Image default

Гигинският манастир – на крачка встрани от суматохата

 Въпреки че е обновен и грее с чисто новите си килийни помещения и камбанария, Гигинският манастир не е изгубил нищо от мистичния си ореол на света обител с близо хилядолетна история и драматична съдба.
Манастирът процъфтява по време на Средновековието и оцелява при Османското нашествие. През 18 в. е сринат от поробителя, за да бъде възстановен век по-късно. Комунизмът обаче си казва думата, а годините на преход – също. И така до края на 20-ти век, когато светата обител бавно се събужда за нов живот.
 
 
Някога, преди да бъде поруган в годините на тоталитаризма, Църногорският или Гигинският манастир „Св.св. Козма и Дамян“ е бил средище на православната вяра и книжовността.
Днес той е единственият действащ манастир на територията на Пернишка област.
 
В дрезгавината на отиващия си ден слънцето мързеливо се спуска над Гигинския манастир . Малко преди да се скрие зад Черногорската планина, скупчените около старата църква постройки лумват в розово, а сетне в лилаво.
 
 
В този миг на безвремие откъм новата част на манастира се понася монотонен припев. Вечерната служба е започнала, но без отец Никанор. Йеромонахът е бил задържан по работа в близкото село Гигинци и сега бърза да се върне навреме, поне за вечеря.
Защото тук, в изолирания от цивилизацията манастир, порядките са строги, а всяко действие и помисъл на няколкото му обитатели са подчинени на Божията воля в служба на хората.
 „Монашеството е вид тайнство, това е тайнството на спасението.

То не се обяснява с думи, трябва да го изживееш!” – така отец Никанор отговаря на въпроса ми защо е загърбил бляскавата си кариера на брокер в Уолстрийт, за да потърси път към Бог в това затънтено място.

 Трапезарията е топла и уютна, а ръчно омесеният хляб, с който ни гощават, е хрупкав и се топи в устата. Молитви и пълна тишина, нарушавана от тропането на приборите и смутения шепот на гостите, съпътстват вечерята ни.
Гигинският манастир често подслонява поклонници и случайни туристи, замръкнали в околията.
Тук няма телевизия, нито интернет и светски забавления.

Вкусната домашна храна и нощувката в скромните килии са безплатни.

Решиш ли обаче да останеш повече от ден, ще трябва да поработиш здраво в манастирското стопанство. 
 
Но пък така ще се потопиш в атмосферата на светата обител и ще се запознаеш с монасите и примитивния им начин на живот.

Отец Никанор си спомня с нескрита носталгия как, когато пристигнал, не е имало дори ток, да не говорим за топла вода и отопление.

Животът тук е суров. Монасите живеят по същите правила като братството в Света гора.
 
„А те са свързани с това, че за личната молитва и богослужението се отделя време, което е най-подходящо за душата” – обяснява отец Никанор. 

Кога е това време? Когато душата е откъсната от помисли, от грижи и суети. Това е привечер, когато се приготвяш за сън и към 3 часа сутринта, преди изгрева – убедени са божиите служители. 


Всеки който отсяда в манастира е поканен на сутрешната молитва, но малцина успяват да се събудят толкова рано!

Нощта на монасите е разделена на две части –

през първата почиват, а през втората – стават и се молят. „При нас няма начин литургия да свърши по-късно от осем и половина. Защото с изгрева започват грижите за манастира и за хората, които идват тук.” – твърди бившият брокер на Уолстрийт.

 След 4-часовата нощна литургия божиите служители запретват ръкави и се хващат за работа. В стопанисваната от тях ферма, подпомагана от евросубсидии, се отглеждат кози, овце и 90 бивола. А произвежданите в нея еко сирена, катък, кашкавал и прочие вкусотии се продават в манастирското магазинче.
 През последните години предприемчивото братство успява да привлече стабилно европейско финансиране и дарения, включително и най-вече от именития банкер в изгнание Цветан Василев, който се води ктитор. Текат ремонти, издигната е камбанария, построена е нова църква, възстановява се старата. 
Многовековна и изпълнена с поврати е историята на Гигинския манастир
 Основан е още през XI-XII век. По време на османското иго тук се помещавало килийно училище. През XVIII век обаче е опожарен от турците, за да възкръсне по-късно благодарение на група монаси от Хилендарския манастир на Света гора. С помощта на местните свещениците издигат килиите, стопанските постройки и старата еднокорабна църква.
В първите години на соца в светата обител били заточавани враговете на „народната власт”, а по-късно се трансформира в пионерски лагер. В даден момент рушащите се килии запустяват и се превръщат в… обор.
 
 
Чак в края на 90-те години духовната дейност на Гигинския манастир е възобновена. Тогава започва възстановяването на стопанството и връщането на конфискуваните имоти. В наши дни светата обител е приказно красиво място за уединение и търсене на път към себе си и Бога.
Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

Тракийска колесница на 23 века разбулва загадки от миналото

Veneta Nikolova

Кремиковският манастир или глътка духовност на хвърлей от София

Veneta Nikolova

Храмът на с. Беренде пази 7-вековна тайна

Veneta Nikolova
error: Content is protected !!