Югозападна Турция не е само плажове, ол инклузив и шопинг туризъм. Това е мистична земя, белязана от хилядолетията. Но за да усетиш духа й, трябва да оголиш сетивата си, т.е. да проявиш малко любознателност.
Средиземноморското и Егейското крайбрежие са добре известни на българския турист. А в района на курортните градове се намират някои от най-знаковите забележителности на Турция . Така че човек може спокойно да съчетае морската си почивка с културни маршрути по следите на древността. Но понеже не съм фен на турското море, реших че най-добрият начин да опозная Югозападна Турция, е да пътувам по т.нар. Ликийско крайбрежие през ранната пролет и то с туроператор – нещо което не ми се беше случвало от 15 години.
Вижте краткото филмче от пътешествието ми по Ликийското крайбрежие в Югозападна Турция
Защо избрах да пътувам с български туроператор в Югозападна Турция
За разлика от Гърция, Италия и други известни европейски дестинации, Турция не предлага кой знае какви опции за индивидуален туризъм, при който да се метнеш на автомобила и да обикаляш накъдето ти видят очите с помощта на навигатор, като отсядаш по пътя в малки семейни хотелчета или студиа. Тук, повечето хотели са модерни, издигнати са от бетон и стъкло и са част от големи комплекси или международни хотелски вериги.
Всичко е някак организирано в по-широки мащаби, предназначено за туристически групи, а не за скитащия се пътешественик, който иска да импровизира, за да усети истинския дух на Турция. Поне това са моите впечатления. Друга причина е, че местното население не владее масово английски или друг чужд език и комуникацията е затруднена. Да не говорим, че роумингът и интернетът са безумно скъпи, (нали Турция не е в ЕС ! ) и как да се ориентираш без навигация!?
Като добавим и някои лични причини, реших да се възползвам от изгодните оферти за ранни записвания на българския пазар. Веднага след новогодишните празници си направих резервация за едноседмична пролетна екскурзия по Ликийското крайбрежие при български туроператор с добро реноме. И останах доволна – както от добрата цена на пакета, така и от цялостната организация. А също от професионализма и сладкодумието на екскурзовода Алпер – турчин, раждан в Разград, който от години живее в Анталия. Комфортен автобус ни развеждаше от локация на локация и така прекосихме най-интересната част на Югозападна Турция.
Кога да посетите Югозападна Турция и древна Ликия
Това е типичната дестинация за масов туризъм, което ще рече, че няма как да избегнете многолюдните мултинационални тълпи, способни да обезличат и най-вълшебното кътче на Земята. Но има начин да НЕ попаднете в този туристически капан – ако изберете много ранната пролет или късната есен. Тогава и температурите са поносими. Защото, примерно за Анталия ни предупредиха, че в разгара на лятото живакът може да скочи над 50 градуса.
Пътувах в средата на месец март, съзнавайки, че поемам известен риск, защото март в Югозападна Турция е най-дъждовният месец. Е, извадих късмет – през повечето време беше слънчево, сравнително топло и приятно оживено, но не и претъпкано с народ. Нашият екскурзовод Алпер предвидливо настояваше да тръгваме много рано сутрин, така че да сме на обектите към 9:00, когато ги отварят. Благодарение на което бяхме винаги първите посетители, минути преди китайските групи зад гърба ни да щурмуват мястото.
Град Анталия – изходен пункт на нашата екскурзия
Пътешествието ни из Югозападна Турция започна от курортния град Анталия, където кацна самолетът ни. Подобно на други турски градове, и Анталия преживява шеметен възход през последните десетилетия – демографски, туристически и икономически. Само за 30-на години населението му е нараснало от 250 хиляди на 2 милиона и половина. Жилищните сгради и тук никнат като гъби след дъжд – новички и лъскави, а цените на имотите вече са непосилни за местните хора покрай инвазията на туристите и най-вече на руснаците, които бягат от Русия и от мобилизацията.
Анталия е обърнат с лице към Средиземно море близо до планината Торос. Градът притежава дълга и сравнително широка плажна ивица с много зелени площи и километрична велоалея, която следва крайбрежието на мегаполиса .
