Има ли надежда за църквата на село Калотина ?
Кой от нас не се е редил на ГКПП Калотина на път за странство или поне до Пирот за кратка разходка. Малцина обаче се сещат да отскочат до самото село Калотина, разположено встрани от натоварената пътна артерия, смълчано на ръба на България.
В околностите му се намира истински бисер на средновековното църковно изкуство, обявен за паметник на културата, за който обаче никой не си спомня – храмът „Свети Николай“ в Дивина махала, близо до река Нишава.
Вижте видеото от църквата на село Калотина и стенописите, които скоро напълно ще изчезнат ако не се вземат спешни мерки.
Църквата на село Калотина е на почти 700 години
Както обикновено при средновековните ни храмове, ценното са стенописите, не архитектурата. Като нищо можете да подминете постройка от грубо дялан камък, разположена на хълмистия терен. Но прекрачите ли прага й ви обзема смесено чувство на възхита и …тъга. Защото стените са целите покрити с красиви изображения на светци и библейски сцени, ала от тях е останало твърде малко. На места още личат фрагменти от ярки рисунки, от които те гледат измъчени ликове с избодени очи, сякаш плачещи и молещи да бъдат спасени от унищожение. Сравнително добре е запазена сцена от страшния съд, както и образа на Христос над вратата на наоса. Стенописната украса е в два живописни слоя. Предполага се, че първият е от 30-те години на 14 век, когато е била построена църквата, а вторият е от XV век.
Нищо не може да се сравни с усещането да се изправиш пред недокоснати от нашия свят изображения, такива каквито са излезли изпод четката на незнаен зограф преди 7 века. Сякаш долавяш емоциите и мислите на твореца, докато ги е рисувал. Оттогава църквата не е пипната. Нито е била опожарявана, нито е била реставрирана.
Легендата за самотния храм „Свети Николай“
Съдейки по изчезнал ктиторски надпис на южната фасада, „Свети Николай“ датира от времето на цар Иван Александър (1331-1371 г.). Нещо повече – именно тук, мълви легендата, е била венчавката на българския владетел с втората му съпруга и голямата му любов – красивата еврейка Сара, която се преименувала на Теодора. От този брак се ражда Иван Шишман – последният български цар. А дъщеря им Кера Тамара бива омъжена за турския султан Мурад.
Днес църквата на село Калотина неумолимо се руши, отнасяйки със себе си безценни свидетелства за залеза на Втората българска държава. Дълбоки пукнатини пълзят по стените й, а вратата с разбития катинар, зее отворена и всеки може да прекрачи прага й за да й се възхити или да й навреди. Хубавото поне, е че местни хора се грижат за храма. Електрифицирали са го, украсили са го с иконки, поставили са свещник, столове, та дори и кутия с бонбони за Бог да прости …
За надеждата и светлината
Църквата на село Калотина успява да оцелее непокътната от набезите на османския завоевател до Освобождението. Ала скоро след това, против всякаква логика, тя бива изоставена от вече освободените от ислямски ботуш жители на Калотина. Цели 10 години „Св. Никоай“ е без покрив. Лете и зиме, дъжд и сняг рушели беззащитните стенописи. В даден момент все пак се смилили над него, построили му покрив. Но течовете продължили. Твърди се, че някои стенописи са свалени и отнесени за съхранение в Археологическия музей в София.
В полумрака търся следите от един изгубен свят. Но ето че през малък отвор прониква ярък лъч светлина. Той плъзва по стените и съживява чезнещите фигури, които, като че ли оживяват. Може би това не е краят, все някой ще ги спаси от гибел ! Като например общината, Министерството на културата, Институтът за недвижимо културно наследство, а защо не щедър дарител ? Или кой ? И кога ?
И за някои ангели хранители
Вярвам, че всеки храм си има своя ангел хранител, който го пази от попълзновенията не само на недоброжелатели, но и на напористи пътешественички, решени твърдо да разгадаят тайните му, за да ги разкажат на всички.
Без да му трепне крилото, ангел пазителят на „Св. Николай“ ми изтри от смартфона най-хубавите кадри от църквата, т.е. половината от снимките ми, след което тутакси предупреди неговия побратим, пазител на старата църква на съседното село Беренде, че се насочваме натам, за да я снимаме и да се ровим в миналото й. Така че и от Беренде ми изчезнаха кадри. Храмът на Беренде има по-щастлива участ, там тече реставрация. Но има ли надежда за църквата на село Калотина?
Вместо заключение или глас в пустиня:
Недоумявам как този уникален паметник на културата, свързан с важни моменти от българската история, е захвърлен на произвола на природните стихии и човешкото безхаберие. Малкото, което е останало от стенописите бързо се руши и плаче за спешна реставрация. Гледах снимки от фреските от 60-те години , дори от преди 10-на години – били са в много по-добро състояние. След някоя друга година те безвъзвратно ще изчезнат.
Ретро албум на фотографа Димитър Карадимчев от 1962 година на „Свети Николай„. Снимките са от сайта на Проект Byzart и са публикувани във ФБ групата България: изумителна и загадъчна.
Днес обяснения от сорта „ нéма пáри за реставрация“ не важат. Особено в момент, като настоящия с ковид кризата, при който се угажда и се раздават милиони за всеки по-креслив сектор, но не и за култура, т.е. пáри има. И да, църквата на Калотина не е единственият рушащ се средновековен паметник у нас! Жалко, защото тези чезнещи реликви, които с такава лекота и примирение пренебрегваме, са важна част от нашата памет и национална идентичност. И се питам какво ще завещаем на бъдещето?
Ако статията ви е допаднала, подкрепете ме, като се абонирате за моя YouTube канал с кратки видеа от пътешествията ми до скритите кътчета на България и не само ☺️ Последвайте линка ➡️➡️➡️ @VenetaNikolova
Вижте други православни храмове наблизо:
Храмът на село Беренде пази 700 вековна тайна
Разбоишкият манастир не е място за разбойници
Вижте къде да отседнете наблизо:
Вижте как да стигнете до църквата на село Калотина от София: