Моето пътуване в Китай започна от Пекин и беше едновременно „Ехааа! и „ъъ, какво става тук?“ – невероятно преживяване, културен шок, който не можеш да обясниш в две изречения.
А и как да разкажеш за страна , която не подлежи на стандартните западни клишета, която предизвиква или възторг… или стрес ? Възторгът – заради умопомрачителния икономически и дигитален бум от последните години, който превърна Китай в световен лидер. Той не просто догони Запада – а вече налага свои правила със самочувствие, мащаб и амбиции. Ала същите тези постижения, на които някои ръкопляскат, карат други лекичко да потръпват – особено когато зад бляскавата завеса на високите технологии и икономическия възход наднича строгият и вездесъщ поглед на държавата в лицето на компартията …
Вижте краткото филмче от моето пътуване в Китай
Белязан от контрасти
Китай е древна цивилизация, която инвестира в изкуствения интелект. Догматичен пазител на традициите, но изключително креативен и обърнат към бъдещето. Комунистическа държава, но поощряваща капитализма и свободния пазар и т.н.
Посетих Китай за първи път през месец юни 2025 г. като участник в медиен семинар по линия на „Belt and Road “- мащабна китайска инициатива, целяща да свърже Азия, Европа и Африка чрез инфраструктура, търговия и… стратегическо партньорство, в т.ч. и медийно.
Освен че ни изнесоха поредица от лекции, посветени на удивителния дигитален възход на техните медии , имахме и любопитна беседа за основите на китайската комунистическа идеология. Корените ѝ, според китайците, са много дълбоки и датират отпреди хиляди години – като се цитира самия Конфуций. Китайският комунизъм, твърдят идеолозите му, е силно повлиян от ученията на таоизма, даоизма и, разбира се – маоизма. Впрочем, и днес култът към вожда Мао Дзедун е жив – мавзолеят му се издига в самия център на Пекин.
Но не за политиката иде реч в тази статия, а за моето пътуване в Китай и за невероятните богатства и красоти, способни да зашеметят и най-непредубеденият пътешественик. Тук бързам да вметна, че противно на очакванията ми, чуждестранните туристи, дори в центъра на Пекин, в т.ч. и на Великата китайска стена, са по-скоро изключение. Така че любопитството ни беше взаимно. Ние снимахме китайците, а те снимаха нас, защото рядко виждат чужденци.
В тази статия споделям личните си впечатления от Китай. За по-лесна навигация, изберете частта, която ви е най-интересна:
- Пекин – бъдещето е тук
- Китайска кухня за любопитни (и смели)
- Пътуване в Китай без излишни драми – съвети от първо лице
Пекин – бъдещето е тук
Столицата на Китай впечатлява още от първата среща – с широките булеварди, спретнатите жилищни комплекси с небостъргачи, стъклените търговски центрове и протегнати към небето кули. Животът тук се върти около т.нар. Ring Roads– концентрични околовръстни шосета, шест на брой, които като пръстени обграждат Пекин. Колкото по-близо до центъра живееш – например във 2-рия или 3-тия пръстен – толкова е по-скъпо, по-престижно и въздухът е по-мръсен. Колкото по-навън – към 5-ти и 6-ти пръстен – толкова е по-тихо, но и по-далеч от пулса на града.
До края на 2025 г. Мегаполисът се очаква да набъбне до 22 милиона души. Град, в който дронове кръжат над пагоди и на всяка крачка са монтирани камери за наблюдение, а пред мавзолея на Мао се редят хиляди млади хора и си правят селфита за Douyin (抖音) или техния ТикТок.
А може би най-живописната част е сърцето на града, където попадате на плетеница от т.нар. „хутонг“. Хутонг са традиционни тесни улички , където е запазен духът на древния град и местния бит. Разходката из хутонг кварталите дава възможност да усетите атмосферата на стария Пекин и да научите повече за културните традиции на района.