Посетихме едно природно чудо – водопадът Дюден, чийто води се спускат в морето от 40 м. височина на фона на високите жилищни сгради на Анталия. Старата част на града напомня на нашите възрожденски чаршии – калдъръмени улички, колоритни закусвални и кафенета, сергии, магазинчета за локум и други местни лакомства и т.н.
Провинция Анталия – земя на цветя, плодове и зеленчуци
Докато самолетът бавно се спускаше към летището на Анталия, нетърпеливо се взирах през люка. Очаквах да видя типичните въздушни панорами – планини, поля, малки селца и огъващи се като гъсеници пътища. Ала пред удивения ми поглед се появи странна картина. В далечината под мен земята, вместо зелена беше сивкаво лъскава, сякаш покрита с изкуствен сняг или … с найлон. Реших че това са фотоволтаични паркове. Оказаха се парници.
Освен туризма, другият доходоносен бизнес е парниковото земеделие. Около 52% от оранжериите в цяла Турция са съсредоточени в Анталия. В тях се отглеждат милиони тонове цветя, зеленчуци и плодове, които заливат цяла Европа, включително и нашите български трапези. Но земята тук е камениста и неблагодарна, затова плодородна почва се докарва от други части на Турция. Насажденията се поливат предимно с дъждовна вода, която се събира в резервоари.
И тъй като всички свободни зелени площи са заети с парници, почти не видях зеленина в Анталия. Подобно на един безбрежен белезникав килим, оранжериите в тази част на Югозападна Турция се разстилат на стотици квадратни километри площ. Ще ги откриете и в самите градове, както и в непосредствена близост но знакови исторически места като :
Скалните гробници на древния град Мира
Преди близо 2 500 години в тази част на Югозападна Турция възниква Ликийското царство, чийто поданици били съвременници на нашите траки. Ликийците притежавали свой език, своя писменост и религия.Те били пълноправни граждани на първата в историята на човечеството демократична република. Имали си парламент с „депутати“, които представлявали и защитавали интересите на 32-та ликийски града в рамките на царството. Разположен на мястото на днешния Демре, в древността Мира бил един от най- процъфтяващите ликийски градове.
В наши дни хора от цял свят се стичат тук, за да видят едно от чудесата на Турция – скалните гробници на Мира, изваяни с невероятен усет за пропорции и красота. Ликийците вярвали, че колкото по-високо са разположени гробниците, толкова по-лесно покойниците ще се възнесат на небето.
Твърди се, че фасадите на вечните им домове наподобявали външния облик на техните къщи. Най-ранните гробници на Мира датират от V пр.Хр. През 141г. , обаче градът бил почти изцяло заличен от земетресение. Но пък в непосредствена близост римляните построяват театър, който в наши дни е възстановен и се посещава от туристите.
В Мира се съхранявали мощите на Свети Николай Чудотворец
В някогашния град Мира или днешния Демре бил погребан Свети Николай Мирликийски, известен и като Св. Николай Чудотворец, превърнал се впоследствие в прототип на дядо Коледа. Светецът проповядвал християнската вяра в Мира до смъртта си през 345 година и мощите му били положени в малък храм, който се разраснал с годините.
Ала под предлог, че не се съхраняват добре, мощите на Свети Николай били откраднати от италиански моряци през 11 век и отнесени в град Бари, Италия където се съхраняват и до днес. Въпреки това, храмът в Демре е запазил своя ореол на светиня. Всяка година тук се стичат десетки хиляди християни от цял свят, за да отдадат почит на светеца.
Разходка с лодка по река Далян и островът на костенурките Изтузу
Няма как да посетите Югозападна Турция и да не се разходите с лодка по река Далян – една от най-значимите влажни зони в региона и дом на невероятно разнообразие от редки видове птици. Затова е обявена за резерват. Крайречното градче Далян пък е приютило многобройна колония англичани, щастливи собственици на повечето имоти тук.
Строителството на големи хотели е забранено и цялото място е запазило някогашния си дух. Докато бавно се движихме по течението на река Далян пред нас изникнаха поредните древни гробници, изваяни високо в скалите над брега. В тях жителите на ликийския град Каунос погребвали своите царе и аристократи.
Крайната спирка на водното ни пътешествие беше делтата на река Далян, където се простира Плажът на костенурките Изтузу. Всяка пролет морските костенурки Карета-Карета снасят тук своите яйца, затова мястото е обявено за защитена зона и е достъпно само по вода. През април затварят плажа за посетители, така че животинките на спокойствие да си отгледат потомството.
