Годишно реставрираната крепост Цари мали град край село Белчин се посещава от около 500 хиляди туристи. Твърди се, че това е една от най-популярните бг туристически забележителности след хълма Царевец в Търново.
Символ на сгушеното в полите на Рила село Белчин са минералните му басейни и старата баня от 1938 г. Лечебните свойства на белчинската вода и възможностите да разпуснеш в спортно–развлекателния център с единствената водна пързалка в околностите е чудесна причина да прекараш тук един уикенд, близо до Самоков и само 50–ина км от София.
През Средновековието селото било твърдина на християнската духовност и се е наричало Цари мали град.
Останките от едноименната крепост край днешен Белчин излязоха на бял свят благодарение на започналите през 2007г. археологически разкопки. С помощта на европейски фондове и съфинансиране от частния бизнес крепостта бе консервирана и превърната в лъскава туристическа атракция.
От 2013 г. посетителите на Белчин могат да се разхождат сред реконструираната някогашна военна крепост, основана през ІV век
Разкрити са три църкви, като две от тях са раннохристиянски.
По-наблюдателните посетители ще видят и следи от сгради по периферията на крепостната стена. Самата крепост е имала шест стражеви кули. В някои от тях археолозите попаднали на съдове за съхранение на зърно.
До обекта има атрактивен достъп – става дума за т.нар. фуникуляр
– вид влакче на релси, което отвежда туристите директно горе, на археологическите разкопки. Въпросът е, че не винаги работи. Но до крепостта се стига и по живописна, макар и стръмничка пътека. Лично аз я изминах тичешката за 15-на мин. в най-проливния дъжд.
Наоколо са изградени въжени и дървени съоръжения за радост на туристите. Има включително и на т. нар. атракцион, в който гостите се обучават на средновековни бойни техники сред иглолистните гори на Рила .
Близо до Цари мали град е и наскоро реставрираната църква от XVII век „Св. Петка”. Била е изцяло разрушена с изключение на част от източната й стена. Но талантлив екип от реставратори и архитекти я възстановява едно към едно, връщайки към нов живот някогашното й великолепие.
Църквата се оказла вторична спрямо един по-ранен храм от XIII–XIV век, който бил опожарен .
На втория етаж има витрини с климатична инсталация, която съхранява по-голямата част от оригиналните икони на църквата, а останалите са монтирани в иконостаса с великолепна дърворезба.
В близост е и историческият музей, разположен в къща, построена с частни дарения в типичния възрожденски стил. В него е изложена старопечатна литература, която се е съхранявала в църквата. А на втория етаж е етнографската част на музея с автентични стари носии, предмети, мебели и пр,, които показват бита на селото от XVIII до средата на XX век.