Лесно и достъпно: таксита и обществен транспорт в Пекин
Пекин си има метро, както и редовни автобусни линии, които са доста евтини дори за нас българите. Но не ни се наложи да пътуваме с обществения транспорт по ред обстоятелства. И хвърчахме с таксита (всичките електрически), които също се оказаха учудващо достъпни за нашите български стандарти. Китайците си имат много удобно приложение Didi, чрез което човек с лекота може да си наеме такси и буквално след минути да отпраши нанякъде.
Цените като цяло са по-ниски от нашите. Улиците са неочаквано подредени, чисти и без дупки, а хората – приветливи и готови всячески да ви помогнат, стига да знаеха английски. Но не би! Езиковата бариера е пречка човек да общува и да опознава местните хора, за жалост. Използвах онлайн преводач, когато ми се налагаше да пазарувам или да помоля да ме упътят. Първата забележителност която бързах да посетя по време на обиколката ми из Китай беше :
Забранения град – през портите на тишината
Естествено , че който казва Пекин, казва и Забраненият град. Разположен в сърцето на старата градска част , внушителният дворцов комплекс е издигнат още през 15. век и е служил за резиденция на цели 24 императори от династиите Мин и Цин.
С близо 9000 помещения, Забраненият град е няколко пъти по-голям от Версай и е издържал на десетки земетресения, благодарение на уникалната си дървена конструкция без нито един пирон! Векове наред обикновените хора дори не са можели да надникнат зад високите червени стени — достъпът е бил строго забранен – ето откъде идва и името му.
След като комунистите взимат властта през 1949 г., тук за кратко остава да живее и последният китайски император – младият Пу И. (Спомнете си филма „Последният император“ на Бертолучи). Въпреки това, съдбата му не навява тъга — след комунистическо „превъзпитание“, бившият император прекарва последните години от живота си като градинар в ботаническата градина на Пекин, в състояние на вътрешен покой и щастие.
Подобно на всички останали забележителности на Пекин, и Забраненият град се посещава с предварителна онлайн резервация. Входната такса е 60 CNY или към 15 лв.
За да усетите по-добре магията и величието на Забранения град в Пекин, можете да изберете обиколка с водач на английски език.
Молитви към безкрая: мистика в Храма на Небето
И докато Забраненият град символизирал земната власт, Храмът на Небето олицетворявал връзката с небесния ред. Тук императорите от династия Мин и Цин провеждали ритуали за плодородие.
Откроява се главната сграда – Залата на молитвите, изградена изцяло от дърво. Всяка година, императорът идвал тук, облечен в специална роба, за да измоли благословия за народа си и добра реколта – защото, ако реколтата е слаба, значи самият той не е в хармония с Небето и, съответно, лошо му се пише! Залата на молитвите се отличава със своя троен син покрив – синьото е символ на небесната власт и взаимодействието между хората и небето.
Тук можете да резервирате екскурзия с гид в Храма на небето
Къде почивали императорите: Летният дворец отблизо
Разкошната императорска резиденция е истинско архитектурно бижу, създадено в хармония с природата и може би е най-фотогеничното място в района на Пекин.
На територията му са издигнати над 3000 постройки – изящни храмове, пагоди, павилиони, мостове, мраморни галерии и кули, разположени около спокойните води на езерото Кунмин и т.нар.Хълма на дълголетието.
Това не е просто красив оазис – дворецът има и доста драматична история. През 1860 г., по време на Втората опиумна война, британци и французи нахлуват в Китай и опожаряват част от двореца. Въпреки това, историята не свършва дотук. По-късно идва императрицата вдовица Цъси – жена с характер, която, която вместо да вложи държавния бюджет в укрепване на армията и модернизацията на държавата, решава с парите да възстанови и разшири двореца.
Докато се разхождате из Летния дворец, е трудно да повярвате, че сте в бурния 21 век. В тази фантастична градина природа и архитектура се сливат в неповторим спектакъл на спокойствие и величие.
Можете да резервирате предварително билет за Летния дворец
По хребетите на историята – изкачване на Великата китайска стена
Вълнуващо е да се изкачваш по стръмните стъпала нагоре към кулите й . Каквото и да се каже по въпроса ще е плоско клише. Само ще добавя, че НАСА отрече разпространените твърдения, че уникалното архитектурното творение е видимо от космоса.