Тук се срещат две морета – Егейско и Средиземно море. Изтузу е считан за един от 10-те най-красиви турски плажове. Посетихме го в средата на месец март, благодарение на което успяхме да му се насладим на спокойствие и да избегнем задръстванията от лодки по река Далян.
По следите на потопения ликийски град Кекова
Ликийският път ни отведе до едно забулено с тайнство и носталгия кътче от турското Средиземноморие в района на град Демре. Някога тук е процъфтявал красивият ликийски град Кекова. Но през II век гибелно земетресение поставя край на бляскавия му възход. Въпреки това градът е бил възстановен и е продължил да съществува чак до 15 век, когато го превземат османците и жителите го изоставят. Днес единствено разпилените руини по чукарите, нашепват легенди за някогашното му величие.
Потъването на Каунос не е причинено само от земетресението. Голям язовир, построен през 20-ти век наводнява останките от някогашния град. Днес, на фона на кристално чистите средиземноморски води, изплуват следи от един изгубен свят– разрушени сгради, улици, саркофази и пр. Мястото е достъпно само по вода и единственият начин да го разгледате отблизо е ако си наемете лодка или кану. Предлагат се и полудневни круизчета с корабче. Прекрасно изживяване!
Това е най-лазурният турски залив ! Под прозрачните води видяхме полегнали на дъното колони, древен пристанищен кей и дори … амфори.
Кушадасъ или „Птичият остров“
Имахме две нощувки в турския курорт Кушадасъ. В превод името му означава „Птичият остров”, но не защото има много птици, а заради каменен остров наблизо, наподобяващ птича глава. Хотелът ни се намираше на самия морски бряг с лице към плажа – тънка, леко занемарена ивица с едър пясък… Оказва се че така шумно рекламираният Кушадасъ, разполага с доста оскъдни плажове и народът си прекарва времето по басейните и ол инклузивите.
Хотелът ни беше приятен – чистичък и комфортен, а храната, макар и не особено вкусна, беше … изобилна. Но когато е на път, човек не трябва да е капризен и намръщен ! Лично аз не обръщам чак такова внимание на хотелите и на удобствата, защото по-важна е дестинацията и това което виждаш, преживяваш и научаваш.
Разходка сред руините на легендарния Ефес
Кушадасъ се е разраснал като курортен град заради близостта му до Ефес – един от най-пищните и проспериращи градове в древността. През лятото високите температури и неописуемата туристическа гмеж превръщат посещението му в изпитание. Но ние се озовахме пред портите на Ефес в една прохладна мартенска утрин минути преди началото на работния ден и така успяхме на спокойствие да се потопим в атмосферата му.
Някога е бил пристанище на Егейско море, ала заради наноси и пресушавания, морето се отдръпнало и градът постепенно загинал. Ефес преживява своя възход през I – II в.. От тази епоха датира главната улица, застлана с мраморни плочи, добре запазените административни сгради, домовете на богаташи с пищни мозайки, римските бани, фонтаните, включително и луксозната градска тоалетна…
Разгледахме каквото е останало и от публичния дом, който пък бил свързан чрез таен подземен тунел с отсрещната сграда – Библиотеката на Целзий. Това било най-голямата библиотека на древността, след Александрийската. Тук се съхранявали 12 000 свитъка, които пазели познанията на древните за света.
Жителите на Ефес се гордеели със своя театър – един от най-.внушителните в пределите на Римската империя. Той побирал 25 хиляди зрители. Подобно на Колизеума, и тук се провеждали театрални и музикални представления, както и гладиаторски игри.
Домът на Дева Мария
Ефес е свещено място за християни от цял свят. Наблизо се намирала къщата, където Дева Мария прекарва последните дни от живота си. Днес постройката е възстановена и е превърната в параклис с прилежащо аязмо. Светата майка е била изведена от Йерусалим и доведена тук лично от апостол Йоан по молба на Исус Христос – твърдят историци и богослови. Серия от мистични явявания на Богородица и археологически проучвания потвърждават тази теория.
