo име – „Света Великомъченица Марина“.
В началото на ХХ век населението на Медвен било около хиляда човека. Имало е поне 20 кръчми, вероятно и повече дюкяни. Селото е вряло и кипяло от живот. С течение на времето, обаче хората започват да го напускат. Най оживено е тук през лятото когато планинското селце „набъбва “ от виладжии и туристи. На няколко километра от Медвен се намират и по-известните му съседи Котел и Жеравна, както и още един не по-малко живописен техен архитектурен прототип – село Ичера.
Вижте още: Жеравна или глътка романтика в полите на Балкана
Ичера е за ценители на старините и на дивата природа