Стената е дълга към 12 хиляди километра ( или поне това, което е останало от нея), а най-посещаваният й участък се намира на около 70 км. от Пекин. Понеже съм гледала снимки и съм чела, че е туристически капан, не бях изненадана от тълпите които я щурмуваха.
Но пък безбрежните гледки и каменната серпентина на стената, „пъплеща“ по зеленото море от хълмове определено ме впечатли. И една любопитна подробност : по време на династията Мин (1368–1644 г.) строителите са използвали смес от варена оризова каша и гасена вар като хоросан. Тази комбинация е създала изключително здраво и устойчиво свързващо вещество, което е издържало на земетресения и дори на съвременни булдозери.
Великата китайска стена в Мутианю е една от най-достъпните и живописни части на уникалната структура – идеална дестинация за еднодневно пътуване от Пекин .
Площадът Тиенанмън – където спомените са под контрол
Моето пътуване в Китай не беше само розово. Когато се опитахме да стигнем до Тиенанмън – най-големият площад в света, побиращ над 1 млн души, сцена на студентските протести от 1989 г. попаднахме на полицейски кордони. Площадът е заграден и недостъпен.
Десетки хиляди китайци – предимно млади, но и възрастни – търпеливо чакаха с часове на непоносимия пек, за да посетят мавзолея на техния Мао Дзедун. На всеки участък се минава през полицейска проверка с метал детектори, а достъпът до Тиенанмън става само с предварителна онлайн резервация.
Въпреки че имахме такава, не успяхме да видим отблизо площада – символ на Китай, което беше доста разочароващо. За сметка на това наши колеги успяха да го посетят в следобедните часове, когато имало по-малко народ. Името му означава „Врата на небесния мир“ и е кръстен на
древната порта Тиенанмън, която се намира от северната му страна и е била вход към Забранения град.
Музеят на комунизма в Пекин – възходът на партията в светлини и екрани
Ако си мислите, че музеите са скучни, значи не сте ходили в Музея на китайската комунистическа партия в Пекин. В него всичко е на високо технологично ниво – мултимедийни инсталации, огромни екрани и дигитални експонати възпяват ключови моменти, свързани с ККП – от основаването ѝ през 1921 г. до съвременните ѝ проекти.
Прави впечатление колко много внимание се отделя на по-новата история, белязана от дигиталния напредък и ролята на партията в съвременен Китай. Накратко – място, където история и пропаганда си подават ръка, а ти оставаш с леко смесени чувства.
Телевизионната кула на Пекин (Beijing Central Radio & TV Tower)
В рамките на медийния семинар имахме възможност да се изкачим на телевизионната кула на Пекин, известна още като Централната радио и телевизионна кула. Тя е висока цели 405 метра. На 238 метра се намира открита наблюдателна площадка, от която се вижда целият град на 360 градуса. Китайците твърдят, че това е най-високата подобна открита панорамна площадка в света.
Ако въздухът е чист и градът не е обгърнат в смог, можете зърнете Летния дворец и дори части от Великата китайска стена. Освен това, кулата разполага с въртящ се ресторант на височина 221 метра.
Китайска кухня за любопитни (и смели)
Казват, че за да опознаеш една страна, трябва първо да я… вкусиш! По време на моето пътуване в Китай се убедих, че храната там е също толкова контрастна, шарена и непредвидима, колкото самата държава. Вкусна – да. Понякога странна – определено. Друг път – леко блудкава, но винаги събуждаща любопитство и желание да пробваш още, и още …
С други думи Китайската кухня е истинска вселена – всяка провинция си има свои вкусове и странности. Но постепенно започна да ми омръзват месата им, оризът, пържените на уок зеленчуци и пр., започна да ми липсват нашенските храни. Освен това, те нямат нормални десерти, използват малко захар.
Да не говорим, че май нямат никакви сирена или кашкавали. Това е една от причините китайците като цяло да са слаби – дебели хора почти не видях. Липсваше ми сладкото, сирената и … тестото!! Накрая копнеех за шопска салата с ледена бира и баничка!!!
Разходката из тесните улички на централен Пекин предлага възможност да опитате разнообразни местни ястия и да се потопите в атмосферата на старите квартали.