Не случайно място се стопанисва от Ватикана и до момента са го посещавали пет папи . Запалвам свещичка с молитва към Богородица, а след това записвам свое съкровено желание на листче и го оставям на стената, подобно на хиляди християни преди мен.
Храмът на Артемида – едно от 7-те чудеса на древния свят
Някога Ефес се славел като дом на един от най-големите и красиви храмове на древността. Колосалната структура била издигната през 800 г. пр. Хр. в чест на Артемида, богинята на плодородието. В наши дни от храма не е останало почти нищо. През вековете сградата била многократно опожарявана и възстановявана.
Така например на 21 юли 356 г. някой си Херостат я подпалва само и само, за да придобие слава. Ала, според писания на Платон, точно по това време се раждал Александър Велики и Артемида била прекалено заета да помага при раждането му, за да спасява своя горящ храм и т.н.
Шириндже – разходка в едно типично турско селце
Близо до Ефес се намира уютното и живописно Шириндже, което е запазило духа си отпреди Първата световна война, когато е било гръцко селце.
Имахме на разположение два часа, за да се разходим из чаршията с типичните ориенталски пазари, да хапнем турски еластичен сладолед дондурма и да пием кафе на пясък.
Предложиха ни и дегустация на местни домашни вина – предимно на плодова основа с вкус на ликьор от пъпеш, черница, нар и т.н. Всъщност не бяха никак лоши !
Памучният замък Памуккале
Интернет изобилства с фантастични кадри от това природно чудо, разположено недалеч от курортния град Денизли. И да, признавам – Памуккале ( в превод от турски Замък от памук) беше една от причините да се запиша за екскурзията в Югозападна Турция.
Сияйно белите варовикови скали, разположени терасовидно над шосето, осеяни с вдлъбнатини, които преливат от топла минерална вода, са гледка от друга планета. За да се запазят тези формирования не се допуска ходенето по тях с обувки.
За жалост туризмът е на път да унищожи и това уникално образувание. В слънчевия мартенски предиобед едва разпознах мястото от снимките.
Стотици босоноги туристи с фотоапарати и джиесеми сновяха като мравки по белите скали и джапаха в единствените два пълни водни басейни… Памуккале се поддържа изкуствено чрез сложна водоснабдителна система, която периодически захранва въпросните басейни с вода и т.н.
От дълбока древност хората са познавали лечебните свойства на тези води. Затова непосредствено до Памуккале възниква :
Хиераполис – окултен и спа център на древността
Основан през II в. пр. Хр. градът привличал хиляди посетители със своите термални лековити води. В наши дни една от местните атракции е т.нар. басейн на Клеопатра. Срещу заплащане можете да се топнете в кристалните му води с полегнали на дъното останки от римски колони, фризове и статуи и да релаксирате.
Твърди се, че самата Клеопатра се подвизавала тук в качеството й на съпруга на Марк Антоний. Според легендата Хиераполис възникнал върху пещера, пълна с отровен газ, стопанисвана от местните весталки. Младите жени се спускали навътре и стигали до царството на Хадес, където вдишвали отровните изпарения и после правели своите предсказанията, които се сбъдвали.
За някогашното великолепие на Хиераполис говорят експонатите в местния музей, следите от строените с невероятен замах бани и останките от един прекрасен театър, който е реставриран и се използва като сцена на различни спектакли и изяви.
Вместо заключение :
За една седмица успяхме да се докоснем до една малка част от красотите на Югозападна Турция. Това е чудесен повод да се завърна отново, за да посетя и други кътчета от тази древна земя. Иначе е излишно да обяснявам какви магистрали и какви пътища имат турците, колко модерни и спретнати са градовете им и каква вкусна храна предлагат по малките ресторантчета и закусвални извън големите хотелски вериги. От Памуккле се върнахме обратно в Анталия за около 3 часа с автобус. И оттам – със самолета в София.
Толкова за моето пътешествие по Ликийското крайбрежие! Отнесох със себе си частица от тази легендарна земя, която си струва да опознаеш без предразсъдъци, с широко отворени очи.
Вижте още : Чудесата на Месопотамия – пътешествие в Югоизточна Турция
Кападокия на древните християни, дервишите и балоните
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми по света и у нас. Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте къде да остеднете в района. За по-изгодни оферти използвайте филтъра на търсачката!
Booking.com