Image default

Асеновата крепост – стражът на Родопа

Обвеяна от ветрове и легенди Асеновата крепост стои изправена, като страж в предверието на планината. Някога е имала стратегическа роля за отбраната на българските земи от чужди нашественици. Днес е сред най- посещаваните ни средновековни паметници.
 
 През V-IV в. пр. Хр. траките изграждат върху недостъпната скала военно укрепление.

То отбранявало прохода, свързващ териториите на древна Тракия с Беломорието. Близо хилядолетие по-късно, по време на големите славянски нашествия, император Юстиниян пък издига тук висока крепост с цел да спре вражеските набези.

 
 Минават няколко столетия, но крепостта, многократно щурмувана и опожарявана, продължава да стои все така невъзмутимо изправена. 
 
През ранното Средновековие Източните Родопи са вече в пределите на първата Българска държава, а крепостните стени, надвесени над скалния рид, охраняват териториите й от чужди нашественици.
 
По това време в подножието им се обособяват две села, които по-късно образуват заедно с крепостта средновековния град Стенимахос.
 

През 13 век, след като разширява територията на България до три морета – Бяло, Черно и Адриатическо,

цар Иван Асен II достроява крепостта и я  увековечава с осемредов надпис на български език, поставен над входа й.

Издълбаното върху скалата послание става причина крепостта да бъде наречена Асенова, а близкият съвременен град – Асеновград. Приблизително от тази епоха датира и съвременният й облик.
 
Попадналият тук пътешественик  разглежда с удивление добре запазената външна крепостна стена с височина до 3 метра и дебелина 2 м. Ясно личат и следите от разположената на най-високото място цитадела с вътрешна кула. Могат да се проследят и очертанията на водохранилищата, чиито стени са били облицовани с керамични парчета.
 
Но най-голямата забележителност е
 еднокорабната куполна черква  „Св. Богородица Петричка”.
 
 
 
 
 
 
 Изградена е през 13 век по нареждане на цар Иван Асен II. Това е първата църква в източно православния свят , в която се появява кула.
 
Стилът, наподобяващ готиката, е повлиян от контактите на българската държава със западния свят и католицизма. Кулата е служела едновременно за камбанария и наблюдателница. 
 
Самата църква е двуетажна, като първият етаж, според първоначалния замисъл на строителите, е бил предвиден за крипта, но така и не е бил използван по това предназначение. Интересен е естественият каменен иконостас, характерен за средновековното ни църковно изкуство и предшестващ разпространените през Възраждането дървени иконостаси.
 
Част от вътрешната украса обаче е унищожена. По време на силното земетресение през 1928 г. куполът й рухва, оставяйки безценните й стенописи на произвола на суровия планински климат. По-късно е реставрирана, благодарение на което до наши дни са оцелели великолепни фрагменти от стенописи, датиращи от 14-ти век. Това всъщност е вторият стенописен слой.
Първите стенописи са  нанесени още през 13 век, по време на строителството на храма. 
 
От началото на 90-те години на 20-ти век църквата функционира и като православен храм. В нея се провеждат служби, свързани най-често с кръщенета и венчавки. През останалото време крепостта и църквата са отворени за посетители.
 
Пътешествия без край . Венета Николова

 




Booking.com

Други статии

Българите познавали ракията още през XIV век

Veneta Nikolova

Кремиковският манастир или глътка духовност на хвърлей от София

Veneta Nikolova

Потопената църква на язовир Жребчево

Veneta Nikolova
error: Content is protected !!