От патица до нудъли
В Пекин, разбира се, опитахме легендарната патица по пекински – кулинарната гордост на столицата.
Изпечена на шиш до златисто, птицата се поднася увита в прозрачни оризови питки, хрупкави зеленчуци и сладко-солен соев сос. Завиваш си едно мини рулце, нещо като микро-дюнер и си облизваш пръстите!
В Кунмин пък ни направиха демонстрация с дегустация на т.нар. оризови нудъли по юнански.
Получаваш гореща купа с кипящ бульон, отделно ти сервират чинийка със сурови продукти – месо, яйца, зеленчуци, гъбки, билки – и сам си ги потапяш вътре. Добавяш и оризовите спагети, чакаш 5 минути и voilà – супата ти е готова.
Пътуване в Китай без излишни драми – съвети от първо лице
Ако се готвите да пътешествате в азиатската държава имайте предвид следното :
🧳 Китай без виза?
От 30 ноември 2024 до края на 2025 г. български граждани могат да влизат в Китай без виза за до 30 дни при туризъм, бизнес или посещение на близки. Но ако искате да останете повече от 30 дни или да учите или работите там, ще е необходима виза. За още информация влезте в сайта на МВнР
✈️ Полети и трансфери
Към 2025 г. няма директни полети от София до Китай. Най-удобните връзки са през Истанбул, Франкфурт или Виена. Времето за пътуване със сметнатите трансфери е около 9–10 часа в едната посока. Летищата в Пекин и Кунмин са супер организирани, с лесна навигация, има табели и на английски.
📲 WeChat – вашият китайски най-добър приятел
Още от България задължително си изтеглете приложението WeChat. Това не е просто чат, а всичко в едно. С него се плаща, комуникира, изпращат се локации, правят се преводи в реално време, резервира се, ориентирате се в града и изобщо… няма живот без WeChat в Китай.
🌐 VPN или eSIM – задължителни!
Забравете за Google, YouTube, WhatsApp, Instagram, Facebook – в Китай те не съществуват заради Great Firewall of China или т.нар. Китайската дигитална стена.Местните обаче не страдат особено от това – те имат собствени суперпопулярни приложения, които вършат същата (че и повече) работа:
Baidu вместо Google
WeChat вместо WhatsApp
Douyin вместо TikTok
Bilibili и Youku вместо YouTube
Всъщност това е част от опитите за дигитален суверенитет – идеята е китайската държава сама да определя и най-вече да контролира какво съдържание достига до гражданите ѝ онлайн. За нас, хората идващи от „другия свят“ това си е чисто и просто ограничение на свободата. Особено когато безуспешно опитваш да отвориш познат сайт и се оказва, че е блокиран.
Ако искате да си ползвате познатите платформи по време на вашето пътуване в Китай, си осигурете VPN услуга или eSIM с международен интернет още от България. Иначе ви чака дигитална тишина !!!
💸 Тук всичко е QR
В Китай обикновено не се плаща с банкноти. Това обаче НЕ означава, че няма да ви приемат и кеш. Като цяло всичко – от ресторанти до пазари, се случва чрез QR кодове, най-често през WeChat Pay или Alipay. Но на много места приемат и Mastercard и други карти.
Alipay е китайската супер платформа за мобилни плащания (подобна на WeChat Pay), достъпна и за чужденци чрез чуждестранни банкови карти. Задължително свържете поне една от двете с вашата банкова карта, за да не разчитате само на кеш и да сте спокойни.
🛂 Удобство срещу контрол
Подгответе се за високо ниво на сигурност – но и на високо ниво на контрол. Има камери навсякъде, сканиране на документи на всяка крачка, включително в музеите се влиза с паспорт. Носете го навсякъде. Но пък се чувствате в безопасност дори посред нощ.
Вместо заключение
Китай не се обяснява – той се преживява. Той е милиарди въпроси без отговор. И колкото повече го гледах с широко отворени от удивление очи, толкова повече си давах сметка, че виждам само една микро частица от китайска реалност. Струва си – дори само заради културния шок, а и не само!